ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12560
по входящ номер № 18725 от 13.11.2025 г.
Варна, 14.11.2025 г.
Административният съд - Варна - XXI състав, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИНА ДИМОВА |
като разгледа докладваното от съдията Ивелина Димова административно дело № 2407/2025 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П. Д. С. с [ЕГН], чрез пълномощник, против Решение № 2153 – 03 – 166/ 28.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено Разпореждане № 031-00 – 5404 – 3/ 23.07.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и чл.11 (3) б. а и чл.65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004г. му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.
С Разпореждане №11359/21.10.2025г. производството е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На 13.11.2025г. е постъпила молба от ответника, в която се сочи, че с Определение №9604/04.09.2025г. по адм. дело №633/2025г. на Административен съд-Варна е отправено преюдициално запитване до СЕС и е образувано дело С-587/2025 г., произнасянето по което е от значение за правилното решаване на настоящото дело. Поради това е направено искане производството по адм. дело № 2407/2025г. на ВАдмС да бъде спряно до произнасянето на СЕС.
При извършена служебна проверка съдът установи, че с Определение № 9604 от 04.09.2025 г. по адм. дело № 633/2025 г. на Административен съд гр. Варна е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004, свързани с определянето на компетентната държава членка, институциите на която следва да отпускат обезщетение за безработица. Отправените с посоченото определение въпроси са:
-Първи въпрос - Кое е приложимото съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 национално законодателство и коя е компетентната държава членка, компетентната институция, на която следва да отпусне обезщетението за безработица, при условие, че заинтересованото лице: 1. е гражданин на Република България- членка на Европейския съюз; 2. притежава собствено жилище в Република България; 3. семейството му (съпругата му) и центърът на жизнените му интереси е Република България; 4. наето е на работа от установен в Република Италия работодател, 5. полага труд като моряк, 6. изпълнява трудовите си функции на борда на плавателен съд под италиански флаг и в териториалните граници на Република Италия (в границите на Европейския съюз) и 7. не е спорно, че осигуровките за осигурителния риск "безработица" са заплатени от работодателят му в Република Италия?
-Втори въпрос - Допустима ли е предвид разпоредбите на Член 11, параграф 4, изречение първо от Регламент (ЕО) № 883/2004. Член 65, параграф 1 от вр. с Член 11, параграф 3, б. "в" от Регламент (ЕО) № 883/2004 или в Член 11, параграф 3, б. "д" от Регламент (ЕО) № 883/2004 практика на институциите на държавата - членка, при която е отказано отпускането на обезщетение за безработица на лице, поради това, че не търси работа в държавата членка, пред която е заявило получаването на обезщетение за безработица и осигурителните вноски, които работодателят му е правил, докато е полагало труд, са внесени в осигурителните фондове на друга държава - членка, а не на държавата - членка, от която е поискано заплащането на обезщетението за безработица?
По посоченото преюдициално запитване е образувано дело №С-587/25 год. по описа на СЕС.
Съдът намира, че поставените въпроси по преюдициалното запитване, отправено от Административен съд – Варна, са пряко относими към спора по настоящето дело. Въпросите относно държавата по последната заетост, пребиваването, съответната компетентна институция, предпоставките за ПОБ са базови и засягат настоящия процес, като имат значение за правилното разглеждане и решаване на повдигнатия административноправен спор.
При така установеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на разпоредбата на чл.158а, ал.1, т.8 АПК, а именно - отправено е преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В тази връзка, съдът отчита обстоятелството, че по силата чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Производството по адм.д.№2407/25г. на АдмС-Варна следва да бъде спряно, до произнасяне по образуваното дело №С-587/25 по описа на СЕС.
Водим от горното и на основание чл.158а, ал.1, т.8 АПК, съдът
ОТМЕНЯ разпореждането, с което производството е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
СПИРА производството по административно дело № 2407/2025 г. по описа на Административен съд – Варна до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено с Определение №9604/04.09.2025г. по адм. дело №633/2025г. на Административен съд-Варна, по което е образувано дело С-587/2025 на СЕС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |