М о т и в и  към присъда № 46 от 4 декември   2014 година,постановена по н.ч.х.дело № 74  по описа за 2014 година на Районен съд Велинград:

                   

              С частна   тъжба  С.И.Д. *** ,с ЕГН  **********  е повдигнал и поддържа обвинение против Ф.З.В. – роден на *** ***,  живущ ***9, български гражданин, неженен, неосъждан,  образование средно, работи в “Компания за висша красота “ЕООД – София , с ЕГН **********, в това, че на  30.01.2014 година във Велинград ,му е причинил  лека телесна повреда ,изразяваща се в разстройство на здравето ,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130,ал.1 от НК.

С тъжбата е предявен граждански иск за сумата 5000 лева – претърпени неимуществени вреди и 39,34 лева причинени имуществени вреди ,ведно със законната лихва считанf от 30.01.2014 година до окончателното й изплащане,    и разноски по водене на делото.   

                    Подсъдимият се признава за виновен по обвинението,като твърди че на инкриминираната дата  е  пазел място за паркиране на автомобил,управляван от свид.  К., тъжителят е паркирал на същото място и е щял да го сгази,друг господин е тръгнал срещу него и той се уплашил и зашлевил един шамар на Д.,след което той го напсувал и   с придружаващото го лице са тръгнали да го гонят .

 

                   От събраните по делото  доказателства,обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

          Преди 30.01.2014 година тъжителят С.Д. и подсъдимият Ф.В. не са се познавали.

          На 30.01.2014 година, в около 12.30 часа, подсъдимият В.,заедно със свид. К. и  свид. Б., решили да обядват в ресторант „Чинарите”във Велинград. За това пристигнали с лек автомобил,управляван от свид. К. ,на паркинга пред посоченото заведение,като  подсъдимият  слязъл от автомобила ,за да потърси място за паркиране. Позната на тримата в същия момент напускала паркинга с лекия си автомобил и  подс. В. й помогнал  да напусне паркомястото,като смятал ,че на същото ще паркира приятеля му К.. В този момент лекия автомобил,управляван от К.  бил разположен  за паркиране на  заден ход  ,като свид. К. бил зад волана,а свид. Б. – до него  /така твърди К./,а самия свид. Б. – че бил на задната седалка. В същия момент  на паркинга пристигнал тъжителят С.Д.,управлявайки собствения си лек автомобил,като до него пътувал свид. М.. Виждайки,че лек автомобил се готви да напусне паркинга свид. Д. се отправил към освободеното място и паркирал там,след което той и М. напуснали МПС. В същия момент към Д. се приближил непознат за него младеж,който го запитал защо паркира там и му нанесъл удар с юмрук  в областта на лявата страна на лицето. В резултат на удара Д. залитнал,ударил главата си в калника на спрялата в близост кола и след това паднал на  тротоара,като отново се ударил в него. Вследствие на удара тъжителят получил замайване,като веднага до него отишъл свид.М.,за да му окаже помощ,като той твърди, че Д. не можел да стане веднага,не е знаел къде е,след 5-10 минути започнал да повръща  и когато станал,момчето било вече избягало. Свид. М. е категоричен,че в момента,когато  Д. е паркирал,не е видял подсъдимия и  той не е ударен от колата,за да се качи на капака й,както и че подсъдимият ударил тъжителя с юмрук.Към тях се приближил и свид. Ю.,който е категоричен,че подсъдимият е ударил Д.  - тичайки към него,в областта на лицето със затворена ръка ,след което  е видял,че  Д. се строполил на земята  на земята. този свидетел се приближил до мястото и  предложил да помогне,но М. му отказал и той продължил пътя си,тъй като само минавал през паркинга. Свид. Ю. освен това е категоричен,че когато Д. е бил на земята не е  реагирал,че подсъдимият е побегнал към къщата на баба Цвета  т.е в обратна посока на киното ,но никой не го е гонил. След стореното подс. В. побягнал,като той твърди,че  се насочил  по пътя зад  киното,а останалите свидетели – че  се отдалечил в обратна посока. Тъжителят  Д. *** при ОД на МВР Пазарджик,като на място бил изпратен свид. Л.,от показанията на който е видно,че познава тъжителя Д. ,тъй като е бивш негов колега  и като пристигнал на място видял,че той е със зачервена буза и плюе кръв,като му казал, че момче го ударило,че е паднал . Свид. Л. твърди,че на място е имало човек от София със зелен автомобил,който искал да се жалва  за удряне на калника на колата му при падането на Д.,но след това се отказал.  След като  свид. Б. и К. били открити да обядват в ресторант „Чинарите” те съобщили името на младежа,дали на полицейския служител телефона му и той се свързал с него. След пристигането на полицейския служител тъжителят не се чувствал добре и за това веднага отишъл до болницата,където бил прегледан,а впоследствие и приет на лечение.

          Свид. Б. и К.   твърдят,че са пътували в един автомобил с подсъдимия В.;искали са да паркират на паркинга,като  подсъдимия им пазил място,но ненадейно там паркирал Д. и едва не бутнал В. и за това той му ударил шамар,като Д. само се подпрял на съседния автомобил – не е падал,след това той и М. подгонили  подсъдимия ,но сочат различни посоки на бягството му,като Д. го псувал и се заканвал,че майка му ще го целува студен.

          Свид. М. установява,че на мястото на инцидента е имало много хора – било е на обяд, паркинга се намира в гр.Велинград  пред ресторант и много хора познават Д. ,като той се почувствал засрамен и притеснен от случилото се. Освен това същият свидетел се видял с тъжителя месец след инцидента и той му се оплакал,че все още го боли лавата и има световъртеж.

          След пристигане на подс. В. в сградата на РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик му бил съставен акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от ПИ А.. Акта е изпратен в съда същия ден и  на 30.01.2014 година е образувано а.н.х.дело № 38 по описа за 2014 година на Районен съд Велинград,като ОСЗ е насрочено за 16.00 часа. По посоченото производство подс. В. е дал обяснения,довел е свидетел,като същият е допуснат и е бил разпитан. Разпитани са като свидетели,посочените в акта – С.Д.,Н.М. и П.Ю.,както и свид. К. – посочен от нарушителя. По това дело  подсъдимият  е дал обяснения,идентични с обясненията,които дава в настоящето производство,с изключение че не е посочил,че тъжителят и свид. М. са  тръгнали да го гонят – твърди,че само Д. тръгнал,но М.  го хванал.  Показанията на свид. М.,Ю. и К. са идентични,с показанията,които дават в настоящето производство. С Решение  № 24 от 30.01.2014 година,постановено по а.н.х.дело № 38 / 2014 година на РС Велинград съдът  е признал Ф.З.В.  за виновен в това,че на 30.01.2014 година ,в 12.30 часа е извършил проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 от УБДХ – непристойна проява – пред ресторант „чинарите” в гр.Велинград е ударил с дясната си ръка в областта на лицето С.И.Д. ,с което е нарушил обществения ред и спокойствие и предизвикал възмущение на обществеността,поради което му е наложено адм. наказание глоба 200 лева. Посоченото решение не е обжалвано и е влязло в сила.Свид. .К. – братовчедка на подсъдимия,твърди че преди да отиде в сградата на  РУ Велинград той й се обадил и тя го придружила,като пред сградата бил и тъжителя Д.,като тя не е забелязала наранявания по лицето и главата му,нито да е припадал или повръщал.

          Към тъжбата са приложени  рецепта и  касови бонове за заплатени суми  от тъжителя с оглед на предявения гр.иск за причинени имуществени вреди,но в ОСЗ на 04.12.2014 год. подсъдимият заплати на сумата 40 лева.

По делото е представено  Медицинско свидетелство за пред съда  изх.№ 15/04.02.2014 година  ,издадено от д-р Сапунджиев на С.И.Д. ,в което се сочи анамнезата  - на 30.01.2014 година в около 12.30 часа му е бил нанесен побой ,загубил съзнание за около 10-15 минути,имал гадене,повръщане и главоболие ;обективно: вижда се бледоморав хематом и оток по горна устна вляво и отвътре разкъсноконтузна рана с диаметър 7-8 мм,с оточни ръбовем бледоморав хематом с оток на одрна устна в ляво по долна устна и разкъсноконтузна рана с диаметър 5-6 мм отвътре и диагноза – хематом по горна и долна устна,разкъсноконтузни рани по горна и долна устна вляво отвътре,мозъчно сътресение. Дата на попълване на медицинското удостоверение – 30.01.2014 година. Представена е и Епикриза на С.И.Д. ***,издадено от Неврологично отделение при МБАЛ”Здраве-Велинград” Велинград,в която е  описано,че лицето е прието в отделението на 30.01.2014 година и е изписано на 02.02.2014 година с диагноза модъчно сътресение,снетата анамнеза е аналогична с посочената по-горе,като е добавено неколкократно повръщане ,без облекчение,двойно виждане,последвало изтръпване на леви крайници и измерени високи стойности на кръвно налягане – 160/100; описани са соматичен статус,психичен статус ,благоприятен ход на заболяването по отношение на субективните верижни оплаквания  и че при изписването болния е насочен за рехабилитация.

От   извършената   съдебно-медицинска експертиза  е  видно,че наа 30.01.2014 година към 12,30 часа на паркинг пред ресторант "Чинарите" в гр. Велинград е възникнл инцидент, при който е пострадал С.И.Д., ЕГН ********** на 56 години от гр. *************;на същия ден С.Д. е потърсил лекарска помощ в МБАЛ „Здраве - Велинград" ЕАД, в гр. Велинград, където е бил прегледан, изследван, консултиран, диагностициран и приет на ле­чение в Неврологично отделение при същото здравно заведение.Поставена му е  диагноза: Мозъчно сътресение.На 02.02.2014 година С.Д. е изписан за дома с час­тичен регрес на церебрастенната симптоматика, снижени вертиж­ни оплаквания (Без ОМ и ОНС), в съзнание с Глазгоу - 15 точки, като са му дадени болнични за 13 календарни дни от датата на приемането му в лечебното заведение.На 30.01.2014 година С.Д. е бил прегледан от д-р Р.И.С. хирург в ДКЦ - 1, в гр. Велин­град, който му е издал медицинско свидетелство за пред съда № 15 от 30.01.2014 година, в което е описал неговите травматични увреждания: Хематом (травматичен оток и кръвонасядане) по гор­ната и долната устни на устата; Разкъсноконтузни рани по горната и долната устни на устата в лявата им половина, от вътрешната лигавична повърхност; Мозъчно сътресение. Вещото лице освен това сочи,че гореописаните травматични увреждания са причинени по меха­низма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху та­къв и добре отговарят да са получени при нанасен удар с юмрук в областта на лицето - устата към момента на инкриминирана дата и че относно твърдяната загуба на съзнание от пострадалия тъжи­тел С.Д., са необходими свидетелските показания на непосредствени очевидци на инцидента, описващи неговото със­тояние след удара с юмрук и падането му на терена, за да се прие­ме или отхвърли безсъзнателното състояние.Заключението на вещото лице е ,че:

 - Контузията на главата със сътресението на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване, сънли­вост, обърканост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома са причинили на пострадалия тъжител С.И.Д. - временно разстройство на здра­вето, неопасно за живота;

- Разкъсноконтузните рани по горната и долната устни на уста­та са причинили на пострадалия тъжител С.И.Д. - ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, за около 5-7 дни от датата на травмата ;

- Останалите травматични увреждания (травматични отоци и кръвонасядания) са причинили на пострадалия тъжител С.И.Д. - БОЛКА И СТРАДАНИЕ, за около 3-6 дни от датата на травмата !

Вещото лице е посочило,че относно продължилите оплаквания на пострадалия при изпис­ването, необходимо е ако те продължат повече от два месеца след травмата, да се извърши нова хоспитализация в здравно заведение, в специализирано отделение, за уточняването им.

                   В ОСЗ вещото лице обясни,че навсякъде в медицинската документация е описано мозъчно сътресение и че има загуба на съзнание,като с оглед показанията на разпитаните свидетели е приел,че има зашеметяване без пълна загуба на съзнание т.е временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия;по-правдоподобно е да е нанесен удар с юмрук,като залитането и падането зависи от силата на конкретния удар,като с оглед нараняванията в областта на лигавицата на устата,където е силно кръвоснабдено е правдоподобно да има кръв,оток и охлузване. 

                    За да приеме описаната до тук фактическа обстановка съдът дава вяра на показанията на свид. М.,Ю. и Л.,тъй  като същите са непротиворечиви и правдоподобни и се подкрепят от писмените доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Освен това тези свидетели  не са  в родствени връзки с тъжителя,като само свид. М. е  пътувал с него в МПС,а свид. Ю. само е минавал през паркинга,а свид. Л. установява факти и обстоятелства,които е възприел при изпълнение на служебните си задължения т.е показанията им не са такива на лица,заинтересовани от изхода на делото.Нещо повече  свид.М. и Ю. са очевидци на случилото се от началото до края ,като между показанията им не са налице противоречия,като техните показания и показанията на свид. Л.  се подкрепят от писмените доказателства и  заключението на съдебно медицинската експертиза относно местата на нараняванията и механизма на причиняването им .

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия  и на показанията на свид.  Б. ,К. и .К.  - че на инкриминираната дата тъжителят , при заемане на място за паркиране,  е ударил с колата си  подсъдимия,тръгнал е заплашително към него,след което В. го ударил с шамар,като Д. не е падал на земята,а само се облегнал на съседна кола,след това той и М. подгонили  подсъдимия,както и че Д. не е имал наранявания,тъй като:

          - касае се за защитна позиция на подсъдимия,която не е подкрепена от останалите доказателства по делото;

          - са в противоречие с показанията на останалите свидетели,като съображенията на съда защо дава вяра на същите са посочени по-горе;

          - са  в противоречие с писмените доказателства и със  съдебно –медицинската експертиза,относно начина на причиняване на уврежданията ,както и заключението на вещото лице-съдебен лекар -  че е по-правдоподобно  нараняванията на тъжителя да са нанесени от удар с юмрук в областта на лицето.Нещо повече -  медицинското свидетелство е издадено  същия ден и същия ден тъжителят е приет на лечение в болнично заведение;

- са неправдоподобни  с оглед на установената обстановка за възникване и развитие на  случилото се на инкриминираната дата – мястото,от което е тръгнал подсъдимия към тъжителя не  отговаря  на твърдението,че едва ли не е бил блъснат  от МПС,управлявано от тъжителя – свид. К. твърди,че В. отскочил настрани и бил опрян на друга кола,а свид.Б. – че  когато Д.  слязъл от колата си – В. бил отзад.

          -   относно показанията на свид. К. – този свидетел е бил на мястото на водача в МПС,което е било  обърнато за паркиране на заден ход  т.е той не е имал видимост към мястото на инцидента;

          - относно показанията на свид. Б.- относно обстоятелството къде се е намирал той в момента на инцидента той твърди,че е бил на задната седалка,а свид. К.,че е бил седнал до него отпред  т.е налице е противоречие,което не бе отстранено след проведена очна ставка между тях ,като очевидно  свид. Б. сочи това място – отзад в лекия автомобил,за да е убедителен относно това,че е видял всичко случило се на паркинга.

          - показанията на свид. .К. са показания на близък на подсъдимия-братовчедка ,т.е на лице заинтересовано от изхода на делото.Освен това тя установява факти и обстоятелства,които е възприела няколко часа след инцидента – никой не твърди,че пред сградата на РУ Велинград тъжителят е бил замаян и е повръщал,като относно зачервявания и наранявания в областта на лицето показанията й са в противоречие с приложеното по делото медицинско свидетелство и дори и с показанията на свид. К.,който на място е видял,че бузата на Д. е зачервена.

 

          Подсъдимият не е  осъждан. По делото е представена характеристика от Д.В.С.,в която тя твърди,че  познава подс.В. от 20 години,син е на нейна приятелка,израснал е в спокойна семейна среда,приятел е на сина й,не се събира в лоши компании и никога не проявява агресия,води спокоен начин на живот,грижи се за възрастните в блока. Подсъдимият работи на безсрочен трудов договор  в „ Компания за висша красота „  ЕООД  София  от 05.04.2013 година на 4 часов работен ден  на длъжност технически организатор.

 

                   С оглед на горното е видно,че  Ф. З. В. ***   от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 130,ал.1 от НК :

          - на 30.01.2014 година във Велинград е причинил  на С.И.Д. *** , с ЕГН ********** лека телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето ,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК . Посоченото до тук се установява от свидетелските показания,писмени доказателства и съдебно-медицинската експертиза.Защо съдът дава вяра на една част от свидетелите и не  дава вяра на обясненията на подсъдимия и на други  свидетели   – съображенията на съда са изложени във фактическата обстановка.Към тези съображения следва да се добави,че съдът обсъди писмените и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и направи извода,че на инкриминираната дата подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето  на тъжителя,вследствие на този удар тъжителя е залитнал,ударил е главата си последователно в калник на паркирана в съседство  кола и след това в тротоара,като  му е причинил посочените в медицинското свидетелство и епикризата  наранявания - разкъсноконтузните рани по горната и долната устни        ,както  и контузията на главата със сътресението на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване, сънли­вост, обърканост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома ,което съставлява разстройство на здравето временно опасно за живота му.Този извод следва от установената обстановка,при която е възникнала,протекла и прекратена разправията между  тъжителя от една страна и подсъдимия от друга.

          -  деянието е извършено при   п р я к   у м и с ъ л  , тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това.Този извод следва от начина на осъществяване на деянието – отправяне към тъжителя със забележка защо е паркирал на освободеното паркомясто и нанасяне на удар с ръка в областта на лицето.

         

                    Съдът не възприе тезата на защитата на подсъдимия,че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение,а бъде  признат за виновен  за престъпление по чл. 132,ал.1,т.3 от НК т.е за причиняване на лека телесна повреда  другиму в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия с насилие,тежка обида,с клевета или с друго противозакнно действие,от което са настъпили или  е било възможно да настъпят  тежки последици за виновния или негови ближни ,тъй като  в настоящия процес не се събраха доказателства за наличие на  посочените предпоставки за квалифициране на деянието по този по-леконаказуем състав на престъпление. Тъжителят Д. не е имал поведение,което да доведе подсъдимия в състояние на силно раздразнение,а напротив – подсъдимият В. се отправил към него и ненадейно го ударил в областта на лицето.Нещо повече – дори и да се даде вяра на обясненията на подсъдимия ,че Д. тръгнал към него с думите „Какво бе,на капака ми ли ще се качиш”,то това не са действията,посочени по-горе,а именно – наличие на  насилие,тежка обида, клевета или  друго противозакнно действие,от което са настъпили или  е било възможно да настъпят  тежки последици за виновния или негови ближни. Освен това тези думи на тъжителя не са чути дори и от свид. Б. и К.,посочени от подсъдимия.В никакъв случай паркирането на освободено място не би могло да се приеме като действие от посочените  в текста на чл. 132 от НК,което би могло да предизвика състояние на силно раздразнение и да оправдае нанасяне на удар  в областта на лицето на водача,паркирал колата си на освободено място на обществен паркинг..

 

За посоченото умишлено престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 130,ал.1  от НК,  се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до две  години или пробация; деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда  на чл.78а  от НК; с престъплението са причинени имуществени вреди,но същите са възстановени / в ОСЗ на 04.12.2014 година подсъдимият заплати на тъжителя сумата 40 лева /. Следователно Ф.З.В. *** следва да бъде признат за           в и н о в е н  за извършено престъпление   по   чл.   130,ал.1   от    НК,    да       бъде     о с в о б о д е н   о т         н а к а з а т е л н а           о т г о в о р н о с т   по този  текст на  НК,на основание   чл.  78а   от НК   и  му    се   н а л о ж и   АДМИНИСТРАТИВНО   НАКАЗАНИЕ    г л о б а   в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН ЛЕВА. При определяне на размера на наказанието, съдът се съобрази с тежестта на извършеното престъпление;смекчаващите обстоятелства -  чисто съдебно минало,частично самопризнание  и добри характеристични данни и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и с материалното положение и имотно състояние на подсъдимия. Така определеното наказание  - глоба в   близост до   минималния размер на санкцията, е в състояние да осъществи целите на наказанието.

                  

Подсъдимият Ф.З.В. ***9,  с ЕГН ********** ,следва да бъде ОСЪДЕН да заплати на С.И.Д. ***, с ЕГН **********   сумата от 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието ,ведно със законната лихва, считано от 30.01.2014 година до изплащане на вземането и  разноски по делото 675.00 лева / шестстотин седемдесет и пет лева / , като предявения иск за разликата до 5000.00 лева / пет хиляди лева/ - причинени неимуществени вреди и за 39.34 лева /тридесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/ причинени  имуществени вреди, следва да бъде о т х в ъ р л е н , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.  Касае се за иск за непозволено увреждане ,предявен на основание  чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите причинени противоправно и виновно другиму. В настоящия процес  се установи ,че подсъдимия В.   е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, т.е. че е причинил лека телесна повреда на тъжителя С.Д.   – разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК ,изразяваща се разкъсноконтузните рани по горната и долната устни   ,както  и контузията на главата със сътресението на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване, сънли­вост, обърканост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома ,което съставлява разстройство на здравето временно опасно за живота му. Поради това, съдът приема ,че е налице от негова страна противоправно и виновно поведение, вследствие на което пострадалия Д.    е претърпял болки и страдания, за които следва да  бъде обезщетен. Размера на неимуществените вреди съгл. чл.52 от ЗЗД следва да бъде определен по справедливост т.е за сумата 2500 лева. За да определи този размер на вредите съдът се съобрази с характера на причинените увреждания,период на лечение и  отражението върху здравословното състояние за в бъдеще,интензитета на тези болки и страдания,кратката им продължителност  и срама,който е изпитвал тъжителя от обстоятелството,че му е нанесен удар в областта на лицето  в центъра на гр.Велинград. Претендираната сума от 5000 лева е завишена – не е съобразена с посочените по-горе обстоятелства,поради което предявения иск за причинени неимуществени вреди за  разликата от 2500 до 5000 лева,както и за причинени имуществени вреди за 39.34 лева, следва да бъде отхвърлен ,като неоснователен. В ОСЗ подсъдимият заплати на тъжителя сумата 40 лева  т.е същият е обезщетен за претърпените от него имуществени вреди.Подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец и разноски по делото – 675 лева.

 

           Подсъдимият Ф.З.В.,  с посочена по-горе самоличност , следва да заплати, както следва :

          - на Държавата – такса  100.00 лева / сто лева / лева плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

                   

По горните съображения бе постановена настоящата присъда.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :