№ 182
гр. Пазарджик, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500772 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 от ГПК – за допълване на постановено решение № 61 /
08.03.2022 г. постановено по въззивно гр.д. № 772/ 2021 г. по описа на ПзОС в частта за
разноските. Моли се съда да постанови съдебен акт , в който в полза на жалбоподателя
„ФИШБОН“ ЕООД ЕИК ********* с адрес : гр. София,район Триадица , ул. „Твърдишки
проход „ № 27, ет.9, ап.41 представлявано от адв. Н.Т. , със съдебен адрес : гр. П., район „Ц.
„ ул. „Ц.К. „ № 8, ет.6 да бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски пред
районния и окръжния съд съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК .
В дадения от съда седмичен срок е постъпил писмен отговор от ответника
по подадената молба, в който се поддържат доводи за неоснователност на молбата и се
предявява възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78 ал.5 ГПК.
Предвид характера на депозираната молба и конкретните данни по делото , съдът
счита на основание чл. 248 ал.3 ГПК , че молбата не следва да се разглежда в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, тъй като същото не е необходимо с оглед
изясняване на конкретния правен спор.
Окръжният съд, въззивен състав след преценка на доводите на страните и на
конкретните данни в настоящото производство, приема, че молбата с правно основание
чл. 248 ал.1 ГПК е подадена в предвидения в закона срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна. Съдът констатира , че съгласно постановеното
въззивно решение , претенцията на ищеца по насрещния иск – жалбоподател в настоящото
производство е била уважена изцяло, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането на
въззивния жалбоподател за присъждане на разноски пред въззивния и първоинтанционния
съд. Такова искане жалбоподателят е направил както с предявяването на насрещната искова
молба, така и в подадената въззивна жалба. Представени са по делото доказателства -
1
договори за правна защита и съдействие, видно от които на процесуалния представител на
жалбоподателя са заплатени – изцяло и в брой, сумите в размер на по 2800,00 лв. за
възнаграждение за представителство по предявения насрещен иск с правно основание чл. 55
ал.1 ЗЗД , както пред първоинсатнционния , така и пред въззивния съд. Освен това са
представени доказателства за внесена държавна такса за въззивно обжалване в частта
досежно този иск в размер на 280,00 лв. , както и държавна такса за исковата претенция
пред първоинстанционния съд в размер на 560,00 лв. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт , с
който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. В случая това искане е основателно и следва да бъде уважено и с оглед на изхода
от спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски сторени по
предявените и уважени искови претенции в общ размер от 6440,00 лв. от които 3360,00 лв.
при разглеждане на делото пред районния съд и 3080,00 лв. пред въззивна инстанция.В
случая е неприложима нормата на чл. 78 ал.8 ГПК , на която се позовава процесуалният
представител на ответника по въззивната жалба , тъй като такова възражение за
прекомерност може да бъда направено до момента на приключване на делото пред
съответната инстанция. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната
за присъждане на разноски , а всички искания на страните във връзка със спора по
разноските, който по същността си и материално- правен и е свързан с предмета на делото.
Когато страната , която се позовава на прекомерност е имала възможност да се запознае и
вземе становище по искането на насрещната страна за разноски в рамките на
производството , преди то да бъде приключено , то тя не може да го изтъква като основание
за намаляване на разноските едва в производството по чл. 248 ГПК. Такъв е и настоящия
случай, тъй като ответникът по въззивната жалба не е предявил своевременно възражение за
прекомерност, нито до приключване на производството пред районния съд, нито пред
въззивна инстанция и затова възражението е преклудирано , т.е. то не може да бъде заявено,
а бъде ли заявено следва да бъде оставено без разглеждане.
По изложените съображения, както и на основание чл. 248 ал.1 ГПК
Пазарджишкият окръжен съд :
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 61 / 08.03.2022 г. постановено по въззивно гр.д. № 772/ 2021 г. по
описа на ПзОС в частта за разноските, като ОСЪЖДА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ
БУЛСАТ *********, с адрес : гр. Панагюрище, пл. „Двадесети април „ № 13 представлявана
от кмета Н.Б. да заплати на „ФИШБОН“ ЕООД ЕИК ********* с адрес : гр. София, ул.
„Твърдишки проход „ № 27, ет.9, ап.41 представлявано от адв. Н.Т. , със съдебен адрес : гр.
П., район „Ц. „ ул. „Ц.К. „ № 8, ет.6 сторените съдебно- деловодни разноски общо в размер
на 6440,00 лв. , от които 3360,00 лв. при разглеждане на делото пред районния съд и
2
3080,00 лв. пред въззивна инстанция съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК .
Определението на основание чл. 248 ал.3 ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3