РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. Бургас, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120105449 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на М. К. Р. и Г. СТ. Р. против „ЕВРОБИЛД
БГ“ ЕООД, с която предявен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. последно от ЗЗД.
В законовия срок по делото постъпва отговор от ответника, който оспорва иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа иска и моли
съда да го уважи, като присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли иска, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
М. К. Р. и Г. СТ. Р. са родители на Н.Г. Р., който от октомври 2018 г. е управител и
едноличен собственик на капитала на „ЕВРОБИЛД БГ“ ЕООД, и на свидетеля Т.Г. Р..
Ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Бургас, с адрес на поземления имот ***, с площ 823 кв.м. Семейството (родители, син и
дъщеря) има желание в имота да се построи жилищна сграда, като строителството се
извърши от дружеството, в което Н. Р. е едноличен собственик на капитала. За целта трябва
да се вземе заем от физическо лице, като условието, което поставя кредитора, е половината
от поземления имот да бъде прехвърлена на „ЕВРОБИЛД БГ“ ЕООД. Г.Р. обаче не желае да
прехвърля собственост на когото и да е. На 10.02.2019 г. ищецът Г.Р. изпраща по електронна
поща писмо до адвокат А.Т., в което „изисква“ да му се изпрати „контра писмо“ и моли да
му бъде разяснено собственикът на УПИ „обезателно“ ли трябва да продаде 1/2 от УПИ на
инвеститора. На 12.02.2019 г. той получава по електронна поща „обратно писмо“.
На 15.02.2019 г. Н.Г. Р., в качеството на управител и едноличен собственик на
капитала на „ЕВРОБИЛД БГ“ ЕООД полага подписа си под документ, наименован „обратно
писмо“ (contre lettere), който е нотариално заверен, с който документ декларира, че при
1
закупуването на следния недвижим имот, а именно: ½ идеална част от УПИ в гр. Бургас, с
идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, с административен адрес на УПИ ***, с площ
823 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, е действал като
подставено лице на Г. СТ. Р. и М. К. Р.. Със същия документ управителят на ответното
дружество декларира, че Г. СТ. Р. и М. К. Р. са заплатили изцяло цената на описания
недвижим имот и са действителните собственици на същия.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
*** г., нот. дело № *** г. по описа на нотариус Ц.А. (за краткост Договора), М. К. Р. и Г. СТ.
Р. в режим на СИО продават на „ЕВРОБИЛД БГ“ ЕООД следния недвижим имот, а именно:
411,50/823 кв.м. идеални части от съсобствения на продавачите поземлен имот с
идентификатор № *** от КККР на гр.Бургас, с адрес на поземления имот ***, с площ 823
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване, с граници на поземления имот: ***.159; ***.213; ***.215; ***.216;
***.218; ***.1, за сумата от 25 000 лева, като сумата от 10 000 лева М. К. Р. и Г. СТ. Р.
заявяват, че са получили по банков път от купувача „ЕВРОБИЛД БГ“ ЕООД преди
подписване на нотариалния акт, а сумата от 15 000 лева продавачите заявяват, че са съгласни
да бъде платена от купувача в срок до 28.02.2019 г. Продажната цена е под данъчната
оценка на имота, която е 49 175,90 лева. Продавачите се задължават да предадат на купувача
владението на недвижимия имот в деня на сключване на Договора. Купувачът е запознат, че
за този имот има вписани тежести в полза на трети лица и ги приема.
На същата дата, 18.02.2019 г., Г.Р. превежда по банкова сметка на дружеството
сумата от 4500 лева с основание за превода „покупко-продажба нот.акт“. На 27.02.2019 г.
ищецът Р. превежда по банкова сметка на дружеството сумата от 15 000 лева с основание за
превода „покупко-продажба нот.акт“. На 28.02.2019 г. дружеството връща на Г.Р. по банков
път сумата от 4500 лева с основание за превода „връщане на превод от 18,02,19“ и сумата от
15 000 лева с основание „връщана на превод от 2802019“.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства – показания на свидетелите Т.Г. Р. и
В.И.И.-Р. (частично). Недостоверно е твърдението на последния свидетел, че „никога не е
ставало дума“, че родителите на управителя на дружеството ответник не са съгласни да
продават. То противоречи както на показанията на свидетеля Т. Р., така и на показанията на
самата И.-Р., която в следващото изречение посочва, че „ние така и не разбрахме какво искат
родителите му“.
По правото:
Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни
правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато
волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното
съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна.
Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на
симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет – единият нищожността на явната
сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение – в този смисъл Решение №
362 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 111/2011 г., III г. о. и Решение № 79 от 26.06.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 791/2011 г., III г. о.
В исковата молба ищците на няколко пъти твърдят, че се касае за „абсолютна
симулация“, защото е налице „едно съглашение, чиито последици страните не желаят да
настъпят в действителност, а искат само да създадат привидни правни последици на
обвързаност“.
Ето защо не са предявени два иска, а един с правно основание чл.26, ал.2, изр.1,
предл. последно от ЗЗД.
Симулацията следва да се разкрие между страните по договора и затова е необходимо
тази страна, която въвежда твърдението, да го докаже чрез т. нар. „обратно писмо“.
2
В практиката се прави разлика между т.нар. „обратно писмо“ и „началото на писмено
доказателство”. Обратното писмо (контра летр), разкриващо съдържанието на един прикрит
договор, съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор и служи за пълно
разкриване на симулацията, поради което свидетелските показания са недопустими.
Началото на писмено доказателство се състои в документ, изхождащ от една от страните по
делото (насрещната страна) или пък удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган,
от което може да се заключи, че симулацията е вероятна, в който случай, за да се постигне
пълно доказване на симулацията,
се допускат свидетелски показания (Решение № 890/06.10.2008 г.
по гр. д. № 2746/2007 г., на III г.о.; Решение № 1449/14.01.2009 г. по гр. д. № 4699/2007 г., на
IV г.о.; Решение № 120/16.02.2009 г. по гр. д. № 5226/2007 г., на IV г.о.; Решение №
464/16.06.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г., на I г.о. и Решение № 544/06.01.2011 г. по гр. д. №
1053/2010 г., на II г.о.).
Налице е и друго становище, обективирано в Решение № 484 от 11.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 375/2010 г., IV г. о., според което когато ответникът по иск за разкриване на
симулация (в случая „ЕВРОБИЛД БГ“ ЕООД) е издал едностранно писмено изявление, в
което привидността е ясно и категорично призната, то този документ съставлява обратно
писмо. С него симулацията се разкрива пълно и ако документът е истински, той е
достатъчно доказателство за уважаване на иска. За да се третира изявлението като обратно
писмо не е необходимо то да е съставено писмено от всички страни по оспорената сделка, а
е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност.
По аргумент от Решение № 112 от 26.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 638/2010 г., I т. о.
за разкриването на симулация при търговска сделка с предмет недвижими имоти (Договорът
е търговска сделка, защото предметът на дейност на купувача е строителство) обратният
документ следва да съдържа волеизявление на страната, на която привидността се
противопоставя, което да е изразено от представителния му орган – в случая
волеизявлението е направено от управителя и едноличен собственик на капитала в
дружеството купувач.
По доказателствената стойност на приетото по делото „обратно писмо“:
Няма спор, че то изхожда от Н.Г. Р., в качеството му на управител и едноличен
собственик на капитала в „ЕВРОБИЛД БГ“ ЕООД. Законът не поставя изискване за времето
на съставяне на документа, разкриващ симулацията, за да има същият характер на обратно
писмо. Такова е налице, и когато писменото изявление за действителната воля на страните е
съставено преди извършване на привидната сделка – аргумент от Решение № 484 от
11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 375/2010 г., IV г. о.
В документа се говори за закупуване на „1/2 идеална част от УПИ в гр. Бургас, с
идентификатор *** по КККР на гр. Бургас“. Предмет на атакувания Договор са 411,50/823
кв.м. идеални части (т.е. половината идеални части) от съсобствения на продавачите
(същите лица – семейство Р.и) поземлен имот с идентификатор № *** от КККР на
гр.Бургас, т.е. от същия имот. По Договора купувач е дружеството и от същото, чрез
неговия управител, изхожда и документа „обратно писмо“. Следователно няма съмнение, че
документът, съставен от дружеството, е относим към Договора.
Вярно е, че в документа се говори за „подставено лице“, която фигура не е налице,
защото при нея две лица постигат съгласие да сключат договор, но искат да го прикрият и се
уговарят като страна да фигурира трето лице, което привидно изпълнява ролята на едната
страна. При тази хипотеза има три сделки – привидната сделка, прикритата и тази между
сламения човек и действителната страна – в този смисъл Решение № 108 от 23.04.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 225/2008 г., II г. о. По делото не са налице три сделки, а една. Дружеството
купувач не „прикрива“ трето лице, защото това са самите продавачи.
Непрецизно е също така посочването в документа, че семейство Р.и са „заплатили
изцяло цената“ на недвижимия имот, защото те са продавачи, а не купувачи. Въпреки това,
в последното изречение от документа е налице „признание“ от купувача, че семейство Р.и са
3
„действителните собственици“ на „1/2 идеална част от УПИ в гр. Бургас, с идентификатор
*** по КККР на гр. Бургас“.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че обратното писмо само по себе
си има симулативен характер, защото няма доказателства в този смисъл – нито писмени,
нито гласни. Напротив, такъв документ е целенасочено поискан предварително от
продавачите, защото се установи, че Г.Р. не е искал да продава земята и тъй като условие за
започване на строителството (каквото всички в семейство Р.и са искали) е било половината
от земята да се прехвърли на дружеството на сина му, се е съгласил само „формално“ да има
такава сделка, като е „получил“ срещу това „обратно писмо“.
Ето защо следва да се приеме, че документът представлява „обратно писмо“, той е
истински, поради което с него симулацията се доказва по безспорен начин и искът следва да
бъде уважен.
Дори и да се приеме обратното становище, че за да е налице „обратно писмо“ трябва
документът да е подписан от всички страни по сделката, а това не е налице по делото, то от
съдържанието на документа, който изхожда от една от страните по делото (насрещната
страна) може да се заключи, че симулацията е вероятна, поради което, за да се постигне
пълното й доказване, се допускат свидетелски показания.
Видно от показанията на дъщерята на ищците и сестра на управителя на дружеството,
ищецът Г.Р. не е искал да продава поземления имот, поради което е трябвало да бъде
съставено „обратно писмо“, за да бъде той „спокоен“. Нещо повече, установи се
посредством писмени доказателства, че ищецът Г.Р. е „настоявал“ на такова обратно писмо,
искал е да се запознае със съдържанието му и е искал да се убеди, че няма друг начин освен
„обезателно да продаде ½ от УПИ на инвеститора“. Доколкото недвижимият имот е СИО, то
на основание чл.24, ал.3 от СК разпореждането с правото на собственост трябва да се
извърши съвместно от двамата съпрузи, т.е. независимо че „опасения“ е имал само Г.Р., то
няма как да има сделка, ако той не е съгласен.
Установи се също така, че продажната цена е „върната на купувача“ десет дни след
сделката, което е доказателство, че размяната на престации по Договора е само фиктивна.
Ето защо следва да се приеме, че Договорът е симулативен и като такъв следва да
бъде обявен за нищожен.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото само ищците имат право на разноски, но в съдебно
заседание, в което бе даден ход на делото по същество, процесуалният им представител
заяви, че те не претендират разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.
Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса, то на основание
чл.78, ал.6 от ГПК съдът следва да осъди ответното дружество да заплати по сметка на БРС
сумата от 245,90 лева, представляваща дължима държавна такса за уважения иск.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.2, изр.1, предл. последно от ЗЗД ЗА
НИЩОЖЕН като привиден договор за покупко-продажба на недвижим имот от
18.02.2019 г., сключен между М. К. Р., ЕГН – **********, и Г. СТ. Р., ЕГН – **********, от
една страна, в качеството им на продавачи, и „ЕВРОБИЛД БГ“ ЕООД, ЕИК – *********, от
друга, в качеството на купувач, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** г. по нот. дело № *** г. по описа на нотариус Ц.А..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ЕВРОБИЛД БГ“ ЕООД, ЕИК –
*********, да заплати по сметка на БРС сумата от 245,90 лева (двеста четиридесет и пет
лева и деветдесет стотинки), представляваща дължима държавна такса за уважения иск.
4
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)________
Вярно с оригинала! ММ
5