РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Бургас, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Стоянова Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500723 по описа за 2021 година
Производството по делото пред въззивната инстанция е образувано по повод
въззивна жалба от Д. В. Д., гражданин на ***, роден на ********** г. в ***, с адрес на
територията на Република България: ***, против Решение № 160 от 08.08.2019 г. по
гр.д.622/2018 г. по описа на РС Несебър, с което е прието за установено по молба на
Национална Спортна Академия „Васил Левски“ /НСА/, ЕИК *********, със седалище
гр.София, кв.Студентски град, ул.„Акад. Стефан Младенов“ № 21 п.к.1700, в качеството на
процесуален субституент на Държавата, и на Държавата, чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, че Държавата е собственик на имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.118.1.6, находяща се в ***,
намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 51500.510.118 с
предназначение - жилище, апартамент на едно ниво с площ 59,35 кв.м., съгласно нотариален
акт № *** г., Служба по вписванията - гр. Несебър, съответно НА № *** г. на нотариус
Мария Бакърджиева, р-н на действие НРС, и с което решение въззивникът е осъден да
предаде владението върху горепосочения имот на Държавата и да заплати и разноски по
делото в полза на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и на Национална Спортна Академия „Васил Левски”.
Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, а по същество и неправилно
и необосновано.
1
По отношение на недопустимостта на решението се твърди, че такава е налице
поради това, че между ищеца по настоящото дело - НСА „Васил Левски“ гр.София, и А. С.
Р. и С. С. Ч., праводатели на „Спектър“ ООД с ЕИК *********, праводател на въззивника-
ответник Д., е налице влязло в сила решение (Решение № 159 от 25.07.2007 г. по
гр.д.753/2005 г. на НРС, потвърдено с Решение № І-137 от 24.06.2008 г. по гр.д.912/2007 г.
на БОС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 644 от 27.07.2009 г. по
гр.д.100/2009 г. на ВКС), с което е отхвърлен искът на НСА, за приемане за установено, че
Българската Държава е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ І-794 в кв.1 по
плана на м.Акротирия на гр.Несебър, за който имот е установено от заключението на вещото
лице, че е налице идентичност между него и единия от имотите, предмет на цитираните
съдебни решения. Твърди се, че съгласно чл.298, ал.2 ГПК влязлото в сила решение има
действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници, това решение
предхожда Решение № 214 от 15.01.2009 г. по гр.д.706/2007 г. на БОС, представено от
ищеца, поради което, съгласно чл.299 ГПК е недопустимо в настоящото производство да се
пререшава въпросът за собствеността на посочения по-горе имот, съотв.обжалваното
решение, като постановено по недопустим иск, е недопустимо.
По същество се твърди, че решението на НРС е и неправилно. Твърди се, че
ищецът основава активната легитимация на Държавата, на наличието на влязло в сила
решение № 214 от 15.01.2009 г. по гр.д.706/2007 г. на БОС, с което е уважен искът на НСА
„Васил Левски“ по чл.108 ЗС против „Спектър“ ООД относно „част от отредената му (на
НСА „В.Левски“) за нуждите му площ, която без правно основание е придобила устройствен
статут на УПИ І-794 в кв.1 по ПУП на м.“Акротирия“, землището на гр.Несебър и която
държи без основание“, както и на чл.92 ЗС, като твърди, че като собственик на земята, по
приращение е собственик и на построеното върху нея, в частност – на апартамент с кад.№
51500.510.118.1.6, ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
51500.510.118. Сочи се, че заявеното от Българската държава чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, като трето лице-помагач, че в процесния имот
има реализирано мероприятие на Държавата, което изключва реституцията на имота по реда
на ЗСПЗЗ, е само становище на подпомагаща страна, съответно тя не може да се разпорежда
с предмета на делото или да навежда нови правни основания за основателността на
предявения иск. Твърди се, че исковата молба на НСА против „Спектър“ ООД по чл.108 ЗС
по гр.д.706/2007 г. на БОС не е била вписана, а решението по този иск е вписано едва през
2013 г., а ответникът е придобил имота си през 2005 г., поради което е бил добросъвестен
приобритател, съотв.решението по гр.д.706/2007 г. на БОС няма сила на пресъдено нещо по
отношение на него. На следващо място се твърди, че изводът на първоинстанционния съд,
че правото на Държавата върху процесния имот произтича от осъществено от нея
мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, изразяващо се в изградена от нея Учебна водна
спортна база на територията на гр.Несебър, предоставена на НСА от Държавата, е
немотивиран и необоснован, тъй като не са представени доказателства за правото на
собственост на Държавата или на НСА върху т.нар.“ Учебна водна спортна база“, не е
установено къде се е намирала тази база, както и как същата е била предоставена за
2
ползване на НСА от Държавата. Сочи се, че е неправилен изводът на съда, че ответникът не
е придобил валидно собствеността върху процесния имот на основание сделката покупко-
продажба между него и „Спектър“ ООД, тъй като са неправилни изводите на съда за
наличие на СПН по в.гр.д.706/2007 г. на БОС, което да обвързва ответника Д.. Твърди се
още, че поради обстоятелството, че ищецът не е доказал твърдението на процесуалния
представител на МРРБ, че върху процесния недвижим имот е било извършено мероприятие
по см.на чл.10б ЗСПЗЗ, неправилен е изводът на съда, че по делото не е било надлежно
оборено от ответника обстоятелството, че процесният имот е бил изграден върху терен,
представляващ част от мероприятие на Държавата по см.на чл.10б ЗСПЗЗ. На последно
място се твърди, че е неправилен изводът на съда, че ответникът се е позовал само на
придобивна давност, а не и на придобивната сделка от „Спектър“ ООД.
С позоваването на допуснати от съда процесуални нарушения, въззивникът е
представил като доказателство решение № ІІІ-137 от 24.06.2008 г. по в.гр.д.912/2007 г. на
БОС, Определение № 644 от 27.07.2009 г. по гр.д.100/2009 г. на ВКС и е поискано служебно
изискване и прилагане на решение № 159 от 25.07.2007 г. по гр.д.753/2005 г. на НРС.
Представени са и други доказателства.
Въззиваемият НСА „Васил Левски“ гр.София е оспорил въззивната жалба като
неоснователна. В писмения отговор на въззивната жалба са цитирани множество съдебни
решения, вкл.по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че исковете на НСА „Васил Левски“,
като процесуален субституент на Държавата, против лица, в полза на които е са
реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти, попадащи в границите на процесната учебна база.
Оспорено е искането за приемане като доказателства на представените съдебни решения с
твърдението, че това искане е преклудирано. Освен това е заявено, че тези решения не
касаят процесния недвижим имот. Заявено е, че Държавата, като титуляр на правото на
собственост, е конституирана в процеса на основание чл.26, ал.4 ГПК, като главна страна-
ищец, а не като подпомагаща страна. Твърди се, че искът е основателен, тъй като не е
оборена презумпцията по чл.92 ЗС, и след като сградата, в която се намира процесният
самостоятелен обект, е построена върху земя на държавата, ищецът не е придобил
собствеността върху процесния имот, тъй като „Спектър“ ООД също не е бил негов
собственик. Оспорва се твърдението на въззивника за придобиване на имота по давност,
като се излагат подробни съображения. Твърди се, че приобретателят във всички случаи е
обвързан от СПН на постановеното решение, като вписването на исковата молба е от
значение само за неговата добросъвестност по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Оспорва се
твърдението на въззивника, че по делото не е доказано осъществяването на мероприятие по
см.на чл.10б ЗСПЗЗ върху процесния имот, както и твърдението на въззивника, че такова
твърдение не е било въведено от ищеца като основание. Излагат се твърдения, че не само
върху земята, върху която се намира спорният имот е било проведено мероприятие на
Държавата, но и с проведеното мероприятие и с предоставянето на имота на НСА, съгласно
чл.89, ал.2 ЗДС, имотът е придобил статут на публична държавна собственост. Твърди се, че
не е оборена презумпцията по чл.92 ЗС на нито едно от заявените от въззивника придобивни
3
основания, поради което договорът за покупко-продажба, с който ответникът се легитимира
като собственик на имота, не може да направи купувача собственик, тъй като нито
продавачът на имота, нито „Спектър“ ООД, са били негов собственик.
С решение № ІІІ-19 от 06.03.2020 г. по гр.д.1950/2019 г. на Бургаски окръжен съд
и потвърдил първоинстанционното решение.
Делото е висящо пред Бургаски окръжен съд за втори път, след отмяната с
решение № 36 от 26.04.2021 г. по гр.д.1974/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., на въззивно решение №
ІІІ-19 от 06.03.2020 г. по гр.д.1950/2019 г. на Бургаски окръжен съд и връщането на делото
на БОС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания по доказателствата.
В мотивите си ВКС е посочил, че след като с отговора на исковата молба
ответникът Д. се е позовал на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение - решение
по гр.д.912/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е отречено правото на собственост на
Държавата върху поземления имот и е поискал прилагането на това дело и на
първоинстанционното гр.д.753/2005 г. на Несебърски районен съд, първоинстанционният
съд е допуснал процесуално нарушение като не е уважил искането, а е указал на страната
възможността да представи писмени доказателства, които намира за относими към спора.
ВКС е приел, че след като с въззивната жалба на въззивникът Д. е представено решението по
посоченото дело (Решение № 137 от 24.06.2008 г. по гр.д.912/2007 г. на БОС) и Определение
№ 644 от 27.07.2009 г. по гр.д. № 100/2009 г. на ВКС, II г.о. (двете със заличени данни),
неправилно въззивният съд не е допуснал доказателствата, позовавайки се на чл.266, ал.1
ГПК. Прието е, че при наведено възражение за наличие на сила на пресъдено нещо на друго
решение, което е заявено пред първата инстанция, но доказателства не са събрани, а се
представят едва с въззивната жалба, съдът е длъжен да приеме тези доказателства и ако е
нужно служебно да събере данни за водения предходен правен спор - неговите страни и
предмет, за да може да прецени доколко има значение за висящия спор.
Делото е върнато на БОС с указание да бъдат приети и обсъдени доказателствата
в подкрепа на твърдението на касатора за наличие на друго влязло в сила решение,
обвързващо страните. Тъй като съдебните актове са представени със заличени данни
относно имената на страните и номерата на имотите, то при съществуващо съмнение дали
соченият правен спор засяга процесния недвижим имот, е необходимо да бъде допусната
експертиза или други доказателства, които да изяснят този въпрос. Дадени са указания и, в
случай, че се установи, че са налице две влезли в сила решения по един и същи правен спор
между едни и същи страни, които взаимно си противоречат, и съдът не може да се позове на
СПН на което и да е от двете решения, съдът да даде свое разрешение на преюдициалния
спор относно собствеността на поземления имот, въз основа на преценка на събраните
доказателства.
С оглед дадените от ВКС указания, съдът изиска от РС Несебър заверени преписи
от решението по гр.д.753/2005 г. на Несебърски районен съд, Решение № 137 от 24.06.2008
г. по гр.д.912/2007 г. на БОС и от Определение № 644 от 27.07.2009 г. по гр.д.100/2009 г. на
ВКС, II г.о., както и прилагане на гр.д.753/2005 г. по описа на РС Несебър. Назначена е и
4
Съдебно-техническа експертиза за установяване налице ли е идентичност между имот,
предмет на гр.д.753/2005 г.на НРС, решението по което е потвърдено с решение по
в.гр.д.912/2007 г. на БОС, с процесния имот І-794, кв.1 по ПУП на м.“Акротирия“ в
землището на гр.Несебър и с поземлен имот с идентификатор 51500.510.118 по КККР на
гр.Несебър.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна
страна, следното:
Производството по гр.д.622/2018 г. по описа на НРС е образувано по исковата
молба на НСА „В.Левски“ гр.София, в качеството му на процесуален субституент на
Българската държава, против въззивника Д. В. Д., за приемане за установено, че Държавата е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.118.1.6 по КККР на
***, намиращ се в сграда, построена в ПИ 51500.510.118 по КККР на гр.Несебър, и за
осъждане на ответника да предаде на Държавата владението върху имота. Твърди се, че
НСА „В.Левски“ е държавно висше училище, по смисъла на Закона за висшето образование.
Сочи се, че на ВИФ „Г.Димитров“, сега НСА „В.Левски“, с АДС № 382 и № 383, двата от
20.01.1974 г., съставени на основание чл.6 от ЗС и чл.21 от Правилника за държавните
имоти и одобрени от ИК на ОНС Бургас, е предоставена държавна земя в гр.Несебър с
посочени граници, както следва: изток - имот на Министерски съвет и дюни, запад - спортен
клуб при ВИФ, север - терен на МНО /бункер/ и северната граница на спортните площадки,
юг - крайбрежна ивица и море. Твърди се, че в рамките на посочените граници е проведено
мероприятие на Държавата по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, състоящо се в изграждане на
Учебна водна спортна база на НСА „В.Левски“ на територията на гр.Несебър, м.
„Акротирия“ върху площ от около 150 дка, границите на която са били заснети в
Кадастрален план на гр. Несебър, одобрен със Заповед № РД-14-02-1394/30.12.1985 г. на
МССУ. Твърди се, че осъществените мероприятия са отразени в последващ АПДС №
4744/17.09.2009 г., в който са отразени съставените по-рано АДС, като е отбелязано, че
описаните в тях сгради и съоръжения са предоставени за ползване на ВИФ „Г.Димитров“,
правоприемник на който е НСА „В.Левски“.
Посочено е, че в границите на спортната база на НСА „В.Левски“ попада ПИ с
идентификатор 51500.510.118 по КК на гр.Несебър, съставляващ УПИ І-794, в кв.1 по ПУП
на м.„Акротирия“, гр.Несебър. Твърди се, че през 2004 г. в имота са предприети строителни
работи от „Спектър“ ООД, с което е било нарушено владението на академията върху имота,
предоставено й за упражняване на правото на държавна собственост. Сочи се, че НСА
„В.Левски“ е предявила съответни искове по чл.108 и чл.109 ЗС срещу „Спектър“ ООД, по
които е образувано гр.д.332/2004 г. на PC гр. Несебър. Твърди се, че с влязло в сила
Решение № 214/15.01.2009 г. по в.гр.д.706/2007 г., което не е допуснато до касационно
обжалване с Определение № 702/31.07.2009 г. на ВКС, съдът е отменил решението на
първоинстанционния съд и е осъдил „Спектър“ ООД да предаде на НСА „В.Левски“
процесния имот УПИ-І, в кв.1 по ПУП на м.Акротирия, землище на гр.Несебър /идентичен с
имот с идентификатор 51500.510.118 по КК на гр.Несебър/, както и да разчисти същия от
5
всички строителни и други материали. Твърди се, че с протокол за въвод във владение от
14.08.2013 г. по изп.д. № 21038010400148/2013 г., НСА „В.Левски“ е въведена във владение
в процесния поземлен имот.
Сочи се, че докато гр.д.332/2004 г. на НPC е било висящо, „Спектър“ ООД е
изградил в процесния имот държавна собственост Жилищна сграда с идентификатор
51500.510.118.1 по КК на гр.Несебър, която е държавна собственост по силата на чл.92 от
ЗС.
Твърди се, че с договор за покупко - продажба, сключен нот.акт № *** г. на
нотариус М.Бакърджиева, „Спектър“ ООД - ответник по гр.д.332/2004 г. на НРС, е продал
на Д. В. Д. – процесния апартамент № *** на първи етаж във вх.***, с площ от 59,35 кв.м.,
ведно с 6,23 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, с обща разгърната площ на апартамента
65,58 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху
дворното място, представляващ по КККР на гр. Несебър - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.510.118.1.6, ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор 51500.510.118, с предназначение - жилище.
По делото е конституирана като страна и Държавата чрез МРРБ, чийто
процесуален субституент е ищецът НСА „В.Левски“.
Предявеният иск е с право основание чл.108 ЗС.
Ответникът Д. е оспорил предявения иск като недопустим и неоснователен.
Заявено е, че с решение № 159/25.07.2007 г. по гр.д.753/2005 г. и решение № 56/08.04.2005 г.
по гр.д.126/2003 г. по описа на НРС, решение по в.гр.д.912/2007 г. и по гр.д.898/2010 г.,
двете по описа на БОС, е установено, че ищецът не е собственик на процесния недвижим
имот. Посочено е, че в решенията си по посочените две дела БОС е приел, че АДС № 382 и
№ 383, двата от 20.01.1974 г., съставени на основание чл.6 от ЗС и чл.21 от Правилника за
държавните имоти, формално установяват твърдяната собственост върху описаните в тях
постройки, но прилежащият към тях терен „обавен и зает държавен недвижим имот,
находящ се в гр.Несебър“, е неопределен като площ, липсва картен материал за графичното
му изобразяване, както и скици. Поради липсата на съставен АДС (преди 1996 г. и след този
момент) за терена, върху който е изградена сградата, в която се намира имотът на ответника,
се твърди, че не е доказано теренът да представлява държавна собственост по силата на
закона, като представен за стопанисване и управление на ВУЗ. На второ място се твърди, че
ответникът е придобил собствеността върху процесния апартамент на валидно правно
основание. Оспорват се твърденията на ищеца за допуснати нарушения при възстановяване
на имота на бившите собственици – А. С. Р. и С. С. Ч. по реда на ЗСПЗЗ, както и
твърдението на проведено мероприятие по см.на чл.10б ЗСПЗЗ върху терена, върху който е
построена сградата, в която се намира имотът на ответника, което да е пречка за
реституиране на този терен. Заявено е и възражение за придобиване на имота по давност от
ответника, счетано от 2005 г., когато той е закупил имота с нотариален акт.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено по
6
молба на НСА „Васил Левски“, в качеството й на процесуален субституент на Държавата, и
на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че
Държавата е собственик на имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.510.118.1.6, находяща се в ***, намиращ се в сграда № 1, разположена
в ПИ с идентификатор 51500.510.118 с предназначение - жилище, апартамент на едно ниво с
площ 59,35 кв.м., съгласно нотариален акт № *** г., Служба по вписванията - гр. Несебър,
съответно НА № *** г. на нотариус Мария Бакърджиева, р-н на действие НРС, и е осъдил
въззивника да предаде владението върху горепосочения имот на Държавата и да заплати и
разноски по делото в полза на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и на НСА „Васил Левски”. Съдът е приел, че оттветникът е придобил
имота по време на висящност на процес с правно основание чл.108 ЗС по гр.д.332/2004 г. на
НРС и в.гр.д.706/2007 г. по описа на БОС, по което със СПН е било установено, че неговият
праводател „Спектър“ ООД не е бил собственик на имота, поради което сделката не е
породила транслативен вещноправен ефект. Съдът е изложил съображения, че съдебното
решение обвързва и ответника. Съдът е приел, че обстоятелството, че процесният имот е
изграден върху терен, представляващ част от мероприятие на Държавата по см.на чл.10б
ЗСПЗЗ, не е било оборено надлежно; както и, че са неоснователни твърденията на ответника
за законосъобразно проведена земеделска реституция в полза на А. С. Р. и С. С. Ч.. По
отношение на решение № 159/25.07.2007 г. по гр.д.753/2005 г. на НРС, потвърдено с
решение № ІІІ-137/24.06.2008 г. по в.гр.д.912/2007 г. на БОС, и решение № 56/08.04.2005 г.
по гр.д.126/2003 г. на НРС, потвърдено с решение № V-75 от 30.05.2011 г. на БОС по
гр.д.898/2010 г., е посочено, че макар страна по тях да е била НСА „В.Левски“, няма
идентичност на страните и имотите по тези дела със страните и имота по настоящото дело.
Възражението на ответника за придобиване на имота по давност е прието за неоснователно.
След прилагане в настоящото производство на гр.д.753/2005 г. на НРС, и
приемане на заключението по назначената СТЕ, съдът констатира следното:
Процесният имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.510.118.1.6, ***, се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
51500.510.118 по КККР на гр.Несебър.
Съгласно заключението на в.л.инж.Д.Стоянова по приетата в настоящото
производство СТЕ, кадастралния план на гр.Несебър, изработен през 1979 г., послужил за
основа върху който е изработен и одобрен регулационния план през 1985 г. Територията на
която е изградена спортната база на НСА тогава е била извън регулацията, но са заснети и
нанесени в кадастралния план построените към този момент сгради, игрища, алеи, ограда и
др. След възстановяването с решение № 26/12.09.1999 г. по гр.д.196/1998 г. на НРС на
правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот 388 от
кадастралния план на крайбрежието в размер на 2,8 дка, който имот е част от оградения
имот на НСА, на основание на това решение и Заповед на кмета на Община Несебър №
72/31.10.2000 г., кадастралният план е бил попълнен с имот № 794, съответен на
възстановения 388. За имот 794 е допуснат и изработен ПУП-ПРЗ. Със Заповед №
7
90/22.04.2002 г. на Кмета на Община Несебър е одобрен ПУП като в нов kb.I са образувани:
УПИ I-794 с площ 5ОО кв.м, УПИ II-794 с площ 400 кв.м, УПИ III-794 с площ 400 кв.м, УПИ
V-794 с площ 5ОО кв.м, УПИ VI- 794 с площ 500кв.м, УПИ VII-794 с площ 5ОО кв.м.,
отредени за имот 794 и УПИ IV-общ. с площ 6ОО кв.м, УПИ VІІІ-общ. с площ 2658кв.м. Със
Заповед № 381/30.07.2003 r. на Кмета на Община Несебър е одобрено частично изменение на
ПУП-ПРЗ на УПИ I-794 и УПИ VII-794 в кв.1, касаещо обединение на двата УПИ в нов
УПИ І-794. Със Заповед № 557/06.11.2003 г. на Кмета на Община Несебър е одобрено
частично изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ II-794, УПИ III-794 и УПИ IV- в кв.1, касаещо
обединението им в нов УПИ II-794 с площ от 1400 кв.м. Със Заповед № 247/30.04.2004г. на
Кмета на Община Несебър е одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ I-794 и
УПИ -794 в кв.1, касаещо обединението им в нов УПИ I-794 с площ от 2400 кв.м.
С влизането в сила на КККР първоначално обособените УПИ са нанесени както
следва:
УПИ I-794 в кв.1 - съответства на ПИ с идентификатор 51500.510.55;
УПИ II-794 в кв.1 - съответства на ПИ с идентификатор 51500.510.54;
УПИ III-794 в кв.1 - съответства на ПИ с идентификатор 51500.510.53;
УПИ IV-общ в кв.1 - съответства на ПИ с идентификатор 51500.510.52;
УПИ VII-794 в кв.1 - съответства на ПИ с идентификатор 51500.510.51;
Със Заповед № КД-14-02-1664 от 25.09.2006г. на Началника на СГКК гр.Бургас е
одобрено изменение на КККР на м.“Акротирия“, гр.Несебър състоящо се в: Заличаване в КР
за ПИ с идентификатори 51500.510.51 и 51500.510.55 на С. С. Ч. и вписване като собственик
на „Спектър“ ООД; обединяване на имоти с идентификатори 51500.510.55, 51500.510.54,
51500.510.53, 51500.510.52, 51500.510.51 в нов имот с идентификатор 51500.510.118
съответстваш на УПИ I-794, кв.1 съгласно изменението на ПУП- ПРЗ със Заповед №247 от
30.04.2004г. на Кмета на Община Несебър.
Със Заповед № КД-14-02-1696/02.10.2006г на Началника на СГКК гр.Бургас е
одобрено изменение на КККР на м.“Акротирия“, гр.Несебър състоящо се в нанасяне в ПИ с
идентификатор 51500.510.118 на нова сграда с идентификатор 51500.510.118.1 и
самостоятелните обекти в нея с идентификатори от 51500.510.118.1.1 до 51500.510.118.151.
С решение № 214 от 15.01.2009 г. по гр.д.706/2007 г. по описа на БОС е отменено
решение № 101 от 25.05.2005 г. по гр.д.332/2004 г. на РС Несебър, и вместо него е
постановено осъждане на „Спектър“ ООД гр.Несебър да предаде на НСА „В.Левски“
гр.София, следния недвижим имот: част от отредената за нуждите му площ, която без
правно основание е придобила устройствен статут на УПИ І-794 в кв.1 по ПУП на
м.“Акротирия“, землището на гр.Несебър. С определение № 702 от 31.07.2009 г. по
гр.д.592/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 214 от 15.01.2009 г. по гр.д.706/2007 г. по описа
на БОС не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
С решение № 159 от 25.07.2007 г. по гр.д.753/2005 г. на НРС са отхвърлени
8
предявените искове от НСА "В.Левски“ гр.София против А. С. Р., С. С. Ч. и др. за приемане
на установено, че Българската държава е собственик на поземлени имоти, както следва: по
отношение на А. С. Р. и С. С. Ч. - за поземлени имоти: 51500.510.51, 51500.510.55 и
51500.510.98 по кадастралната карта на гр.Несебър. С решение № ІІІ-137 от 24.06.2008 г. по
гр.д.912/2007 г. на БОС, решение № 159 от 25.07.2007 г. по гр.д.753/2005 г. на НРС е
оставено в сила. Съгласно заключението на в.л.инж.Д.С. по СТЕ, към датите на решенията, в
КККР на м.“Акротирия“, гр.Несебър ПИ с идентификатори 51500.510.51, 51500.510.55 вече
са били заличени и в кадастралната карта е бил нанесен имот 51500.510.118.
При така установената от в.л.инж.Д.Стоянова фактическа обстановка, настоящият
състав приема, че е налице идентичност между имотите, предмет на решение № 101 от
25.05.2005 г. по гр.д.332/2004 г. на РС Несебър, отменено с решение № 214 от 15.01.2009 г.
по гр.д.706/2007 г. по описа на БОС, с което са уважени исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС
на НСА „В.Левски“, като процесуален субституент на Държавата, против „Спектър“ ООД
гр.Несебър (праводател на настоящия ответник) - УПИ І-794 в кв.1 по ПУП на
м.“Акротирия“, землището на гр.Несебър; и имотите, предмет на решение № 159 от
25.07.2007 г. по гр.д.753/2005 г. на НРС, потвърдено с решение № ІІІ-137 от 24.06.2008 г. по
гр.д.912/2007 г. на БОС, с което са отхвърлени предявените искове от НСА "В.Левски“
гр.София против А. С. Р., С. С. Ч. и др. за приемане на установено, че Българската държава е
собственик на поземлени имоти 51500.510.51, 51500.510.55 и 51500.510.98 по кадастралната
карта на гр.Несебър.
С оглед констатирана идентичност на имотите по двете дела, по които са
постановени решения, които взаимно си противоречат, съгласно указанията на ВКС, дадени
с решение № 36 от 26.04.2021 г. по гр.д.1974/2020 г. на ІІ г.о., настоящият състав не би
могъл да се позове на сила на пресъдено нещо на което и да е от двете решения.
В първоинстанционното производство ищците НСА „В.Левски“ гр.София, в
качеството му на процесуален субституент на Българската държава, и Българската държава,
конституирана в производството на основание чл.26, ал.4 ГПК, обосновават активната си
легитимация на твърденията, че НСА „В.Левски“ (преди ВИФ „Г.Димитров“ гр.София) е
държавно висше училище, по смисъла на Закона за висшето образование. Излагат се
твърдения, че с АДС № 382 и № 383, двата от 20.01.1974 г., съставени на основание чл.6 от
ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти и одобрени от ИК на ОНС Бургас, на ВИФ
„Г.Димитров“ е предоставена държавна земя в гр.Несебър с посочени граници, както следва:
изток - имот на Министерски съвет и дюни, запад - спортен клуб при ВИФ, север - терен на
МНО /бункер/ и северната граница на спортните площадки, юг - крайбрежна ивица и море.
Твърди се, че в рамките на посочените граници е проведено мероприятие на Държавата по
смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, състоящо се в изграждане на Учебна водна спортна база на
НСА „В.Левски“ на територията на гр.Несебър, м.„Акротирия“ върху площ от около 150
дка, границите на която са били заснети в Кадастрален план на гр.Несебър, одобрен със
Заповед № РД-14-02-1394/30.12.1985 г. на МССУ. Твърди се, че осъществените мероприятия
са отразени в последващ АПДС № 4744/17.09.2009 г., в който са отразени съставените по-
9
рано АДС, като е отбелязано, че описаните в тях сгради и съоръжения са предоставени за
ползване на ВИФ „Г.Димитров“, правоприемник на който е НСА „В.Левски“. Сочи се, че
съгласно чл.89, ал.2 от ЗВО, недвижимите имоти, предоставени от Държавата на висшите
училища, са публична държавна собственост, съгласно чл.47а от ЗФВС, спортните обекти и
съоръжения – публична държавна собственост, предоставени на НСА „В.Левски“, са обекти
с национално значение.
Твърди се, че в границите на спортната база на НСА „В.Левски“ попада ПИ с
идентификатор 51500.510.118 по КК на гр.Несебър, съставляващ УПИ І-794, в кв.1 по ПУП
на м.„Акротирия“, гр.Несебър, в който поради нарушаване на владението на НСА върху
имота, предоставено й за упражняване на правото на държавна собственост - предприети
през 2004 г. строителни работи от „Спектър“ ООД, по гр.д.332/2004 г. на PC Несебър,
отменено с влязло в сила Решение № 214/15.01.2009 г. по в.гр.д.706/2007 г. на БОС,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 702/31.07.2009 г. на ВКС, са били
уважени искове по чл.108 и чл.109 ЗС срещу „Спектър“ ООД, по които е образувано, съдът
е отменил решението на първоинстанционния съд и е осъдил „Спектър“ ООД да предаде на
НСА „В.Левски“ процесния имот УПИ-І, в кв.1 по ПУП на м.Акротирия, землище на
гр.Несебър /идентичен с имот с идентификатор 51500.510.118 по КК на гр.Несебър/, както и
да разчисти същия от всички строителни и други материали. Твърди се, че с протокол за
въвод във владение от 14.08.2013 г. по изп.д. № 21038010400148/2013 г., НСА „В.Левски“ е
въведена във владение в процесния поземлен имот.
Сочи се, че докато гр.д.332/2004 г. на НPC е било висящо, „Спектър“ ООД е
изградил в процесния имот държавна собственост Жилищна сграда с идентификатор
51500.510.118.1 по КК на гр.Несебър, която, както и процесният самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 51500.510.118.1.6, е държавна собственост по силата на чл.92 от ЗС.
Твърди се, че с договор за покупко - продажба, сключен нот.акт № *** г. на
нотариус М.Бакърджиева, „Спектър“ ООД - ответник по гр.д.332/2004 г. на НРС, е продал
на ответника Д. В. Д. – процесния апартамент № *** на първи етаж във вх.***, с площ от
59,35 кв.м., ведно с 6,23 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, с обща разгърната площ на
апартамента 65,58 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж
върху дворното място, представляващ по КККР на гр. Несебър - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 51500.510.118.1.6, ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ
с идентификатор 51500.510.118, с предназначение - жилище.
За доказване на исковата си претенция, ищецът е представил АДС № 382 и №
383, двата от 20.01.1974 г., съставени на основание чл.6 от ЗС и чл.21 от Правилника за
държавните имоти и одобрени от ИК на ОНС Бургас, в които е посочено, че на ВИФ
„Г.Димитров“ е предоставено ползването на „хранителен блок-столова за студентите от
ВИФ, представляващ монолитна сграда на два етажа със застр.площ 976,9114 кв.м., при
граници: изток – жилищен блок на ВИФ, запад – спортен клуб при ВИФ, север – открити
спортни площадки, юг – крайбрежна ивица и море“ (АДС № 382 от 20.01.1974 г.); и
Жилищно-битов блок за студентите от ВИФ, представляващ 3 и 2 етажна сграда, на бетонна
10
рамова конструкция и сглобяеми панели, състояща се от 174 стаи с дневна, с 350 легла,
застроена на 1650 кв.м., при граници: изток - имот на Министерски съвет и дюни, запад -
спортен клуб при ВИФ, север - терен на МНО /бункер/ и северната граница на спортните
площадки, юг - крайбрежна ивица и море (АДС № 383 от 20.01.1974 г.).
Представено е и решение № 214 от 15.01.2009 г. по гр.д.706/2007 г. по описа на
БОС, като в исковата си молба ищецът е заявил, че съдът е приел, че „Спектър“ ООД не е
придобил на валидно правно основание процесния имот по сделката за покупко-продажба,
обективирана в нот.акт № *** г. на нотариус М.Бакърджиева, нито с констативен нот.акт №
*** г., поради което не би могъл да прехвърли право на собственост (каквото сам не
притежава) на ответника Д., с нот.акт № *** г. Установява се от решение № 214 от
15.01.2009 г. по гр.д.706/2007 г. по описа на БОС, че на 20.10.2000 г., кадастралният план на
гр.Несебър е бил попълнен с имот с № 794, на основание решение № 26/12.09.1999 г. по
гр.д.196/1998 г. на НРС, с което е била възстановена собствеността в съществуващи стари
реални граници върху имот от 2.8 дка. Видно от представения по делото нот.акт № *** г. на
нотариус М.Бакърджиева (л.57-58 от гр.в.1950/2019 г. на БОС), „Спектър“ ООД е закупил от
А. С. Р. и С. С. Ч.: празно дворно място от 400 кв.м., образуващо УПИ ІІ-794 в кв.1 по ПУП
на м.“Акротирия“, гр.Несебър и празно дворно място от 400 кв.м., образуващо УПИ ІІІ-794
в кв.1 по ПУП на м.“Акротирия“, гр.Несебър. Видно от представения по делото нот.акт №
*** г. на нотариус М.Бакърджиева (л.55-56 от гр.в.1950/2019 г. на БОС), „Спектър“ ООД е
закупил от Х. М. В. и И. Й. В.: дворно място от 1000 кв.м., образуващо УПИ І-794 в кв.1 по
ПУП на м.“Акротирия“, гр.Несебър.
Установява се от приетата в първоинстанционното производство СТЕ, изготвена
от в.л.инж.М.Гълъбова, че в плана на крайбрежието, утвърден със Заповед № 101 от
16.01.1956 г. са заснети съществуващите към него момент земеделски имоти. В
кадастралния план, изработен през 1979 г., одобрен с регулацията през 1985 г., са заснети
постройките, към него момент в спортната база масивни сгради: хранителен блок-столова и
жилищно-битов блок (актувани с актове за държавна собственост от 1974 г.), паянтови
постройки, игрища, алеи, присан и ограда около базата. Вещото лице е посочило, че след
възстановяване на наследниците на С. А. Р. на правото на собственост върху лозе от 2.8 дка
в м.“Акротиря“, гр.Несебър, представляващо имот 388, заснет в плана на крайбрежието от
1956 г., със заповед № 72/31.10.2000 г. на Кмета на Община Несебър, е одобрено
попълването на кадастралния план на гр.Несебър с възстановения имот, обосначен с пл.№
794 и записан в разписния списък, на наследниците на С. А. Р.. С разработка на ПУП е
образуван нов квартал 1, обосочени са и са урегулирани имоти, отредени за имот пл.№ 794 и
общински УПИ, като след одобряването на ПУП със заповед на Кмета на Община Несебър,
в кв.1 са образувани: УПИ I-794 с площ 500 кв.м, УПИ II-794 с площ 400 кв.м, УПИ III-794 с
площ 400 кв.м, УПИ V-794 с площ 500 кв.м, УПИ VI- 794 с площ 500 кв.м, УПИ VII-794 с
площ 500 кв.м.,както и УПИ IV-общински, УПИ VІІІ-общински, УПИ ІХ-общински, УПИ Х-
общ. И УПИ ХІ-общ. Със Заповед № 381/30.07.2003 r. на Кмета на Община Несебър е
одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ I-794 и УПИ VII-794 в кв.1, касаещо
11
обединение на двата УПИ в нов УПИ І-794. Със Заповед № 557/06.11.2003 г. на Кмета на
Община Несебър е одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ II-794, УПИ III-794 и
УПИ IV в кв.1, касаещо обединението им в нов УПИ II-794 с площ от 1400 кв.м. Със Заповед
№ 247/30.04.2004г. на Кмета на Община Несебър е одобрено частично изменение на ПУП-
ПРЗ на УПИ I-794 и УПИ ІІ-794 в кв.1, касаещо обединението им в нов УПИ I-794 с площ
от 2400 кв.м.
С одобряването на КККР през 2003 г., първоначално образуваните УПИ в кв.1 са
обозначени както следва: УПИ I-794 в кв.1 - с идентификатор 51500.510.55; УПИ II-794 в
кв.1 - с идентификатор 51500.510.54; УПИ III-794 в кв.1 - с идентификатор 51500.510.53;
УПИ IV-общ в кв.1 - с идентификатор 51500.510.52; УПИ VII-794 в кв.1 - с идентификатор
51500.510.51.
Със Заповед № КД-14-02-1664 от 25.09.2006 г. на Началника на СГКК гр.Бургас е
одобрено изменение на КККР на м.“Акротирия“, гр.Несебър състоящо се в: заличаване в КР
за ПИ с идентификатори 51500.510.51 и 51500.510.55 на София С. Чернева и вписване като
собственик на „Спектър“ ООД; и обединяване на имоти с идентификатори 51500.510.55,
51500.510.54, 51500.510.53, 51500.510.52, 51500.510.51 в нов имот с идентификатор
51500.510.118 съответстваш на УПИ I-794, кв.1 съгласно изменението на ПУП- ПРЗ със
Заповед №247 от 30.04.2004г. на Кмета на Община Несебър.
Със Заповед № КД-14-02-1696/02.10.2006г на Началника на СГКК гр.Бургас е
одобрено изменение на КККР на м.“Акротирия“, гр.Несебър състоящо се в нанасяне в ПИ с
идентификатор 51500.510.118 на нова сграда с идентификатор 51500.510.118.1 и
самостоятелните обекти в нея с идентификатори от 51500.510.118.1.1 до 51500.510.118.151.
В заключението е посочено още, че в кадастраната основа на проекта за ПУП-
ЧПРЗ от 2004 г. за имот 794 в м.“Акротиря“, е заснета сграда, съществувала към него
момент на място и попадаща в границите на УПИ І-794 в кв.1.
За да бъде основателен иск по чл.108 от ЗС, е необходимо ищецът да докаже
наличието на твърдяното от него право на собственост върху процесиите недвижими имоти,
и едва след това – че ответникът владее тези имоти, и то – без правно основание.
С оглед установяването дали Държавата е собственик на процесния имот, съдът
съобрази както представените с исковата молба и събраните в настоящото производство
доказателства, така и съдържащите се писмени доказателства в приложените по настоящото
дело гр.д.753/2005 г. на НРС и в.гр.д.912/2007 г. на БОС.
Видно от представения протокол от 23.04.1959 г. на Комисията по чл.67 от
Правилника за планово изграждане на населените места (л.141-142 от в.гр.д.912/2007 г. на
БОС), за водна база на ВИФ „Г.Димитров.” е отреден терен по кадастралния план на
гр.Несебър включващ имоти №№ 438, 378, 377, 379, 383, 372, 374, 369, 368, 367, 365, 561,
363, 362, 361, 360, 356, 370, 375, 366 , с обща площ от 54,334 кв.м. Имот 388, заснет в плана
на крайбрежието от 1956 г., собственост на Стоян Атанасов Рапов, не е измежду изброените
в Протокол от 23.04.1959 г. на Комисията по чл.67 от Правилника за планово изграждане на
12
населените места имоти.
По делото не е спорно, че ВИФ „Г.Димитров” гр.София е преименуван на
Национална спортна академия „Васил Левски“ гр.София.
С Акт за държавна собственост № 382/20.01.1974 г. е актуван като държавен
хранителен блок - столова за студентите от ВИФ , представляващ монолитна сграда на два
етажа , при граници : изток - жилищен блок на ВИФ , запад - спортен клуб при ВИФ , север -
спортни площадки, юг - крайбрежна ивица и море. В Акта за държавна собственост не е е
посочен терен, който да е актуван.
С Акт за държавна собственост № 383 / 20.01.1974 г. е актуван като държавен
жилищно - битов блок за студентите от ВИФ”Г.Димитров” , представляващ 2 и 3 етажна
сграда , при граници : изток - имот на МС и дюни , запад - уч. сп. база на спортен клуб на
ВИФ , север- терен на МНО / бункер/, юг - крайбрежна ивица. И в този АДС не е е посочен
терен, който да е актуван.
Видно от представеното Решение № КЗ-З/19.05.1977 г. на Комисията по земята
(л.204 от гр.д.753/2005 г. на НРС), е утвърдена окончателна площадка за изграждане на
студентски учебно спортен комплекс в гр.Несебър с размери до 150 дка обработваема земя
от IV категория при приблизителни граници посочени в приложени скици. В настоящото
производство не е представена скицата към това решение, за да може да се установи къде
попадат тези „до 150 дка“ за утвърдена окончателна площадка за изграждане на студентски
учебно спортен комплекс в гр.Несебър.
По делото не са представени доказателства и за налична преписка на Комисията
по земята, свързана с отчуждаване на терен за изграждане на Учебно-спортна база.
Видно от представената по в.гр.д.912/2007 г. на БОС (приложено към настоящото
дело) преписка по гр.д.196/1998 г. по описа на РС Несебър, в производство по чл.14, ал.З от
ЗСПЗЗ, с решение № 26 от 12.02.1999 г. по гр.д.196/1998 г. по описа на НРС (л.84-85 от
в.гр.д.912/2007 г. на БОС) е отменено протоколно решение № Ж 753/26.06.1998 г. на ПК-
Несебър и вместо него е възстановено правото на собственост в стари реални граници на
наследниците на С. А. Р., б.ж. на гр.Несебър, върху лозя от 2,8 дка., м.”Клотирия”,
планоснимачен № 388 по плана от 1956 г.
При така представените доказателства, съдът намира, че по делото не е доказано
Държавата да е придобила събствеността върху процесния имот. Действително с Протокола
от 23.04.1959 г. на Комисията по чл.67 от Правилника за планово изграждане на населените
места е взето решение за отчуждаване на терен за ВИФК „Г.Димитров“ – изрично
изброените в протокола 20 бр.парцели по кадастралния план на гр.Несебър, като в
„Забележка“ към протокола е посочено, че „земите, съгласно упоменатия протокол са
заплатени с пл.нареждане № 8941/14.05.1959 г. на Обединено ТКЗС Несебър“, но имот №
388, собственост на С. А. Р., не е измежду посочените в протокола имоти, поради което не
може да се приеме за доказано, че той е бил отчужден по този ред.
Както се посочи по-горе, в АДС № 382/20.01.1974 г. и АДС № 383/20.01.1974 г.
13
на ВИФ ”Г.Димитров” са предоставени за ползване сгради, но не е актуван и не е
предоставен терен, съотв.липсват скици за предоставен такъв терен.
С решение № КЗ-З/19.05.1977 г. на Комисията по земята е утвърдена окончателна
площадка за изграждане на студентски учебно спортен комплекс в гр.Несебър с размери до
150 дка обработваема земя от IV категория при приблизителни граници посочени в
приложени скици, но поради липсата на представяне по делото на скиците към това
решение, не може да се установи къде попадат тези до 150 дка за утвърдена окончателна
площадка за изграждане на студентски учебно спортен комплекс в гр.Несебър, съответно не
е доказано процесният имот № 388 да е попадал в този терен.
По делото не са представени доказателства, от които да се установи, на какво
основание в периода от 1956 г., когато ограда не е била заснета в плана на крайбрежието,
утвърден със заповед № 101 от 16.01.1956 г., и са били заснети имотите на физическите лица
преди отнемането им, вкл.имотът на Стоян Рапов, до 1979 г., когато ограда е заснета в
кадастралния план, е оградена територията определена от ищеца като „Водна база”.
Поради липсата на доказателства за предоставяне на терена на имот № 388 на
ВИФК „Г.Димитров“, ВИФ „Г.Димитров“ или НСА „В.Левски“, за изграждане на спортен
комплекс, съдът намира, че имотът не е станал държавна собственост и по силата на чл.89,
ал.2 ЗВО и чл.47а от ЗФВС.
Съгласно §5 от ПЗР към ЗДС, физическите и юридически лица, които ползват
държавен имот, са длъжни в 6-месечен срок от влизането на закона в сила писмено да
уведомят службите „Държавна собственост“, за да се съставт актове държавна собственост,
които съгласно чл.5 от ЗДС установяват правото на собственост на държавата върху
недвижимите имоти. В случая за терена върху който е разположен процесния имот не се
представи нито АДС съставен преди 1996 г., нито АДС издаден след влизането на ЗДС в
сила. Представеният по делото Акт № 7166 от 19.05.2014 г. касае поземлен имот с
идентификатор 51500.510.180, който е различен от процесния имот. По делото е представен
Акт № 8523 за частна държавна собственост за поземлен имот с идентификатор
51500.510.118, съставен на 09.03.2018 г. (след завеждане на настоящия иск), на основание
чл.2, ал.3, вр.чл.68, ал.1 и чл.71 ЗДС, чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ, решение № 214/15.01.2009 г. по
гр.д.706/2007 г. на БОС. Настоящият състав приема, че доколкото решение № 214/15.01.2009
г. по гр.д.706/2007 г. на БОС противоречи на друго влязло в сила решение, касаещо
собствеността на същия имот - решение № 159 от 25.07.2007 г. по гр.д.753/2005 г. на НРС,
потвърдено с решение № ІІІ-137 от 24.06.2008 г. по гр.д.912/2007 г. на БОС, то не
установява правото на собственост на Държавата върху поземлен имот с идентификатор
51500.510.118, съотв.Акт № 8523 от 09.03.2018 г. за частна държавна собственост, също не
установява правото на собственост на Държавата върху поземлен имот с идентификатор
51500.510.118.
По изложените съображения съдът приема, че правото на собственост на
Държавата не е доказано да е възникнало на основание валидно отчуждаване на терена,
нито е доказано, че теренът представлява държавна собственост по силата на закона, като
14
предоставен за стопанисване и управление на ВУЗ.
Поради недоказване на правото на собственост на държавата по отношение на
терена, върху който е разположен процесния имот, предявеният иск по чл.108 ЗС е
неоснователен само на това основание и съдът не следва да обсъжда правата на ответника
върху него. неоснователността на предявените искове.
Независимо от горното следва да се посочи и, че с оглед обстоятелството, че
правото на собственост на наследниците на С. А. Р. (праводател на проводателя на
ответника), върху имот № 388 по плана от 1956 г. е възстановено с решение № 26 от
12.02.1999 г. по гр.д.196/1998 г. по описа на НРС, в производство по чл.14, ал.З от ЗСПЗЗ,
като в това производство е отменено протоколно решение № Ж 753/26.06.1998 г. на ПК -
Несебър и вместо него е постановено възстановяване на правото на собственост на
наследниците на С. Р., косвеният съдебен контрол в настоящото производство върху
административния акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи по
реда на ЗСПЗЗ, е недопустим. В Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 5/2011 г., ОСГК, е прието, че държавата не е обвързана от постановен
административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори
по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ , тъй като тя не е страна в производството пред ОСЗ, поради
което върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2
ГПК. Но когато актът на ОСЗ е бил предмет на пряк съдебен контрол по реда на чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ (какъвто е настоящият случай) или чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ , постановеното съдебно
решение е задължително и обвързва държавата, тъй като тя участва като страна по делото
чрез ОСЗ, издала оспорения административен акт. В този смисъл е Решение № 95 от
9.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2019 г., I г. о., ГК.
По изложените съображения предявеният иск по чл.108 ЗС следва да бъде
отхвърлен.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отхвърляне на иска.
С оглед постановения резултат, съобразно представените доказателства и списък
на разноските по чл.80 ГПК, на въззивника-ответник следва да се присъдят съдебни
разноски в общ размер от 7 679,35 лв, от които: 2249,35 лв за производството по
гр.д.1950/2019 г. на БОС, 1280 лв за производството по гр.д.1974/2020 г. на ВКС и 4150 лв –
за производството по гр.д.723/2021 г. на БОС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 160 от 08.08.2019 г. по гр.д.622/2018 г. по описа на
Районен съд Несебър, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
15
ОТХВЪРЛЯ иска на Национална Спортна Академия „Васил Левски“ /НСА/, ЕИК
*********, със седалище гр.София, кв.Студентски град, ул.„Акад. Стефан Младенов“ № 21
п.к.1700, в качеството й на процесуален субституент на Държавата, и на Държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за приемане за установено по
отношение на Д. В. Д., гражданин на ***, роден на ********** г. в ***, с адрес на
територията на Република България: ***, че Държавата е собственик на имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.118.1.6, находяща
се в ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 51500.510.118 с
предназначение - жилище, апартамент на едно ниво с площ 59,35 кв.м., съгласно нотариален
акт № *** г., Служба по вписванията - гр. Несебър, съответно НА № *** г. на нотариус
Мария Бакърджиева, р-н на действие НРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на Национална Спортна Академия „Васил Левски“ /НСА/, ЕИК
*********, със седалище гр.София, кв.Студентски град, ул.„Акад. Стефан Младенов“ № 21
п.к.1700, в качеството й на процесуален субституент на Държавата, и на Държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за осъждане на Д. В. Д.,
гражданин на ***, роден на ********** г. в ***, с адрес на територията на Република
България: ***, да предаде на Държавата, чрез НСА „Васил Левски“ гр.София, владението на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.118.1.6, находяща се в ***,
намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 51500.510.118 с
предназначение - жилище, апартамент на едно ниво с площ 59,35 кв.м., съгласно нотариален
акт № *** г., Служба по вписванията - гр. Несебър, съответно НА № *** г. на нотариус
Мария Бакърджиева, р-н на действие НРС.
ОСЪЖДА Национална Спортна Академия „Васил Левски“ /НСА/, ЕИК
*********, със седалище гр.София, кв.Студентски град, ул.„Акад. Стефан Младенов“ № 21
п.к.1700, да заплати на Д. В. Д., гражданин на ***, роден на ********** г. в ***, с адрес на
територията на Република България: ***, сумата от общо 7 679,35 лв (седем хиляди
шестстотин седемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща направени
съдебни разноски по гр.д.1950/2019 г. на БОС, гр.д.1974/2020 г. на ВКС и гр.д.723/2021 г. на
БОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16