РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. ХАСКОВО, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Р. М. К.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско
дело № 20255600500461 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от О. Ю. Ш., чрез адв. Г. К.
срещу Решение № 294/23.04.2025 г., постановено по гр. д. № 3259/2024 г. по
описа на Районен съд Хасково, с което са отхвърлени, предявените от О. Ю.
Ш. против Община Хасково искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението му, извършено със Заповед № ЧР-** от 12.11.2024г. на ** на
Община Хасково; за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „**“, код НКПД ***, както и за присъждане на обезщетение, за
времето през което ищецът е останал без работа за период от 6 месеца, считано
от 14.11.2024г. до 14.05.2025г., в размер на 6 840.00 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно и неправилно. Развити са подробни съображения
за неправилно възприемане и незаконосъобразно тълкуване на
1
доказателствата по делото. Жалбоподателя счита, че първоинстанционният
съд не е разгледал и отговорил на всичките му възаржения. Изброени са
възражения, които въззивникът счита, че съдът не е взел предвид и е изложен
подробен анализ на доказателствата по делото. Твърди, че не е спазена
процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Счита, че по делото не
се установява да е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,
ал. 1 , т. 8 КТ, във вр. с чл. 17 и 18 КПСДА. Твърди, че няма установено
работно място, но дори и да се приеме, че има такова то за периода от
29.10.2024 г. – 01.11.2024 г. е бил на работа и е изпълнявал служебните си
задължения. Поради това счита, че уволнението му е незаконно и следва да
бъде отменено. Искането към въззивната инстанция е да се отмени
обжалвания съдебен акт и вместо него да се постанови нов, с който да бъдат
уважение предявените искове по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с
чл. 225, ал. 1 КТ. Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Община
Хасково, представлявана от С. Д. - ** на Община Хасково, с който се оспорва
въззивната жалба и се излагат съображения за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Развити са съображения относно
правилността на изводите на първоинстанционния съд и относно липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения. Моли въззивната инстанция
да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Пред въззивната инстанция се прие като доказателство Удостоверение
от ТД на НАП, свързано с обстоятелството, че ищецът не е ангажиран по
трудов договор. Окръжен съд Хасково изиска справка от Районен съд Хасково
относно АНД № 346/2025 г. по описа на този съд, от която се установи, че
посоченото дело е образувано по предложение на РП - Хасково за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на О. Ю. Ш. и Ю. О. Ш. за престъпление, квалифицирано по чл.
325, ал. 1 от НК. Производството по същото не е приключило с окончателен
съдебен акт.
Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата
доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно
2
подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред Районен съд Хасково е образувано по искова
молба, подадена от О. Ю. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез
адв. Г. К., против „Община Хасково“, БУЛСТАТ: *********, със седалище: гр.
Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявана от С. Д. - ** на Община
Хасково, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда.
За да постанови обжалвания съдебен акт, Районен съд Хасково е приел,
че не са налице процесуални пороци при издаване на Заповед № ЧР-
**/12.11.2024 г. издадена от Кмета на Община Хасково, с която на О. Ю. Ш. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № **/12.11.2024
г., с която е прекратено трудовото правоотношение на О. Ю. Ш. с Община
Хасково на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, обуславящи тяхната
незаконосъобразност. Първоинстанционният съд, вземайки предвид събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, е
приел, че в случая е установено по несъмнен начин извършването на
нарушенията на трудовата дисциплина, описани в Заповед № ЧР-**/12.11.2024
г., за които на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като
същите могат да се квалифицират като виновно неизпълнение на трудовите му
задължения. Преценявайки тежестта на нарушенията на трудовата
дисциплина, съдът е приел, че извършеното нападение над *** на 27.10.2024 г.
от страна на О. Ш., представлява особено тежко нарушение на трудовата
дисциплина, което с оглед значимостта му и предвид особения статут на
работодателя и мястото на полагане на труд, същото се явява достатъчно
тежко /по смисъла на чл. 189 КТ/, за да обоснове налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.190 ал.1 т.7 КТ, в
какъвто аспект за направените от работодателя изводи, изложени и
мотивирани в издадената от него уволнителна заповед.
