Решение по дело №51/2021 на Районен съд - Перник

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. Перник, 28.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                            Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 51 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

                       Производството е образувано по искова молба от Й.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.Ц., САК, съдебен адрес:*** А,Търговски дом, ет. 2, кантора 223,, срещу: "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от: сумите по Изпълнителен лист, издаден на 14.05.**** г., въз основа на Заповед № 1625 от 05.04.**** г. по ч.гр. **** по описа на ПРС за ****г., а именно сумите в размер на: 273,86 лв. - главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 29.11.2011г. до 04.01.**** г., както и сумата от 16,09лв. - представля­ваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 13.02.2012г. до 21.03.****г.. поради погасяването й по давноС.

В исковата молба се сочи, че  ищецът при посещение на кантората на ЧСИ С. Б., peг. № 753, по повод друго изпълнително дело, чиито номер не знаел, при проверка по ЕГН в системата на ЧСИ,  установил, че освен делото, по повод на което бил отишъл в кантората на съдебния изпълнител, при ЧСИ Б. срещу него имало образувано и друго изпълнително дело, по което длъжник бил той, а именно - изпълнително дело № ********.

Установил, че това друго дело е било образувано от ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: *********, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 14.05.201 3г., въз основа на Заповед № 1625от 05.04.****г. по ч.гр. **** по описа на ПРС за **** г., с който същият е осъден да заплати на ответното дружество сумите в размер на 273,86лв. - главница за доставка на питейна вода, отвеж­дане и пречистване на отпадни води за периода от 29.11.2011г. до 04.01.**** г., сумата от 16,09лв. - представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 13.02.2012г. до 21.03.****г., законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 04.04.**** Г.., до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 25лв. - държавна такса.

След образуването на посоченото изпълнително дело, било извършено проучване на имущественото му състояние, включващо справки в ТД на НАП /26.06.**** г./, НОИ, КАТ и т.н., след което и по разпореждане на съдебния изпълнител на 27.07.**** г. е изпратено запорно съобщение до РУСО - Перник за налагане на запор на пенсията му, запорно съобщение до дружеството „Инстал Инженеринг” ЕООД - за налагане на запор на трудовото му възнаграждение, както и такова до ОД на МВР - Перник - за налагане на запор на МПС на длъжника. Едновременно с горното до него е била изпратена Покана за доброволно из­пълнение изх. № 10483/27.07.**** г., която, видно и от кориците на самото изпълнително дело не му е била връчена по надлежния ред, а е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК.

Други документи по делото нямало, като и  нямало извършени никакви други реални изпълнителни действия, водещи до спиране /прекъсване/ на давността, като единствените такива, водещи до спиране на давността са двете запорни съобщения, а именно - запорното съоб­щение за налагане на запор на пенсията на длъжника от 13.08.****г. и за налагане на запор на тру­довото му възнаграждение от 27.03.****г., както и запорът на МПС, връчен на 26.09.****г. С оглед процесуална икономия и доброволно уреждане на отношенията между двете стра­ни, както и предвид, че след справка по горното дело, ЧСИ С. Б. /видно и от представеното с настоящата ИМ копие от гореописания ИЛ/ на 30.09.2020г. е прекратил производството по насто­ящото дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, Й.Т. изпратил Заявле­ние до ответното дружество за отписване на задълженията по процесния лист, като погасени по давност; като изрично предупредил ответника, че ако не бъде извършено такова отписване, за кое­то следва да бъде изрично уведомен, ще счете, че дружеството не приема възражението му, както и че ще предприеме действия по установяване на това обстоятелство по съдебен ред. Заявлението се сочи, че е било надлежно получено от „Водоснабдяване и канализация” ООД още на същия ден - 26.10.2020г. Независимо от горното обаче, нито в дадения седмодневен срок, нито по-късно, задължението не е било отписано от партидата му.

Предвид горното за ищеца се пораждал правният интерес от водене на настоящия иск по чл. 439 ГПК, с който цели да бъде установено по съдебен ред, че същият не дължи на кре­дитора / взискателя / „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: ********* сумите по горецитирания изпълнителен лист, тъй като са настъпили факти след приключването на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание, обуславящи недължимост на вземането по атакувания изпълнителен лист, а именно - вземането е погасено по давност и на процесуално, и на материално основание и като такова не се дължи, като мотивите й за това са следните:

 Счита, че не дължи посочената сума за „реално доставена, отведена, законно измерена и консумирана на посочения адрес питейна вода за периода, посочен в изпълнителния лист”, независимо че извършил плащане на част от сумите. Оспорва я по основание и размер, изла­гайки следните съображения: Ищецът оспорва да е неизправен длъжник, страна по облигационно правоотношение с "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Перник за конкретния период и адрес. В случая обстоя­телство, обуславящо съществуването и изискуемостта на вземането, отразено в изпълнителния лист следва да се удостовери с писмен договор за продажба на питейна вода и с редовно водени отчети за доставеното количество питейна вода, каквито не съществуват. Отделно от горното не съм собственик или ползвател на този имот и за този период.

