Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 79

 

гр. Габрово, 02.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                        

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

    

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                    ИВА ДИМОВА

 

при секретаря Ваня Григорова като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 85 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 58 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 56 по описа за 2018 г. на Районен съд – град Трявна, съдът е осъдил С.С.Б., с ЕГН ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв. Е. П./ да върне на Ю.Н.Н., с ЕГН ***, сумата от 20 000,00 лв., представляваща авансово заплатена сума по договор от 09.06.2017 г. за извършване на груб строеж до покрив на жилищна сграда в с. Л., Община Севлиево – поради разваляне на договора следствие некачествено изпълнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 18.01.2018 г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал.1 изр.3 ЗЗД. Осъдил е на разноски.

Против посоченото решение е постъпила въззивна жалба от С.С.Б. чрез адв. Е.П., който намира обжалваното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло. Твърди, че при постановяване на решението, районния съд грубо е нарушил материалния и процесуалния закон, като към мотивите си не е направил коректна преценка на доказателствата и по този начин е допуснал страните по делото да бъдат поставени в неравностойно положение, с което е нарушен принципа на чл. 9 ГПК. Също така твърди, че при постановяване на обжалвания акт, районния съд е нарушил разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, като в мотивите се не е направил коректна преценка на доказателствата и не е обсъдил направените от ответника съществени възражения. Твърди, че към диспозитива на решението първоинстанционния съд не е изложил мотиви по всички възражения и така не се е произнесъл по предмета на спора с оглед на дължимата защита на всяка от страните - чл.6, ал.2 ГПК. Оспорва, че представения по делото договор е договор за строителство, с оглед специалните разпоредби на ЗУТ. Ответникът не притежава качеството на строител и не е поемел ангажименти за фактическото извършване на строежа по смисъла на ЗУТ. Счита, че неспазването на изисканата от закона форма води до нищожност на посочения Предварителен договор за извършване на груб строеж от 09.06.2017 г., с който се твърди, че са възложените СМР. Според въззивника, фактическите и правни изводи на ТРС в по-голяма част се отнасят единствено и само до твърденията на ищеца и приетото по делото експертно заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза. Съдът е възпроизвел заключението, но не и фактите и възраженията на ответника, както и изслушаните свидетели. При постановяване на решението си, съдът не е обсъдил и ценил събраните по делото гласни доказателства в тяхната съвкупност и цялост. В заключение счита, че неспазването на изискваната форма до по нищожност на сключения договор между страните, а нищожният договор не поражда правни последици и не създава облигационна връзка между страните, въз основа на която може ищецът да търси изпълнение или неизпълнение. Моли да се отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.

В срок от ответникът по жалбата е подаден писмен отговор. Считат жалбата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения. Според въззиваемия, неоснователно е твърдението на ответната страна, че между страните не съществува облигационно правоотношение по сключен договор за строителство. Позовава се на представения с исковата молба предварителен договор, който макар и да не е подробен и детайлен, съдържа волеизявления за основните параметри на договора за строителство, а именно относно строителството до груб строеж на жилищна сграда, както и срок на построяването. Извършените в последствия СМР от страна на ответника и ангажирането му с лични действия, а също и създадената от него организация за строителство, говорят, че същият е приел извършването на строителството, като не е имал забележки или неясноти по така сключения договор и въз основа на него е получил сумата от 20 000,00 лв. Ищецът е изпълнил задължението си да състави Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 06.06.2017 г., който е налице, видно от заключението на вещото лице. Всички останали действия по извършването на строителството са задължение на строителя и същите произтичат пряко от закона - чл. 160, ал. 2 ЗУТ и не е необходимо да се уговарят с договора. Оспорва възраженията за нищожност на договора. Счита, че е налице пълно неизпълнение за което е изпратил покана до ответника, с която го уведомява, че разваля договора. Моли да се остави въззивната жалба без уважение и да му се присъдят направените по делото разноски.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред районен съд – гр. Севлиево е образувано гр.д. № 113/2018 г. по искова молба на Ю.Н.Н. против С.С.Б., с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000,00 лв., представляващи дадено на отпаднало основание - авансово заплатена част от възнаграждение по договор за извършване на груб строеж от 09.06.2017 г., който договор е развален.

С Определение № 98/24.01.2018 г., производството по делото пред СРС е прекратено и делото е изпратено на ГОС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа на основание чл. 23, ал. 3 ГПК. С определение № 60 от 29.01.2018 г., окръжният съд е изпратил делото за разглеждане от Тревненски районен съд. Образувано е гр.д. № 56/2018 по описа на ТРС и именно той е постановил обжалваното решение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от С.С.Б., чрез адв. П. от ГАК. Оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не отговаря на действителното положение и го оспорват. Не оспорва, че ответникът действително е започнал работа, заедно с ангажирани от него други лица- подизпълнители на строежа в с. Л.. Твърдят, че всичко поискано от ищеца по извършването на строежа на процесната сграда е реализирано и е невярно твърдението, че е нищожна част от уговореното. Оспорва изцяло това твърдение и сочи, че към м. Август 2017 г. процесната жилищна сграда е била изградена до ниво покрив, вкл. с изградените тухлени зидове. Преди да излее подпокривния пояс, ищецът решава, че не желае ответника и работниците да продължат да работят и ги изгонва. Прави разграничаване между договора за строителство и договора за изработка, като счита, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 160, ал. 2 ЗУТ, тъй като не е спазена изискваната от закона форма. Твърди, че подписаният между страните договор е нищожен, поради което не е породил правни последици и облигационна връзка, въз основа на която може да търси неизпълнение. Считат, че между страните не бил сключен валиден договор за строителство и такъв не е бил развалян поради неизпълнение, т.е не е съществувало основание при получаване на паричната престация от ответника, поради което то не е отпаднало впоследствие с обратна сила. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

С определение от 12.04.2018 г., съдът е представил на страните предварителния доклад по делото, разпределил е доказателствената тежест, определил е правната квалификация на иска и е насрочил делото в открито съдебно заседание.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че искът е с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че безспорно е доказано и установено по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения на 09.06.2017 г. договор за строителство. Установено е негодността на изграденото следствие извършените от ответника СМР, с оглед предназначението на вещта, поради което не следва да се счита, че ответникът като изпълнител има правото на частично възнаграждение за извършената работа до момента на преустановяване на строителните работи по искане на възложителя. Съдът е приел, че по делото не е доказано възражението за виновно поведение на възложителя, при наличието на което за него не би възникнало правото по чл. 262, ал. 2 ЗЗД да развали договора. Приел е, че предявения иск е изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като се осъди ответника да върне на ищеца сумата от 20 000,00 лв., представляваща авансова заплатената сума по договора от 09.06.2017 г. за извършването на груб строеж до покрив на жилищната сграда в с. Л., Община Севлиево - поради разваляне на договора, следствие некачествено изпълнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 18.01.2018 г. до окончателното изплащане.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Производството е образувано, по изложени в исковата молба фактически твърдения на ищеца за пълно неизпълнение на договорните задължения по договор за извършване на груб строеж от 09.06.2017 г. С исковата молба прави изявление, че разваля сключения между страните договор, поради виновно неизпълнение от страна на ответника и желае да същия да бъде осъден да му възстанови дадената в аванс сума от 20 000,00 лв. Не се спори по делото, че е бил сключен между страните процесния договор, при уговорено възнаграждение в размер на 33 000,00 л., като от тях авансово са били изплатени на ответника 20 000,00 лв.

По делото са приети писмени и гласни доказателства, съобразно разпределената доказателствена тежест.

С оглед осъществяването на строежа на ответника е бил представен одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж № 139/16.12.2016 г.

По делото са били разпитани свидетели, които са установили, че са били извършвани строително ремонтни дейности на обекта, както и е била назначена съдебно-техническа експертиза. От същата се установява, че строителството е с лошо качество и в по-голямата си част не отговаря на проектите. Има грубо неспазване на конструктивния проект. Стойността на всички изпълнени СМР-та, който са в отклонение от проекта са в размер на 6921,42 лв. с ДДС. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че всичко изградено от ответника до момента трябва да бъде съборено и наново изградено, като нищо от изграденото до момента не може да бъде запазено, поради недопустимо отклонение от строителните правила и норми. При изграждането на сградата не е съставена от изпълнителя нужната документация по закон, съпътстваща изграждането й.

Чрез Телепоща ищецът е изпратил на ответника покана, с която заявява, че разваля договора, поради виновно неизпълнение и го кани да върне сумата от 20 000,00 лв. От приложеното съобщение на Български пощи ЕАД е видно, че същата не е потърсена.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави следните правни изводи.

Предвид изложеното и на основание  чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на Районен съд – гр. Трявна изцяло - относно преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.          Отделно от тях, въззивната инстанция излага и допълнителни мотиви.

Прави се възражение за нищожност на подписания предварителен договор за извършване на груб строеж, въз основа на който да се търси изпълнение или неизпълнение. Като порок се сочи неспазване на предвидената от закона форма.

Настоящият състав намира направеното възражение за неоснователно, тъй като между страните по договора е сключен договор за изработка, като към договора за изработка в строителството намират приложение ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съгласно  чл. 160, ал. 2 ЗУТ, взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори, което е сторено. При сключването на договора от 09.06.2017 г., страните са индивидуализирали имота, в който ще се строи, определили са цена и срок на изпълнение, т.е предметът е бил определен. Съгласно чл. 258 и чл. 261 ЗЗД, изпълнителят се задължава да изпълни възложената му работа съгласно поръчката, в срок и качествено, така че да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. С подписването на договора между страните е спазено изискването на закона за писмена форма на договорите в строителството. Как е бил наименуван договора е ирелевантно по делото, тъй като от същия става ясно какъв е неговия предмет и какви са правата и задълженията на страните по него.

Съобразно разпределената доказателствената тежест, първоинстанционният съд е събрал доказателства -гласни и писмени за изясняване на фактическата обстановка и ги е ценил в тяхната цялост и съвкупност. Въз основа на тях е обосновал своя правен извод.

На следващо място, ответникът не оспорва сключването на процесния договор и получаването на сумата от 20 000,00 лв. от ищеца. Съответно ищецът иска връщането на тази сума, поради отпаднало основание.

Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, построеното от ответника е с лошо качество и в по-голямата си част не отговаря на проектите. Възложителят по договора е изпълнил своите задължения като е предоставил строителните книжа на изпълнителя, осигурил му е достъп до обекта и е платил част от договорената цена. В случая обаче насрещната престация не е изпълнена, тъй като възложитилят не е получил договореното от изпълнителя. Налице е негоден строеж, който подлежи на премахване, поради недопустимо отклонение от строителните правила и норми.

Налице е фактическия състав на неоснователното обогатяване, тъй  като основанието на което е била платена сумата от 20 000,00 лв. е отпаднало. Изработеното е негодно за употреба, поради което следва и да се премахне, а даденото да бъде върнато.

Във връзка с горното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на спора, на ответника по въззивната жалба се дължат разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, като му бъдат присъдени 1200,00 лв. - разноски за адвокатски хонорар.

Водим от изложеното Габровски окръжен съд,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 58 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 56 по описа за 2018 г. на Районен съд – град Трявна.

ОСЪЖДА С.С.Б., с ЕГН ***, със съдебен адрес:*** да заплати на Ю.Н.Н., с ЕГН *** сумата от 1 200,00 лв. /хиляда и двеста лева/, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.   

               

                                                                                                                  2.