Относно второто нарушение на трудовата дисциплина, съдът е приел,
че безспорно се установява, че работното място на ищеца се е намирало в
сграда ***, в **. Съответно при положение, че ищецът не отрича, че не е
посещавал работното си място в периода, за който му е наложено
дисциплинарно наказание, то е налице неявяване на работа негова страна,
3
доколкото под неявяване на работа следва да се разбира отсъствието от
определеното му работно място през целия работен ден или работна смяна, а
самото му отсъствие се е доказало безспорно както от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, така и от обясненията на самия служител.
Съдът е приел също, че недобросъвестното поведение на О. Ш., изразяващо се
в промяна на телефонния му номер и непредоставянето му на работодателя е
допринесло за това, същият да не бъде открит в периода от 29.10.2024 г. до
01.11.2024 г. С оглед изложеното Районен съд Хасково е счел, че така
наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на
нарушенията и е законосъобразно наложено. Поради това съдът е отхвърлил
искът е правно основание чл. 344. ал. 1. т. 1 КТ като неоснователен. Предвид
обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1,
т. 2 и т. 3, във връзка е чл. 225, ал. 1 КТ от изхода на спора по главния иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
първоинстанционният съд е отхвърлил и тях.
Настоящият състав на Окръжен съд Хасково счита, че
първоинстанционният съд е формирал своите правни изводи, като е взел
предвид събраните по делото доказателства и ги е преценени поотделно и в
тяхната съвкупност. Обсъдил е поотделно и в тяхната съвкупност всички
събрани по делото доказателства, без да е допуснал съществени процесуални
нарушения и е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи и е
отговорил обосновано на всички поставени в хода на производството въпроси
и направените от страните възражения. Поради това въззивната инстанция
напълно споделя доказателствения анализ и изложените от Районен съд
Хасково мотиви по правните въпроси по спора, като на основание чл. 272 от
ГПК препраща към тях.
Между страните е безспорно, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение,
по силата на което ищецът е заемал длъжността „**“, код по НКПД ***, и че
същото е било прекратено със Заповед № **/12.11.2024 г., издадена от ** на
Община Хасково на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във връзка със Заповед
№ ЧР-**/12.11.2024 г. издадена от ** на Община Хасково, с която на О. Ю. Ш.
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Страните не спорят и
относно това, че така описаните заповеди са връчени лично на О. Ш. на
14.11.2024 г.
4
Спорът между страните се развива относно законосъобразността на
Заповед № ЧР-**/12.11.2024 г. и Заповед № **/12.11.2024 г., и двете издадени
от ** на Община Хасково. Основно ищецът оспорва процедурата по налагане
на дисциплинарното му наказание, както и основанията за налагането им.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд в настоящият
случай не са налице процесуални нарушения в дисциплинарното
производство, развило се пред ** на Община Хасково. Ищецът е заемал
длъжността „***“, което е административна длъжност в общинската
администрация, поради което негов работодател е именно ** на Община
Хасково. Съответно дисциплинарното наказание на ищеца е наложено от
органът, легитимиран да му налага дисциплинарни наказания. Спазена е
процедурата по КТ, като преди налагането на дисциплинарно наказание на
служителя е предоставена възможност да изложи писмени обяснения по
случая. О. Ш. се е възползвал от тази възможност като е депозирал два броя
обяснения - с вх. № ЧР-**/11.11.2024 г. и вх. № ЧР-**/11/11.2024 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че работодателят е
тълкувал превратно дадените обяснения и че същият не е потърсил
доказателства за получените обяснения. В правомощията на работодателя е,
след като получи обясненията на служителя да ги прецени съобразно с
останалите събрани доказателства и да прецени дали да наложи или не
дисциплинарно наказание. В случая работодателя е събрал необходимите
доказателства, като се е запознал с публикациите, във връзка със случилото се
на 27.10.2024 г. в ***, направил е опит да осъществи връзка по телефона с
липсващия на работното място служител и е изискал обяснения. Очевидно
след това неговата преценка е била в насока, че са извършени нарушения на
трудовата дисциплина, за които следва да бъде наложено дисциплинарно
наказание.
От обясненията на служителя се установява, че същият е наясно защо
работодателят му иска обяснения и е запознат с инцидента на 27.10.2024 г.,
както и с започнатите срещу него дисциплинарни производства. От своя
страна служителят недобросъвестно не е посочил в обясненията си, че е
сменил телефонния си номер. Не излага и конкретни твърдения каква точно
работа е вършил в процесния период от време. Доколкото отношенията
работодател-служител изискват добросъвестност и от двете страни не следва
5
да се приема, че на свой ред работодателят е бил длъжен да изиска
допълнителни обяснения, с които тези обстоятелства да бъдат изяснени.
Поради това, отчитайки предоставените му обяснения и събраните
доказателства,** на Община Хасково е достигнал до извода, че са извършени
дисциплинарните нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 8 КТ. В Заповед № ЧР-
**/12.11.2024 г. са изложени подробни мотиви относно причините, поради
които работодателят е преценил, че дисциплинарните нарушения са тежки.
Въз основа на това е преценил, че следва да бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. В тази връзка спазен е и законоустановения срок за
налагане на дисциплинарно наказание, като същото е наложено в двумесечен
срок от откриване на всяко едно от двете нарушения, а именно на 12.11.2024 г.,
при дисциплинарни нарушения, извършени на 27.10.2024 г. и 29.10.2024 г. –
01.11.2024 г.
Заповедта, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание отговаря на изискванията на чл. 195 КТ. Същата е издадена в
писмена форма и съдържа името на служителя, нарушенията, за които се
налага наказанието, времето на извършване на всяко едно от нарушенията и
законният текст, въз основа на който се налага най-тежкото дисциплинарно
наказание. Както бе посочено Заповедта е и подробно мотивирана и връчена
лично на служителя. Поради това дисциплинарното производство е протекло
по реда, предвиден в КТ и не са налице процесуални пороци при издаване на
процесните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване
на трудовото правоотношение, обуславящи тяхната незаконосъобразност.
Относно първото нарушение на трудовата дисциплина, санкционирано
с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ спорът между
страните в известна степен се е пренесъл извън дисциплинарната отговорност
на служителя и е преминал към установяването и оборването на деяния,
инкриминирани като престъпление по Наказателния кодекс. В тази връзка
въззивната инстанция счита, че следва да бъдат изяснени някои понятия, за
които е налице спор в настоящият процес, за да се изясни предмета на
доказване.
В Заповед № ЧР-**/12.11.2024 г. се твърди, че на 27.10.2024 г. О. Ш. е
извършил физическа агресия срещу ***, с което е нарушил трудовата
дисциплина, като е уронил доброто име на ***, в която работи. На първо
6
място, за да е налице „физическа агресия“ или „нападение“ е напълно
достатъчно служителят да е бутнал **, с която е бил **. В заповедта не се
твърди конкретно нанасянето на удари от страна на Ш., а поведение,
изразяващо се във „физическа агресия“ или „нападение“ срещу ***. В
обясненията си жалбоподателя не отрича, че е бутнал ***, а се стреми да
оправдае това си поведение. Именно по този начин и работодателя е тълкувал
защитната позиция на Ш.. Същият не отрича, че е бутнал ** на свид. К., това
му действие е възприето като физическа агресия, а от събраните в хода на
дисциплинарното производство доказателства ** на Община Хасково е приел,
че същото е и доказано. Твърдението на въззивника, че не е нанесъл удари по
свид. К. и свид. Г. е напълно неотносимо към предмета на спора, доколкото
такова обстоятелство не се и твърди в заповедта за уволнение.
В настоящото производство, а и в проведеното преди това
дисциплинарно производство водещо е като какво е възприето поведението на
Ш. и чрез него същият уронил ли е престижа и доброто име на работодателя
си. Очевидно от представените по делото ** същото е възприето като
агресивно. Физическата агресия не се характеризира единствено с нанасянето
на удари. Бутането на ***, заплашително поведение, дори само посягане към
някого може да бъде възприето като агресивно поведение. Не е необходимо
нападението да е завършено или да е довело до конкретен резултат, за да може
същото да се тълкува като агресия. В тази връзка без значение е и в какъв
период от време е продължил конфликта. Дългата продължителност на това
агресивно поведение, както и нанасянето на удари, техният брой, интензитет и
резултат от нападението могат да послужат при преценката колко тежко е
нарушението, но не са от съществено значение за това дали е налице
поведение на служителя, което може да се характеризира като „физическа
агресия“.
На следващо място неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че нападението е извършено единствено срещу свид. К., който като ** не бил
***. *** като част от **, който отразява дадено събитие изпълнява **. Макар
принципно в българското законодателство да не е дадена изрична дефиниция
за това и съгласно нормите на Законът за радиото и телевизията ** да е по-
скоро „**“, то несъмнено когато участва създаването на програма – ** същият
извършва ** дейност. В допълнение съгласно практиката на Европейският съд
по правата на човека (делото Pentikäinen v. Finland) ** се причисляват към
7
***, когато изпълняват такава дейност. Безспорно по делото се установява, че
свид. К. е бил част от *** отразяващ провеждането на *** в **, поради което
протекцията с която се ползват ** се разпростира и върху него. В тази връзка
всяко нападение срещу него представлява нападение срещу **, казан в най-
общ смисъл. Нещо повече, с поведението си Ш. определено е нападнал не
само **, а ** като цяло. Причината за конфликта е именно *** в заведението,
където се е намирал същият. Независимо, че жалбоподателя твърди, че
единствено е бутнал **, която го е **, това само по себе си също е възможно
да се приеме като нападение над *** като цяло.
Предмет на настоящото производство е единствено поведението на О.
Ш., за което работодателя е приел, че е нарушило трудовата дисциплина, като
е уронило доброто име на Община Хасково. Безспорно по делото се
установява, че на 27.10.2024 г. *** на „БТВ“ е отразявал ** на *** в ***.
Екипът е снимал група хора, седящи на външни маси на заведение при което
О. Ш. е проявил физическа агресия към *** като е бутнал **, с която ** свид.
К. е ** намиращите се в заведението. Последвал е физически конфликт с
участието и на още един извършител. Това събитие е получило широк отзвук в
страната, като за него са публикувани множество статии в различни медии. В
последствие инициаторът на физическото пререкание е установен като О. Ш.
– изпълняващ длъжността „***“ в ***. Следва да се отбележи, че самият
жалбоподател не отрича, че е бил на въпросното място и е бутнал ***. Това се
подкрепя както от множеството, представени по делото статии, така и от
показанията на свидетелите Г., К., А. и частично от показанията на свидетеля
Е.
Неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд не е
обсъдил разминаванията в показанията на свидетелите Г. и К. относно
продължителността на конфликта. Както бе посочено, това е без значение за
делото, а разминаването може да се обясни с разликата във възприятията на
всеки човек за това как тече времето в различни ситуации. Неотносимо е и
твърдението, че според ** на свид. Г. ситуацията не е възприета като
„проблем“. Същата използва този израз, но във връзка с **, а не конкретно
нападението над нея и *** й, което отразява със съответния ***. С това
свидетелката очевидно е целяла да уточни, че конфликтът не е предизвикан
във връзка конкретно с **. Очевидно ако ситуацията бе оценена като
8
незначителна същата не би станала предмет на широкото медийно отразяване,
което я е последвало. Неоснователно се явява и възражението, че свидетеля К.
е заинтересован от изхода на спора и поради това показанията му не следва да
бъдат кредитирани. Това че К. е лицето подало сигнал до прокуратурата за
случилото се е останало недоказано по делото, но дори и вярно не обосновава
заинтересоваността му от изхода на трудово-правният спор между лицето, за
което той твърди, че го е нападнало и неговият работодател. Същият е дал
показанията си със ясното съзнание за наказателната отговорност която носи
при лъжесвидетелстване и съдът не вижда причина да се съмнява в тях. Още
повече, че показанията му са логични, подробни и подкрепени от други
доказателства по делото. Поради това настоящата инстанция също напълно
кредитира показанията на този свидетел.
Така установеното поведение на Ш., работодателя е приел, че
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8
КТ и му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема, че в действителност
извършеното от жалбоподателя представлява тежко нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в уронване престижа на работодателя и нарушение
на етичните норми на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация. Същият е заемал длъжността „***“ и като част от общинската
администрация за него е приложим Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, където в чл.17. ал. 1 е предвидено, че дори в
обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва
престижа на държавната служба. Поради общественият характер на
длъжността, която е заемал Ш., същият е имал отговорността да се държи
подобаващо за един служител на общинската администрация. Няма съмнение,
че нападението срещу друго лице представлява непристойно поведение за
всекиго. В тази връзка несъмнено обстоятелството, че служител на
общинската администрация напада *** влияе отрицателно на авторитета и
доброто име на Общината.
В конкретният случай нарушението е още по-сериозно с оглед
широкият отзвук, който е получило и обстоятелството, че е извършено по
време на провеждане на ***. Безспорно това би могло да породи съмнение у
гражданите за случването на нещо нередно, което е породило агресивния
изблик от служител на обществена длъжност. Както се вижда в представените
9
по делото статии, именно това е използвано и от медиите, за да се създаде
новина, която много сериозно разклаща доверието в институцията, чийто
служител си е позволил подобно поведение. Както бе посочено в конкретния
случай особено важно за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е
възприятието на неговите действия. В случай не изследваме в какво точно се е
изразила агресията на Ш., продължителността й и броя лица, срещу които е
насочена, а ефектът който същата е имала върху доброто име на неговия
работодател.
Лицата, заемащи длъжности с обществен характер – каквато е
длъжността „***“, осъществяват връзка между работодателя и обществото – в
конкретния случай между Община Хасково и жителите на ***. Съответно
действията на служителя представляват пред общността действията и
решенията на Общината. Както бе посочено съгласно КПСДА тези служители
са длъжни с поведението си както в работно време, така и извън него да пазят
доброто име на институцията, в която работят. Това е една сериозна
отговорност, на която не трябва да се гледа с леко око. Доверието в
държавните институции и структурите на местно самоуправление се крепи в
голяма степен на действията и поведението на служителите в тях, защото това
е образът който се проектира пред гражданите. Поради това критериите, които
се вземат предвид при оценката на тяхното поведение и в още по-голяма
степен при поведение, нарушаващо трудовата дисциплина са по-високи от
тези, които биха приложими в обичайните случаи.
В настоящият случай инцидентът в *** е получил широк отзвук в
медийното пространство. Публикувани са статии и видеоматериали за случая.
Информацията, че служител на длъжност „***“ е нападнал ***, в деня на *** е
станала достъпна до неограничен кръг лица. Разпространена е информация, че
за същото е образувано досъдебно производство срещу извършителите.
Самият жалбоподател с обясненият си не показва на работодателя, че
съжалява за стореното, а се опитва да оправдае действията си с провокация от
страна на **. Следва да се отбележи, че дори и да е бил провокиран, което не
се установява по делото, Ш. отново е носил отговорността присъща на „***“
за това да реагира хладнокръвно и да не се поддава на провокация, а да запази
поведение присъщо на служител заемащ служба с обществен характер. С
действията си същият представлява Община Хасково и несъмнено с
10
поведението си в процесната ситуация е представил работодателя си в особено
негативна светлина пред обществеността. Значимостта на това нарушение
определено надвишава обичайните случай на просто нарушение на трудовата
дисциплина. Това нарушение представлява поведение, несъвместимо с
длъжността, която Ш. е заемал. С оглед общественият й високото ниво на
отговорност, която същата предполага, с това си поведение служителят е
нарушил грубо гласуваното му от работодателя доверие и е станал причина за
уронване на доброто му име пред обществото. Поради това съдът напълно
споделя изводите на кмета на Община Хасково, че така описаното нарушение
е изключително тежко, поради което на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 във вр. с
чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ дисциплинарното наказание „уволнение“ се явява
справедливо и отговарящо по тежест на извършеното нарушение.
В тази връзка неоснователно е и възражението, че не ставало ясно защо
е наложено най-тежкото наказание, като в никоя от цитираните в Заповед №
ЧР-**/12.11.2024 г. статии не било споменато името на О. Ш.. В статия със
заглавие „** /АУДИО/“ публикувана на интернет страницата на „Taran.news“
ясно е посочено „От ОД на МВР Хасково съобщих, че има двама задържани
по случая. Те са на ** и * години. Те са баща и син. Става въпрос за О. Ш.,
който е *** на **, а синът му Ю.Ш. е ** в ***.“. Очевидно името на О. Ш. е
посочено и е разпространено, че същият е задържан по случая. Още повече, че
работодателя изрично и подробно е мотивирал въз основа на какви факти е
приел, че извършеното уронва престижа и доброто име на Община Хасково,
както и защо налага дисциплинарно наказание „уволнение“ за това
нарушение. Същото е обсъдено подробно и в мотивите на
първоинстанционния съд.
Предвид изложеното настоящият състав на Окръжен съд Хасково
приема, че така наложеното дисциплинарно наказание на О. Ш. на основание
чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ съответства на тежестта на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина по ч 187, ал. 1, т. 8 КТ и е законосъобразно наложено.
Следва да се отбележи, че заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ се
основава на дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено за две
самостоятелни нарушения на трудовата дисциплина. Съгласно трайната
съдебна практика, при съдебен контрол на дисциплинарно уволнение, което се
основава на няколко нарушения на трудовата дисциплина достатъчно е да се
11
установи законосъобразност само на едно от вменените нарушения, за да бъде
признато уволнението за законно /в този смисъл Решение № 786 от 18.11.2010
г., постановено по гр. д. № 1528/2009 г. по описа на IV г. о. на ВКС; Решение
№ 334 от 23.10.2012 г., постановено по гр. д. № 242/2012 г. по описа на III г.
о. на ВКС; Решение № 48 от 14.05.2012 г., постановено по гр. д. № 447/2011 г.
по описа на ВКС/. Поради това в настоящият случай, доколкото нарушението
по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ съдът намира за безспорно установено, същото е
достатъчно тежко, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ и при налагането на
наказанието „уволнение“ са спазени всички процедурни изисквания на КТ, то
обжалваното уволнение е законосъобразно и първоинстанционното решение,
с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3,
във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ са отхвърлени като неоснователни следва да
бъде потвърдено.
Въпреки това за пълнота на изложението въззивната инстанция следва
да обсъди и второто вменено на жалбоподателя нарушение на трудовата
дисциплина, дало основание на работодателя да му наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание. Съгласно обжалваната заповед на О. Ш. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1,
т. 2 КТ поради неявяване на работа в течение на два последователни работни
дни за периода 29.10.2024 г. – 01.11.2024 г. В длъжностната характеристика и
в трудовия договор, представени по делото не е посочено къде служителя
следва да изпълнява трудовите си задължения. Съгласно дадената в § 1 т.4 от
ДР на КТ легална дефиниция на понятието, „Работно място“ е помещение,
цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно
териториално определено място в предприятието, където работникът или
служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на
задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от
предприятие ползвател. Работодателя твърди, че работното място на този
служител било в сграда „***“, в ***. Самият жалбоподател твърди, че в на
посоченото място е му е било определено помещение, което да ползва
съвместно с друг колега, но тъй като не се разбирал с този колега поискал да
му бъде предоставена друга стая. Този въпрос не бил разрешен и поради това
Ш. не ползвал така отреденото му помещение. Работодателя твърди, че за
посочения период Ш. не е бил на работното си място. Това на практика се
12
потвърждава и от твърденията на Ш., тъй като самият той заявява, че не
ползва това помещение. По делото е установено, че в периода от 29.10.2024 г.
до 01.11.2024 г. О. Ш. е търсен по телефона, но не е бил открит от служител в
отдел „човешки ресурси“. Жалбоподателя сочи, че е бил търсен на телефони,
които отдавна не използва. В допълнение обаче посочва, че не е предоставил
актуалният си телефонен номер в работното си място. Дори да се приеме, че
уточнението което прави в съдебно заседание, че зам. кметовете разполагат с
личния му номер, това не променя обстоятелството, че поради
недобросъвестното си поведение служителя не е уведомил своевременно своя
работодател за смяната на телефонния му номер. Това очевидно е довело до
ситуация, в която Ш. е бил търсен по телефона, но работодателя не е могъл да
се свърже с него.
Необходимо е да се уточни, че за да е налице нарушение по чл. 190, ал.
1, т. 2 КТ служителя следва не само да не е бил физически на дадено работно
място, а да не е изпълнявал трудовите си задължения. Това е особено значимо
с оглед длъжността, която заема О. Ш.. В представената по делото длъжностна
характеристика се установяват редица задължения, които служителя следва да
изпълнява в работно време. По естеството си някой от тях очевидно
предвиждат излизане от работното място и работа на терен, като например
задължението по т. 2 „следи за опазване и стопанисване на общинската
собственост и спазване на обществения ред“. От друга страна служителя има
задължение да „приема, изслушва и консултира граждани“, което очевидно е
свързано с физическото му присъствие на работното място, където е
предвидено да приема граждани. Макар в обясненията си Ш. да твърди, че
няма отредено работно място, това няма как да бъде прието, тъй като същото
е невъзможно. Неоснователно е и да се твърди, че работното му място е
целият **. Пред първата инстанция същият ясно заявява, че е наясно с
предвиденото за него помещение в сграда „**“, в ***. Макар същото да не е
самостоятелно очевидно това е мястото, което работодателя е предвидил за
него. Това че същият не харесва помещението или обстоятелството, че го дели
с някого не е основание да не го посещава, за да изпълнява служебните си
задължения. Поради това очевидно не е налице спор, че за периода от
29.10.2024 г. – 01.11.2024 г. Ш. не се е явил на работното си място в сграда
„*** в ***.
13
Жалбоподателят твърди, че въпреки това е изпълнявал служебните си
задължения и за посочения период е бил на работа. Не е посочено обаче какви
конкретно задължения е изпълнявал. Свид. А. заявява пред съда, че за периода
28.10.2024 г. - 31.10.2024 г. е видяла О. Ш. на работа, тъй като същият я е
наблюдавал дали изпълнява трудовите си задължения. В хода на разпита
същата е уточнила, че го е видяла в сряда – тоест на 31.10.2024 г. Това оставя
периода 29.10.2024 г. – 30.10.2024 г. като възможен период от два
последователни дни, в които служителя не се е явил на работа, което е
достатъчно основание за налагане на наказание дисциплинарно уволнение
съгласно чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Отделен въпрос е доколко стоенето в ***
представлява изпълнение на служебните му задължения.
От показанията на свид. С. се установява, че хората знаят да търсят Ш.
в ***, собственост на сестра му, а не на съответно работно място. Това
свидетелства, че същият не посещава отреденото му работно място, а е
изградил различен метод на работа, с който явно поне някой от жителите на
*** са запознати. Същият свидетел твърди, че на 29.10.2024 г. е търсил ***, но
същият е бил на „ВиК авария“. Тоест на практика свидетелят не е видял
жалбоподателя да работи, а свидетелства, че същият му е помогнал след 4-5
дни да бъде оправена улична лампа. Съответно за процесния период не се
установява служителя да е извършил конкретно някаква работа. Същият не е
бил и на разположение на работодателя, за да му бъдат възложени други
задачи. Поради това работодателят е бил поставен в ситуация, в която не е
могъл да се свърже със служителя, нито да открие същия на работното му
място.
Настоящият състав на Окръжен съд Хасково обаче счита, че по делото
не са налице достатъчно доказателства, за да се приеме, че за процесният
период, Ш. в действителност не е изпълнявал трудовите си задължения.
Следва да се отбележи, че установяването на обстоятелството, че служителя
не се е явил на работа два последователни дни е в доказателствена тежест на
работодателя. Както бе посочено не е достатъчно да се установи, че същият не
е бил физически на отреденото му работно място за някакъв период от време.
Още повече, че в конкретния случай се касае длъжност, която предполага и
работа на терен. В настоящото производство работодателя не е успял да
установи задължение за служителя да присъства физически на точно
14
определено място, доколкото това не е посочено изрично нито в трудовия му
договор, нито в длъжностната характеристика. Не се установи и служителят
да не е изпълнил конкретно някое трудово задължение. Работодателят се
позовава на липсата на конкретни твърдения каква работа е извършил
служителя, но същият е следвало да проучи по-подробно дали служителят не е
изпълнявал трудовите си задължения за процесния период. Работодателят не е
ангажирал свидетели, които да установят, че служителя не е изпълнявал
задълженията си, нито е установил конкретно задължение, което да не е било
изпълнено. От друга страна макар и не особено конкретно, служителя успя да
всее съмнение относно твърденията на работодателя, че не се е явил на работа
в течение на два последователни дни.
Макар да се установи, че Ш. не е изпълнявал част от задълженията си,
свързани с физическото му присъствие в отреденото му работно помещение,
това не е достатъчно, за да обоснове дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал.
1, т. 2 КТ. Работодателят е опитал да санира това като е посочил като
основание за уволнението и чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ. В тази връзка е направено и
възражение от жалбоподателя, че от изброените законови текстове в Заповед
№ ЧР-**/12.11.2024 г. не ставало ясно на какво основание на жалбоподателя е
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Това възражение е
неоснователно, доколкото при преценка законността на дисциплинарното
уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите
обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и
преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия
състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в
заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. При
разминаване между квалификацията като цифрово изражение и мотивите на
заповедта меродавно е описаното в заповедта, от което се извличат
обстоятелства довели до налагането на дисциплинарното наказание. В
конкретния случай Заповед № ЧР-**/12.11.2024 г. е подробно мотивирана и от
нея ясно се извличат точно двете нарушения, които работодателят е
санкционирал. Това са именно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 и чл. 187, ал. 1,
т. 1 КТ, въз основа на които и на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 КТ е
наложил най-тежкото дисциплинарно наказание. Това, че в цифровата
квалификация са добавени и други текстове, включително и чл. 190, ал. 1, т. 1
КТ, то за същите не са налице мотиви, нито са посочени обстоятелства за
15
извършването на такива нарушения поради което същите не са част от
заповедта.
Поради това съдът счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение
на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяването на работа в течение на
два последователни дни остана недоказано в достатъчна степен, за да
обоснове така наложеното най-тежко дисциплинарно наказание.
Въпреки това съдът намира обжалваното дисциплинарно уволнение за
законосъобразно. Както бе посочено на О. Ш. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание две самостоятелни нарушения на
трудовата дисциплина. Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема за
установено извършването на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, за което на
жалбоподателя е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Същото
съответства на тежестта на нарушението и е наложено при спазена процедура
на дисциплинарното производство. Доколкото съдът приема, че това
нарушение само по себе си обосновава законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“, то без значение остава
обстоятелството, че второто вменено на служителя нарушение е останало
недоказано в съдебното производство. За двете нарушения е наложено едно
дисциплинарно наказание, което само по себе си е довело до дисциплинарното
уволнение на жалбоподателя. Поради това издадената Заповед №
**/12.11.2024 г., издадена от кмета на Община Хасково, с която е прекратено
трудовото правоотношение на О. Ш., поради наложеното му със Заповед №
ЧР-**/12.11.2024 г. дисциплинарно наказание е законосъобразна и
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е правилно
отхвърлен от първоинстанционния съд. Предвид обусловеността на
останалите кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във
връзка е чл. 225, ал. 1 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, същите следва също да бъдат
отхвърлени.
Достигайки до подобни правни изводи Районен съд Хасково е
постановил един законосъобразен и обоснован съдебен акт, който настоящата
инстанция приема, че следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата
16
страна има право на разноски във въззивното производство. В случая се
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ в размер на 200 лева. Поради това О. Ш.
следва да бъде осъден да заплати на Община Хасково сумата от 200 лева,
представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294/23.04.2025 г., постановено по гр. д.
№ 3259/2024 г. по описа на Районен съд Хасково.
ОСЪЖДА О. Ю. Ш., ЕГН ********** да заплати на Община
Хасково, БУЛСТАТ: *********, със седалище: гр. Хасково, пл.“Общински“ №
1, представлявана от С. Д. - ** на Община Хасково, сумата 200 лева,
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17