Определение по дело №614/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…...05.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Петров

в. търговско дело № 614 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 9592/04.02.2020г., подадена от "УП България 26" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, пл. Позитано №2, ет.5, чрез адв. Р.М.срещу Решение № 5915/20.12.2019 г. по гр. дело № 18119/2018г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените искове от "УП България 26" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, пл. Позитано №2, ет.5 за осъждане на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г да заплати на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.31, ал.1 от ЗЕВИ и чл.86, ал.1 ЗЗД на ищеца сумата от 20295.54 лева, представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за м.декември 2015 г., по Договор за изкупуване на електрическа енергия № 93 от 06.08.2009г., както и сумата от 5864.09 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата, за периода от 25.01.2016г. до 08.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2018г. до окончателното плащане.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е издадено в нарушение на процесуалните правила и е недопустимо. Постановено е в противоречие на ТР 1/2017г. по т.д. 1/2017 г. ОСГТК. Решението е постановено в нарушение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, т.к. ВРС е следвало да спре производството до приключване на преюдициалния спор -производството по оспорване на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР пред АССГ. Жалбоподателят излага, че въз основа на задължителното тълкуване на ВКС, следва допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения на чл.229, ал.1, т.4 ГПК да бъдат отстранени, а производството по делото спряно до окончателното произнасяне на ВАС по обжалваното решение на АССГ относно Решение СП-5. Твърди се, че решението на ВРС е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано, ВРС не е анализирал ефекта от измененията на ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма на заплащане на производители от ВяЕЦ. Излага, че ВРС неправилно е приложил последствията от отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. Сочи, че първоинстанционния съд е следвало да спре делото до окончателното произнасяне по жалбите срещу Решение СП-5. На следващо място въззивникът излага, че ВРС е следвало да се произнесе по валидността на Решение СП-5. Изложени са твърдения, че обжалваното решение е необосновано, защото ВРС не е разгледал нито един от аргументите и твърденията на жалбоподателя. Твърди се, че липсва връзка между мотивите и диспозитива на обжалваното решение. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, чрез адв. А.Т., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Твърди, че административното производство по обжалване на Решение СП-5 не е от преюдициално значение за разрешаване на настоящия спор. Излага, че е неоснователно оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила изразяващо се в неосъществен от съда инцидентен съдебен контрол на валидността на Решение СП-5. Оспорва и твърденията, че ВРС е допуснал съществени нарушения при анализа на измененията на чл.31, ал.5 ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма на заплащане на производители от ВяЕЦ. Оспорва като неоснователни и твърденията във въззивната жалба, че ВРС неправилно е приложил последствията от отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на направените разноски. 

Трето лице – помагач на ответника "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“, № 8 в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в съответствие със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано лице, чрез процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения на съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Във въззивната жалба се излага, че въз основа на задължителното тълкуване на ВКС, следва допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения на чл.229, ал.1, т.4 ГПК да бъдат отстранени, а производството по делото спряно до окончателното произнасяне на ВАС по обжалваното решение на АССГ относно Решение СП-5. Въззивният съд намира, че ВРС не е допуснал нарушение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, респ. не са налице и основания за спиране на въззивното производство. С Решение № СП – 5/28.3.2019 год. на КЕВР е определено повторно нетното специфично производство на ел.енергия. Така издаденото решение представлява индивидуален административен акт и макар самото то да не определя цената за изкупуване на ел.енергията произведена от ищеца в производството, то касае утвърдените цени с Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и определя количествата ел.енергия, които се изкупуват по преференциални цени. Постановеният административен акт се ползва с предварителна изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл.13, ал.9 ЗЕ с оглед законодателната преценка за наличие на особено важен държавен и обществен интерес.

Предварителната изпълняемост означава, че административният акт се прилага, независимо от предприетото обжалване.  Потенциалното увреждане на правата на адресатите на индивидуалния административен акт е  съобразена чрез предвиждане на нарочни възстановителни компенсаторни мерки в чл.301 АПК.

Предварителната изпълняемост на административния акт означава още, че когато последният има релевантно и преюдициално значение за съда в гражданското производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената му предварителна приложимост в отношенията между страните. Обжалването на административния акт няма релевантно значение за междувременно регулираните с акта субективни права, респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

В конкретния случай, съдът е оправомощен да реши спора за цената на ел.енергията съобразно установените прагове на нетното специфично производство по оспореното, но предварително изпълняемо Решение № СП – 5/28.3.2019 год. на КЕВР. Соченият принцип, макар и не изрично формулиран, се подкрепя от междувременно постановените и влезли в сила решения по съществото на спорове с идентично съдържание, но между други страни / Определение № 360/10.07.2019 год. по т.д.№ 2655/2018 год., ВКС, Първо т.о.; Определение № 375/14.06.2018 год. по т.д.№ 569/2018 год., ВКС, Второ т.о./

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх. № 9592/04.02.2020г., подадена от "УП България 26" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, пл. Позитано №2, ет.5, чрез адв. Р.М.срещу Решение № 5915/20.12.2019 г. по гр. дело № 18119/2018г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА в о. с. з. на 07.07.2020 г. от 14.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на въззивника и преписи от отговорите на жалбата. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: