Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 16.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1280 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба на Образувано е по искова молба, депозирана от
„Кредитреформ България“ ЕООД против
И.М.И. - И..
В исковата молба се твърди, че на 18.01.2016г. между ответницата и
„4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус“, бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, като това бил трети по ред договор между страните. Сключването на
договора ставало съобразно подробно посочена в молбата процедура при спазване
на относимото законодателство досежно договорите за предоставяне на финансови
услуги от разстояние.
Кредитът бил отпуснат за сумата от 300.00 лв., за срок от 30 дни и с
падежна дата 17.02.2016 г., като била заявена и незадължителната услуга за
експресно разглеждане на кандидатурата. Усвояването на паричния ресурс станало
чрез паричен превод посредством „Първа Инвестиционна банка“ АД на 18.01.2016 г.
като към падежната дата общо дължимият размер на кредита бил 372,00 лв., от
които 300,00 лв. главница, 61,90 лв. такса „експресно разглеждане“ и 10,10 лв.
лихва за периода на отпускане на кредита.
В последствие ответницата направила няколко допълнителни заявки за отпускане
на допълнителни кредити на дати 25.01.2016 г., 27.01.2016г., 31.01.2016г.,
01.02.2016г. и 08.02.2016г. съответно за
сумите 200,00 лв., 100,00 лв., 50,00 лв., 100,00 лв. и 250,00 лв., като всеки
път е ползвана услугата „експресно разглеждане“, а съответните суми са
усвоявани чрез паричен превод посредством „Първа Инвестиционна банка“ АД.
Падежната дата при всяка нова заявка оставала непроменена. Така, към 17.02.2016
г. общо дължимата сума възлизала на 1196,60 лв., от които:1000,00 лв. главница,
173,76 лв. – такси за експресно разглеждане и 22,84 лв. – договорна лихва за
периода на отпускане на кредита.
След настъпване на падежа, доколкото ответницата не изпълнила задължението
си по процесните кредити, започнала да й се начислява наказателна лихва
съобразно клаузите по договора и Общите условия. Изпратените до
кредитополучателя напомнителни писма също били за сметка на последния.
На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД прехвърлило на ищцовото дружество
процесното вземане в общ размер на 2640,76, от които: 1000,00 лв. главница;
173,76 лв. такси за експресно разглеждане; 22,84 лв. договорна лихва за периода
на отпускане на кредита; 1414,00 лв – наказателна лихва и 30,00 лв. - отписани
такси за събиране (изпратени писма).
Ищцовото дружество, надлежно упълномощено от цедента, е изпратило на
кредитополучателя уведомление за извършената цесия, но пратката е останала
„непотърсена“ Впоследствие, служители при ищеца се били свързали с ответницата,
която била уведомена за промяната по кредита и поела ангажимент за разсрочено
заплащане на задължението, който не изпълнила. Въпреки надлежното уведомяване
на И.-И. за извършената цесия, отделно, препис от уведомлението е приложен към
исковата молба, с която да й бъде връчено.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди И.М.И.-И., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 следните
суми: 1000,00 лв. – главница по Договор за кредит **********; 170,29 лв. –
законна лихва от датата на цесията (23.11.2018 г.) до 27.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
Изрично е посочено, че не попадат в предметния обхват на заявената
претенция сумите, както следва: 1414,00 лв. – наказателна лихва; 173,76 лв. – такса
за експресно разглеждане; 22,84 лв. – договорна лихва за срока на договора;
30,00 лв. – такса за изпратени писма.
В условията на евентуалност се иска да бъде постановено решение, с
което, на осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД да се осъди И.М.И.-И., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от
1000,00 лв., като получена без правно основание, ведно със законната лихва
върху главницата, до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се сторените в производството разноски, в т.ч. за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
не е упражнил правото си на отговор.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, като ответната
страна не изпраща представител и не взема становище по нея.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото
са представени заверени копия от договори за кредит №
*********, съответно от 18.01.2016 г., 25.01.2016 г., 27.01.2016 г., 31.01.2016
г., 01.02.2016 г. и 08.02.2016 г., от които е установимо, че между ответницата и „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „Вивус“, бил сключен Договор за кредит № **********,
по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Приложени
са и Общи условия на договора за кредит.
От
приобщените разписки за извършено плащане по сметката на ответника, се
установява извършен превод по сметка на ответника съответно на сумите от 300,
200, 100, 50, 100 и 250 лв., респ. общо 1000 лв.
Липсва
спор, че посочените суми са усвоени именно чрез извършените банкови преводи по
сметката на ответната страна.
Няма данни
за връщане на сумите по приетите правила в договора, а и изобщо.
По силата на Договор за
цесия от 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД прехвърлило на ищеца
процесното вземане в общ размер на 2640,76, от които: 1000,00 лв. главница;
173,76 лв. такси за експресно разглеждане; 22,84 лв. договорна лихва за периода
на отпускане на кредита; 1414,00 лв. – наказателна лихва и 30,00 лв. - отписани
такси за събиране (изпратени писма). В т.см. доказателствата на л.25-29 от
делото.
Видно от пълномощно с нот.заверка рег. №19763/23.11.2018 г. цедентът
упълномощил цесионера да уведоми кредитополучателя за извършената цесия, но
изпратените писма в т.см. били върнати като „непотърсени“. Препис от
уведомлението е приложен и към исковата молба, с молба да й бъде връчено с нея.
Останалите доказателства по делото
не променят крайните изводи на съда, заради което не следва да се обсъждат
подробно.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
Досежно формата и начина на
сключване на договора приложими са нормите на ЗПФУР.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР, „договор за
предоставяне на финансови услуги от
разстояние“ (за какъвто се твърди, че е сключен от цедента с ответника), е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР
на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като
несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на
разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за
комуникация от разстояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори
за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8
от ЗП, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора (чл.
18 ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – ЗЕДЕП (сега – ЗЕДЕУУ).
Тези
правила, приведени към настоящия случай, намират своето обективно проявление –
ищецът е представил заверени копия от договори за кредит съответно
от 18.01.2016 г., 25.01.2016 г., 27.01.2016 г., 31.01.2016 г., 01.02.2016 г. и
08.02.2016 г., Общи условия на договора за кредит и
разписка за извършено плащане по сметката на ответника на съответно 300, 200,
100, 50, 100 и 250 лв. Липсва спор, че сумите са усвоени чрез извършените
банкови преводи по сметката на ответната страна.
Така,
приложените документи, доколкото са годни доказателствени средства, установяват
валидното сключване на договор за кредит по реда на чл. 6 от ЗПФУР и
предаването на договорената сума от кредитодателя, в чиито права е встъпил ищецът,
придобивайки посочените вземания по силата на договор за цесия от 23.11.2018 г.
Както бе
посочено вече, страните са сключили договора за предоставяне на финансова
услуга от разстояние, използвайки изключително средство за комуникация от
разстояние – интернет страница на доставчика.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗЕДЕУУ, „електронен документ“ представлява всяко
електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено. Според чл.
2 ал. 1 от ЗЕДЕУУ
„електронно изявление“ е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията. Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен,
усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено
представеният върху хартиен носител договор обективира електронен документ, тъй
като той съдържа електронно изявление
/каквото е
изпълнението на протокола на уеб сайта чрез попълване на електронни формуляри/, запазено в архивните файлове в базата данни на
съответния сървър на доставчика, с възможност за
неговото възпроизвеждане, т.е. визуализира електронен документ.
Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран
електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен
подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на
авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на лицето,
от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3 т. 10 от Р/ЕС № 910/14г. - три имена на ответника, адрес, телефон,
ЕГН,
сметка и други.
Законодателят придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен,
което е закрепено изрично в чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ /какъвто е процесният/, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението, съгл. чл. 180 ГПК, а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за
доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило
на чл. 193 ГПК. В
тази насока се е установила последователната актуална съдебна практика на ВКС.
Представеното хартиено копие на договора не е оспорвано изобщо, вкл. и досежно
неговата автентичност.
На
посочения от ищеца сайт - www.vivus.bg на
доставчика “4финанс“ ЕООД, гр. София, са предоставени приложимите общи условия,
преддоговорна информация и проект за договор, като от първите е видно, че е
спазено изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПФУР, както и на чл. 18 ал. 1 т. 1 от
ЗПФУР. Страницата е активна, общодостъпна и позволява извършването на
информативна справка от всяко лице. Електронната система за кандидатстване и
сключване на договори от разстояние на vivus.bg, съдържа алгоритъм, който е и
описан в общите условия, и съдържа задължителна възможност за изрично съгласие
на всеки етап от регистрацията, запознаването с условията, приемането им и
сключването на договора от разстояние, който изключва преминаването към всяка
следваща фаза /от отправянето на поканата, отправянето
на предложението, приемането му, приемането на ОУ,
предоставянето на преддоговорната информация и т.н., до
сключването на договора/
без даване на съответното съгласие в предходната и съответно - приключването на
процедурата по сключване на договора без полагането на обикновен електронен
подпис съгласно чл. 1.8 от ОУ на всяка страница чрез натискане на бутон
„подпиши“.
При
доставчика се генерирано подписаното (по
см. на чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ) крайно електронно
изявление, от което биха могли да произтекат права и задължения, каквото в случая е договорът за кредит.
Видно е, че
ответникът е предоставил всички изискуеми данни – три имена, ЕГН, адрес,
телефон, имейл и банкова сметка, ***, разпространена надлежно по реда на чл.
290 и чл. 291 от ТЗ, отправил му е предложение за сключване на договор и такова
е последвало в предписаната от закона форма. Следователно,
при спазването на
изискванията на чл. 18 ал. 1 от ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че представеният по делото електронен документ – договор за кредит,
възпроизведен на хартиен носител, е саморъчно
подписан документ и се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл.
180 ГПК. Това,
от своя страна, безспорно доказва възникването на заемно правоотношение между цедента /праводател на ищеца/ и ответника, чиято
разновидност представлява договорът за кредит.
Тъй като,
най-общо, договорът за заем е реален и
едностранен /по него задължения
възникват само за заемателя/, за сключването на процесния договор е индиция и
категорично доказаното от ищеца реално плащане от страна на кредитодателя на
уговорената сума чрез превеждането й по посочената от потребителя сметка.
С договор
за цесия вземанията по процесния договор са прехвърлени в полза на ищеца, като
за това длъжникът е уведомен в хода на производството. Препис от уведомлението,
изготвено от новия кредитор, действащ като пълномощник на стария, е връчено на
ответника с връчването на препис от исковата молба (в изложения смисъл решение
№ 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на III
ГО на ВКС, решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО
на ВКС, и мн.др.).
Понеже в
предвидения срок – 17.02.2016 г. няма данни кредитополучателят да е изпълнил
основното си задължение – да върне получената сума /такова правопогасяващо
възражение нито е заявявано, нито е доказано надлежно, тъй като тежестта на
доказване на този положителен факт лежи върху ответника, черпещ изгодни за себе
си правни последици от реализирането му/, то за кредитора-ищец /по силата на
договора за цесия с доставчика, даващ му материалната легитимация да встъпи в
правата му/, се поражда правото да ангажира отговорността за забавено
изпълнение на ответника на паричното му задължение, като поиска реално
изпълнение на същото и обезщетение за забава /доколкото при паричните
задължения не може да има пълно неизпълнение/.
Поради
това главният иск се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 1000
лв.
Основателността
на главната претенция обуславя основателността и акцесорната такава за
заплащане на обезщетение за забава, каквото се претендира от ищеца в размер на
законовата лихва. Такава следва да бъде присъдена върху главницата от
завеждането на исковата молба на 31.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
Основателна
в т.см. е и претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законовата лихва от датата, на цесията – 23.11.2018 г., до 27.07.2018 г. в
размер на 170,29 и сумата следва да му бъде присъдена в пълния размер, с оглед
изчисленията посредством БГ калкулатор.
При
възприетия извод за основателност на главните искове, не се налага
разглеждането на евентуалната претенция с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати
на ищцата направените разноски по настоящото
производство. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по
ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г., размерът на възнаграждението му следва да
се определи съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Доказано е и заплащане на държавна такса в
размер на 100 лв. Заради това и с оглед изхода на спора на ищеца се следват
разноски в общ размер от общо 200,00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.М.И.-И., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следните суми: 1000,00 лв. (хиляда лева и нула
стотинки) – главница по Договор за кредит **********, сключен с “4финанс“ ЕООД, гр. София, което вземане било прехвърлено на
ищеца с Договор за цесия от 23.11.2018 г.; 170,29 лв. (сто и
седемдесет лева и двадесет и девет стотинки) – законна лихва от датата на
цесията (23.11.2018 г.) до 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА И.М.И.-И., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следващите се деловодни
разноски в общ размер на 200,00 лв.
(двеста лева нула стотинки).
Присъдената сума МОЖЕ
ДА БЪДЕ ЗАПЛАТЕНА по посочената от ищеца банкова сметка ***
***, BIC-*** (спр. л. 37 от
делото).
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд – Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
СЪДИЯ при Районен съд – Кюстендил:_____________