О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47 16.01.2019 г. Хасково
Хасковският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Георгиев в. ч. гр. д. №820 по описа за 2018 г., да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. 11232/25.09.2018г.
подадена от Р.А.И. срещу определение от 17.08.2018г. по г.д.№1052/2018г. по
описа на РС Димитровград,с което е отказано прекратяване на делото поради
неподсъдност на същото пред български съд.
В частната жалба на Р.И. се правят
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Счита,че международно
компетентен съд е Италианския съд . Обичайното пребиваване на страните за
ищеца,който е италиански гражданин и за ответницата,която е българска гражданка
е Италия, а не България,както било прието от съда.Направените от съда изводи са
необосновани и изцяло изградени на база негови
твърдения.Превратно са използвани обстоятелствата,че ответницата е получила
лично призовката си в България на постоянния адрес посочен в личната карта,както
и от развилото се производство по домашно насилие,в което страните са посочили
адреси в България. Съдът не е разграничил административните адреси от
обичайното пребиваване на страните. Иска се отмяна на обжалваното определение и
прекратяване на производството пред Българския съд
В срок е постъпил писмен отговор от
адв. Иван Чолаков,пълномощник на М. М**,в който се оспорва жалбата като
неоснователна.Аргументите са в подкрепа изводите на РС Димитровград,че делото е
подсъдно на Български съд,тъй като ищецът има обичайно местопребиваване в
България,каквото е и обичайното пребиваване на ответницата,въпреки твърденията
й,че пребивава постоянно в Италия.
Съдът, след като прецени направените в
жалбата доводи и материалите по делото, намира за установено следното:
Пред Районен съд Димитровград е
образувано дело за развод по чл.49 от СК, инициирано от М. М** против Р.А.И..По направеното от ответницата
възражение за неподсъдност на делото на Български съд,поради обстоятелството,че
обичайното пребиваване и на двете страни е Италия,съдът се е произнесъл че
международно компетентен съд е Българският съд и е оставил без уважение молбата
за прекратяване на производството,поради неподсъдност на делото.Спорният момент
се очертава от обстоятелството към момента на подаване на исковата молба,къде е
обичайното местопребиваване на страните с оглед приложимостта на правните норми
в случая.Преценката на районният съд относно подсъдността на делото на
българския съд следва да бъде споделена изцяло.По отношение на М. Маттолини.
Същият разполага с лична карта на ЕС за
продължително местопребиваване,издадена на 02.02.2017г. и Италианска лична
карта,издадена на 13.06.2009г.валидна до 13.06.2019г.Постоянният адрес на ищеца
е с.Бенковски,община Ст.Загора по лична карта,който адрес е заявен от същия при
подаването на исковата молба.Тези обстоятелства,наред с факта,че същият
притежава недвижими имоти в България,обосновават крайния извод,че обичайното
пребиваване на ищеца по брачния иск М. М**е РБългария,в която страна получава
призовките по делото.По отношение на ответницата по брачния иск Р.И..В личната
карта на същата,издадена на 03.01.2013г. е отразено,че е българска гражданка с
постоянен адрес ***. В италианската лична карта,издадена на 13.07.2018г. е
посочен адрес в Италия град Алтопашо.Следва да се отбележи,че при подаването на
исковата молба пребиваването на жалбоподателката е било в РБългария,където
същата е получила по постоянния си адрес призовка за делото за развод. Наред с
това Р.И. е водела дело за домашно
насилие срещу М. М***,по което дело е посочила постоянния си адрес в
Димитровград.В приложените по бракоразводното дело експертно психологично
становище, съдебно медицинско удостоверение се сочат датите на които е имало
според Р.И. насилие от страна на М.,а именно през януари,май 2018г. и август
2017г. в къщата в с.Б**** е била насилвана от М..Всички тези обстоятелства
сочат,че страните имат обичайно
местопребиваване в България,което налага извода,че в случая са налице част от
предпоставките на Регламент ЕО 2201/2003 относно подсъдността на делото на
български съд,а именно съпрузите имат обичайно местопребиваване в РБ.Съвпадането
на изводите на решаващия съд с тези на настоящата инстанция,обуславя и препращането
към мотивите на РС Димитровград на основание чл.272 от ГПК.
Предвид изложеното частната жалба
на Р. А.И. се явява неоснователна, а
постановеното определение на Районен съд Димитровград като законосъобразно
следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение от17.08.2018г. по г.д.№1052/2018г. по описа на
РС Димитровград,с което е отказано прекратяване на делото поради неподсъдност
на същото пред Районен съд Димитровград.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: 1. 2.