Решение по дело №7645/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 226
Дата: 29 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Илиана Станкова
Дело: 20211100507645
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. София , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З в закрито заседание на двадесет и
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Александър Ангелов

Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507645 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от С.О. – длъжник в изпълнителното
производство по изп.дело № 20207880400659 на ЧСИ М..К, с рег. № 921
срещу постановление от 21.12.2020 г., с което частният съдебен изпълнител е
отказал да намали размера на определените разноски по изпълнителното
производство за адвокатско възнаграждение. Твърди, че от страна на
взискателя не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело.
Моли да се има предвид, че С.О. е публична институция, с публично
оповестени сметки, като има специален ред за плащане по изпълнителни
листа, без да се образува изпълнително производство. Моли обжалваното
постановление да бъде отменено, като дължимите от длъжника на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до минималния
размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.
Взискателите М.Л.П., Е.В.П. и Л.В.П. не вземат становище по жалбата.
В мотиви си, ЧСИ М..К сочи, че размерът на адвокатското
възнаграждение на взискателя е в размер, който несъществено надвишава
минималния такъв определен по правилата на чл. 10 т. 1 и т. 2, вр. с чл. 7, ал.2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер. Сочи, че от адвоката на взискателя са извършени
действия и по защита в изпълнителното производство, изразяващи се в
1
депозиране на становище по възражението по чл. 248 ГПК и по настоящата
частна жалба. Поради изложеното счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени
представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и постановлението за разноски.
Настоящата жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в срок,
поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
От представените материали по изп.д. 20207880400659 на ЧСИ М..К, с
рег. № 921 КЧСИ е видно, че е образувано по молба от 28.11.2020 г. на
взискателите М.Л.П., Е.В.П. и Л.В.П., представлявани от адв. М.С. срещу
длъжника С.О. за събиране на сумите по изпълнителен лист от 05.10.2020 г.,
издаден по гр.д. № 2194/2018 г. на СРС, 26-ти състав за сумата от 1053,99
лева - разноски, като с молбата е посочен изпълнителен способ – запор върху
банковите сметки на длъжника. В молбата е направено и искане да бъдат
събрани в хода на производството по принудително изпълнение и
направените в това производство от взискателя разноски. Към молбата е
представен договор за правна защита и съдействие с предмет
представителство пред ЧСИ, при възнаграждение в размер на 400,00 лева, за
плащането на която сума договорът служи за разписка.
С постановление от 30.11.2020 г. са приети разноските по изпълнението,
сред които и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение. На 01.12.2020 г. е
получено запорно съобщение от „О.Б.“ АД, като на 18.12.2020 г. сумата е
наредена по сметка на ЧСИ по изпълнителното дело.
На 09.12.2020 г. е подадено възражение от длъжника срещу разноските
по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, което с разпореждане
от 21.12.2020 г. на ЧСИ е оставено без уважение и същото е съобщено на
длъжника на 22.12.2020 г. Поканата за доброволно изпълнение не се
установява да е връчвана на длъжника.
В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е
извършил едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за
образуването му.
Предвид обстоятелството, че преди да започне да тече срокът за
доброволно изпълнение по изпълнителното дело е получена сумата по
наложения запор, съдът приема, че в случая не се дължат разноски на
2
взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с
оглед предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по
образуване на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от
Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лв., определен по чл. чл. 10, т. 1 от
Наредбата. Предвид посоченото по-горе удовлетворяване от приложения
първи изпълнителен способ изпълнителното дело не се характеризира с
фактическа и правна сложност.
Според трайно установената и непротиворечива практика на Върховния
касационен съд, в производството по разноските страните не си дължат
разноски и не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради
което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. В този смисъл са
Определение № 393/17.09.2018 г., по ч.гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV г.о.;
Определение № 489 от 17.10.2017 г., по ч.гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о. на
ВКС; Определение № 552 от 25.11.2016 г., по ч.гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС,
IV г.о.; Определение № 205/19.12.2018 г., по к.ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС,
I г.о. и много други.
РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 21.12.2020 г. по изп.дело №
20207880400659 на ЧСИ М..К, с рег. № 921 КЧСИ, с което частният съдебен
изпълнител е отказал по молба на С.О. да намали размера на определените
разноски по изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение на
взискателите М.Л.П., Е.В.П. и Л.В.П., като ИЗМЕНЯ същите в размер на
200,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3