Решение по дело №13218/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 02.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №13218 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №100769 от 23.04.2019г., постановено по гр.дело №46669/2018г. по описа на СРС, ГО, 47 с-в, ответникът по главния иск Агенция "Пътна инфраструктура" с ЕИК****** е осъден да заплати на Б.Н. П.с ЕГН**********, на основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 3047,50лева- обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП от 22.03.2018г. на АМ"Тракия", км.28/29 по л.а."Рено Еспейс" с ДК№******, в резултат от непочистен, неопесъчен и необезопасен от снеговалеж участък от пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 22.03.2018г. до окончателното й плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направени по делото разноски в размер на 376,88 лева. Със същото решение по предявения обратен иск, третото лице- помагач "А."ЕАД с ЕИК****** е осъден на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" сумата от 3047,50лева, представляваща гореописаното обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането- 22.03.2018г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направени по делото разноски в размер на 421,88лева.

Решението е постановено при участието на "А."ЕАД с ЕИК****** като трето лице помагач на страната на ответника Агенция "Пътна инфраструктура".

Срещу решението в частта с която е уважен предявения обратен иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от третото лице- помагач и ответник по обратния иск "А."ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че не са установени датата и точния механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и причинно- следствената връзка с настъпилите имуществени вреди. Твърди, че е изпълнил всички свои задължения, свързани със зимното поддържане на автомагистралата през процесния период. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в частта с която е уважен обратния иск, а искът- отхвърлен. Претендира разноски.

Ответникът в производството и ищец по обратния иск Агенция "Пътна инфраструктура" не е подал в срок отговор на въззиввната жалба. В представено по делото становище оспорва жалбата като неоснователа и претендира потвърждаване на решението в обжалваната част.  Претендира разноски.

Ищецът в производството Б.Н. П.оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Моментът и механизмът на настъпване на процесното ПТП са установени безспорно както от представените по делото писмени доказателства, така и от показанията на разпитаната свидетелка, които правилно са кредитирани изцяло от първоинстанционния съд предвид установеното кореспондиране с останалите събрани по делото доказателства. Страните не са оспорили заключението на вещото лице по АТЕ, което е установило същия механизъм на настъпване на ПТП, както и причинно- следствената връзка между последното и нанесените на л.а."Рено Еспейс" имуществени вреди. При така установения механизъм на настъпване на процесното ПТП самият факт на осъществяването му обосновава извода, че задълженията на жалбоподателя по отношение на зимната поддръжка на автомагистралата не са изпълнени качествено, което обуславя и отговорността му по предявения обратен иск. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението потвърдено в обжалваната част като правилно.

При този изход на спора ответниците по жалбата имат право на сторените разноски във въззивната инстанция в размер на 450 лева за Б.Н. Пенев, а на Агенция "Пътна инфраструктура" следва да бъде определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, предвид ниската фактическа и правна сложност на спора и предприетите от юрисконсулта действия.  

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

 

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №100769 от 23.04.2019г., постановено по гр.дело №46669/2018г. по описа на СРС, ГО, 47 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА "А."ЕАД с ЕИК****** да заплати на Б.Н. П.с ЕГН********** сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева- разноски в производството пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА "А."ЕАД с ЕИК****** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/