№ 2461
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20211100113810 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124
във връзка с чл. 422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Обединена българска банка“ АД излага в исковата молба, че
между страните е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит на
29.08.2008г., по силата на който е предоставена на ответника сума в размер на
50 000лева за ремонт и реконструкция на недвижим имот, по сметка посочена
в чл. 4 от договора, която кредитополучателят усвоил, с което банката
изпълнила своето задължение. За кредитополучателя възникнало задължение
за връщане на получената сума при условията на договора, като е предвидено
заплащане на годишна лихва в размер на 9%, а олихвяването да се извършва
ежемесечно. В чл.5, ал.3 са договорени основания за промяна на лихвения
процент по договора. Предвидено е задължение в чл.7, ал.1 от договора за
плащане на годишна такса в размер на 0,5% върху остатъка от главницата за
покриване на разходите за управление и обслужване на кредита. Предвидено е
годишната такса да се събира след усвояване на кредита, като се включва в
месечната анюитетна вноска.
В чл.6, ал.1 от договора страните предвидили при забава в плащането на
месечни анюитетни вноски олихвяване на просрочените суми от главницата с
1
наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл.5, ал.1 лихвен
процент. Съгласно чл. 6, ал.2 при друго неизпълнение на задълженията по
договора, както и в хипотезата на предсрочна изискуемост на целия дълг,
банката има право да начислява неустойка в размер на договорения по реда на
чл.5, ал.1 лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.
Съгласно чл.13 от договора за кредит, кредитополучателят поел
задължение да погаси кредита в срок до 25.08.2028г. съобразно с
погасителен план по чл. 12, ал.1, което не е изпълнено от ответника, който
преустановил плащането по договора за кредит от 25.10.2025г. и изпаднал в
забава за плащане на 7 броя месечни вноски, както следва: с падеж
25.10.2010г. в размер на 464,36лева, с падеж 25.11.2010г. в размер на
464,36лева, с падеж 25.10.2010г. в размер на 464,36лева, с падеж 25.01.2011г. в
размер на 464,36лева, с падеж 25.02.2010г. в размер на 464.36лева, с падеж
25.03.2010г. в размер на 464,36 лева, с падеж 25.04.2010г. в размер на 464,36
лева. Поради допусната забава за плащане на погасителните вноски
възникнало задължение за наказателни вноски съгласно чл.6 ал.1 от договора.
Банката са възползвала от правото си за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на 13.05.2011г. На 16.05.2011г. е подадено заявление по чл.417 от
ГПК, по което е образувано ч.гр.дело№20801/2011г. на СРС, 43-ти състав, по
което е издадена заповед, срещу която е подадено възражение по чл.414 от
ГПК. Издаден е изп. лист на 30.05.2011г., след което на 01.08.2011г. е
сключено споразумение, с което длъжникът признал вземанията на банката по
основание и размер и тяхната изискуемост. Страните констатирали, че
размерът на дълга е 54 212, 65 лева и се договорили за доброволното му
погасяване, съобразно одобрен от страните погасителен план с краен падеж
20.08.2028г., като в срок до 20.06.2012г. е предвидено погасяване на сума в
размер на 4147,00лева на 11 броя месечни вноски от 377,00лева на 20-то число
от месеца, в срок до 20.08.2028г. е догорено плащане на главница в размер на
47890,55лева, заедно с текущо начислената договорна лихва, договорена по
размер в споразумението, на 194 месечни вноски всяка от 348,00лева,
считано от 20.07.2012г., платими на 20-то число на всеки месец. Страните се
договорили през време на действието на споразумението лихвата да бъде в
размер на 4.5% годишно, а при забава в плащането на договорените месечни
вноски банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на
5 пункта над договорения лихвен процент.
2
Ищецът излага, че длъжникът е погасил доброволно суми в размер на 33
915,22лева за периода от 24.08.2011г. до 31.10.2019г., като последното
извършено плащане по споразумението е от дата 31.10.2019г., след което не са
извършени плащания по дълга.
С оглед извършените частични доброволни плащания по споразумение
от 01.08.2021г., актуалните задължения на ответника по договора за кредит
към 15.11.2021г. са следните: 31 144,94лева главница, 2864,15 лева присъдена
и непогасена договорна лихва за периода 25.10.2010г. до 15.05.2011г.,
84,22лева присъдена и непогасена наказателна лихва за периода 25.10.2010г.
до 12.05.2011г. законна лихва върху главницата от 16.05.2011г. до
окончателното плащане, която към 15.11.2021г. е в размер на 5151,33лева,
271,17лева държавна и нотариална такса за подновяване на ипотеката
обезпечаваща кредита. С молба от 19.07.2021г. и въз основа на издадените
заповед по чл.417 от ГПК и изп.лист, ищецът образувал изп.дело№
4561/2021г. по описа на ЧСИ Н.М. срещу ответника, за принудително
събиране на непогасената част от дълга в размер на 31 114,94лева. Поради
подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед е предявен
иск за установяване вземането срещу ответника.
В тази връзка е предявен иск за установяване вземането на ищеца за
следните суми:
31 144, 94лева главница, ведно със законната лихва от 10.05.2019г. до
окончателното й плащане,
2864,15лева договорна лихва за периода от 25.10.2010г. до 15.05.2008г.,
84,20лева наказателна лихва за периода от 25.10.2010г. до 12.05.2011г. ,
законна лихва върху главницата , считано от 16.05.2021г. до
окончателното плащане, която към 15.11.2021г. е в размер на 5151,33 лева
, 271,17 лева държанва и нотариална такса за подновяване на ипотеката,
обезпечаваща кредита.
При условията на евентуалност, ако се приеме, че не е настъпила
предсрочна изискуемост към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК, моли да се установи дължимост на вземането по договора
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо.
Претендира и направените разноски в исковото и заповедното
3
производство.
Ответникът Д. Л. Ж. в писмения си отговор оспорва исковете. Не
оспорва сключването на договора за кредит, но прави възражение за
погасяване на вземанията на банката по давност, тъй като правото на
принудително изпълнение е погасено на 05.05.2017г., поради което счита че не
дължи изпълнение по изп. лист, издаден по ч.гр.дело№ 20801/2011г. на СРС,
43-ти състав. Оспорва вземанията по размер с твърдение, че банката
незаконосъобразно е погасявала най-обременителните вземания в
противоречие с нормата на чл.76, ал.1 от ЗЗД. Счита, че незаконосъобразно
банката е отнасяла платените суми за погасяване на задължения по другия му
кредит за ремонт и строителство от 22.06.2007г. , а не по процесния договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 29.08.2008г. Излага съображения за
неравноправност на клаузи от договора за кредит и споразумението от
01.08.2011г. на чл. 5, ал. 3 от договора, чл. 7, ал.3 от договора и чл.3.1 от
споразумението.
Твърди, че в договора и споразумението липсват каквито и да било
фиксирани условия и показатели относно правото на банката да променя
едностранно лихвения процент и размера на годишната такса за управление и
обслужване на кредита. Счита клаузите за изменение на лихвения процент да
са без ясна и разбираема информация относно метода на изчисляване на
лихвата в противоречие с чл.58, ал.1 , т.2 от ЗКИ и представлява
недобросъвестна практика по смисъла на чл.142 от ЗЗП. Позовава се на чл.14,
ал.2 от Закона за потребителския кредита, според който ако договорът за
потребителски кредит бъде обявен за нищожен, потребителят връща само
чистата му стойност, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Счита за
нищожна клаузата на чл.3,2 от споразумението, която предвижда заплащане
на наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл.3,3 лихвен
процент, като размерът на наказателната лихва е обвързан с размера на
договорения в чл.3.3 лихвен процент.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява и между
страните не е спорно, че между тях е сключен посочения в исковата молба
4
договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.08.2008г., съобразно който е
предоставена сума в размер на 50 000лева от банката за ремонт/реконструкция
на апартамент, като главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в
размер на 9 % годишно. В 5, ал.3 е предвидено правото на банката
едностранно да променя лихвения процент, посочен в ал.1, в зависимост от
размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните
условия, за което уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от
промяната или изнася това в банковите салони. В такива случаи не е
необходимо подписване на анекс към договора. В чл.6, ал.1 е предвидено при
забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита от страна на
кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва
в размер на 5 пункта над договорения в чл.5, лихвен процент. В чл.6, ал.2 е
предвидено при друго неизпълнение на клаузите на договора от страна на
кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг ,
Банката има право да начислява наустойка в размер на договорения по реда на
чл.5 /1/ лихвен процент и наказателна надбавка от 5 пункта.
Съгласно чл.5, ал.3 от договора банката има право едностранно да
променя размера на годишната такса на управление и обслужване на кредита,
за което уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от датата на
промяната или изнася информация за това в банковите салони. В такива
случаи не е необходимо подписване на анекс към договора.
Установява се, че на 16.05.2011г. банката подала заявление по чл.417 от
ГПК за събиране на вземането си по договора за кредит, по което е образувано
ч.гр.дело № 20801/2011г. на СРС и е издаден изп. лист на 30.05.2011г.
Представено е споразумение от 01.08.2011г., с което страните по делото
признават сключването на договор за предоставяне на ипотечен кредит за
сумата от 50 000лева на ответника, за обезпечаване на което е учредена
договорна ипотека върху недвижим имот, че поради просрочие в плащането
по договора, банката се е снабдила с изп. лист, че към 15.05.2011г. общият
размер на дълга е 54 212, 65лева, която включва главница, договорна лихва,
наказателна и законна лихва. Със споразумението страните се съгласяват, че е
направено признание по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД. В раздел 4 е
предвидено, че длъжникът признава и не оспорва задълженията. Предвидено
е, че ако длъжникът изпълни всички свои задължения по споразумението до
5
20.08.2028г. задълженията му по договора ще се считат за погасени изцяло. В
чл.3.1. е предвидено в периода на действие на споразумението лихвата върху
задължението да е в размер на 4,5% , като банката си запазва правото
едностранно да променя размера на лихвения процент, в зависимост от
размера на инфлацията, основният лихвен процент на БНБ и пазарните
условия, за което уведомява длъжника, като не е необходимо подписване на
нов анекс. В чл.3.2.от споразумението е предвидено, че при забава в
плащането на договорените месечни вноски, банката олихвява просрочените
суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в т.3.1. лихвен
процент.
На 19.07.2021г. банката подала молба за образуване на изп.дело, въз
основа на издадения по ч.гр.дело№ 20801/2011г. на СРС, 43 състав, по която е
образувано изп.дело №4516/2012г. на ЧСИ М..
С покана за доброволно изпълнение, връчена на 17.08.2021г. лично на
ответника, същият е уведомен за изпълнителното дело и е дадена възможност
за доброволно изпълнение .
С молба от 19.11.2021г. е представено платежно нареждане за сумата от
271,17 лева , платена на 30.08.2018г. такса за подновяване на ипотека
ЕГН**********.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение, че сумата по договора за кредит е усвоена изцяло от ответника на
09.09.2008г. Дадени са следните отговори на поставените въпроси:
-Към 16.05.2011г. са извършени плащания по договора за кредит от
длъжника, с които е погасена сума в размер на 12 145,77 лева. От
извършените погасявания, вещото лице установява, че кредитът не е
обслужван на падежна дата, а са погасявани просрочени задължения за
главница и възнаградителна лихва, посочени в приложение към ССЕ;
-За периода от 16.05.2011г. до 01.08.2011г.-датата на подписване на
споразумението не са извършвани плащания.
-С постъпилите плащания след подписване на споразумението са
погасени задължения в размер на 33 915,22лева с които са погасени
16 745,61лева главница, 15 002,76лева лихви –възнаградителна, просрочена
възнаградителна, наказателна и надбавки за наказателни лихви;
6
- С направена вноска на 31.10.2019г. в размер на 1000,00лева са
постъпили просрочени задължения, от които за падежна дата 20.07.2019г. е
погасена дължима възнаградителна лихва в размер на 117,41лева и частично в
размер на 164,52 лева е погасена дължима вноска за главница, остатъкът на
дължимата главница в размер на 65,69лева е просрочен,
-Трайно просрочие на задълженията по процесния кредит възниква на
падежна дата 20.07.2019г.
-Към последното плащане по споразумението на 31.10.2019г. в размер
на 1000лева остатъкът от задължението по договора за кредит е 31
144,94лева.
-Към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК от 16.05.2011г. общият
размер на задължението е 47 890,55лева , от която 47 279,60лева редовна
главница, 610,95лева просрочени вноски за главница, 2864,15лева просрочена
възнаградителна лихва, 84,22лева лихва за просрочена главница.
-Остатъкът от дълга към датата на исковата молба е 31 144, 94лева
главница, 2864,15лева просрочени възнаградителни лихви; 84, 22лева
просрочни наказателни лихви, 10 058, 13 лева законна лихва за периода от
16.05.2011г. до 01.08.2011г., 271,17лева държавна и нотариална такса за
подновяване на ипотека.
-Към датата на изготвяне на заключението размерът на дълга е
31 144,94лева главница, 5492,59лева възнаградителна лихва, 1813,76лева
лихва върху просрочена главница, 2012,14лева наказателна лихва върху
просрочени вноски за главница,
-Според вещото лице по изп.дело №4516/21г по описа на ЧСИ М. не са
постъпвали погасителни плащания.
-Направено е заключение, че до падежна дата 20.06.2019г. са погасявани
всички задължения по споразумението. На падежна дата 20.07.2019г. е
погасена дължима възнаградителна лихва и частично главница, като
остатъкът е 65,96лева. Към датата на исковата молба 16.11.2021г. е погасена
изцяло вноската с падеж 20.07.2019г., и 27 пълно погасени вноски за главница
за периода от 20.08.2019г. до 20.10.2021г., възнаградителна лихва също 27
пълни вноски.
Според вещото лице чистата стойност на кредита, без лихвите и
7
разноските, като се вземат предвид извършеното погасяване на задължения в
общ размер от 46 060,99лева, от които 18855,06лева главница, 24 102,42лева
възнаградителна лихва, 437, 26лева погасени наказателни лихви, 499,40лева
погасени застрахователни премии, 2166,85лева погасени съдебни разноски,
след което размерът на остатъка по главница е в размер на 3939,01лева
-Размерът на остатъка по главница, при отнесени всички плащания за
погасяване на главницата, с изключение на 499,40лева погасени
застрахователни премии, е 4438,41лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща
лихва по кредита, уговорена с банката.
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на вземането по договор за
банков кредит, по който банката е изпълнила своето задължение за
предоставяне на договорената сума, след което да е възникнало задължение за
връщането й при условията, регламентирани в договора. От събраните по
делото доказателства се установява и между страните не е спорно
сключването на договор за кредит, в изпълнение на който банката
предоставила на ответника сумата от 50 000лева срещу задължението за
връщането й, при условията регламентирани в договора, чрез заплащане на
месечни вноски, съобразно погасителен план, неразделна част от договора.
От изложеното следва, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит. Установено е, че банката е изпълнила
задължението си и кредитът е усвоен.
Не е спорно между страните и от доказателства се установява, че поради
неизпълнение на задълженията по договора банката се е възползвала с
възможността за обявяването му за предсрочно изискуем, след което е подала
заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.дело №20801/2011 на СРС, 43-ти състав и е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист на 30.05.2011г.
8
В тежест на ищеца е да докаже, че са налице обективните
предпоставки, визирани в договора, за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. В тази връзка е приета ССЕ, по която е направено заключение, че
преди 16.05.2011г. кредитът не е обслужван на падежна дата, а са погасявани
просрочени задължения за главница и възнаградителна лихва, поради което
следва да се направи извод, че са били налице обективните предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, регламентирани в чл.18 от него,
а именно при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, без
да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.
Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора, което
настъпва с волеизявлението само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването
на предсрочната изискуемост предполага изявлението на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасен остатък от него за предсрочно изискуем,
което включва вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към
момента на изявлението. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 18
от ТР № 4 от 18.04.2014 г., в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК при вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. В решението е прието, че
предсрочната изискуемост, във всички случаи, включително и при уговорена
автоматична такава, настъпва от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили и
обективните факти, които страните по общо съгласие са уговорили, че ще
обуславят възникването на правото на банката да обяви кредита за изискуем
преди изтичане на уговорения срок.
По делото не се установява банката да е уведомила длъжника за своето
едностранно изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди
9
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 16.05. 2011г. , поради което не
може да се приеме вземането за целия кредит да е станало предсрочно
изискуемо към датата на заявлението от 16.05.2011г.
Съгласно т.9 от тълкувателно решение 4 от 18.06.2014г. на ОСГТКВКС
В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
В настоящото производство се установява, че в рамките на заповедното
производство е издадена заповед по чл. 417 от ГПК и изп. лист на 30.05.2011г.,
но заявителят не се е възползвал от възможността за образуване на
изпълнително производство поради сключено споразумение, с което страните
са постигнали съгласие относно размера на неплатените задължения по
договора за кредит, като е одобрен погасителен план за разсроченото им
плащане.
Ответникът възразява за погасяване по давност на вземанията на
банката по споразумението. В тази връзка следва да се вземе предивд, че
дължимите вноски по споразумението за периода от 20.08.2011г. до
20.06.2012г. е в размер на 377,00лева, за периода 20.07.2012г. до 20.08.2028г.
348 лева. Според вещото лице до падежна дата 20.06.2019г. са погасени
всички задължения, съгласно споразумението. На падежна дата 20.07.2019г. е
извършено частично плащане, след което е останал непогасен остатък в
размер на 65,69лева главница. След 20.07.2019г. са налице 27 пълни неплатени
вноски за главница и лихва по споразумението.
В тази връзка следва да се вземе предвид, че съгласно чл.114 от ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съдът приема, че по смисъла на посочената разпоредба, вземанията по
процесния договор за кредит са станали изискуеми към датата на издаване на
изпълнителен лист –30.05.2011г. Този срок е прекъснат с подписване на
10
споразумението от 01.08.2011г. на основание чл.116, ал.1, б.“а“ от ЗЗД, след
което е започнал да тече нов давностен срок. Следва да се вземе предвид, че
страните са сключили споразумение за разсрочване на дълга, като е одобрен
погасителен план, който е надлежно изпълняван от длъжника до 20.07.2019г.
Съгласно чл.5.1 от споразумението при забава в плащането на която и да
е дължима вноска с 15 дни , действието на това споразумение се прекратява.
Следователно след изтичане на 15 дни от 20.08.2019г., или на 09.09.2019г. са
налице предпоставките за прекратяване на споразумението за разсрочено
плащане, след което остават в сила клаузите за признаване вземането на
банката според чл.5.3 и съгласно чл.6.1 банката има право да предприеме
действия по принудително събиране на вземането.
Установява се, че банката е подала молба за образуване на изп. дело на
19.07.2021г., по която е образувано изп. дело№ 4516/2021г. на ЧСИ М., като
към датата на изготвяне на заключението по ССЕ не са извършвани плащания
от длъжника по посоченото дело.
Налице е константна съдебната практика, че вземанията по договор за
банков кредит се погасяват с изтичане на обща 5-годишна давност. От
събраните доказателства не се установява бездействие на банката по
отношение събиране на вземанията по договора за кредит, която да е
продължила в периода над 5 години, тъй като са предприети действия по
принудително събиране вземането чрез образуване на изпълнително дело,
както и образуване на производството за установяване вземането по реда на
чл. 422 от ГПК. Предвид изложеното е неоснователно възражението на
ответника за погасяване на вземането по давност към датата на исковата
молба, тъй като с образуване на изпълнителното дело на 19.07.2021г.
давностният срок е прекъснат на основание чл.116, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, след
което е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който не е изтекъл
към датата на исковата молба.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че задълженията по процесния договор за кредит са погасявани от
банката в последователност съгласно изискванията на чл.76 от ЗЗД, поради
което е неоснователно възражението на ответника за допуснати нарушения.
Следва да се вземе предвид, че с подписване на споразумението от
01.08.2011г. страните са уговорили условията за разсрочено плащане
11
задълженията на ответника по договора за кредит, като са предвидили нов
размер на възнаградителната лихва, поради което приложение намира чл.4,
ал.1, т.10 от ЗПК, според който този закон не се прилага по отношение на
договори за кредит, които се отнасят до разсрочено плащане на съществуващ
дълг, за което потребителят не дължи разходи. Поради изложеното
възраженията на ответника за нищожност на клаузи от процесния договор за
кредит, поради противоречие с императивни норми на ЗПК са неоснователни.
Относно възраженията за неравноправност на договорни клаузи , съдът
приема следното:
На първо място следва да се има предвид, че въз основа на възникналото
с процесния договор правоотношение е предоставен банков кредит на
физическо лице, който не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което кредитополучателят има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а Банката на търговец по
смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, поради което договорът за предоставяне на
ипотечен кредит попада в приложното поле на ЗЗП. Съобразно заявеното с
исковата молба в предметния обхват на проверката за неравноправност по
смисъла на ЗЗП е клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора, чл. 7, ал.3 от договора и
чл.3.1 от споразумението.
В чл.5, ал.3 от договора за кредит е предвидено, че банката има право
едностранно да променя размера на годишната такса на управление и
обслужване на кредита, за което уведомява кредитополучателя в
едноседмичен срок от датата на промяната или изнася информация за това в
банковите салони. В такива случаи не е необходимо подписване на анекс към
договора. В чл.3.1. от споразумението е предвидено в периода на действие на
споразумението лихвата върху задължението да е в размер на 4,5% , като
банката си запазва правото едностранно да променя размера на лихвения
процент, в зависимост от размера на инфлацията, основният лихвен процент
на БНБ и пазарните условия, за което уведомява длъжника, като не е
необходимо подписване на нов анекс
Основателно е възражението за неравноправност на посочените клаузи
в частта, в която банката си запазва правото да променя лихвения процент по
договора на база неясно и общо посочени критерии. Поради липсата на
конкретни обективни критерии за определяне размера на лихвения процент в
12
чл.5, ал.3 от договора и чл.3.1 от споразумението и с оглед съдебната
практика, обективирана в Решение № 77 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4452/2014 г., III г. о., ГК, е налице основание да се приеме, че посочените
клаузи са нищожни.
По делото не се установява банката да се е възползвала от възможността
за промяна на лихвения процент на база клаузата на чл.5, ал.3 от договора и
чл.3.1 от споразумението, което да се е отразило неблагоприятно на
задължението на ответника. Същото се отнася до предвидената в чл.7, ал.3 от
договора за кредит годишна такса за управление и обслужване на кредита, по
отношение на която банката си е запазила правото да я променя едностранно.
Предвид изложеното и съгласно т.9 от тълкувателно решение 4 от
18.06.2014г. на ОСГТКВКС, вземайки предвид фактите настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът приема,
че с подписване на споразумението страните са се договорили за разсрочване
задълженията на ответника, но поради неизпълнение на същото от страна на
длъжника на 09.09.2019г. са настъпили предпоставките за прекратяването му,
след което ответникът дължи връщане на всички неплатени суми по договора
за кредит. Към датата на исковата молба тези суми не са платени, както и са
налице предпоставките за връщане пълния размер на дълга, определен от
вещото лице по ССЕ, към датата на исковата молба, който е в следните
размери: 31 144, 94лева главница, 2864,15лева просрочени възнаградителни
лихви; 84, 22лева просрочени наказателни лихви, 10 058, 13 лева законна
лихва за периода от 16.05.2011г. до 01.08.2011г., 271,17лева държавна и
нотариална такса за подновяване на ипотека.
Съгласно чл.8, ал.7 от договора за кредит кредитополучателят дължи
разходите за подновяване на ипотеката, в случай, че кредита е със срок над 10
години. Освен това са представени доказателства за подновяване на ипотеката,
за което е заплатена сума в размер на 271, 17лева, възстановяване на която е
дължимо от ответника.
Посочените от вещото лице размери на дълга съответстват на
претенцията на ищеца, която следва да се уважи до пълните предявени
размери.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда
13
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Поради изложеното и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца направените разноски. Исковете са уважени
изцяло, поради което ответникът дължи на ищеца разноски в исковото
производство в размер на 793,84 лева държавна такса, 300,00лева
възнаграждение за вещо лице. В заповедното производство са направени
разноски в размер на 1016,78лева държавна такса и 1150,07лева адвокатско
възнаграждение. Следва да се присъдят разноски в общ размер от 3260,69лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Обединена
българска банка“ АД с ЕИК000694959 срещу Д. Л. Ж. с ЕГН **********
обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с
чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 430, ал.1, ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, че Д. Л. Ж.
с ЕГН ********** дължи на „Обединена българска банка“ АД с
ЕИК000694959 следните суми: 31 144, 94лева главница договор за
предоставяне на ипотечен кредит на 29.08.2008г., ведно със законната лихва от
16.05.2019г. до окончателното й плащане, 2864,15лева договорна лихва за
периода от 25.10.2010г. до 15.05.2008г., 84,20лева наказателна лихва за
периода от 25.10.2010г. до 12.05.2011г., 271,17 лева държавна и нотариална
такса за подновяване на ипотеката, обезпечаваща кредита.
ОСЪЖДА Д. Л. Ж. с ЕГН ********** да заплати на „Обединена
българска банка“ АД с ЕИК000694959 на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в исковото и заяповедното производство в
размер 3260,69лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14