РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1929
гр. Пловдив, 29.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К. участието на
прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АД № 1572 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Касационно производство по реда
на чл.208 и сл. от АПК.
2.
Постъпили са
касационни жалби от Х.А.Х., ЕГН ********** и от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГД „ИН”/ към Министерство на правосъдието, чрез Т.Ч.старши
юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Пловдив против
Решение № 638 от 12.03.2020г., постановено по адм. дело № 3436/2019 по описа на
Административен съд Пловдивски, VII състав, с което ГД „ИН”-София е осъдена да заплати на Х.Х.
обезщетение в размер на 500 лева, както и законовата лихва върху сумата от 100
лева считано от 28.10.2017г. до окончателното и изплащане и законната лихва
върху сумата от 400 лева считано от 28.11.2017г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлен иска в останалата му част до претендирания размер от 3 000 000
лева като неоснователен..
3.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба Х.А.Х. иска отмяна на решението, в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за
разликата над присъдения размер до претендирания такъв.
4.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието иска отмяна на решението като неправилно и
незаконосъобразно. Респективно да бъде постановено ново решение, с което да
бъде отхвърлена исковата претенция или решението да бъде отменено в частта му,
с която ГД „ИН“ е осъдена да плати обезщетение за сумата над 200 лева до
присъдения размер от 500 лева.
5.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
7.
Производството пред
Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на Х.А.Х., ЕГН **********
против ГД „ИН“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал.
1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е
предявил иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в който е пребивавал в
Затвор – Пазарджик, за сума в размер на 3 000 000 лева. Претърпените
неимуществени вреди е основал на поставянето му в неблагоприятни условия (липса
на санитарен възел/физиологичните си нужди ищецът е удовлетворявал в домакинска
пластмасова кофа, която не се е затваряла добре и килия 127 на ЗПС в Затвор –
гр.Пазарджик е воняла на фекалии и урина/, липса на течаща вода, маса, столове,
шкаф, ел. контакт и стъкла на прозорците, липса на отваряем прозорец за
проветряване/мястото за прозорец е било уплътнено с найлон и килията е била
студена, влажна и без пряк достъп на дневна светлина) при изтърпяване на
наказание "лишаване от свобода" в този затвор.
8.С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
9.С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 500 лева
и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 3 000 000 лева
като неоснователен.
10.За да постанови този резултат, съдът е приел, че при
престоя на ищеца в Затвора – Пазарджик, същият е бил настанен, както следва: в периода от
29.06.2016г. до 30.06.2016г. в 112-то спално помещение, в периода от
12.09.2016г. до 14.09.2016г. в 116-то спално помещение, в периода от
25.10.2017г. до 27.10.2017г. в 127-мо спално помещение и в периода от
22.11.2017г. до 27.11.2017г. в 127-мо спално помещение. По отношение наведените
твърдения за лоши битови условия в 127-мо спално помещение е прието за
установено, че същото е с площ от 6,7 кв.м. и в него ищецът е бил сам, т.е. не
се установява пренаселеност на килията. Помещението е разполагало с прозорец
със стъкла, което ще рече, че има осигурена естествена светлина и чист въздух.
От събраните по адм.д. №3463/2019г. доказателства е установено и че килия №127
разполага, освен с легло, и с маса, стол и шкафче, като по този начин на ищеца
са били осигурени и нормални условия за хранене. Прието е за установена, обаче
е липсата на ел. контакт в това спално помещение, както и липсата на обособен
отделен санитарен възел с течаща топла и студена вода и по-конкретно тоалетна и
произтичащата от това необходимост ищецът да използва кофа за санитарни цели,
факт, който принизява човешкото достойнство и е несъвместим със забраната по
чл.3 ЕКПЧ и чл.3 ЗИНЗС.
Съдът е
намерил, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ГД „Изпълнение на наказанията“ по отношение на конкретно установените факти по
делото относно лошите битови условия, изразяващи се в липса на санитарен възел
с течаща топла и студена вода и ел. контакт в спално помещение №127, в което е
бил настанен Х. в периодите от 25.10.2017г. до 27.10.2017г. и от 22.11.2017г.
до 27.11.2017г., които водят до извода, че битовите условия в Затвор –
Пазарджик създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и нечовешко отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
Съдът,
според правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, е приел, че Х.
е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния. Отчитайки посочените по-горе
обстоятелства, периода на увреждането от 25.10.2017г. до 27.10.2017г. и от
22.11.2017г. до 27.11.2017г., характерът и интензитетът на породените страдания
и негативни преживявания е определил размера на дължимото се обезщетение в
размер на 500 лева, като е отхвърлил претенцията да пълния и размер от 3 000
000 лева.
IV. За правото :
11.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
12.Правилен е изводът на административния съд, изведен
от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице
законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата
молба. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко
и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна,
условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към
човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има
предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на
законови задължения – липса на обособен санитарен възел с
течаща топла и студена вода и ел. контакт в спално помещение №127, в което ищецът е изтърпявал наказание, в следствие
на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
13. Неоснователни са доводите
на касационният жалбоподател и ответна страна ГД „ИН” за недоказаност на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Затвора - Пазарджик, където е пребивавал ищеца. Тези
условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти
на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на
ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените
условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи
съхранение на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото
липса на хигиенно-битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
14. Неоснователни са доводите в
касационната жалба на Х.Х. за неправилност на обжалваното решение в частта му,
с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение, обаче, не
следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото
се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху Х. на условията, при които е
пребивавал в Затвора-Пазарджик. При преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в исковия период, съобразено с установената по делото обща
продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост, правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да
бъде оставено в сила, а касационити жалби като неоснователни - без уважение.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 638
от 12.03.2020 г., постановено по адм. дело № 3436/2019г. по описа на Административен
съд Пловдивски, VII състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.