Присъда по НОХД №2665/2018 на Районен съд - Варна

 

 

МОТИВИ към Присъда № 37, постановена на 13.02.2019 г. по НОХД № 2665 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна

 

Производството по НОХД № 2665 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 223 по описа за 2018 г. на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна срещу обвиняемия Я.Й.Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Цар Борис ⅠⅠⅠ“ № 32.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. Й. за това, че на 06.02.2018 г. в гр. Варна се заканил на другиго – на С.Р.Т. с убийство, с думите „Ще те застрелям“ и насочил към него огнестрелно оръжие пистолет марка „Arcus“ със сер. № 48DE10297, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Също така Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. Й. за това, че на 06.02.2018 г. в гр. Варна държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „Arcus“ със сер. № 48DE10297 и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 15 броя патрони калибър 9x19 мм. предназначени за огнестрелно оръжие, като не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, а именно: носел открито огнестрелното оръжие в нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ: „Забранява се откритото носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност“ и носел огнестрелното оръжие и боеприпасите след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 1,25 промила, установена с техническо средство „Дрегер 7510" с номер ARBB0054, в нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ от ЗОБВВПИ: „Забранява се носенето и употребата на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества“ – престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 13.02.2019 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2665 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа изцяло възведените обвинения срещу подс. Й., подчертавайки в своята пледоария, че съставомерността на извършените престъпления е доказана по един категоричен и несъмнен начин. Представителят на държавното обвинение акцентира, че подсъдимият е носил огнестрелното си оръжие в джоб на дреха, без кобур, като по този начин оръжието е било видимо за околните граждани, както и е бил употребил алкохол, което също е в нарушение на разпоредбите на ЗОБВВПИ. Също така според представителят на Варненската районна прокуратура насочвайки оръжието към друго невъоръжено лице, подс. Й. е осъществил и престъпния състав на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Предвид позицията за доказаност на повдигнатите обвинения, прокурорът пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и за двете извършени престъпления, като изпълнението и на двете наложени наказания бъде отложено по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

Упълномощеният защитник на подс. Й. – адв. П.Н. от АК – Варна застъпва позиция за недоказаност на повдигнатите обвинения на неговия подзащитен, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Адв. Н. подчертава, че следва да се изследва поведението на св. С.Р.Т., който четири дни преди процесната дата е напръскал със спрей със сълзотворен газ подсъдимия, като според адв. Н. всички извършени действия от страна на подсъдимия в малките часове на 06.02.2018 г. са били за да се предпази от евентуално ново нападение от страна на св. Т.. Според адв. Н. недоказано също така остава обвинението, че подсъдимият се е заканил с убийство на св. Т., доколкото липсват доказателства, че се е обърнал към св. Т. с думите „Ще те застрелям“. Упълномощеният защитник на подсъдимия признава, че неговия подзащитен е консумирал алкохол, но подчертава, че подсъдимият не е имал никаква представа, че ще бъде нападнат, поради което и според адв. Н. евентуално може да се потърси административно – наказателна отговорност на неговия подзащитен, но със своето поведение категорично последният не осъществявил състава на чл. 338, ал. 1 от НК.

Подс. Я.Й.Й. се придържа към становището на своя защитник, като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. Й. моли за справедливост, като признава, че е допуснал грешка, консумирайки алкохол в малките часове на 06.02.2018 г., но намира за абсурдно обвинението, че е заплашвал с убийство когото и да е.

 

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Подс. Я.Й.Й. притежавал собствеността върху боен пистолет марка “Arcus” със сер. номер № 48DE10297, с пълнител за боеприпси за огнестрелно оръжие – 15 броя патрони, калибър 9 х 19 мм, преназначени за огнестрелно оръжие. На подс. Й. било издадено разрешение № 20160228322 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, валидно до 14.09.2021 г.

Представлявано от подсъдимия търговско дружество стопанисвало платен паркинг, находящ се в гр. Варна, бул. „Приморски“ № 51, като в нощта на 05 срещу 06.02.2018 г. подс. Й. сам охранявал паркинга. Докато изпълнявал служебните си задължения по охрана на обекта, подс. Й. изпил неустановено по делото количество алкохол.

Около 04:00 часа на 06.02.2018 г. подс. Й. напуснал охраняемия паркинг и отишъл до търговски обект, находящ се на бул. „Сливница“ в гр. Варна, срещу сградата на хотел „Черно море“, за да си закупи цигари. След като си закупил желаната стока, подсъдимият се отправил обратно към охраняемия паркинг на бул. „Приморски“, като същевременно през цялото това време носел със себе си законно притежаваното огнестрелно оръжие – пистолета марка “Arcus” със сер. номер № 48DE10297, с пълнител за боеприпси за огнестрелно оръжие – 15 броя патрони, калибър 9 х 19 мм, преназначени за огнестрелно оръжие.

Оръжието обаче не било прибрано в кобур, а подс. Й. го носел свободно, поставено в колана на панталоните му.

Движейки се в посока от пл. „Севастопол“ към паркинга на бул. „Приморски“, подс. Й. решил да се изпикае пред входа на хотел „Плаза“, находящ се на бул. „Сливница“, като започнал да уринира с гръб към улицата и с лице към фасадата на сградата.

Действията му били забелязани от св. С.Р.Т., който се приближил на 5 – 6 метра от уриниращия в този момент подс. Й..

В този момент подс. Й. привършил с уринирането, закопчал панталоните си и се обърнал с лице към св. Т., като извадил от колана на панталоните си законно притежавания пистолет марка “Arcus” със сер. номер № 48DE10297, като го насочил към тялото на св. Т. и се обърнал към него със заплахата: „Одръпни се! Ще те застрелям!“.

Св. Т. осъзнал, че срещу него е насочено огнестрелно оръжие, поради което изпитал силен страх за живота си и започнал бавно да отстъпва назад. След като се отдалечил на по – голямо разстояние от подс. Й., св. Т. се обърнал и продължил движението си към хотел „Черно море“, докато подсъдимият тръгнал към хотел „Одесос“ и входа на Морската градина на бул. „Сливница“.

Св. Т. се обадил на телефон 112 и сигнализирал за действията и поведението на подс. Й., като към мястото бил изпратен екип на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна, състоящ се от свидетелите Д.В.Д. и В.В.В..

След като пристигнали на място, св. Д. и св. В. забелязали подс. Й. се намира в непосредствена близост до паркинга на хотел „Черно море“ и се отправили към него, като му разпоредили да остане на място с вдигнати ръце.

В същия този момент св. В. забелязал, че в предния десен джон на панталоните на подс. Й. има поставено огнестрелно оръжие, като извикал на своя колега св. Д. „Оръжие!“, с което изкал да го предупреди за евентуална опасност.

Св. В. и св. Д. пристъпили към задържане на подс. Й., като св. В. извадил огнестрелното оръжие от джоба на подс. Й., обезопасил го, установявайки, че пистолета е бил зареден и е бил без спуснат предпазител, в пълна готовност за стрелба. Също така св. В. и св. Д. установили, че подс. Й. се намира в нетрезво състояние, като го откарали със служебния автомобил в сградата на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна.

В 09:50 часа на 06.02.2018 г. била извършена проверка за наличието на алкохол в издишания от подсъдимия въздух с помощта на техническо средство „Дрегер 5710“ със сериен номер ARBB0054, като взетата проба с номер № 6073 отчела 1, 25 промила алкохол.

 

По отношение престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Доказателствата, които установяват и потвърждават приетата от съда фактическа обстановка по отношение престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК са следните: показанията на св. С.Р.Т., дадени в хода на съдебното следствие и показанията му дадени пред разследващите органи в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на св. Г.Т.В., депозирани в хода на съдебното следствие и показанията му дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на св. Р.И.Р..

На първо място съдът изцяло кредитира показанията на св. Т., който подробно разказа как е видял подс. Й. да уринира в непосредствена близост до входа на хотел „Плаза“, находящ се на бул. „Сливница“, приближил се е към него, при което подсъдимият е извадил огнестрелно оръжие и го е насочил към него. За прецизност следва да се обърне внимание върху показанията на св. Т. в частта им откъде точно е извадил огнестрелното оръжие подсъдимия. Действително в хода на съдебното следствие св. Т. заяви, че пистолета е бил изваден от вътрешен джоб на якето на подсъдимия, но впоследствие, когато бяха приобщени показанията му дадени в хода на досъдебното производство, същият заяви, че по – скоро пистолета е бил изваден от колана, като съдът намира за достоверни показанията му именно в тази им част. Показанията на св. Т. дадени пред разследващите органи са от датата на инцидента, поради което и е съвсем нормално да бъдат много по – пресни неговите спомени, респ. много по – автентични неговите възприятия и много по – достоверни неговите показания в него момент. Св. Т. е категоричен за случилото се: „След като се доближих до него без да го питам нищо, той се обърна с лице към мен и извади пистолет от колана на панталона си, вдигна хоризонтално ръката си, и насочи пистолета към мен. В този момент бях на 5 – 6 метра от него. С насочването на пистолета към мен  мъжът ми каза: „Одръпни се, ще те застрелям.“. Съдът изцяло дава вяра на показанията на св. Т., тъй като те са подкрепени и от показанията на св. В., който също потвърждава, че подсъдимият е заплашил св. Т., че ще го застреля, насочвайки към него някаква вещ. Действително св. В. не е видял какво представлява тази вещ, което е житейско издържано, тъй като се е намирал малко по – далеч от двамата, а и ситуацията се е разиграла в тъмната част на денонощето, но самият св. Т. веднага след инцидента му е споделил, че към него е било насочено огнестрелно оръжие.

Именно такива твърдения е навел св. Т. и в своя разговор с оператор от телефон 112, че подс. Й. е отправял заплахи с огнестрелно оръжие.

Предвид показанията на св. Т., св. В. и сигнала до телефон 112, съдът намира за установено от фактическа страна, че в действителност на 06.02.2018 г. подс. Й. е извадил от колана на панталоните си законно притежавания пистолет марка “Arcus” със сер. номер № 48DE10297, като го насочил към тялото на св. Т. и се обърнал към него със заплахата: „Одръпни се! Ще те застрелям!“.

Самият подс. Й. в своите обяснения признава, че в действителност е извадил огнестрелно оръжие, но го е насочил към земята, като е предупредил св. Т. да се отдалечи от него. Подс. Й. мотивира тези свои действия с това, че се е чувствал застрашен от св. Т., който няколко дни преди това го бил напръскал със сълзотворен газ.

Следва да се подчертае на първо време, че липсват каквито и да е било доказателства, които да подкрепят версията на подс. Й.. Освен това ако се анализира цялото поведение на подс. Й. веднага след като е отправил заплаха към св. Т. ще се установи, че едва ли същият се е чувствал толкова застрашен и заплашан.  Самият св. Т. посочва, че веднага след отправяне на заплахата от страна на подсъдимия, след като самият той е отстъпил назад в посока към хотел „Черно море“, подс. Й. първоначално е тръгнал по бул. „Сливница“ в противоположна посока, а именно към хотел „Одесос“ и входа на Морската градина от страна на бул. „Сливница“ (впрочем където се намира и паркинга, който е охранявал подсъдимия), но само пет минути след това подс. Й. отново е тръгнал към хотел „Черно море“. Тези показания на св. Т. са безусловно подкрепени от показанията на двамата полицейски служители от Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна св. Д. и св. В., които посочват, че са установили подсъдимия в непосредствена близост до паркинга на хотел „Черно море“. Липсва всякаква житейска логика, подс. Й. да твърди, че се е страхувал от нападение, а същевременно отново самият той да се приближава към мястото, където знае, че се намира човека от когото уж страхува. Ето защо съдът не може да приеме за достоверна версията на подсъдимия, че същият се е страхувал да не бъде наранен от св. Т. и поради тази причина е извадил срещу него оръжие.

Съдът би желал да вземе отношение и относно показанията на св. Р., който сам обаче призна, че на 06.02.2018 г. се е намирал далече от двамата – св. Т. и подс. Й. и не е чул нищо от техния разговор – „Тогава аз бях далеч, пред хотела, и не можах да чуя нищо“. Единствено св. Р. признава, че е чул щракване от пистолет, което според съда не е кой знае колко достоверно като твърдение, при условие, че самият той от една страна признава, че не е чул разговор, а от друга страна, без да се е приближил към двамата бил чул щракване от пистолет, поради което и съдът не дава вяра на показанията на св. Р., макар и да приема, че подсъдимият действително е извадил оръжието си и го е насочил към св. Т..

Св. Р. също говори за инцидент, случил се няколко дни преди процесната дата 06.02.2018 г. отново между подс. Й. и св. Т., като в своята пледоария в хода на съдебните прения адв. П.Н. доста детайлно изложи позицията, че този инцидент не е достатъчно изследван и на практика този инцидент е мотивирал действията на подсъдимия.

Съдът вече изложи своите аргументи защо не намира, че подс. Й. е бил уплашен и застрашен в него момент при срещата си св. Т. пред хотел ‚Плаза“ на 06.02.2018 г., поради което и съдът приема, че дори в действителност няколко дни по – рано да е имало пререкания между двамата, те не са повлияли на поведението и действията на подсъдимия на 06.02.2018 г., поради което и не може да се приеме, че действията на подсъдимия в малките часове на 06.02.2018 г. са извършени при неизбежна отбрана.

Субектът на извършеното престъпление по чл. 144,  ал. 3 вр. ал. 1 от НК – Я.Й.Й. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира, който факт безспорно се установява от заключението на изготвената съдебно – психиатрична експертиза от вещото лице д-р Р.Б..

  От субективна страна деянието се характеризира с пряк умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е настъпването на неговия резултат и е искал неговото настъпване. Подс. Й. е съзнавал, че отправя закана за убийство към пострадалия Т., като е насочил към тялото му заредено огнестрелно оръжие и съвсем открито и откровено го е заплашил с думите:… „Одръпни се, ще те застрелям.“.

От обективна страна, изпълнителното деяние е извършено чрез действие – чрез отправяне на вербална закана „Ще те застрелям“, съпроведена с насочване на оръжие от разстояние 5 – 6 метра към тялото на св. Т.. За съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е необходимо на първо място заканата за убийство да достигне до своя адресат и на второ място да бъде в състояние да възбуди основателен страх у пострадалия, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде в действителност осъществено. Факт е, че св. Т. ясно е чул заплахата, че ще бъде застрелян, която с оглед на действията на подсъдимия (а именно насочване на огнестрелно оръжие към тялото му) действително е възбудила основателен страх за осъществяването й – още повече, че в същия смисъл е и заключението на изготвената съдебно – психиатрична експертиза. Заключението на изготвената от д-р. Р.Б. съдебно – психиатрична експертиза съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, като от него се установява, че св. Т. е възприел поведението на подсъдимия като застрашаващо живота му и е изпаднал в остра стресова реакция.

 

По отношение престъплението по чл. 338, ал. 1 от НК.

От изключително важно значение за решението на съда да постанови осъдителна спрямо подс. Й. присъда за извършено престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК са показанията на двамата полицейски служители от Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна, а именно св.  Д. и св. В., които безусловно и категорично потвърдиха пред съда, че още когато са се отзовали на сигнала в непосредствена близост до хотел „Черно море“ са видели с просто око оръжието на подсъдимия. В тази връзка св. Д. споделя: „Оръжието се виждаше в десния джоб на дънките му“. Показанията на св. Д. са безусловно подкрепени от показанията на св. В.: „Видях оръжие запасано набързо в десния му джоб“.

В абсолютно същата посока са и показанията на св. Т., който също сподели, че подс. Й. е извадил огнестрелното си оръжие от колана си, когато го е заплашил минути по – рано.

Посочените гласни доказателства, които съдът кредитира безусловно, доколкото са категорични и взаимнодопълващи се, обосновават един единствен възможен извод, а именно, че в малките часове на 06.02.2018 г. подс. Й. е носел съвсем открито огнестрелното оръжие в пряко нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ, която норма предвижда, че се забранява откритото носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност. При условие, че свидетелите Д. и В. веднага са видели оръжието в десния джоб на подсъдимия, очевидно е, че същият е нарушил посочената разпоредба.

Същевременно самият подсъдим призна, че е нарушил разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3, буква „Е“ от ЗОБВВПИ, доколкото призна, че е консумирал алкохол преди да отиде до търговския обект пред хотел „Черно море“, за да си закупи цигари. Това негово признание кореспондира и с обективните доказателства по делото, а именно показанията на св. Д. и св. В., които споделиха, че подсъдимият е бил в нетрезво състояние, когато са го установили в непосредствена близост до паркинга на хотел „Черно море“, както резултата от извършената проверка за наличие на алкохол в издишания от подсъдимия въздух. Пробата е взета в 09:50 часа на 06.02.2018 г. в сградата на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна с изправно техническо средство и е абсолютно категорична в своя резултат 1, 25 промила.

Според съда посочените доказателства са абсолютно достатъчни да се приеме, че движейки се на обществено място – пешеходната зона на бул. „Сливница“ в участъка между хотел „Черно море“ и хотел „Одесос“, подс. Й. се е намирал в нетрезво състояние, с което поведение е нарушил разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3, буква „Е“ от ЗОБВВПИ и респ. е осъществил състава на чл. 338, ал. 1 от НК.

Заслужава внимание и изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – балистична експертиза, от чието заключение, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесното оръжие е произведено фабрично като огнестрелно оръжие калибър 9х 19 мм, годно е да произведе изстрел и да води автоматична стрелба. Балестичната експертиза има важно значение за разкриване на обективната истина, доколкото чрез нея се установява техническата изправност на огнестрелното оръжие – абсолютна предпоставка за наличието на обективна съставомерност, както за извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, така и за състава на престъплението по чл. 338, ал. 1 от НК.

 

Въз основа на гореизложените аргументи, съдът приема за категорично установено от фактическа и правна страна, че подс. Й. е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, доколкото се установи, че на 06.02.2018 г. в гр. Варна се заканил на другиго – на С.Р.Т. с убийство, с думите „Ще те застрелям“ и насочил към него огнестрелно оръжие пистолет марка „Arcus“ със сер. № 48DE10297, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както и е извършил престъпление по 338, ал. 1 от НК, тъй като съдът приема, че на 06.02.2018 г. в гр. Варна държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „Arcus“ със сер. № 48DE10297 и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 15 броя патрони калибър 9x19 мм. предназначени за огнестрелно оръжие, като не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, а именно: носел открито огнестрелното оръжие в нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ: „Забранява се откритото носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност“ и носел огнестрелното оръжие и боеприпасите след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 1,25 промила, установена с техническо средство „Дрегер 7510" с номер ARBB0054, в нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ от ЗОБВВПИ: „Забранява се носенето и употребата на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества“.

        

По отношение вида и размера на наказанията.

Разпоредбата на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест години за извършителите на подобни престъпни посегателства.

В процеса по индивидуализация на наказанието, съдът прие като безспорно смекчаващо отговорността обстоятелство факта, че подсъдимият Й. е неосъждан, още повече, че същият няма регистрирани някакви противообществени прояви, а и упражнява трудова дейност, с което поведение определено демонстрира правилно отношение към установения правов ред в страната.

Същевременно съдът не намира някакви факти и обстоятелства, които да отегчават вината на подсъдимия в конкретния случай.

При гореизложените съображения, съдът намира, че най – справедливото наказание, което безспорно съответства на тежестта на извършеното престъпление е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Съдът би желал да аргументира позицията защо налага на подсъдимия наказание в по – висок размер от минималния праг, предвиден в закона. Следва да се има предвид, че заплахата за убийство към св. Т. не е била само вербална, но е придружена и с насочване на изправно огнестрелно оръжие от разстояние 5 – 6 метра към него – което без никакво съмнение е изключително дръзко поведение и безспорно повишава обществената опасност на самото деяние. Още повече, че престъплението е извършено в идеалния център на гр. Варна, където макар и в малките часове на денонощието винаги присъстват хора. Ето защо съдът с категоричност намира, че следва наказанието на подсъдимия, макар и да е ориентирано към минималния праг, предвиден в закона, да не е в съвсем минимален размер, а именно три месеца „лишаване от свобода“, а да е в размер на една година „лишаване от свобода“. Съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано ефективно, тъй като за постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е необходимо същият да постъпи и да изтърпи наказанието си в пенитенциарно заведение, поради което и отложи неговото изпълнение с изпитателен срок от три години.

Макар и да липсва подобно възражение, съдът би желал за пълнота на мотивите да аргументира в случая позицията си защо в случая не е приложима разпоредбата на чл. 55 от НК. Следва да се има предвид, че съдът установи само едно единствено смекчаващо отговорността обстоятелство, което не може да се нарече „изключително“ по своя характер, поради което и не са налице материалните предпоставки за приложението и индивидуализиране на наложеното наказание, на основание разпоредбата на чл. 55 от НК.

         Същевременно разпоредбата на чл. 338, ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до пет години за извършителите на този вид престъпления. В конкретния случай смекчаващите вината обстоятелства са аналогични като тези изброени и коментирани от съда при индивидуализиране на наказанието за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като следва да се допълни като смекчаващо вината обстоятелство изразеното съжаление от страна на подсъдимия, че е нарушил разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3, буква „е“ от ЗОБВВПИ.

         Същевременно отегчаващо отговорността обстоятелство е, че са нарушени две разпоредби на ЗОБВВПИ, което неминуемо повишава обществената опасност на деянието. Няма как съдът да не съобрази, че престъплението е извършено в централната част на гр. Варна, макар и в малките часове на денонощието, което също следва да се приема като факт, обуславящ по – висока степен на обществена опасност и факт, който мотивира съда да не наложи най – ниското като размер възможно наказание, а да наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. Съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано ефективно, тъй като за постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е необходимо същият да постъпи и да изтърпи наказанието си в пенитенциарно заведение, поради което и отложи неговото изпълнение с изпитателен срок от три години. По идентични съображения, като тези засегнати при въпроса за наказанието за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, съдът намира за неприложима разпоредбата на чл. 55 от НК и индивидуализира наказанието за извършеното престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК в условията на чл. 54, ал. 1 от НК.

         Според съда са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК и следва двете на брой наказания „лишаване от свобода“ (и двете за срок от една година) да бъдат групирани и да бъде наложено на подс. Й. да изтърпи само най – тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година.

 

По отношение на разноските.

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. Я.Й.Й. да заплати направените разноски в съдебното производство в размер на 143, 77 лева в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Варна и парична сума в размер на 250, 99 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна за направените разноски в хода на досъдебната фаза на наказателното производство.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: