Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 07.12.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 995 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника му чрез пълномощника му юриск.Павел Петров,
против В.И.Б., ЕГН:********* ***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и
чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца заплащане на сумата от общо 2358.04 лв. -неизплатено
парично задължение,представляващо номинал по Договор за потребителски кредит №
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Ищецът
твърди, че на 19.11.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит
№********** , между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и В.И.Б., като
длъжник. Договорът бил сключен пои следните параметри:Сума на кредита: 1200
лв.;Срок на кредита: 24 месеца;Размер на вноската: 74.19 лв.;Годишен процент на
разходите (ГПР): 49.90 %;Лихвен процент на ден: 0.11%;Общо задължение по
кредита: 1780.56 лв.По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1200.00 лв.;Размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 50.00 лв. Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 2980.56лв.; А общия
размер на вноска - 124.19 лв.; Дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.
Настоява
се на това, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит
(ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които били предадени при
подписване на договора и с които длъжника внимателно се е запознал преди
подписване на договора, приел ги и няма забележки към тях и се задължавал да ги
спазва, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно
Декларации т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагало дружеството,
като при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Кредиторът
чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на
искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни
надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД
са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на
кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да
отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на
договора за потребителски кредит.Настоява се и на това, че ако потребителят е
желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да
посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е
сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по
заема, което счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване
на заема при одобрените параметри.Ответникът се е съгласил с цената на кредита
и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата сума, която
трябвало да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така
и с погасяването на кредита.
Ищецът
твърди още, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 18.08.2016 г. превел парична сума в размер
на 1200.00 лв. по посочена от длъжника банкова сметка, ***н превод с банкова
референция от дата: 18.08.2016 г. Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал
точно поетите с договора задължения и направил само 631.8 лева съгласно
уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за
потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна
вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е
необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или
други.“. На 09.05.2017 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост.
Неизплатената част от номинала по договора била в размер на 2358.04 лв.
Поради
неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подавал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, входирано във Велинград районен съд. По заявлението било образувано
ч.гр.дело № 342/2018 г. След като длъжникът не бил намерен за връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на
21.06.2018г.
Въз
основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с
което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза
на ищеца срещу ответницата, в размер на 2358.04 лв. –главница представляваща
неизплатено парично задължение по ДПК № **********, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението. Претендира и разноски.
Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника
с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и
последствията.
В определения срок
не е постъпил писмен отговор. Поради което и му е указано, че в случай
че не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се
гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и
да се постанови неприсъствено решение.
В
о.с.з. ищеца с писмена молба подържа иска, чрез пълномощника си юриск.Н., иска
уважаване на същия, като е поискал и
постановяване на неприсъствено решение.
В
о.с.з. ответника не се явява и не изпраща представител не взема становище по
иска, не ангажира доказателства.
Съдът
констатира, че преписи от искова молба и приложенията са връчени на ответника на 01.06.2018г.,
с указания да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и
последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника. Ответника е редовно призован за
о.с.з., като съобщението е връчена на 10.08.2018г., но не се явява в съдебно заседание и не изпраща
процесуален представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице
са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 342/2018г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед №
188/06.03.2018г. по чл.410 ГПК, се установява да е разпоредено В.И.Б., ЕГН:*********
***, да заплати на ищцовото по настоящето дело дружество „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК ********* –гр.София следните суми: сумата от 2358.04 лв.
– главница, представляваща неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № ********** от 18.08.2016г., ведно със
законна лихва върху нея, считано от
02.03.2018г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 5,07лв. – законна
лихва за забава за периода от 02.02.2017г. до 09.05.2017г., както и разноски от
общо 197,26лв., в това число 47,26лв. за държавна такса и 150лв. за юриск. възнаграждение.
Издадената
ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 342/2018г. на ВлРС е връчена на длъжника по реда
на чл.47 ГПК. Във връзка с това връчване ищеца е уведомен да предяви иск за
установяване на вземането си по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 342/2018г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на
21.06.2018г., а настоящия установителен иск е постъпил в съда на 23.07.2018г.,
изпратен по пощата с клеймо от 20.07.2018г. Изложеното сочи, че установителния
иск е допустим.
Видно
от представените по настоящото дело от ищеца доказателства : Искане за
отпускане на потребитилски кредит –стандарт от16.08.2016г.; Декларация за
обработка на лични данни от 16.08.2016г.; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от 17.08.2016г. с
допълнителна преддоговорна информация; Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 17.08.3016г.; Договор за потребителски кредит с №
********** от 17.08.2016г., Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪГЛАРИЯ ЕООД към
Договори за потребителски кредити: версия 05/29.01.2016г., и Погасителен план
към договор № ********** от 17.08.2016г.; Преводно нареждане от 18.08.2016г. на
името на В.Б. към банката, както и Извлечения по сметка към Договор за
потребителски кредит № **********, между страните е сключен въпросния договор
за заем със следните параметри: Сума на кредита: 1200 лв.; Срок на кредита -
24 месеца; Размер на вноските по кредита
– 74,19 лв.; Годишен лихвен процент – 41,17% и ГПР - 49,90%; възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги -1200лв.; размер на месечна вноска по пакета
– 50,0лв. Общо задължение – 2980,56лв., платимо при вноски от по 124,19лв. с
дата на погасяване 1-во число на месеца.
Сумата
от 1200 лв. е преведена на заемополучателя В.Б. на 18.08.2016г. по банков път.
Въпросът
за това дали ответника е сключил с ищеца точно този договор се установява от
изписаните във горните документи имена А.Й.В. и положени в края на документите
подписи от това лице.
Съгласно
погасителния план кредитополучателят е
следвало да преведе 24 погасителни
вноски, всяка на стойност 124,19 лева, включваща главница по заема, лихва и
50,0лв. – вноска по допълнителен пакет услуги.
Видно
от Извлечението по сметка приложено към
исковата молба кредитополучателят е
погасил изцяло първите 5 бр. месечни вноски, както и частично 6-та вноска,
дължима на 01.03.2017г. като всички вноски са правени със закъснение.
Както
вече бе посочено по-горе налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по делото по смисъла на чл.238, ал.1 ГПК. Освен това и от
представените доказателства може да се заключи, че искът е вероятно
основателен.
Горните
констатации налагат извода, че предявения от ищеца установителен иск е не само допустим,
но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се
мотивира по същество, кат в него е достатъчно да се укаже наличие на
предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което се
установява наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от 2358.04 лв. –главница представляваща
неизплатено парично задължение по ДПК № **********, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението -02.03.2018г. до окончателното
плащане, за която е издадена Заповед № 188/06.03.2018г. по ч.гр.д.№ 342/2018г.
по описа на РС Велинград.
Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски в
настоящото производство и уважаване на иска, като е представил доказателства за
направени разноски за държавна такса в размер на 47,16лв. Ищеца е представляван
от юрисконсулт и претендирал разноски за това от 300лв., при което и и на осн.
чл.78, ал.8 ГПК има право на разноски за юрисконсулт в размер на 300лв. Общия
размер на направените от ищеца разноски в настоящото производство е 347,16лв., съгласно
списък по чл.80 ГПК, която и сума ще се осъди ответника да му заплати. Видно от
ЗНИ постановена по ч.гр.д. № 342/2018г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски
в размер на общо 197,26лв., а искът се
уважава изцяло, то и следва на ищеца да се присъдят разноски за заповедното
производство в този размер, която сума ответника ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответника няма право на разноски,
а и като не направил искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда
разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ЧЕ В.И.Б., ЕГН:********* ***, му ДЪЛЖИ следните суми: сумата
от 2358.04 лв. /две хиляди триста петдесет осем лева и 04ст./ –главница
представляваща неизплатено парично задължение по ДПК № ********** от
17.08.2016г., ведно със законната лихва считано от 02.03.2018г. до
окончателното плащане, КОИТО СУМИ е разпоредено да заплати с издадена Заповед №
188/06.03.2018г. по ч.гр.д.№ 342/2018г. по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА В.И.Б., ЕГН:********* ***, да заплати на„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В ,
СУМАТА
от 347,16лв. /триста четиридесет и седем лева и 16ст./, представляваща
разноски направени в исковото производство, както и Сумата от 197,26лв. /сто деветдесет и седем лева и 26ст./,
представляваща разноски направени в заповедното производство.
Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на
страните.
Ответникът разполага със
защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)