№ 60351
гр. С., 05.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Частно
гражданско дело № 20221110132384 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „К. ЕООД с ЕИК: (ЕИК) и адрес: гр. С.,
БУЛ.В. .., ет., ап., общ. Столична, обл. С. (столица) срещу С. АС. Б. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., УЛ.Н. С. .., ет., да заплати на К.ра следните суми:
487,93 лева, представляваща главница по Договор за кредит с №
OL00021396/19.06.2020г. ведно със законна лихва за период от 15.06.2022г.
до изплащане на вземането, сумата 23,39 лева, представляваща лихва за
период от 19.08.2020 г. до 13.06.2022 г., сумата 99,13 лева, представляваща
такса за експресно разглеждане на искането за период от 19.11.2020г., сумата
105,00 лева, представляваща сума за разходи по извънсъдебно събиране на
вземането и 148,69 лева, представляваща неустойка, които се излага, че са
дължими като ползвани по договор за кредит с № OL00021396/19.06.2020г.
За главницата, неустойката и лихвите съдът е издал заповед от 05.07.2022г.
От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложения
Договор за потребителски кредит и Общи условия към него се установява, че
между длъжника и „К.“ ООД е сключен договор за паричен заем с №
ОL0021396/ 19.06.2020г. с общи условия към него.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т. 3, на чл. 411, ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на
заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП,
1
по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.
143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможността на К.ра да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение, възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране.
Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на
кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не
представляват и реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които К.получателят да може да се възползва и
да носят допълнителни ползи за него. Не се установява длъжникът реално да
се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът
дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване
на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните
2
услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията
на закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите
за уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19,
ал. 5 и чл. 21 ЗПК.
Ето защо, процесните суми за 99,13 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане на искането за период от 19.11.2020г. , за 105,00 лева,
представляваща сума за разходи по извънсъдебно събиране на вземането,
начислени в тежест на длъжника за допълнителни услуги са недължими.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК на „К. ЕООД с ЕИК: (ЕИК) и адрес: гр. С., БУЛ.В. .., ет., ап.,
общ. Столична, обл. С. (столица) срещу С. АС. Б. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С., УЛ.Н. С. .., ет. за сумите – сумата от 99,13 лева, представляваща такса
за експресно разглеждане на искането за период от 19.11.2020г., сумата
105,00 лева, представляваща сума за разходи по извънсъдебно събиране на
вземането по договор за кредит с № № OL00021396/19.06.2020г. ведно със
законна лихва от 28.04.2022г. до изплащане на вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба
пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане от страната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3