Определение по дело №742/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер № V-  260410                              Година 2020, 24.09                             град Бургас

 

 

Бургаският окръжен съд, Гражданска колегия, V-ти въззивен състав

На двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                              мл.с.Александър МУРТЕВ

Секретар :

като разгледа докладваното от съдия Галя Белева

въззивно гражданско дело номер 742 по описа за 2020 година

 

 

С Решение №V-127 от 06.07.2020г. по в.гр.д.№742 по описа на БОС за 2020г. е потвърдено изцяло обжалваното първоинстанционно решение, при което на въззиваемия са присъдени разноски по делото в намелен, на основание чл.78, ал.5 ГПК размер, тъй като е уважено възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С молба вх.№11343/08.07.2020г. адв. К., пълномощник на ищеца /въззиваем в настоящото производство/, е поискал изменение на решението в частта за разноските с мотив, че представения по делото договор за правна защита и съдействие е сключен на 08.05.2020г., т.е. преди изменението от 15.05.2020г. Моли на въззиваемия да бъде присъден заплатения от него хонорар в пълен размер.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК въззивната страна /ответник в първоинстанционното производство/, чрез пълномощника си- юрисконсулт Красимира Иванова, е подал отговор, с който изразява становище за неоснователност на искането за изменението на решението в частта за разноските. Направено е възражение, че с представения договор не се доказва заплатена услуга с ДДС.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо, в едномесечен срок от постановяването, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Молбата е подадена в предвидения от закона срок, страната е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което същата е допустима.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Отговорът на въззивната жалба, подаден от адв.К. като пълномощник на Т.П. е депозиран пред БОС на 27.02.2020г. Към него не е приложен договор за правна помощ за въззивната инстанция.

С молба вх.№6741/14.05.2020г. адв. К. е представил  договор за правна защита и съдействие от 08.05.2020г., съгласно който договореното и платено в брой от въззиваемия възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на 420 лв. с вкл. ДДС, или 350 лв. без ДДС.

За достоверна дата на сключване на договора съдът приема датата на входиране на молбата по делото, а именно 14.05.2020г., а не изписаната в договора- 08.05.2020г. /Когато е обявено Решението на ВАС, с което са отменени разпоредбите на чл.7, ал.2 от Наредба №1 на ВАдвС за МРАВ/. Независимо от това обаче и към 14.05.2020г. /когато е постъпила молбата в съда/, е действала Наредба №1 на ВАдвС за МРАВ в редакцията ѝ от 22.01.2019г.

Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от същата, при защита по граждански дела възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Отнесено към настоящия случай при материален интерес от 1656,28 лв. адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 345,94 лв. без ДДС.

По въпроса за начисляване на ДДС към посочения минимален размер съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. в редакцията й от 22.01.2019г. съдът приема следното:

Без съмнение, размерите на минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат /адвокатско дружество/, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата, в случая - процесуално представителство, както и че доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по чл.2, т.1 ЗДДС, в случай, че предоставилият услугата адвокат/ адвокатско дружество е регистриран по ЗДДС. В случая по делото не е представена фактура, която да установява, че е начислено и платено ДДС върху услугата. Доколкото в производството се присъждат само сторените от страната разноски, а липсват доказателства за заплатено ДДС в размер на 20% от възнаграждението, то следва да се приеме, че страната е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. без ДДС, което се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Тъй като с решението на въззиваемата страна са присъдени 360 лв., а въззивната страна не е направила искане за изменение на решението в частта за разноските под този размер, следва да се приеме, че дължимите на въззиваемия разноски за въззивната инстанция са 360 лв. без ДДС.

Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

                                      О П Р Е Д Е Л И: 

 

ИЗМЕНЯ Решение №V-127 от 06.07.2020г. по в.гр.д.№742 по описа на БОС за 2020г.в частта за разноските в следния смисъл:

ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на Т.А.П., ЕГН ********** *** сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/ без ДДС, представляваща направените съдебно-деловодни разноски за производството по в.гр.д.№742/2020г. на БОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                           2.