         Нямал сключен договор, установяващ, че аз ищецът съм купувач на „питейна вода", със съответния изправен измервателен уред за отчитане на общото потребление питейна вода в або­натната станция. Дори да се приемело, че страните са били в договорни отношения, алтернативно основа­ние да счита, че не се дължи посочената сума, е фактът, че за процесния период между потреби­телите в етажната собственост е разпределена произволно посочена, а не реално доставена, отве­дена и отчетена питейна вода.

Отделно от това са изложени аргументи, че в настоящия случай са изправени именно пред такова трайно бездействие от страна на взискателя, което е довело не просто до прекратяване на изпълнителното производство поради липсата на последователни и системни действия от негова страна по обезпечаване и реализиране на вземането, а пред ситуация, в която същият е загубил принципното си право на принудително удовлетворяване на притезанието и по смисъла и на чл. 110 ЗЗД, и по смисъла на чл. 111 ЗЗД. По аргумент от чл. 118 от ЗЗД обаче, изтеклият период от време не засяга самото материал­но право, а единствено възможността да бъде наложено изпълнението му.

Претендираната от „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник сума освен, че визира задължения, чиито падеж е преди предвидения в закона срок за погасителна давност, то и към днешна дата с оглед неупражняване на каквито и да било процесуални права от страна на креди­тора „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник срещу длъжника - Й.Д.Т. - ответник по ч.гр.д. № ****/****г. ПРС и по прекратеното по волята на закона ИД № 1076/****г. по описа на ЧСИ С. Б., то вземането й е погасено, както на материалноправна основа, така и на процесуалноправна такава и сумите не се дължат на това основание. Това е така, т.к. вземанията на монополиста са свързани с предоставяне на ежемесечно количество питейна вода и представляват вземания за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, пора­ди което и се погасяват с тригодишна погасителна давност /в същия смисъл е и константната практика на ВКС, Решение № 168 от 22.12.2009 год./.

Във връзка с гореизложеното, прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, по отношение на претендиралите суми подробно описани по горе - главници и лихви, предмет на ч.гр.д. № ****/**** г. ПРС и последвалото го и прекратено по сила­та на закона ИД № **** г. по описа на ЧСИ С. Б., защото същите, дори да са дължими, касаят погасен изцяло по давност период, както от материалноправна гледна точка, така и от про­цесуалноправна такава.

Сочи, че видно и от самото изпълнително дело същото е образувано по молба на взискателя /ответник в настоящото производство/ „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник на 22.07.****г. По делото няма депозирана нито една молба от взискателят за насочване на изпълне­нието, с изключение на молбата за образуване, като единствените изпълнителни действия по делото са двете запорни съобщения - за налагане запор на пенсията на длъжника от 13.08.****г. и за налагане на запор на трудовото му възнаграждение от 27.03.****г., както и запорът на МПС, връчен на 26.09.**** г. Това означава, че последното годно да прекъсне давността изпълнител­но по своя характер действие е запорното съобщение до ОД на МВР от 26.09.****г., поради което и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 27.09.2015г.

Доколкото обаче към тази дата /27.09.2015г./ вече е било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както изрично се сочи и в самото решение, поражда действието си по отношение на всички висящи и бъдещи дела. то давността  следователно е изтекла на 26.06.2020 г., което обуславя извода, че взе­мането е погасено както на материално, така и на процесуално основание, поради което и вече не се дължи, като исковата молба е подадена на 11.01.2021 г.

Тъй като за длъжника е невъзможно да упражни правото си на възражение пред ЧСИ по ИД относно погасяване на вземането по давност, а дори да го стори, то ЧСИ няма нито компетенция­та, нито правомощията сам да прекратява изпълнителното производство в този смисъл и на осно­вание това възражение, а и с оглед продължаване на изпълнителните действия, макар и по прекра­тено изп. дело, то за длъжникът остава единствено правилния начин да депозира искова молба в съда по реда на чл. 43 ГПК, респективно чл. 124 от ГПК, в случай, че делото бъде междувременно прекратено - отрицателен установителен иск пред компетентния съд с искане да се признае за ус­тановено, че не дължи претендиралите суми поради погасяването им по давноС.

Излага съждения, че с оглед на горните уточнения и при установеното по делото, то следва извода, че изискуемо­стта на главницата за първия месец от процесния период, а именно месец 11 на 2011г. е настъпила на първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 31.12.2011г. Изискуемостта на главницата за по­следния месец от процесния период м. 04.01.**** г. е настъпила на първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 05.02.**** г., което се отнася и за произтичащите от главното вземане допълнител­ни вземания /лихви, разноски и пр./, макар давността за тях евентуално да не е изтекла - чл. 119 ЗЗД.

Така с оглед на изложеното и материалите, съдържащи се в изпълнителното дело е повече от видно, че вземането е погасено по давност, с изтичането на срока по чл. 116 «В» ЗЗД, а на осно­вание чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени поради изтекла давност и произтичащите от главното вземане допълнителни вземания /лихви, разноски и пр./ Решение от 24.02.2016 г. по гр.д. № 8307 /2015 г., ПРС, 8 състав и др./

Изпълнително дело № ****г., по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС следва да е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ех lege - по силата на закона на 27.09.2015г. Доколкото обаче към тази дата вече е било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както изрично се сочи и в самото решение, поражда действието си по от­ношение на всички висящи и бъдещи дела. то давността е изтекла към 2020 г.

 

             Моли се съдът, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на Й.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец” №11, представлявано от изпълнителния директор Искра Златанова сумите по Изпълнителен лист, издаден на 14.05.****г., въз основа на Заповед № 1625от 05.04.**** г. по ч.гр. **** по описа на ПРС за ****г., а именно сумите в размер на: 273,86лв. - главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 29.11.2011г. до 04.01.201 3г., както и сумата от 16,09лв. - представля­ваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 13.02.2012г. до 21.03.**** г.

  В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация" ООД, Перник,  е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

           По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение №1625от 05.04.**** г. по ч.гр. **** по описа на ПРС за ****г.,  и Изпълнителен лист от 14.05.**** г., въз основа на Заповед № 1625 от 05.04.**** г. по ч.гр. **** по описа на ПРС за ****г., а именно сумите в размер на: 273,86 лв. - главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 29.11.2011г. до 04.01.**** г., както и сумата от 16,09лв. - представля­ваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 13.02.2012г. до 21.03.****г.. поради погасяването й по давност и въз основа на които е било образувано изп.д.№  ****г., по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС.

ВИДНО  от печата на заповедна и от дата на издаване на изп. Лист се направи извод за датата на влизане в сила на заповедта по частното гражданско дело,  като в заповедта за изпълнение е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на14.05.**** г.. В този смисъл съдът приема, че заповедта  влезнала в сила на 14.05.**** г., като на тази дата е издаден и изпълнителния лиС.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 22.07.****г. е било образувано изп.д.№  ****г., по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

От материалите по изпълнителното дело №  ****г., по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС, се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение. По делото няма депозирана нито една друга молба от взискателя за насочване на изпълне­нието, с изключение на молбата за образуване, като единствените изпълнителни действия по делото са две запорни съобщения - за налагане запор на пенсията на длъжника от 13.08.****г. и за налагане на запор на трудовото му възнаграждение от 27.03.****г., както и запорът на МПС, връчен на 26.09.**** г. Това означава, че последното годно да прекъсне давността изпълнител­но по своя характер действие е запорното съобщение до ОД на МВР от 26.09.****г., поради което и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 27.09.2015г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давноС. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.**** г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/**** г., IV г. о., ГК).

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.  

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и  т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.

В случая заповедта за изпълнение е влезнала в сила на 14.05.**** г., (липсват доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

Давността е прекъсната на 22.07.****г. подаването на молбата за образуване на изпълнително дело , като е било образувано изп.д.№  ****г., по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС, като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давноС. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

           От материалите по изпълнителното дело №  ****г., по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС,се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение. Единствените изпълнителни действия по делото са двете запорни съобщения - за налагане запор на пенсията на длъжника от 13.08.****г. и за налагане на запор на трудовото му възнаграждение от 27.03.****г., както и запорът на МПС, връчен на 26.09.**** г. Това означава, че последното годно да прекъсне давността изпълнител­но по своя характер действие е запорното съобщение до ОД на МВР от 26.09.****г., поради което и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 27.09.2015г.

Доколкото обаче към тази дата /27.09.2015г./ вече е било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както изрично се сочи и в самото решение, поражда действието си по отношение на всички висящи и бъдещи дела. то давността следва да започне да се брои именно от датата на пос­ледното валидно и годно да прекъсне давността изпълнително действие, т.е. от 26.09.****г. - да­тата на която е връчено запорното съобщение до третото задължено лице ОД на МВР. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/**** г. на ОСГТК на ВКС).

 

            Доколкото обаче към тази дата /27.09.2015г./ вече е било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както изрично се сочи и в самото решение, поражда действието си по отношение на всички висящи и бъдещи дела. то давността  следователно е изтекла на 26.06.2020 г., което обуславя извода, че взе¬мането е погасено както на материално, така и на процесуално основание, поради което и вече не се дължи, като исковата молба е подадена на 11.01.2021 г.

 

Този извод не се променя от обстоятелството, че ЧСИ С. Б. /видно и от представеното с настоящата ИМ копие от гореописания ИЛ/ на 30.09.2020г. е прекратил производството по делото по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 е било издадено постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния изпълнител. 

Горният извод не се променя и от обстоятелството, че през обсъждания двегодишен период са изпращани писма до НАП,НОИ и др., с цел проучване имуществото на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/**** г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.

       Тъй като производството по изпълнително дело №  ****г., по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС, с единствени изпълнителни действия по делото са двете запорни съобщения - за налагане запор на пенсията на длъжника от 13.08.****г. и за налагане на запор на трудовото му възнаграждение от 27.03.****г., както и запорът на МПС, връчен на 26.09.**** г., което означава, че последното годно да прекъсне давността изпълнител­но по своя характер действие е запорното съобщение до ОД на МВР от 26.09.****г., поради което и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 27.09.2015г.

          Доколкото обаче към тази дата /27.09.2015г./ вече е било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както изрично се сочи и в самото решение, поражда действието си по отношение на всички висящи и бъдещи дела. то давността следва да започне да се брои именно от датата на пос­ледното валидно и годно да прекъсне давността изпълнително действие, т.е. от 26.09.****г. - да­тата на която е връчено запорното съобщение до третото задължено лице ОД на МВР. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/**** г. на ОСГТК на ВКС). Следователно, и.д. е пермирано на -прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 27.09.2015г.

       По въпроса Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; е постановено Решение № 37, от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година, по описа на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено по въпроса-Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността, но в случая както е посочено и в това решение- Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.- какъвто именно е настоящият случай/.

             Доколкото делото е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 27.09.2015г., при вече е било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както решение, поражда действието си по отношение на всички висящи и бъдещи дела. то давността следва да започне да се брои именно от датата на пос­ледното валидно и годно да прекъсне давността изпълнително действие, т.е. от 26.09.****г. - да­тата на която е връчено запорното съобщение до третото задължено лице ОД на МВР

Горното налага извод, че доколкото обаче към тази дата /27.09.2015г./ вече е било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както изрично се сочи и в самото решение, поражда действието си по отношение на всички висящи и бъдещи дела. то давността  следователно е изтекла на 26.06.2020 г., което обуславя извода, че вземането е погасено както на материално, така и на процесуално основание, поради което и вече не се дължи, като исковата молба е подадена на 11.01.2021 г.

 

Това налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се уважат.

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 50 лева - държавна такса, , 24 лева – такса за препис на 1 бр. изпълнително дело и 360 лева – адвокатско възнаграждение, т. е. в общ размер на 437  лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес:*** А,Търговски дом, ет. 2, кантора 223,, адв. Н.Ц., САК НЕ  ДЪЛЖИ  НА "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя, сумата от, както следва: сумите по Изпълнителен лист, издаден на 14.05.**** г., въз основа на Заповед № 1625 от 05.04.**** г. по ч.гр. **** по описа на ПРС за ****г., а именно сумите в размер на: 273,86 лв. - главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 29.11.2011г. до 04.01.**** г., както и сумата от 16,09лв. - представля­ваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 13.02.2012г. до 21.03.****г., ,  въз основа на които е било образувано изп.д.№ изп. д. № ******** на ЧСИ - С. Б., с рег. №753 на КЧСИ, район на действие ПОС, поради погасяването й по давноС.

 

  ОСЪЖДА"Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес:*** А,Търговски дом, ет. 2, кантора 223,, адв. Н.Ц., САК, сумата в размер на 437– направени разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. №  **** по описа на ПРС за ****г .по описа на Районен съд - Перник да бъде върнато в архив.

 

             Вярно с оригинала:С.Г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: