Присъда по дело №279/2025 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда № 80/27.08.2025 година по НОХД № 279/2025 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу А. О. (A. O.), роден на ********** г. в гр.Дахук, **********гражданин на
**********е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за
това, че на 10.08.2025 г. в района на ГКПП-Лесово, Община Елхово, обл.Ямбол, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за
неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от
НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на
подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения
му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1 от
НК, а именно – пет месеца лишаване, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от три
години и глоба в размер на 500.00 лева.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. К. С. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения не оспорва доказаността на обвинението. Счита предложеното от прокурора
наказание за справедливо, съобразено с доказателствата и чистото съдебно минало на
подзащитния й. Моли за определяне на наказание на подзащитния й идентично с
предложеното от прокурора.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е А. О. (A. O.), роден на ********** г. в гр.Дахук, Ирак. Същият
е гражданин на **********с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с
поС.ен адрес в гр.Дахук, **********без документи за самоличност.
Подсъдимия решил да замине за Федерална република Германия, но не разполагал с
надлежно разрешение, даващо му право да влезе на територията на страна от Европейския
съюз, поради което решил да достигне до Федерална република Германия не по установения
за това начин - без изискуемото се по закон разрешение от надлежните органи на власти. В
изпълнение на намерението си, подсъдимият се свързал с неустановено лице, което обещало
да го преведе от Република Турция през Република България до ФРГ не по установения от
закона начин - без надлежно разрешение, необходимо му за влизането му в страната ни и на
територията на Европейския съюз, укрит в товарен автомобил, срещу сумата от 10000
долара.
В изпълнение на договореното подсъдимия отишъл в гр.Истанбул, Република Турция.
След това бил превозен до гр.Одрин, Република Турция. На 09.08.2025 год., надвечер
подсъдимият, заедно с още четири лица, всички мъже, имащи намерение да влязат в
1

република България през турско - българската граница, бил извозен до товарен автомобил
намиращ се в гр. Одрин - марка ,,DAF“ с рег.№ *****. По-късно товарният автомобил,
управляван от турския гражданин Ф. А., с намиращите се в него пет лица, един от които
подсъдимия, отпътувал за турско-българската граница. На 10.08.2025 година около 15.00 ч.
подсъдимият А. О. (A. O.) влязъл през границата на страната ни от Република Турция в
Република България през ГКПП-Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол като пътник в
горепосочения товарен автомобил, марка ,,DAF“ с рег.№ *****. Преди извършването на
гранична и митническа проверка на автомобила и пътниците в него на ГКПП - Лесово,
обл.Ямбол, подсъдимият и другите четири лица напуснА. товарния автомобил в халето за
дезинфекция на ГКПП - Лесово, за да избегнат граничния контрол. Подсъдимият и
четиримата му спътника, прикривайки се заобиколили граничния пункт, като по този начин
избегнА. извършването на паспортна и митническа проверка. След това достигнало до
товарния автомобил марка ,,DAF“ с рег.№ *****, водача на който след като преминал
проверка ги чакал на паркинг на бензиностанция „Лукойл“ в контактната зона на ГКПП –
Лесово. Подсъдимия и другите четири лица се качили в автомобила и се укрили в кабината
му. Водача на автомобила потеглил и около 20 минути след това, при извършена полицейска
проверка на водача и превозното средство на пътя от ГКПП – Лесово към гр.Елхово, на
територията на община Елхово, подсъдимият и останА.те четири лица в автомобила, били
установени и задържани от граничните полицейски служители – между които и св. З. И. М.
– полицейски служител на ГПУ-Гоце Делчев, командирован към онзи момент в ГПУ –
Елхово. С тях бил задържан водача на товарния автомобил. Слизането на групата от пет
лица на територията на ГКПП – Лесово преди мястото за граничен контрол, в която бил и
подсъдимия, от товарния автомобил марка ,,DAF“ с рег.№ ***** било установено и чрез
системата за видео наблюдение на ГКПП – Лесово от св.Д. – ст. полицай, оператор ЦАС -
ПВН на ГКПП – Лесово.
При влизането си в страната ни на 10.08.2025 г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република
България. Такива подсъдимия не е представил при извършената му полицейска проверка на
пътя ГКПП - Лесово – гр.Елхово от св. М., нито, видно от Заповед от 10.08.2025 год. в
последствие при извършения му обиск в него са били открити такива.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови
национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.
Лицето се е идентифицирало с имената А. О. (A. O.), роден на ********** г. в гр.Дахук,
**********гражданин на **********с начално образование, живущ в гр.Дахук, Ирак.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган,
при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така
установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода
на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите З. И. М. и С. Д. Д., дадени в
хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и
приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останА.те
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
2

Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останА.те доказателства, дадени са от лице
незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля С. Д. Д. факти са пряко
относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние, а
тези на св. З. И. М. относно действията на подсъдимия след влизането му в страната ни и
начина на придвижването му в Република България. Писмените доказателствени източници
като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също
се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият А. О. (A. O.), роден на ********** г. в гр.Дахук, **********гражданин
на **********е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният
състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 10.08.2025 г. в района на ГКПП-Лесово, Община
Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият А. О. (A. O.) е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д.,
както и в писменото доказателство – справка изх.№ 6865р-16051/13.08.2025 година на ГПУ -
Елхово. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От показанията на свидетелите Д. и М. и обясненията на подсъдимия А. О. (A. O.),
преценени в тяхната съвкупност се установява по безспорен начин времето и мястото на
преминаване на държавната ни граница от подсъдимия, а именно на 10.08.2025 година, в
района на ГКПП-Лесово, община Елхово, обл.Ямбол.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са начина, по който същият е
влязъл в Република България и преодолял граничния контрола на ГКПП – Лесово.
Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, тъй
като няма необходимите за това документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието
му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне територията на трета
държава, преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
3

текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му по произход – Република Ирак или в държавата, от
където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република
Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи.
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна А. О. (A. O.) за виновен в престъпление по
чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете младата му възраст, чистото му съдебно минало, направените от
него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване
на обективната истина по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното
производство.
При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00
лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в размер на 30 лева, в
досъдебната фаза на процеса.
Съгласно чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на досъдебното производство
са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за
сметка на съда. Поради това, на основание посочената законова норма от НПК, съдът
постанови направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното производство
в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа, който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
4

регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

Номер на акта:	80
Дата:	27 август 2025 г. (в сила от 12 септември 2025 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20252310200279
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 август 2025 г.

Присъда по дело №279/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите