№ 68
гр. гр. Червен бряг, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20254440200143 по описа за 2025 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Съдебното производство е образувано въз основа жалба на И. В. Б., с ЕГН ********** от
с. ...., обл. Плевен, ул. “...... подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно
постановление № 25-0374-000262 от 19.05.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ
Червен бряг, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата му е
наложена административна санкция по чл.183, ал.4, т.8 от с.з. – „Глоба“ в размер на 50.00 лв.
за това, че на 23.04.2025 г. около 14:01 ч. в гр. Червен бряг, на кръстовището образувано от
ул. „Екзарх Йосиф“ и ул. „Искър“ е паркирал собствения си лек автомобил „........ е паркирал
в зоната на кръстовището и на по-малко от 5 метра на него.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И. В. Б., който го
обжалва в срок и излага, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва
констатациите, предмет на обжалваното НП и описани в АУАН с-я AД № 338648 от
02.05.2025 г., като противоречащи на фактическата обстановка по случая. Моли съда, НП №
25-0374-000262 от 19.05.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг да
бъде отменено.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява лично. Поддържа
жалбата. Позовава се на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства.
Административно наказващият орган редовно призован не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
1
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните, намира за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Атакуваното наказателно постановление е получено
от жалбоподателя на 28.05.2025 г. Жалбата е подадена на 10.06.2025 г., видно от поставения
върху нея вх. № на РУ – Червен бряг, т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна.
Разгледана по същество същата е основателна.
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност
на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство
е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът
приема за установено следното:
От фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН с-я AД № 338648 от 02.05.2025 г., затова, че на
23.04.2025 г. около 14:01 ч. в гр. Червен бряг на кръстовището образувано от „Екзарх
Йосиф“ и ул. „Искър“ е паркирал собствения си лек автомобил „........ е паркирал в зоната на
кръстовището и на по-малко от 5 метра на него.
Въз основа на горното е издадено НП № 25-0374-000262 от 19.05.2025 г. на Началник РУ
към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за
движение по пътищата му е наложена административна санкция по чл.183, ал.4, т.8 от
Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 50.00 лв. АУАН е съставен във връзка с
жалба с рег.№ 374000-2802/24.04.2025 г.
Свидетеля по акта: Л. Ц. В. се явява в съдебно заседание, като поддържа АУАН и
изложената в него фактическа обстановка но заявява, че не е констатирал нарушението на
място, а му е било възложено да работи по възражението на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена съобразно събраните по
делото писмени доказателства: Жалба с рег.№ 374000-3969/10.06.2025 г.; НП № 25-0374-
000262/19.05.2025 г.; АУАН с-я АД № 338648/02.05.2025 г.; Справка за нарушител/водач;
3аповед с рег.№ 8121 з-515/14.05.2018 г; Заповед с рег.№81213-825/19.07.2019 г.; 3аповед №
8121 з-1632/02.12.2021 г., които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните в производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административнонаказателен
характер при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява
2
ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да - извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като
тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган /АНО/.
Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните правила по чл. 42 от
ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не могат да се преодолеят по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по чл. 57, ал. 1 ЗАНН /процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено засягане
правото на защита на жалбоподателя/, каквито в конкретния случай, се установиха и ще се
разгледат по долу.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от
чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно
наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган със
съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия,
като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от
определен вид, който по силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП /конкретно
касаещи ЗДвП/ е с меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на
нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена
норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение
текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение,
следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от
актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за запознаване с
неговото съдържание.
Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения, законодателя е
предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН от която същия се
е възползвал.
При спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН на нарушителя е връчен препис от
акта срещу разписка.
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление
направи следните правни изводи: Конкретно, относно деянието за което в процесното НП е
3
наложено наказание: "Глоба" в размер на 50.00 лева на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП/
"чл.183...... (4) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:.... 8. неправилно престоява или
паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или
кръстовище........... /за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП /чл. 98. (1)Престоят
и паркирането са забранени:......... 6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;......... /с
изложена фактология затова, че /..... „. АНО е приел, че на 23.04.2025 г. около 14:01 ч. в
гр.Червен бряг на кръстовището образувано от ул."Екзарх Йосиф" и ул."Искър" е паркирал
собственият си лек автомобил "Фолксваген Туран" с рег.№ ЕН5389КТ в зоната на
кръстовището и на по-малко от 5 метра на него“, състава приема, че процесното вменено
нарушение е опорочено респ. постановения санкционен акт следва да бъде отменен, предвид
следното:
Видно от разпоредбата на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП, същата съдържа две възможни хипотези, касаещи "престой" и "паркиране".
АНО нито в един от процесните актове /АУАН и НП-относно хипотезите на материално
праваната разпоредба, както и санкционната такава - чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП/, не е
посочил цифрово, кое от възможните предложения е налице в случая, което е нарушение на
процесуалните правила за конкретност и обстойност респ. законосъобразност.
Резонно според състава е и възражението на жалбоподателя, както и че посоченото
разстояние във визираната фактология в АУАН, не е плод на реално измерено разстояние
/императив като съставомерен признак/, още повече със Техническо средство /Ролетка/,
което е надлежно за това/сертифицирано, както е напр. при актовете на АПИ, везни и др.
/преминало през съответната проверка, а е визиран признак преценен "на око", което е
недопустимо още повече, предвид изразеното насрещно възражение в тази насока, макар и
също направено "на око".
Недопустимо е да се санкционира едно лице на база предположение /"на око"/ и
допускане, обратното винаги води до опороченост респ. незаконосъобразност, а
постановения акт, следва да бъде отменен, поради таза причина.
С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение
в административнонаказателното производство, изложеното е достатъчно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно и изготвено на
база не установени обективни факти.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният не
е претендирал такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 25-0374-000262 от 19.05.2025 г. на Началник
РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на И. В. Б., с ЕГН ********** от с. ...., обл.
Плевен, ул. “Шестнадесета” № 13 е наложено административно наказание "Глоба" в размер
4
на 50.00 /петдесет/ лева, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП, за нарушение по чл. 98, ал.1,
т.6 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5