РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 04.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 7718
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „Райфайзенбанк (България)“ АД против К.П.Д.
и Л.Б.П., с която е предявен иск с правно основание чл. 135 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищецът „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД твърди, че с Договор за банков кредит № 1/16.07.2008 г.,
изменян и допълван с 12 анекса, на „Д. К.“
ЕООД и К.П.Д. (солидарен длъжник) е предоставен кредит в размер на
1 000 000 евро. Твърди, че съгласно чл. 8.1., чл. 8.2 и чл. 8.3 от
Договора за кредит солидарният длъжник се задължил за отговаря солидарно при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД) през
банката за всички задължения на кредитополучателя. Твърди, че считано от
07.05.2013 г. задължените лица са
изпаднали в забава с плащанията по договора. Твръди, че към 04.06.2018 г.
вземанията на банаката са в размер на 582057,80 евро – просрочена и присъдена
главница, 299206,89 евро, просрочени лихви, 2916,22 евро – просрочени
комисионни и 30988,77 лева – разноски. Поддържа, че в този смисъл се явява
кредитор на вземане по Договор за банков кредит № 1 от 16.07.2008 г. Твърди, че
на 11.06.2013 г. К.П.Д. и съпругата му А.К.П. са дарили на Л.Б.П. (майка на А.П.)
недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност с Нотариален акт №
56, т. I-1, рег. № 1417, д. № 45/2013 г. на Нотариус Ж.Б., вписан под № 103 в
НК, с район на действие СРС, а именно – Апартамент № 47, находящ се в гр.
София, район Лозенец, ул. „Кораб планина“ ) ****етаж, състоящ се от три стаи, хол, столова – кухня и сервизни
помещения, с площ от 129,86 кв.м., при съседи по нотариален акт – от изток – И.С.Д.,
от запад – двор, от север – ул. Иван Филипов
(сега Кораб планина), от юг – двор с гаражи, отгоре – М.Н., отдолу –
зимна градина фоайе, заедно със зимнично помещение № 7 с площ от 10 кв.м., при
съседи по нотариален акт: от изток – коридор, от запад – двор, от север – М.Н. Г.,
от юг – гаражи, заедно с 2,451 % идеални части от общите части на сградата и
портиерското помещение и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот от квартал 183 по плана на местността „Лозенец“, Гараж № 10 в
гореописаната сграда с площ от 19.15 кв.м. при съседи по нотариален акт, от
изток – коридор, от запад – двор, от север – М.Г., от юг – гаражи, заедно с
2,834 % идеални части от общите части на сградата и портиерското помещение и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот. Твърди,
че при прехвърлянето дарителите са си запазили правото на ползване върху
имотите. Твърди, че на 17.06.2013 г. (шест дни след първата сделка) К.П.
Димитров и съпругата му А.К.П. са дарили на Л.Б.П. (майка на А.П.) с Нотариален
акт № 62, т. I-1, рег. № 1476, д. № 51 на Нотариус Ж.Б., вписан в НК под № 003,
с район на действие СРС, следния недвижим имот-апартамент, находящ се н гр.
София, район Средец, в жилищна сграда на ул. „****, на четвърти надпартерен
етаж, със застроена площ от 75 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня,
баня-тоалетна и две антрета, с идентификатор 68134.104.30.3.13 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 -33 от
15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи по нотариален акт:съпр.
дом „Дан Колов“, двор, ул. „Гургулят“, С.Б.И.с тавански помещения и при съседни
самостоятелни обекти в сградата по кадастъра : на същия етаж -
68134.104.30.3.12, 68134.104.30.3.11, под обекта - 68134.104.30.3.10, над
обекта - 68134.104.30.3.15, заедно с таванско помещение от 13 кв.м., при съседи
по нотариален акт: съпр.дом „Дан Колов“ двор, стълбище, С.Б.И., отдолу – К.Х.Б.,
заедно с избено помещение с площ от 6 кв.м., при съседи по нотариален акт: Т.и В.Т.Ц.,
Н.С., ул. „Гургулят“, коридор, отгоре Т.и В.Т.Ц., заедно с 4/66 идеални части
от общите части на сградата и заедно с 4/66 идеални части от мястото, в което
същата е построена, съставляващо по нотариален акт парцел VI-15 от кв. 426, местност Центъра, с
площ съгласно акта от 583,50 кв.м., при съседи съгласно същия акт Е.и М.Л., И.К.,
Т.И., В.С.и ул. Гургулят, който парцел представлява част от поземлен имот с
идентификатор 68134.104.30, с адрес бул. „********, целият с площ от 2362
кв.м., с номер по предходен план 8, кв. 426, при съседи по кадастъра
68134.104.37, 68134.104.39,
68134.104.36, 68134.104.35, 68134.104.33, 68134.104.32, 68134.104.31, 68134.104.1,
68134.104.29. Поддържа, че с разпоредителните сделки, обективирани в
нотариалните актове за дарение то 11.06.2013 и 17.06.2013 г. К.Д. увеличил платежната си неспособност и с
това пряко и непосредствено е увредил банката – кредитор, намалявайки
имуществото си и създавайки затруднения за удовлетворяване на вземанията. Твърди,
че сделките са направени един месец след преустановяване на плащанията по
договора за кредит. Моли да бъде признато за установено, че сделките са
недействителни по отношение на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за 1/2 идеална
част от тях. Претендира и направените по делото разноски.
Ответниците К.П.Д. и
Л.Б.П. оспорват предявения иск. Оспорват твърдението, че К.Д. е длъжник на
банката по Договор за кредит № 1 от 16.07.2008 г., тъй като „Д. К.“ ЕООД никога
не е усвоявал кредит от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Твърди, че твърдяното
вземане е цедирано и ищецът не може да се легитимира като негов титуляр към
настоящия момент. Освен това, поддържат, че К.Д. няма качеството длъжник по
смисъла на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, тъй като с чл. 8 от
договора се прикривала уговорка за поръчителство по смисъла на чл. 138 от ЗЗД.
Следователно ответникът Д. осъществява функцията на поръчител, тъй като не е
получил сумата съвместно с кредитополучателя и отговорността му обезпечава
чуждо задължение, т.е. той няма качеството длъжник по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Поддържа, че този иск е неприложим по отношение на поръчителя, а само по
отношение на главния длъжник. Ответниците оспорват и твърдението, че К.Д. се е
разпоредил със свое имущество, тъй като дарените имоти не били в режим на
съпружеска имуществена общност, а изключителна собственост на съпруга на
ответника – А.К.Попова, поради наличие на пълна трасформация на лично
имущество. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла
погасителна давност за предявяване на иска. Молят предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендират направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № 27, т. XLVI, д. №
8814/1997 г. на Нотариус при Софийски районен съд К.И.Б.е продал на А.К.П.
следния свой собствен недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул. „****,
на четвърти надпартерен етаж, със застроена площ от около 75 кв. м., състоящ се
от две стаи, хол, кухня, баня-тоалетна и две антрета, при съседи съпр. дом „Дан
Колов“, двор, ул. „Гургулят“, С.Б.И.с тавански помещения, заедно с таванско
помещение със застроена площ от около 13 кв. м., при съседи: съпр.дом „Дан
Колов“ двор, стълбище, С.Б.И., отдолу – К.Х.Б., заедно с избено помещение с
площ от около 6 кв.м., при съседи: Т.и В.Т.Ц., Н.С., ул. „Гургулят“, коридор,
отгоре Т.и В.Т.Ц., заедно с 4/66 идеални части от общите части на сградата и
заедно с 4/66 идеални части от мястото, в което същата е построена,
съставляващо по нотариален акт парцел
VI-15 от кв. 426, местност Центъра, с площ от 583,50 кв.м., при съседи съгласно
същия акт Е.и М.Л., И.К., Т.И., В.С.и ул. Гургулят.
С договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № 45, т. I, рег. № 1507, д. № 38 от 11.07.2001 г. на
Нотариус А.Т., вписана в НК под № 261 и с район на действие Софийски районен
съд К.Е.П., Г.К.П.и Ч.К.П. продават на А.К.П. и К.П.Д. следните свои недвижими
имоти, а именно – апартамент № 47, , находящ се в гр. София, район Лозенец, ул.
„Кораб планина“ ) ****етаж, състоящ се от три стаи,
хол, столова – кухня и сервизни помещения, с площ от 129,86 кв. м., при съседи
– от изток – И.С.Д., от запад – двор, от север – ул. Иван Филипов (сега Кораб планина), от юг – двор с гаражи,
отгоре – М.Н., отдолу – зимна градина фоайе, заедно със зимнично помещение № 7
с площ от 10 кв.м., при съседи: от изток – коридор, от запад – двор, от север –
М.Н. Г., от юг – гаражи, заедно с 2,451 % идеални части от общите части на
сградата и портиерското помещение и съответните идеални части от правото на
строеж върху поземления имот от квартал 183 по плана на местността „Лозенец“,
Гараж № 10, състоящ се от еднопространствено помещение – гараж, находящ се в
гр. София, ул. „Кораб планина“ № 54 с площ от 19,15 кв. м., при съседи: от
изток – коридор, от запад – двор, от север – М.Г., от юг – гаражи, заедно с
2,834 % идеални части от общите части на сградата и портиерското помещение и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот.
На 16.07.2008 г. между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Д. К.“ ЕООД – кредитополучател и К.П.Д. –
солидарен длъжник е сключен договор за банков кредит № 1, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на
1 000 000 евро, която сума да бъде използвана от кредитополучателя за
доставка на материали за извършване на строително-монтажни работи и
довършителни работи по строителството на „Складова база за електроматериали с
магазин и офиси“, която ще бъде изградена в гр. Аксаково, област Варна,
местност „Кьор Бунар“, представляващ имот № 037040. В чл. 8 от договора са
уговорени задълженията на солидарния длъжник К.П.Д.. С подписването на договора
той безусловно и неотменимо се е задължил за изплати всички задължения на
кредитополучателя към банката по договора и последващо сключени към него анекси
при условията на чл. 121 от ЗЗД. Между страните са сключени Анекс №
1/27.11.2008 г., Анекс № 2/21.01.2009 г., Анекс № 3/09.06.2009 г., Анекс №
4/21.08.2009 г., Анекс № 5/28.12.2009 г., Анекс № 6/31.03.2010, Анекс № 7/30.04.2010,
Анекс № 8/25.05.2010 г., Анекс № 9/16.12.2010 г., Анекс № 10/26.04.2011 г.,
Анекс № 11, 28.05.2012 г., Анекс № 12/05.12.2012 г.
С Решение № 1526/18.07.2018 г. по
т.д. № 8514/2016 г. по описа на СГС, VI-22 е признато за установено по предявен
от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД срещу
„Д. К.“ ЕАОД и К.П.Д. иск с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 422
от ГПК, че „Д. К.“ ЕООД и К.П.Д. дължат солидарно на „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД сумата от 200000 евро – главница, представляваща неизплатена част от
главницата по договор за банков кредит от 16.07.2008 г и Анекс № 1/27.11.2008
г., Анекс № 2/21.01.2009 г., Анекс № 3/09.06.2009 г., Анекс № 4/21.08.2009 г.,
Анекс № 5/28.12.2009 г., Анекс № 6/31.03.2010, Анекс № 7/30.04.2010, Анекс №
8/25.05.2010 г., Анекс № 9/16.12.2010 г., Анекс № 10/26.04.2011 г., Анекс № 11,
28.05.2012 г., Анекс № 12/05.12.2012 г., формирана от сбора на месечни
погасителни вноски, с падежи съответно 06.01.2014, 05.02.2014 г., 05.03.2014 г.
07.04.2014, 07.05.2014 г., 05.06.2014, 07.07.2014, 05.08.2014, 05.09.2014 г.,
06.10.2014 г., 05.11.2014 г., 05.12.2014 г., 05.01.2015 г., 05.02.2015 г.,
05.03.2015 г., 06.04.2015 г., 05.05.2015 г., 05.06.2015 г., 06.07.2015 г.,
05.08.2015 г., 07.09.2015 г., 05.10.2015, 05.11.2015 г., ведно със законната
лихва от 19.01.2016 г. до изплащане на вземането, за която сума срещу „Д. К.“
ЕООД и К.П.Д. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 20.01.2016 г. по ч.гр.д. № 544/2016 г. по
описа на РС – гр. Варна, ГО, 16 състав. Решението е влязло в сила на 03.10.2018
г.
С договор за дарение, сключен на
11.06.2013 г. с Нотариален акт № 56, т. I-1, рег. № 1417, д. № 45/2013 г. на
Нотариус Ж.Б. А.К.П. и нейният съпруг К.П.Д. са дарили на Л.Б.П. – майка на А.П.
следния недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност – апартамент №
47, , находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. „Кораб планина“ ) ****етаж, състоящ се от три стаи, хол, столова – кухня и
сервизни помещения, с площ от 129,86 кв. м., при съседи – от изток – И.С.Д., от
запад – двор, от север – ул. Иван Филипов
(сега Кораб планина), от юг – двор с гаражи, отгоре – М.Н., отдолу –
зимна градина фоайе, заедно със зимнично помещение № 7 с площ от 10 кв.м., при
съседи: от изток – коридор, от запад – двор, от север – М.Н. Г., от юг –
гаражи, заедно с 2,451 % идеални части от общите части на сградата и
портиерското помещение и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот от квартал 183 по плана на местността „Лозенец“, Гараж № 10,
състоящ се от еднопространствено помещение – гараж, находящ се в гр. София, ул.
„Кораб планина“ № 54 с площ от 19,15 кв. м., при съседи: от изток – коридор, от
запад – двор, от север – М.Г., от юг – гаражи, заедно с 2,834 % идеални части
от общите части на сградата и портиерското помещение и съответните идеални
части от правото на строеж върху поземления имот. Съгласно кадастрална карта,
одобрена със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК имотите са с идентификатори, както следва – апартамент № 47 –
68134.902.925.2.47 и гараж № 10 – 68134.902.925.2.66.
С Договор за дарение, сключен на
17.06.2013 г. с Нотариален акт № 62, т. I-1, рег. № 1476, д. № 51/2013 г. на
Нотариус Ж.Б., вписан в НК под № 003, с район на действие СРС А.К.П. и нейният
съпруг К.П.Д. са дарили на Л.Б.П., майка на А.П. следния недвижим имот
апартамент, находящ се н гр. София, район Средец, в жилищна сграда на ул. „****,
на четвърти надпартерен етаж, със застроена площ от 75 кв.м., състоящ се от две
стаи, хол, кухня, баня-тоалетна и две антрета, с идентификатор
68134.104.30.3.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД – 18 -33 от 15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при
съседи по нотариален акт:съпр. дом „Дан Колов“, двор, ул. „Гургулят“, С.Б.И.с
тавански помещения и при съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастъра :
на същия етаж - 68134.104.30.3.12, 68134.104.30.3.11, под обекта -
68134.104.30.3.10, над обекта - 68134.104.30.3.15, заедно с таванско помещение
от 13 кв.м., при съседи по нотариален акт: съпр.дом „Дан Колов“ двор, стълбище,
С.Б.И., отдолу – К.Х.Б., заедно с избено помещение с площ от 6 кв.м., при
съседи по нотариален акт: Т.и В.Т.Ц., Н.С., ул. „Гургулят“, коридор, отгоре Т.и
В.Т.Ц., заедно с 4/66 идеални части от общите части на сградата и заедно с 4/66
идеални части от мястото, в което същата е построена, съставляващо по
нотариален акт парцел VI-15 от кв. 426,
местност Центъра, с площ съгласно акта от 583,50 кв.м., при съседи съгласно
същия акт Е.и М.Л., И.К., Т.И., В.С.и ул. Гургулят, който парцел представлява
част от поземлен имот с идентификатор 68134.104.30, с адрес бул. „********,
целият с площ от 2362 кв.м., с номер по предходен план 8, кв. 426, при съседи
по кадастъра 68134.104.37, 68134.104.39,
68134.104.36, 68134.104.35, 68134.104.33, 68134.104.32, 68134.104.31, 68134.104.1,
68134.104.29.
Не е спорно между страните, а и се
установява от приетото по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки, че
Л.Б.П. е майка на А.К.П..
Във връзка с твърдението на
ответниците, че имотите, предмет на оспорените сделки, са лична собственост на А.К.П.,
тъй като са придобити по време на брака й с К.П.Д. с лични средства, са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.П.П.. В показанията си
свидетелят установява, че познава Л.П. от 1985 г., тъй като работели заедно.
По-късно се запознал и с мъжа й и дъщеря й А.. А.живеела със съпруга си К.Д. ***.
Заявява, че му било известно, че А.купила имот на ул. „Гургулят“. Парите за
този апартамент били дадени от Л. и съпруга й на А., тъй като нямали къде да
живеят. Това било през 1997 г. – Виденовата зима. Л. ***. Когато решили да
купуват апартамент, Л. се обадила на свидетеля и го помолила да ги придружи за
осъществяване на сделката, тъй като съпругът й бил болен, а зет й бил в
командировка във Варна. Те носели парите в брой и Л. там ги дала. След това
сделката била изповядана. Съпругът на Л.
починал на следващата година. Тя останала да работи в Смолян. Към 2000
г. споделила със свидетеля, че купеният апартамент бил неудобен, тъй като
детето било малко, а нямало асансьор и че смята да даде пари на дъщеря си да си
купи друг, по-удобен апартамент. През лятото на 2001 г. Л. помолила свидетеля
да я закара до София, за да може да им занесе парите. Тя имала добър бизнес.
Имала стротелна фирма в района на Смолян. Когато я закарал, Л. носела пари в
себе си. Посрещнала я дъщеря й и тя й дала парите. Впоследствие разбрал, че са
купили по-голям апартамент, на първи етаж.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 135,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането.
С предявения конститутивен иск
ищецът цели да защити правото си да получи изпълнение по възникнало задължение
срещу разпоредителни действия, с които длъжникът намалява или обременява
имуществото си. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от
това по делото да се установи: 1)
Наличието на вземане: без значение е неговия вид – парично или непарично,
което следва да е възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за
недействително се иска, да е действително, да не е прекратено или погасено по
давност, както и да не е удовлетворено от трето лице. Не е необходимо вземането
да е ликвидно и изискуемо и е без значение дали то е хирографарно или
обезпечено; 2) Извършеното действие да
уврежда кредитора - то може да бъде извършено само от длъжника, от длъжника
и трето лице или от длъжника, трето лице и от държавен орган, като по вид това
действие може да бъде сделка, едностранна или двустранна, възмездна или
безвъзмездна, с материалноправен или процесуалноправен характер или юридическа
постъпка. Правното действие трябва да е действително. Увреждането може да се
изразява в намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото
на длъжника или в затрудняване на удовлетворяването на кредитора. Трябва да е
налице причинна връзка между действието и увреждането и 3) знание за увреждането – когато увреждащото действие е
безвъзмездно длъжникът трябва да е знаел за увреждането, като е достатъчно да е
знаел, че към момента на извършване на действието има кредитор и че действието
го уврежда. Когато увреждащото действие е
възмездно трябва и длъжникът, и третото лице, с което е договарял, да са
знаели за увреждането. В ал. 2 на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите е въведена
законова презумпция за знание за увреждането, ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да
установи, че притежава вземане, момента на неговото възникване и на увреждащия
характер на действието, а в тежест на ответниците е да установят твърденията,
че К.Д. не е знаел за съществуването на вземане и че не е имал увреждащи
кредитора намерения при прехвърляне на притежаваните от него имоти. В тежест на
ищеца е да установи обстоятелствата, свързани с прекъсване или спиране на
погасителната давност с оглед направеното при условията на евентуалност
възражение.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 16.07.2008 г. между ищеца – „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, „Д. К.“ ЕООД, представляван от К.П.Д. – кредитополучател
и К.П.Д. – солидарен длъжник е сключен договор за кредит, по силата на който на
дружеството е предоставен банков кредит в размер на 1 000 000 евро. По
отношение на съществуване на задължението на К.П.Д. до размер на 200000 евро –
неплатени вноски с настъпил падеж е влязло с сила съдебно решение, което
обвързва страните в настоящото производство и е задължително за съда. Не следва
да бъдат обсъждани в този смисъл и направените в настоящото производство
възражения на ответниците, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не
е подписан от представители на ищеца. Това са възражения, които са преклудирани
с влизане на съдебното решение по т.д. № 8514/2016 г. по описа на СГС.
Следователно по делото се установява, че съгласно чл. 8 от договора за кредит
ответникът К.Д. е поел задължение да плати сумата по договора, така както
задължението съществува за кредитополучателя.
С отговора на исковата молба
ответниците са направили възражение, че предявеният иск с правно основание чл.
135 от Закона за задълженията и договорите е неоснователен, тъй като К.П.Д. не
е имал качеството длъжник, а със сключване на договора за кредит, той е поел
задължение да обезпечи чуждо вземане като поръчител. Поддържа, че искът по
отношение на поръчителя е неоснователен.
Преценката
дали по отношение на ответника Д. се прилагат правилата относно солидарните
задължения, предвидени в чл. 121 и сл. от Закона за задълженията и договорите
или правилата, относими към поръчителя – чл. 138 от Закона за задълженият и
договорите следва да се прецени въз основа на действителната воля на страните
при сключване на договора за кредит. Това е така, тъй като както солидарните
длъжници, поели по силата на договор или по силата на закона общо задължение, а
така и поръчителят и главният длъжник, отговарят солидарно (чл. 141, ал. 1).
При тълкуване на действителната воля на страните по процесния договор за банков
кредит, съгласно чл. 20 от Закона за задълженията и договорите, следва да се
изхожда от това дали „солидарните длъжници“, какъвто е и ответникът К.Д. са
поели задължението като свое или са обезпечили чуждо вземане (Решение № 24 от
03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. по описа на ВКС). Използваната в чл. 8.1
от договора за банков кредит формулировка „ съдлъжникът неотменимо и безусловно
се задължава да заплати всички задължения на
кредитополучателя, води до извода, че „солидарният длъжник“ К.Д. е
поел задължение да обезпечи чуждо задължение. Следователно той отговаря солидарно с
главния длъжник при условията на чл. 138 и сл. от Закона за задълженията и
договорите или в конкретния случай се е задължил в качеството му на поръчител
(в този смисъл Решение № 213 от 06. 01.2017г. по гр.дело № 5864/2015 г. на ВКС,
4 г.о; решение № 654 от 08.01.2008г. на ВКС по т.д. № 320/2007г. на ВКС, ТК, 2
т.о; решение № 161 от 20.03.2006г. по гр.д. № 47/2005г. на ВКС, ІІ г.о.;
решение № 788 от 15.12.2005г. по гр.д. № 513/2004г. на ВКС, ІІ г.о).
Независимо
от това, че задължението на ответника К.Д. е поето в качеството му на
поръчител, то защитата на кредитора по чл.135 от Закона за задълженията и договорите е приложима и по отношение на извършени от него разпоредителни действия (в този смисъл т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
ОСГТК на ВКС). В този
смисъл направеното от ответниците възражение за неприложимост на разпоредбата
на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите по отношение на ответника К.Д.
в качеството му на поръчител се явява неоснователно.
За основателността на предявения иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е без правно
значение дали вземането е ликвидно и изискуемо към момента на сключване на
оспорената сделка, т.е. установяването на вземането със съдебно решение не е
необходимо. Независимо от това по делото са представени доказателства, че
вземането на банката – ищец е установено с влязло в сила съдебно решение, а ответникът
– длъжник не е представил доказателства, че то е погасено към датата на
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, както от него,
така и от главния длъжник (не са въведени и такива твърдения).
Предвид на изложеното, съдът
намира, че по делото е установено, че към датата на сключване на процесните
договори за дарение ищецът е имал вземане към длъжника К.П.Д., произтичащо от
договор за кредит от 16.07.20108 г., изменен с допълнителни споразумения.
Със сключване на договорите за
дарение ответникът К.Д. е извършил действие, което е увреждащо по смисъла на
чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Това е така, тъй като
сделките са безвъзмездни и съответно намаляват
имуществото, към което кредиторът може да насочи изпълнение при липсата
на доброволно изпълнение. С извършеното отчуждаване на имот от патримониума на
длъжника, имуществото служещо за обезпечение на кредитора е намалено, поради
което разпоредителното действие го уврежда, без значение дали вземането му е
обезпечено с друго имущество (в този смисъл Решение № 407/29.12.2014 г. по
гр.д. № 23001/2014 г. по описа на ВКС, ІV ГО и др.)
Въз основа на събраните по делото
доказателства се установява, че към момента на сключване на договорите за дарение
ответникът Д. е знаел за съществуване на задължението си. Той от една страна е
представлявал дружеството – кредитополучател, а от друга страна е подписал
договорът за кредит и като поръчител. Към договора за кредит са сключени и
анекси, подписани от ответника, както в качеството му на управител на „Д. К.“
ЕООД и като обезпечаващ чуждо задължение. Не са събрани доказателства, които да
установяват, че към момента на сключване на оспорените сделки ответникът не е
знаел, че съществува негово задължение по договор за кредит.
С оглед разпоредбата на чл. 135,
ал.1, изр. 2 от Закона за задълженията и договорите, доколкото договорите за
дарение са безвъзмездни сделки, то знанието на увреждането на кредитора от
приобретателя на имотите – ответницата Л.Б.П. е без правно значение.
Неоснователно се явява възражението на ответниците, че не е налице
увреждане на кредитора, тъй като имотите, предмет на оспорените договори за
дарение са били изключителна собственост на съпругата на ответника К.П.Д.. Съгласно
разпоредбата на чл. 21 от Семейния кодекс вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като в ал. 3 е предвидено, че съвместният принос се
предполага до доказване на противното. Не е спорно между страните, че процесните имоти са
придобити по време на брака, сключен между К.П.Д. и А.К.П.. В тежест на
ответниците е било да проведат обратно доказване на установената презумпция за
съвместен принос. В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля П.П.П., който установява намерение на Л.П. и съпругът й да помогнат
на семейството на дъщеря си за закупуване на жилище, като дарят сума пари.
Установеното от свидетеля не опровергава обаче презумпцията за съвместен
принос, тъй като дарението е направено за задоволяване на семейни нужди – в
единия случай, за закупуване на семейно жилище, а във втория – необходимост от
по-голямо жилище. Нещо повече, в възражението за липсата на съвместен принос не
може да бъде упражнено по отношение на банката-кредитор, а така също
ответниците нямат правен интерес от това, тъй като това право принадлежи само
на другият съпруг – А.К.П..
Предвид на изложеното,
предявеният иск се явява основателен.
С отговора на исковата молба
ответниците при условията на евентуалност са направили възражение за изтекла погасителна
давност на правото на ищеца да предяви иска си. Съгласно разпоредбата на чл.
110 от Закона за задълженията и договорите с изтичане на петгодишен срок се
погасяват всички вземания (права), за които не е предвиден друг срок. Моментът,
от който възниква правото на кредитора да предяви специалния отменителен иск по
чл. 135 от Закона за задълженията и договорите е датата, на която е извършено увреждащото
действие или в конкретния случай това е датата, на която е сключен процесният
договор за дарение – 11.06.2013, респ. 17.06.2013 г. Искът, въз основа на който
е образувано настоящото производство, е предявен пред Софийски градски съд на 08.06.2018
г. Следователно искът е предявен преди изтичане на погасителната давност и
направеното възражение се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените от него разноски, а именно сумата от 1710,11 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите по
отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК -******, със седалище и
адрес на управление ***, сключения между К.П.Д., ЕГН-**********,*** и Л.Б.П.,
ЕГН-**********,*** договор за
дарение от 11.06.2013 г. с Нотариален акт № 56, т. І-1, рег. № 1417, д.
№ 45/2013 г. на Нотариус Ж.Б., вписан в НК под № 003, с район на действие СРС,
с който К.П.Д. е прехвърлил на Л.Б.П. 1/2 идеална част от правото на
собственост върху апартамент № 47, находящ се в гр. София, район
Лозенец, ул. „Кораб планина“ ) ****етаж, с идентификатор 68134.902.925.2.47 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от три
стаи, хол, столова – кухня и сервизни помещения, с площ от 129,86 кв.м., при
съседи по нотариален акт – от изток – И.С.Д., от запад – двор, от север – ул.
Иван Филипов (сега Кораб планина), от юг
– двор с гаражи, отгоре – М.Н., отдолу – зимна градина фоайе, заедно със
зимнично помещение № 7 с площ от 10 кв.м., при съседи по нотариален акт: от
изток – коридор, от запад – двор, от север – М.Н. Г., от юг – гаражи, заедно с
2,451 % идеални части от общите части на сградата и портиерското помещение и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот от квартал
183 по плана на местността „Лозенец“, Гараж № 10 в гореописаната сграда,
с идентификатор 68134.902.925.2.66, с площ от 19.15 кв.м. при съседи по
нотариален акт, от изток – коридор, от запад – двор, от север – М.Г., от юг –
гаражи, заедно с 2,834 % идеални части от общите части на сградата и
портиерското помещение и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите по отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК -******, със седалище и адрес на управление ***,
сключения между К.П.Д., ЕГН-**********,*** и Л.Б.П., ЕГН-**********,***
договор за дарение от 17.06.2013 г. с
Нотариален акт № 62, т. I-1, рег. № 1476, д. № 51 на Нотариус Ж.Б., вписан в НК
под № 003, с район на действие СРС, с който К.П.Д. е прехвърлил на Л.Б.П. 1/2
идеална част от правото на собственост върху апартамент, находящ се
н гр. София, район Средец, в жилищна сграда на ул. „****, на четвърти
надпартерен етаж, със застроена площ от 75 кв.м., състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня-тоалетна и две антрета, с идентификатор 68134.104.30.3.13 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18
-33 от 15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи по
нотариален акт:съпр. дом „Дан Колов“, двор, ул. „Гургулят“, С.Б.И.с тавански
помещения и при съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастъра : на същия
етаж - 68134.104.30.3.12, 68134.104.30.3.11, под обекта - 68134.104.30.3.10,
над обекта - 68134.104.30.3.15, заедно с таванско помещение от 13 кв.м., при
съседи по нотариален акт: съпр.дом „Дан Колов“ двор, стълбище, С.Б.И., отдолу –
К.Х.Б., заедно с избено помещение с площ от 6 кв.м., при съседи по нотариален
акт: Т.и В.Т.Ц., Н.С., ул. „Гургулят“, коридор, отгоре Т.и В.Т.Ц., заедно с
4/66 идеални части от общите части на сградата и заедно с 4/66 идеални части от
мястото, в което същата е построена, съставляващо по нотариален акт парцел VI-15 от кв. 426, местност Центъра, с
площ съгласно акта от 583,50 кв.м., при съседи съгласно същия акт Е.и М.Л., И.К.,
Т.И., В.С.и ул. Гургулят, който парцел представлява част от поземлен имот с
идентификатор 68134.104.30, с адрес бул. „********, целият с площ от 2362
кв.м., с номер по предходен план 8, кв. 426, при съседи по кадастъра
68134.104.37, 68134.104.39,
68134.104.36, 68134.104.35, 68134.104.33, 68134.104.32, 68134.104.31,
68134.104.1, 68134.104.29.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
К.П.Д., ЕГН-**********,*** и Л.Б.П., ЕГН-**********,*** да
заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК -******, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 1710,11
лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: