№ 255
гр. Габрово, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20254200500421 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Т. М. Т. против Решение
№110/28.04.2025г. по гр.д. №69/2024г. по описа на Районен съд Севлиево, в частта, в която е
признато за установено, че жалбоподателката дължи на ищеца по делото „А1 България“
ЕАД сумата 970,98лв. - главница за неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги; сумата 2101,78лв. - неплатени суми за устройства по договори за
продажба на изплащане; сумата 607,96лв. - мораторна лихва върху присъдената сума за
периода от 29.03.2021г. до 30.06.2023г.; законната лихва върху главницата, считано от
30.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №551/27.09.2023г. по ч.гр.д. №992/2023г. на РС Севлиево. В
останалата част постановеното от първоинстанционния съд решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
В жалбата се твърди се, че първоинстанционният съд неправилно уважил частично
исковата претенция за дължима главница за неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги. Съдът указал на ищеца, че следва да докаже съществуването на
облигационни правоотношения между страните по договора с посоченото в исковата молба
съдържание, включително и дължимостта и размера на месечните абонаменти такси, както и
че е изпълнявал задълженията си по сключения договор - предоставяне на мобилна услуга.
Освен това съдът задължил ищеца, на основание чл.190 ГПК да представи информация
относно датите на прекъсване на услугите към ответницата, като изрично указал на
основание чл. 161 ГПК, че може да приеме за доказани фактите, относно които създава
пречки за събирането. До приключване на съдебното дирене пред първата инстанция ищецът
не бил представил документи в горния смисъл. Нито в заповедното производство, нито в
исковото, ищецът е представил издадени от него фактури за претендираните задължения за
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги.
Съдът приел въпросните задължения за дължими, както и че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора за мобилни услуги единствено въз основа на представените от
1
ищеца съглашения. Предвид горното и при липсата на издадени от ищеца фактури и
доказателства относно датите на спиране на услугите към ответника, първоинстанционният
съд направил извода си за дължимост на въпросните задължения единствено въз основа на
посочените в исковата молба суми и недоказаните твърдения на ищеца, че е изпълнявал
задълженията си.
Жалбоподателят счита, че размера на процесните задължения е недоказан. Също така
първоинстанционният съд неправилно приел за доказано съгласието на ответника с
процесиите общи условия на ищеца. Представените от ищеца ОУ били без заверка, а всички
представени от ищеца декларации за съгласие с ОУ са неразделна част от други съглашения
между страните, поради което попадат в хипотезата на чл.147а, ал.5 ЗЗП.
Първоинстанционният съд неправилно уважил изцяло исковата претенция за
дължима главница за неплатени суми за устройства по договори за продажба на изплащане.
Ищецът не бил представил договор за продажба на изплащане (ДПИ) за вещта Арр1е
IPhone. Освен това в исковата молба било посочено, че договора е от 21.04.2020г., а
приложеният в заповедното производство приемо-предавателен протокол за въпросната вещ
бил от 28.01.2021г.
Съдът указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че между него и ответника са
сключени договори за лизинг. В представения от ищеца Приемо предавателен протокол от
28.01.2021г. не се съдържала информация относно цената на въпросната вещ, както и дали
същата е заплатена частично или изцяло или се дължи от ответника, изцяло или на вноски.
Видно от представените по делото договори за други вещи, единствено в тях между
страните се договаряла цена на вещта и начин за нейното плащане, но същевременно
договорите за продажба на изплащане не конкретизирали вещите, предмет на съответната
продажба. До приключване на съдебното дирене пред първата инстанция ищецът не е
представил договор за продажба на изплащане за вещта Арр1е IPhone 11, поради което
жалбоподателя счита, че искът за стойността на тази вещ е недоказан. Съответно недължима
се явява исковата претенция за мораторна лихва върху главницата, като единствената
мораторна лихва, дължима на ищеца и уважена от първоинстанционния съд, се явяла тази за
главници в размер на 1192,03лв, състояща се от 758,55лв. за Samsung Galaxi Watch 3 и
433,50лв. за устройство Моtorola G8.
Моли съда да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с
което предявения иск да бъде отхвърлен за сумата от 970,98лв. - главница за неплатени суми
за предоставени електронни съобщителни услуги; - сумата 2101,78лв. - неплатени суми за
устройства по договори за продажба на изплащане; - сумата 607,96лв. - мораторна лихва
върху присъдената сума за периода от 29.03.2021г. до 30.06.2023г.
Ответникът по въззивната жалба не е взел становище по нея.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество неправилно.
Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд приел следното :
- по договор с партиден номер М3815571 било подписано Приложение 1 на
28.01.2021г. за услуга +359********* с план A1 ONE Unlimited 49, за срок от 24 месеца, за
която дължимата сума за периода 23.01.2021г. - 22.08.2021г. е в размер на 250,89лв.;
- по договор с партиден номер М3815571 било подписано Приложение 1 на
07.08.2020г. за услуга +359********* с план A1 ONE Unlimited 44, за срок от 24 месеца, за
която дължимата сума за периода 23.01.2021г. - 22.07.2021г. е в размер на 325,51лв.;
- по договор с партиден номер М3815571 било подписано Приложение 1 на
07.08.2020г. за услуга +359********* с план A1 Surf S, за срок от 24 месеца, за която
дължимата сума за периода 23.01.2021г. - 22.07.2021г. е в размер на 130.82 лв.;
- по договор с партиден номер М3815571 е подписано Приложение 1 на 21.04.2020г.
за услуга +359********* с план A1 Surf XL, за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за
2
периода 23.01.2021г. - 22.07.2021г. е в размер на 88.92лв.;
- по договор с партиден номер М3815571 е подписано Приложение 1 на 21.12.2020г.
за услуга +359********* с план Netbox 50 GB + 100GB, за срок от 24 месеца, за която
дължимата сума за периода 23.01.2021г. - 22.07.2021г. е в размер на 81.88 лв.;
- по договор с партиден номер М3815571 е подписано Приложение 1 на 28.01.2021г.
за услуга 35967595126 с план A1 Fix Bezkrai XL, за срок от 24 месеца, за която дължимата
сума за периода 23.01.2021г. - 22.07.2021г. е в размер на 35.47лв.;
- по договор с партиден номер М3815571 е подписано Приложение 1 на 28.01.2021г.
за услуга +359********* с план Net Box 150 GB + DTH 130, за срок от 24 месеца, за която
дължимата сума за периода 23.01.2021г. - 22.07.2021г. е в размер на 57.49лв.
- по Договор за продажба на изплащане от 21.04.2020г., сключен за срок от 24 месеца,
по силата на който е закупено на изплащане устройство Apple iPhone 11, дължимата сума за
период 23.01.2021г. - 22.08.2021г. е 909.73лв.
- по Договор за продажба на изплащане от 28.01.2021г., сключен за срок от 24 месеца,
по силата на който е закупено на изплащане устройство Samsung Galaxy Watch 3 41mm,
дължимата сума за период 23.01.2021г. - 22.08.2021г. е 758.55лв.
- по Договор за продажба на изплащане от 07.08.2020г., сключен за срок от 24 месеца,
по силата на който е закупено на изплащане устройство Motorola G8, дължимата сума за
период 23.01.2021г. - 22.08.2021г. е 433.50лв.
Съдът приел, че са възникнали материално правни отношения между страните по
договора за мобилни услуги, както и по всички последващи анекси, приложения и
допълнителни споразумения към него, тъй като страните са положили подписи под всички
приложени към заявлението документи, като при полагане на подписа на всички документи
на абоната е указно, че преди подписване на съответния документ следва да се запознае с
приложимите общи условия. Допълнително към съответните приложения са представени
допълнения, които съставляват декларация съгласие, съгласно която ответницата заявила, че
е получила екземпляр от Общите условия и е съгласна с тях.
При така установеното съдът приел за доказано валидно възникнало правоотношение
между страните по горепосочените договори – за мобилни услуги и за лизинг, че ищецът е
изпълнил задълженията си по тях като е предоставил на ответника достъп до мобилната си
мрежа за ползването й от ответника, съответно му е предоставил за ползване мобилни
устройства аксесоари, посочени в договорите за лизинг /договор за продажба на изплащане/,
поради което и установено по делото е, че за ответника е възникнало валидно задължение да
заплаща абонаментните такси по договорите за мобилни/фиксирани услуги, съответно
лизинговите вноски по договорите за лизинг. Установеното по делото постигнато
съглашение по договорите за лизинг, изявлението на ответника, че е получила съответните
устройства, установявали валидно възникнало задължение за плащане на лизинговите
вноски по договорите.
С оглед гореизложеното съдът приел, че за ищеца е възникнало валидно вземане към
ответника за заплащане на сумата от 970,98 лева, дължими за предоставени мобилни услуги
по представените договори, както и че е налице валидно вземането за сумата от общо
2101,78 лева – дължими лизингови вноски по договори за лизинг относно устройства Apple
iPhone 11, Samsung Galaxy Watch 3 и Motorola G8.
Доколкото съобразно разпоредбата на чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да
установи извършеното плащане и доколкото не са представени доказателства в тази насока,
съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на процесните
задължения. Съобразно горното, предявените искове са приети за основателни в посочените
размери. С оглед акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва същата следвало
да бъде уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на неустойка съдът приел, че клаузата
предвиждаща същата е неравноправна. Тъй като претенцията за неустойка е неоснователна,
то е неоснователна и претенцията за мораторна лихва върху същата.
Въззивният съд намира следното :
3
Съдът намира, че описаните по-горе договори за продажба на изплащане и за
предоставяне на услуги са подписани от ответника, като това обстоятелство се установява от
факта на сключването и подписването им от ответника.
За уваженото на вземането на търговеца за главницата представляваща цената на
месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги е ирелевантно
обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за приемане на Общите
условия към договора, тъй като вземането произтича от самия договор и анексите към него,
а не от ОУ, поради което следва да се приеме, че това възражение на жалбоподателя е
неоснователно.
Съдът намира, за неоснователно и второто възражение във въззивната жалба, а
именно, че РС неправилно е уважил иска в частта, в която е присъдена главница на
ищцовото дружество в размер на цената на предоставени устройства на изплащане, с
изключение на претенцията за заплащане цената на Apple IPhone 11
От представените доказателства по делото се установява, че между страните по
делото „А1 България" ЕАД и жалбоподателя са сключени два договора за продажба на
изплащане за следните устройства – от 07.08.2020г., от 28.01.2021г. В така представените
договори на изплащане е посочена сумата, вноските, падеж и т.н., но не се сочи стоката,
която се предоставя на потребителя. Посочено е обаче, че вещта е определя в приемо-
предавателен протокол. Към трите договора са приложени съответно приемо- предавателни
протоколи.
От представените приемо –предавателни протоколи се установява, че на 21.12.2020г.
на ответника са предадени следните устройства : Huawei B311-221 black. По делото не е
представен договор за продажба на изплащане от 21.12.2020г.
С приемо – предавателни протоколи от 28.01.2021г. на ответника са предадени Apple
IPhone 11, Samsung Galaxy Watch 3, Cordless phone A1210K
На ответника с приемо-предавателен протокол на 07.08.2020г. са предадени Motorola
G8, Alcatel 3T 8 4G Black
Прави впечатление, че по договори за продажба на изплащане от 07.08.2020г. и от
28.01.2021г. на ответницата, видно от приложените приемо-предавателни протоколи, са
предоставени по няколко устройства, а се претендира цена само на Samsung Galaxy Watch 3
и Motorola G8
Ищецът твърди, че с договор за продажба на изплащане от 21.04.2020г. и съответен
приемо-предавателен протокол ответника е закупил устройство Apple IPhone 11. Такъв
договор не е представен нито към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито
към исковата молба. По делото не е са събрани доказателства, че такъв договор е бил
сключен между страните и по него ответника не е изпълнил задълженията си, поради което
претенцията в тази й част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Обстоятелството, че близо девет месеца по-късно на ответника с приемо - предавателен
протокол е предадено Т. устройство не може да наведе на извода, че същото е закупено въз
основа на договора от 21.04.2020г., каквото е твърдението в исковата молба, още повече, че
такъв договор не е представен и вероятно не е бил сключван.
В сключените договори на изплащане устройствата не са описани по вид, брой,
марка, модел и цена на всяко от закупените устройства. В договорите се съдържа клауза че
описанието на закупеното/ните устройство/ва ще бъде посочено в приемо-предавателен
протокол. Посочената цена във всеки от договорите е обща за всички закупени на изплащане
на съответната дата устройства, но липсва посочване на цената на всяко устройство и каква
част от нея е включена във всяка от вноските и в общата цена.
Горното води до извода, че в процесните договори за продажба на изплащане липсва
съществен елемент от договора- цена на стоката, което прави договора недействителен.
Следва да се посочи и че препращането към приемо – предавателен протокол относно
индивидуализация на вещта/вещите предмет на договора за продажба на изплащане
съставлява неравноправна клауза доколкото в договора не е посочено какъв е броя, вида,
марката и модела на закупените вещи, както и каква е цената на всяка от тях.
4
Директива 93/13/ЕИО регламентира, задължението договорите с потребители да
бъдат сключени на ясен и разбираем за език, т.е. доставчикът на услугата трябва да изложи в
него по лесно разбираем за средния потребител начин, евентуалните последици върху
икономическото му положение от сключване на договора. Това е транспонирано и в
разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗП, съгласно която клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин
Неспазването на това изискване води до неравноправност на клаузата, а от там и до
нищожност на договора по см. на чл.146, ал.1 във вр. с ал.5 ЗЗП.
Системата на защита, предвидена в директива 93/13, се основава на идеята, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, по
отношение на степента на информираност. Това означава, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен, и съобразителен да може да
разбира конкретното функциониране на тази клауза и да прецени въз основа на точни и
понятни критерии потенициално значимите икономически последици от такава клауза за
финансовите му задължения.
С оглед нормата на чл.3 от директива 93/13, след като е преценено, че клаузите в
договора относно основния предмет не са на ясен и разбираем език, съдът, разглеждащ
спора по същество, следва да направи преценка дали клаузите са индивидуално договорени
и въпреки изискването за добросъвестност създават за потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Преценката,
която прави съдът, разрешаващ спора, е дали всички данни (релевантни за определяне на
валутния риск) са съобщени на кредитополучателя.
Съгласно чл.3, пар.1 и чл.5 от директивата, така както е тълкувана в решения по дела
С-776/19 и С-782/19г., следва преценката за неравноправния характер на клаузите да се
прави с оглед добросъвестността, равнопоставеността и прозрачността. Дали една клауза е
прозрачна се преценява от съда, разглеждащ спора по същество. Относно изискването за
добросъвестност следва да се преценява дали потребителят е подтикнат да сключи такава
клауза. Въпросът за добросъвестност се преценява с оглед обстоятелството дали клаузата
създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от
съответния договор права и задължения като преценката на съда, разрешаващ спора, се
свежда до това освен това дали създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията на страните и дали това е справедливо
за потребителя (би ли могло да се очаква, че потребителят, при индивидуални преговори би
се съгласил със сключването на такава клауза). Съдът преценява дали при сключване на
договора доставчикът е действал добросъвестно.
В случай, че съдът установи наличието на неравноправна клауза съгласно чл.6, пар.1
от Директива 93/13, следва да приеме, че същата не обвързва потребителите. Преценката
засяга възможността договорът да се изпълнява без неравноправната клауза. Съдът следи и
служебно, като не зависи от упражняването на правата на потребителите. Нормата е
императивна, като целта е възстановяване на равновесието между страните, така както е
разяснено в решение по дело С-511/17 и решение по дело С- 147/16г. В решението по
съединени дела C-224/19 и C-259/19, т.50 и т. 51 и решенията, към които препраща е прието,
че неравноправните клаузи следва да останат неприложени, така че да престанат да
пораждат последици за потребителите.
Съдът не може да замества клаузите на договора с други, като изменя тяхното
съдържание, тъй като това ще намали предвидената с директива 93/13 защита и това не би
действало възпиращо върху доставчиците и би застрашило постигане на предвидените цели.
По този начин би се изгубил ефекта от възпиращо действие спрямо доставчиците.
Съдът счита, че така съставени процесните договори за продажба на изплащане а е
неясен и неразбираем за средния потребител, което е нарушение на Директива 93/13/ЕИО и
чл.147 ЗПП. Предвид че неяснотата, респ. неравноправността на клаузите на договора касае
съществените елементи на същия, то същите водят но недействителност на целия договор,
тъй като за обикновения потребител е невъзможно да прецени каква е стойността на всяка от
закупените вещи и тежестта на тази стойност спрямо общата цена по договора, което го
поставя в неравноправно положение, като го препятства да вземе решение дали сключването
5
на договора би било икономически изгодно за него.
Действително в този случай (когато договора е недействителен) потребителят следва
да върне полученото устройство или неговата стойност, но предвид липсата на посочена
конкретна цена на претендираното от ищеца устройство е невъзможно да се определи каква
сума следва да заплати потребителя.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че предявения иск за заплащане на цената
на невнесени вноски, представляващи цена за закупени устройства е недоказан и
неоснователен, като обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено, вместо
което предявения иск за заплащане на цена на закупени устройства да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Тъй като иска относно цената на закупените устройства е неоснователен, то
неоснователен е и иска относно мораторната лихва върху тези суми.
Първоинстанционния съд е присъдил мораторна лихва общо върху две главници – за
ползвани и незаплатени мобилни услуги и за цената на закупени устройства на изплащане.
Тъй като иска относно цената на закупените устройства е неоснователен, то неоснователен е
и иска относно мораторната лихва върху тези суми. Поради изложеното съдът изчисли с
помощта на калкулатор на НАП размера на мораторната лихва върху претендираната цена
на мобилни устройства, който е 496,10лв.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта относно
размера на мораторната лихва за горницата над 111,86лв. до размера на 607,96лв. и да бъде
потвърдено в останалата част.
Тъй като нито в указания срок, нито до датата на постановяване на настоящия
съдебен акт ищецът по делото не е внесъл определеното от съда възнаграждение на
особения представител на ответницата-жалбоподател с решението си ищецът следва да бъде
осъден да заплати същото в размер на 300лв. на адв. Д..
Тъй като въззивната жалба е подадена от особен представител, който на осн. чл.83,
ал.1, т.5 ГПК не дължи заплащане на ДТ, то съобразно изхода от настоящия правен спор от
ищецът по делото и ответник по жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, чрез ОС Габрово ДТ в размерна лв., както и ДТ в размер на
5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдената държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №110/28.04.2025г. по гр.д. №69/2024г. по описа на Районен съд
Севлиево В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че Т. М. Т. ДЪЛЖИ на „А1
България“ ЕАД сумата в общ размер на 3072,76лв, от които: 970,98лв – главница за
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, сумата от общо 2101,78лв
- неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; както и сумата от
607,96лв - мораторна лихва върху присъдената сума за периода от 29.03.2021г. до
30.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №551/27.09.2023г. по ч.гр.д. №922/2023г. по описа на Районен съд – Севлиево
ВМЕСТО КОЕТО
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. М. Т., с ЕГН
********** и с адрес: ** ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Кукуш №1, сумата в общ размер на 970,98лв – главница за
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 111,86лв. - мораторна лихва върху присъдената сума за периода от 29.03.2021г. до
30.06.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№551/27.09.2023г. по ч.гр.д. №922/2023г. по описа на Районен съд – Севлиево
6
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от общо 2101,78лв. - неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане; както и за горницата над 111,86лв. до
претендирания размер от 607,96лв.- мораторна лихва върху присъдената сума за периода от
29.03.2021г. до 30.06.2023г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№551/27.09.2023г. по ч.гр.д. №922/2023г. по описа на Районен съд – Севлиево, като
неоснователни
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ РЕШЕНИЕТО НЕ Е ОБЖАЛВАНО
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Кукуш №1 да заплати държавна такса в размер на 61,46лв.
(шестдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки), в полза на бюджета на съдебната
власт, чрез ОС Габрово.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Кукуш №1 да заплати държавна такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за присъдената държавна такса, в размер на 5лв. (пет лева), в
полза на бюджета на съдебната власт, чрез ОС Габрово.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Кукуш №1 да заплати на адв. Н. Р. Д., с личен №********** в
регистъра на АК Габрово и адрес гр.Габрово, ул.Иван Гюзелев №1
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7