№ 210
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева
Въззивно гражданско дело № 20225000500376 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. Н. К., редовно призован, се явява лично и с адв. И. С., с
пълномощно по делото.
Въззиваемият Г. М. В., редовно призован, не се явява. За него - адв. Л.
В., с пълномощно по делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото. Няма пречка.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречки да бъде даден ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба от Д. Н. К.
против решение № 675 от 18.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1516/2021 г.
по описа на Окръжен съд - Пловдив в частта, в която е уважен предявеният от
Г. Веселинов М. против него иск за ревандикиране на недвижим имот,
подробно описан. По съображенията, изложени в жалбата, жалбоподателят
счита решението в тази му обжалвана част за неправилно поради съществени
1
нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение
на материалния закон и заявява искане същото да бъде отменено и така
предявеният иск отхвърлен.
От въззиваемия Г. М. В. е постъпил отговор, с който оспорва
въззивната жалба и заявява искане същата да бъде оставена без уважение, а
решението в неговата обжалвана част да бъде потвърдено.
Адв. С.: Поддържам депозираната въззивна жалба от името на
доверителя ми и оспорвам отговора на другата страна.
Нямам искания за доказателства. Представям списък на разноските.
Да се даде ход на устните състезания по делото.
Адв. В.: Оспорвам въззивната жалба и поддържам отговора по
изложените в него съображения и други доказателства няма да сочим.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА представения от адв. С. списък на разноските.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. С.: Моля да отмените решението на Окръжен съд Пловдив в
обжалваните му части и вместо него да постановите друго, с което да
отхвърлите предявения против доверителя ми ревандикационен иск, както и
да отмените решението в частта му, в която е отменен неговия констативен
нотариален акт. Решението е неправилно, изложил съм във въззивната жалба
подробни съображения, които изцяло поддържам.
Касае се за период от време от 16 години от момента, в който
доверителят ми е установил владение върху имота до момента, в който
ищецът в първата инстанция е депозирал искова молба. В самото начало на
установяване на владението страните са сключили предварителен договор, по
силата на който моят клиент е получил владението върху имота. Съществува
законова презумпция, че който владее, владее за себе си и че който владее в
два момента се счита, че владее и в промеждутъка между тези два момента. В
случая промеждутъкът е много повече от 10 години. Във всичките тези
години се установи, че Г. М. не е имал ключ от процесното жилище, защото
го е предал изцяло на доверителя ми. Установи се, че доверителят ми е
2
осъществявал всички присъщи на собственика действия, живял е години
наред с жена на семейни начала, който заяви пред съда, че изобщо не е имало
нито едно нещо, което да я накара да си помисли, че друг може да е
собственик на това жилище. Тя сочи единствено Д. К.. В. е идвал само като
гост, а те са били много близки, както в работата, така и в живота.
Потърпевшият от цялото това нещо е моят клиент тогава, когато е решил да
има собствен бизнес. По настоящето дело неколкократно сме заявили, че не е
за имота, че не е за парите от него, а условието е делото да бъде оттеглено, а
доверителят ми да се върне обратно в сервиза на В.. Това е единствената
причина за завеждане на делото.
Г. В. твърди, че не е получил нито една вноска по предварителния
договор от 2005 година. Приложил съм удостоверения от районен и от
окръжен съд по делото, че за периода от 2015 г. до 2020 г. единственото дело,
в което доверителят ми е взел участие като страна, е било неговото
бракоразводно дело. Същевременно В. през 2008 г., през 2010 г. е заличавал
учредените от по-рано ипотеки върху процесното жилище. Има
несъответствие - от една страна се твърди насреща да няма никакви вноски, а
същевременно да се погасяват ипотечни вноски и да се заличават ипотеки.
От тук насетне минаваме напред във времето, когато през 2011 г.
бившата съпруга на Г. В. предявява иск за развод и за ползване на семейното
жилище. Приложен е по делото като доказателство насрещният иск на Г. В., с
който заявява пред съда на 07.02.2012 г., че иска процесното жилище, което е
на същата улица - на „П. Л.“, но на № 25, защото няма друго жилище, в което
да живее и няма други доходи, които реализира. Това е негово изявление към
съда с достоверна дата от 2012 г., т.е. няма друго жилище, освен това, за
което са спорили със съпругата му. Къде е жилището, за което той твърди, че
не е получил нито една вноска, защо не е развалил договора тогава, защо не
си е потърсил парите, защо не го е изгонил? Няма такива данни, няма и да
има поради простата причина, че ви обясних защо е заведен настоящият
процес.
Мотивът на Пловдивския окръжен съд, че не се установявал у
доверителя ми анимус, намерение да свои това жилище като свое, считам за
несъстоятелен на фона на сключения предварителен договор. Той е
основанието доверителят ми да счита жилището като свое. Той не е влязъл
3
вътре с договор за наем, не е влязъл, защото му е предоставено жилището за
безвъзмездно ползване, дошъл е от квартира, за да си бъде вкъщи. Това е бил
смисълът да пристъпи към тази сделка. От показанията на всички свидетели
по делото се установи, че както в семейния кръг, така и сред колегите, е
достигнала до знанието им тази уговорка, че това жилище е за Д. К.. Вижте
показанията на свидетеля Г. Т., който беше абсолютно безпристрастен и
заяви, че идва само, за да уважи съда, а ако са го поканили страните, нямало
да дойде. Това е човек, който е работил с тях над 10 години и заяви, че е знаел
за тази им уговорка, че жилището е за Д..
С оглед изложеното, считам решението за неправилно. Моля да го
отмените и да ни присъдите разноски за двете инстанции по представения
списък. Не се претендират разноски за адвокатски хонорар.
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, аз считам за напълно погрешна
тезата на жалбоподателя по отношение на предварителния договор, който в
никакъв случай не е основание да се счита приобретателят за собственик. Той
действително започва начало на владение, но следва да докаже анимуса. Не
мога да се съглася с аргументите на колегата, защото чисто житейски
ситуацията е свързана действително с уговорка, при която моят доверител е
следвало да прехвърли апартамент, но през всички тези 16 години, както ще
видите от събраните гласни доказателства по делото, К. се е стремял да
изплати жилището, доверителят ми се е опитвал да получи парите, като
двукратно му уреждал заем, за да може тази негова претенция да се погаси.
Ще разберете, че няма намерение за своене, а за придобиване на имота чрез
прехвърлянето му по нотариален ред, както това се е случило с гараж в
годините, пак на името на К., който е платил гаража и доверителят ми му го е
прехвърлил. Ситуацията с апартамента обаче е различна – получили сме една
първоначална вноска, правени са после опити за плащане, но така или иначе
не се е стигнало до изплащане на продажната цена, поради което не се е
стигнало и до нотариално прехвърляне на имота. По тази причина аз считам,
че първоинстанционният съд подробно е разгледал доказателствата и ги е
анализирал в тяхната съвкупност и затова, според мен, е стигнал до
правилния извод за действителните отношения м/у страните. Затова моля да
отхвърлите въззивната жалба, да потвърдите решението и да присъдите на
доверителя ми разноски за тази инстанция.
4
Жалбоподателят К.: Нямаше разлика в предварителните договори за
апартамента и за гаража. По този начин дори и коли съм купувал и съм ги
изплащал. Абсолютно всичко съм изплатил. Ние бяхме приятели. Просто не
знам - той по принцип иска да съм му роб цял живот. Дори в предварителния
договор пише, че аз не мога да напусна, защото сме 50 на 50 и той има голяма
полза от това. Това жилище естествено го считах и считам за мое.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок,
считано от днес, т.е. до 24.11.2022 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5