РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 942
гр.
Пловдив, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVI касационен
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа
докладваното от съдия Несторова КАНД № 374
по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс във
връзка с чл.63
ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от „Национална електрическа компания“ ЕАД, с
адрес: ***, ЕИК по булстат *********, представлявано от изпълнителния директора И.Й., чрез
процесуалния представител – старши юрисконсулт К.К., против Решение № 260479 от
30.10.2020 г. на Районен съд - гр. Пловдив, VIІ н.с.,
постановено по АНД № 3326 по описа на същия съд за 2020 г., изменящо
Наказателно постановление (НП) № 90 от 21.05.2020 г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР) – гр. Пловдив към министерство на
околната среда и водите, с което наложената на "НЕК" ЕАД, на
основание чл.200
ал.1 т.2 от Закона за водите (ЗВ), ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 10 000 лв., за извършено нарушение на чл.46 ал.1 т.3 б.“б“ от ЗВ, е намалена
на 2 000 лв.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваното решение е
постановено в нарушение на закона. Иска се решението на Пловдивския районен съд
да бъде отменено, респ. да бъде отменено и издаденото НП.
Постъпила
е касационна жалба и от БД ИБР – Пловдив срещу така постановеното решение на
ПРС, в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
оспореното решение и се иска от съда да отмени решението на въззивната
инстанция, респ. да потвърди оспореното НП.
Ответникът
по касационната жалба на „НЕК“ ЕАД, БД ИБР – Пловдив, е депозирал становище, с
което оспорва касационната жалба, като същевременно поддържа своята.
Ответникът
по касационната жалба на БСД ИБР – Пловдив – „НЕК“ ЕАД е депозирал отговор, с
който оспорва жалбата, като на практика излага съображения, идентични с тези в
подадената от него жалба до настоящата инстанция.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че първоинстанционното решение е немотивирано и необосновано и следва да бъде отменено, а имуществената
санкция да беде оставена в първоначалния
размер.
Касационните
жалби са подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.
Пловдивският
районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Национална електрическа
компания“ ЕАД, срещу НП № 90/21.05.2020 г.
21.05.2020 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ (БД ИБР) – гр. Пловдив, с което н дружеството, на основание чл.200 ал.1
т.2 от Закона за водите (ЗВ), е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лв., за извършено нарушение на чл.46 ал.1 т.3 б.“б“ от ЗВ
НП
е издадена въз основа на АУАН № 9 от 09.01.2020 г., съставен от В.Г.Б.– младши
експерт – контрол, дирекция „Контрол“ в БД ИБР – Пловдив.
Обективираните
в акта констатации, възприети и възпроизведени в спорното НП, се свеждат до
следното:
При
извършена проверка на 13.12.2019 г., на обект "НЕК" ЕАД, ВЕЦ „Въча 1“,изградена
на р. Въча, в землището на гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, е установено
на място, от експерти при БД ИБР – Пловдив, РИОСВ – Пловдив, РЛ – Пловдив към
ИАОС и ръководител на ВЕЦ „Въча 1“, че при изтечалото на ВЕЦ „Въча 1“ се
оттичат в река Въча оцветени, белезникави петна, образуващи филм ан водната
повърхност на реката. На място са взети водни проби от РЛ – Пловдив, в река
Въча, откъдето се изпускат отработените води на ВЕЦ „Въча 1“. На 19.12.2019 г.,
в резултат на постъпилите в БД ИБР протоколи от извършените химически анализи с
вх. № КД -03-239(3), е установено, че резултатът от изпитването показват
стойност на нефтопродукти 0.24 mg/l,
което доказва превишение на
съществуващата норма за нефтопродукти в повърхности води, поради което може да
се определи, че изтичащите води от обект ВЕЦ „Въча 1“ имат характер на
отпадъчни води.
Съгласно
нормата за качество на показател нефтопродукти е установено заустване на
замърсени води, изтичащи от ВЕЦ „Въча 1“, стопанисван от „НЕК“ ЕАД, както и е
установено изпускане на преработени води с оцветени белезникави петна от
изтичалото на ВЕЦ „Въча 1“, образуващи филми по водната повърхност на река
Въча, като с това деяние „НЕК“ ЕАД е изпускало отпадъчни води в коритото на р.
Въча, като не е притежавало разрешително
за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, съгласно
разпоредбите на ЗВ.
Формиран е извод, че не са налице основания за прилагане на чл.
28 и чл.
29 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното
НП.
За да постанови оспорения в настоящото производството съдебен
акт, районният съд е приел от правна страна, че обективно дружеството е
осъществило административно нарушение по чл.46 ал.1 т.3 б.“б“ от ЗВ. Приел е
също така, че АУАН и НП са издадени при спазване на
административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, но в случая наложената имуществената
санкция в максимален размер от 10 000 лв. е незаконосъобразна като
необоснована, доколкото в НП не се сочат мотиви за определяне на наказание
по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието,
нито предвид личността на дееца. Посочено е още в мотивите на съдебния акт, че
в случая не се твърди поредност на нарушението, настъпването на определени
неблагоприятни (макар и несъставомерни) последици от деянието, разкриващи
по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментира личността
на дееца и др. Подобни отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не е констатирал
и в хода на съдебното следствие. При това положение, решаващият съд е намалил
размерът на наказанието в определения от закона минимум, като е приел че по
този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието по смисъла на чл.12
от ЗАНН.
В този смисъл, достатъчно е да се посочи, че обосноваването
на налагане на имуществена санкция в по-висок размер с общото посочване, че "...това нарушение засяга обществени отношения
по спазване на екологичните правила и норми, които са с висок интензитет на
необходимост от защита ..." и други подобни, без да бъде приложен
чл.27 ал.2 от ЗАНН, е недопустимо. Според цитираната законова разпоредба при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя.
В случая по делото нито се твърди, нито се установява,
административнонаказващият орган да е констатирал каквито и да било конкретни
отегчаващи вината обстоятелства, обосноваващи налагането на имуществена санкция
над предвидения в закона минимално определен размер.
В тази връзка, само за пълнота следва да се добави, че
административнонаказващият орган следва да упражнява правомощията си по разумен
начин, добросъвестно, справедливо и при стриктно спазване на закона, като
издаваните от него актове не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Съответно, административнонаказващият орган трябва да се въздържа от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е
постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви
относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото
са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на
касационния жалбоподател БД ИБР – Пловдив относно определения размер на
имуществената санкция.
Във връзка с доводите, наведени в касационната жалба на „НЕК“
ЕАД, че неправилно и необосновано съдът е приел, че „НЕК“ е извършил
нарушението, за което е наказан, тъй като дружеството не е изграждало никакви
съоръжение за улавяне, отвеждане и насочване на отпадъчни води от дейността им,
съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.46 ал.1 т.3 б.„б“ ЗВ разрешително
за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч.
канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания.
В настоящия случай, е констатирано, че на 13.12.2019 г., при
изтечалото на ВЕЦ „Въча 1“ се оттичат в река Въча оцветени, белезникави петна,
образуващи филм на водната повърхност на реката, което, съгласно нормата за
качество на показател нефтопродукти, установява заустване на замърсени води и
изпускане на преработени води.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин,
че на процесната дата от изтечалото на ВЕЦ „Въча 1“, собственост на „НЕК“ ЕАД,
са изтичали преработени, замърсени води, които са се заустили в р. Въча.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване не се
счита за заустване на отпадъчни води: 1. изпускането на възвратими води, чиито
състав и свойства не са влошени спрямо водите на водното тяло, от което са
отнети; 2. изтичането на води от преливници към съоръжения за питейно-битово
водоснабдяване; 3.изтичането на води от съоръжения на напоителните и
отводнителните системи; 4. изтичането на води от съоръжения по външните трасета
на водоснабдителните системи за питейно-битово водоснабдяване; 5. изтичането на
води от охранителни канали за атмосферни води около обекти; 6. изтичането на
атмосферни води, формирани от отводняване на покриви на сгради, за които е
осигурено самостоятелно отвеждане до вливането им в повърхностни води; 7.
изпускането на води от плувни басейни в повърхностни води, без тези от промивка
на филтрите и от измиване на басейните; 8. естественото изтичане на води; 9.
изпускането на възвратими води при добива на строителни материали в безотточни,
изкуствено създадени от дейността водни тела със стоящи повърхностни води,
чиито състав и свойства след естественото им утаяване не са влошени спрямо
водите на изкуственото водно тяло, от което са отнети.
Установеното изтичане на преработени води в р. Въча не попада
в нито една от изброените хипотези, поради което съдът намира, че е осъществено
заустване, което е проявна форма на ползване на воден обект, за което няма
разрешително.
Следователно, дружество „НЕК“ ЕАД е осъществило състав на
нарушението по чл.46 ал.1 т.3 б.„б“ ЗВ.
Съдът
намира, че не е налице и твърденито от този касационен жалбоподател, че
неправилно е извършено замерването и сравняването на концентрациите на
нефтопродуктите, тъй като безспорно е установено от приложените по делото
констативни и лабораторни протоколи, че както по време на самата проверка на
13.12.2019 г., така и при вземането на водните проби на същата дата, е
присъствал ръководител ВЕЦ – Б.Й., който и подписал всеки един от цитираните
документи без възражения и без забележки по отношение начина на вземане на
пробите. Отделно от това, АУАН е подписан без възражения от пълномощника Х.. В
съдебното производство цитираните по-горе документи не са оспорени от „НЕК“
ЕАД, поради което визираното възражение е неоснователно. Посочено е, че при „изтечалото на ВЕЦ „Въча 1“ се оттичат
оцветени води. Законодателят не прави разграничение между обектите, които
подлежат на разрешителен режим, като въвежда задължение за всеки един обект,
независимо от неговото функционално предназначение, да разполага с разрешение
за ползване на воден обект, в случай, че осъществява заустване на отпадъчни
води в повърхностни води.
Или иначе
казано, при проверката на място е присъствал представител на дружеството и
фактическата установеност е документирана в констативен протокол /КП/, въз
основа на който е съставен АУАН. Без съмнение критерий за същественост на процесуално
нарушение, допуснато в административно-наказателната фаза е, дали правото на
защита е ограничено, и за всеки конкретен случай подходът при преценката е
индивидуален. В случая, правото на защита не е нарушено или отречено, както в
извънсъдебна фаза /КП извънпроцесуален акт/, така и във фазата на съставяне на
АУАН, поради което се отчита действителната фактическа обстановка според
събраните доказателства.
Това, че
изтичането на преработени води не е технологично предвидено при работата на
процесната централа, не се отразява на извода на съда, че е налице ползване на
воден обект, тъй като ползването може да бъде и еднократно, и постоянно, като
законодателят не поставя изискване за непрекъснатост или повтаряемост на
действията по ползване на водния обект. Дори и еднократната експлоатация на
съществуващи обекти, довело до заустване на отпадъчни води изисква
предварително дадено за това разрешение.
Обстоятелството,
че източникът на преработените, оцветени води са от съществуващи обекти,
собственост на трети лица, не освобождава от отговорност собственика на централата,
тъй като същият, упражнявайки правото си на собственост, я използва,
респективно носи отговорност при допуснатото изтичане на отпадъчни/преработени води.
Не следва
да се приемат за основателни възраженията в тази насока, тъй като фактическият
състав на нарушението не касае и не е в обвръзка с чл.69
ЗООС - При
увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните
търговци и на юридическите лица се налагат санкции /с прилагане на Наредба № 6 от 09 .11.
2000г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества
в отпадъчните води, зауствани във водни обекти - чл.21. Процедурата за мониторинг на отпадъчните води за
установяване дали се спазват емисионните норми в приложение № 5 се
определя в разрешителното за заустване на отпадъчните води, като се посочват за
всеки показател поотделно честотата на пробовземане и видът на пробата:
еднократна или съставна проба.; респ. Наредба
за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения /.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването
му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон.
То ще следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХХVІ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260479 от 30.10.2020 г. на Районен съд - гр. Пловдив, VIІ н.с., постановено по АНД № 3326 по
описа на същия съд за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.