№ 191
гр. Благоевград, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210200419 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***
против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 8657207,
издаден от ОДМВР - Благоевград, с който на жалбоподателя за
административно нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева.
С жалбата се твърди, че електронния фиш е незаконосъобразен, издаден
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорват се
констатациите описани в санкционния акт, като се твърди, че не са спазени
правилата на чл.189 ал.4 от ЗДвП за издаването му, както и в същия липсват
факти за извършено нарушение. Развиват се съображения за приложение в
случая на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за „маловажен случай“ в
процесния казус. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалвания електронен фиш, като незаконосъобразен. Претендират се
направени в хода на делото разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се
представлява от процесуален представител, като не ангажирана доказателства
в подкрепа на защитната теза и не излага допълнителни съображения по
същество на спора.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура -
Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой
1
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в
законоустановения срок – 29.02.2024г. в Районен съд – Благоевград (заведена
под вх. № 4866 от 29.02.2024г. и образувано НАХД № 316/2024г. по описа на
Районен съд – Благоевград), считано от връчване на фишът на 21.02.2024г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се
установи, че на жалбоподателя А. А. Д., с ЕГН ********** и с адрес: *** е
издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, серия К №
8657207, издаден от ОДМВР – Благоевград (лист 7 от делото), за
констатирано административно нарушение установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 561, въз основа на
видеоклип № 58074 от 05.02.2024г. в 16.18.04 часа. Във фиша е посочено, че
на 05.02.2024г. в 16.18 часа в област Благоевград, на ПП-1, Е-79 на км. 366, с
посока на движение от гр.Благоевград към гр.Симитли, при ограничение на
скоростта 60 км/час, въведено с пътен знак В26, установено с АТСС и
приспаднат толеранс в полза на водача, с МПС – лек автомобил СУЗУКИ
СХ4 с рег. № ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 561 и отразен издател -
ОДМВР – Благоевград, като посоченият автомобил е развил скорост от 82
км/час, с превишение на скоростта от 22 км/час от допустимата такава. Във
фиша е посочено също така, че собственик, на когото е регистрирано МПС
или ползвател на автомобила е именно жалбоподателя А. А. Д., с ЕГН
**********, поради което и на същият е вменено нарушение по чл.21 ал.2 във
връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189 ал.4 във връзка с
чл.182 ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100.00 /сто/ лева. Към електронния фиш е представен снимков
материал от клип № 58074 с дата и час на заснемане 05.02.2024г. в 16.18.04
часа (лист 8-9 от делото), в който са посочени същите данни за дата и място
на нарушението и параметри на ограничението и констатирана скорост на
автомобила със системата за видеоконтрол на пътя. Различна е измерената
скорост на автомобила, която в снимката е посочена - 85 км/час, поради
въведен толеранс заради технически възможни отклонения на скоростомера в
системата за видеонаблюдение от 3% (3 км/час). Поради тази причина и
скоростта на автомобила, заснет на снимката е отразена за процесното място,
като 82 км/час в електронния фиш. В клипа материализиран върху хартиен
носител се вижда марката на заснетия автомобил, както и ясно се вижда и
отразеният в електронния фиш регистрационен номер на автомобила – **.
От представената справка от АИС АНД от ОДМВР – Благоевград,
Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград (лист 10 от делото) е видно, че
2
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, серия К №
8657207, издаден от ОДМВР – Благоевград е съставен на 13.02.2024г. и е
връчен на нарушителя на 21.02.2024г., като това обстоятелство не се оспорва
от жалбоподателя, същото е обжалван с жалба постъпила в срок на
29.02.2024г. в Районен съд – Благоевград и изпратена на
административнонаказващия орган за администриране с Разпореждане № 348
от 05.03.2024г., постановено по НАХД № 316/2024г. по описа на същия съд
(лист 3 от делото).
По делото е представено заверено копие на Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо техническото средство
TFR1-M, с което е регистрирана скоростта на автомобила на жалбоподателя и
същият е заснет, със срок на валидност до 24.02.2020г. (лист 16 от делото).
Приложено е и писмо от ГД „Национална полиция“ рег. № 3286р-12416 от
12.03.2020 г. (лист 17 от делото), касаещо експлоатацията на системите за
контрол на правилата за движение TFR1-M, от което е видно, че издаденото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M, който изтича на 24.02.2020г. съгласно чл.30 ал.5 от Закона за
измерванията когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип се считат за одобрен тип. Със същите системи може да бъде
извършван контрол на правилата за движение по пътищата, ако отговарят на
чл.53 от Закона за измерванията, а именно да са преминали последваща
метрологична проверка, от която да се установи съответствие на
метрологичните им характеристики с изискванията към тях, както и да
изпълняват предвиденото си предназначение. Такъв протокол за последваща
проверка е приложен по делото, а именно: протокол № 2-2-23 от проверката
на мобилна система за видеоконтрол „TRF-1M“ № 4835, с идент. № 561/12 от
23.11.2023г. (лист 19 от делото), от който е видно, че мобилната система
съответства на одобрения тип. Също така е приложен и протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
TFR1-M 561 от 08.02.2024г., с рег. № 1116р-1280 от 08.02.2024г. (лист 18 от
делото), от който е видно, че измерването е с начало 15:10 часа и край 16:30
часа на 05.02.2024г., мястото на контрола е път ПП-1, Е79, км.366 и посока
гр.Благоевград – гр.Симитли, като е отразено, че зоната на контрол попада в
обсега на пътен знак В26, наличен на пътя, отстоящ на 300 метра от АТСС и
въвеждащ начало на ограничение на максимална скорост от 60 км/час на пътя
извън населено място.
Приложена е справка за собственик на превозното средство (лист 11 от
делото), от която е видно, че лек автомобил СУЗУКИ СХ4 с рег. № ** е
собственост на жалбоподателя А. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***.
От приложената справка за нарушител/водач на А. А. Д., с ЕГН
**********, с адрес: *** (лист 12-15 от делото) е видно, че същият е
3
правоспособен водач, с придобити категории В, М и АМ, като е
санкционирана многократно за нарушения на ЗДвП, включително и за такива
по чл.21 от ЗДвП.
Приложена по делото е и Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. (лист
20-22 от делото), удостоверяваща материалната компетентност на издателя на
електронния фиш.
При разпита на свидетеля Я. В. се установява, че същият в деня на
констатиране на нарушението е извършил дейност по контрол на скоростта на
път ПП-1, Е-79 на км. 366 в района на полигона и бензиностанция Газпром
след Благоевград в посока на движение на контролираните МПС от
гр.Благоевград към гр.Симитли, като скоростта в случая е отчетена с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 561, монтирано на служебен
лек автомобил. Установява също, че след включване и настройване на
системата, същата в работен режим при засичане на нарушение превишение
на скорост автоматично започва запис на нарушението и заснема клип със
съответен номер на автомобила, дата и час на нарушението. След това по
номера на автомобила се установява собственика му, като на по-късен етап се
генерира електронния фиш на установения собственик на автомобила, който
му се изпраща за връчване. Сочи също, че за работатат с техническото
средство се съставя протокол.
При така установената фактическа обстановка и на база ангажирания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че законосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.21 ал.2 във
връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него е
посочено ясно мястото на твърдяното нарушение, както и посоката на
движение на посоченият в него лек автомобил. Видно от писмо рег. №
111600-4797/15.03.2024г. на Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Благоевград
(на лист 1 от делото) е посочен издателя на санкционния акт, което
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Я. В., който
установи именно при каква процедура и по какъв начин е генериран
процесният електронен фиш и същият е изпратен за връчване. Посочването в
обстоятелствената част на фиша, че скоростта и самото нарушение е
констатирано с автоматизирано техническо средство, което е
индивидуализирано със съответен модел и номер - TFR1-M 561, разгледано
във взаимна връзка с представената по делото разпечатка обуславя извода, че
в действителност заснетият автомобил, който е собственост на жалбоподателя
А. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: *** е осъществил разглежданото
административно нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП,
като се е движил извън населено място със скорост от 82 км/час, с
превишение на скоростта от 22 км/час от допустимата такава от 60 км/ч,
установена за този пътен участък с пътен знак В26. За установяване на това
нарушение е използвана система за видеоконтрол на пътя и включено към нея
4
автоматично техническо средство за контрол на скорост на движещо се МПС,
ведно със заснемане на това МПС при констатирано превишение на скоростта
му. Именно такова техническо средства е посочено във фиша и в
придружаващият го снимков материал (клип № 58074), което видно от
представеното удостоверение за одобрен тип, писмо от ГД „Национална
полиция“ рег. № 3286р-12416 от 12.03.2020г. и Протокол № 2-2-23 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол „TRF-1M“ № 4835, с идент.
№ 561/12 от 23.11.2023г. е било валидно и в изправност към момента на
установяване на процесното нарушение на 05.02.2024г. в 16.18 часа.
Последното обстоятелство обуславя неоснователност на изложеното в тази
връзка възражение от жалбоподателя, че скоростта на автомобила му е
регистрирана с нередовно, неясно и неодобрено техническо средство,
представляващо процесуално нарушение. В случая е конкретно посочено, че
се касае за административно нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство /АТС/ № TFR1-M 561, отразено като индивидуализация
и в приложеният клип и снимков материал, преминало и на проверка,
съгласно Протокол № 2-2-23 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол „TRF-1M“ № 4835, с идент. № 561/12 от 23.11.2023г. Предвид
изложеното, съдът намира, че се доказва по безспорен и категоричен начин
извършването на разглежданото административно нарушение по чл.21 ал.2
във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП от обективна страна от жалбоподателя, като
доказателства, формиращи изводи в обратна насока не се установиха по
делото. Изложените в тази връзка доводи за нарушено право на защита,
предвид конкретни недостатъци в съдържанието на обжалваният електронен
фиш, съдът намира и за недоказани и неоснователни, доколкото именно с
подаване на разглежданата жалба нарушителят е осъществил в пълен обем
това си право. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че в издадения
електронен фиш, мястото на нарушението не било индивидуализирано.
Съгласно разпоредбата на чл.198 ал.4 от ЗДвП, образецът за издаване на
електронен фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи, а видно
от представения по делото образец, процесният електронен фиш съдържа
всички изискуеми реквизити, включително и досежно описание на мястото на
нарушението. В обстоятелствената част на фиша са посочени всички факти и
обстоятелства, релевантни за състава на административното нарушение.
Мястото на извършване на нарушението също е индивидуализирано в
достатъчна степен. Неоснователни и недоказани са оплакванията, че
изпълнителното деЯ.е било описано неясно, при непълнота на
обстоятелствата, както и същото е установено в разрез с изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията за реда за ползване на
автоматизирани технически средства и системи АТСС. За установяване на
процесното нарушение е използвано мобилна система за видеоконтрол на
пътя и включено към нея автоматизирано техническо средство за отчитане на
скорост на движещо се МПС, ведно със заснемане на МПС при констатирано
превишение на скоростта му. Именно такова техническо средства е посочено
5
във фиша и препраща към придружаващият го снимков материал (клип №
58074, съответстващ и на номерацията на клиповете по Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, за контрол
на скоростта от 08.02.2024г., рег. № 1116р-1280, удостоверяващ регистрирани
изображения по времето на контрол от 58064 до 58075), което видно от
представеното удостоверение за одобрен тип и съпътстващите го писмо и
протокол е била валидно и в изправност към момента на установяване на
нарушението. Последното обстоятелство обуславя неоснователност на
изложеното в тази връзка възражение от жалбоподателя, че скоростта на
автомобила му е регистрирана с нередовно, неясно и неодобрено техническо
средство, както и при нарушения на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията за реда за ползване на автоматизирани технически средства и
системи АТСС. Предвид изложеното, съдът намира, че се доказа по безспорен
и категоричен начин извършването на разглежданото административно
нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП от обективна страна
от жалбоподателя А. А. Д..
Нарушението е осъществено от А. А. Д. и от субективна страна,
доколкото същият е правоспособен водач и като такъв е бил запозната със
задълженията си по ЗДвП, включително и с процесното такова, но въпреки
това се е движил със скорост над допустимата за конкретния пътен участък в
населено място.
След като правилно е квалифицирал процесното административно
нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чр.21 ал.1 от ЗДвП и предвид
констатираното превишение, правилно административнонаказващият орган е
приложил санкционната норма на чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от
ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя А. А. Д. законоустановеното по вид
наказание „Глоба“ и в императивно установеният размер от 100 /сто/ лева.
Именно това наказание предвид императивно установеният му характер,
съдът намира за правилно наложено и съобразно с изискванията на чл.27 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице основание
за приложението на чл.28 от ЗАНН. По делото липсват данни за смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, които да правят нарушението такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от съответния вид. Дори напротив, видно от справката за
нарушения на жалбоподателя А. А. Д., същият многократно е санкциониран
за нарушения по ЗДвП, включително и за такива, като процесното, което
обуславя завишена степен на обществена опасност на деец, а от тук и на
деЯ.ето. Допълнителни аргументи в подкрепа на последното съдът намира и в
обстоятелството, че процесното нарушение е осъществено в населено място,
което допълнително увеличава рисковете от настъпване на пътни инциденти.
Предвид изложеното и засегнатите с административното нарушение важни
обществени отношения, касаещи безопасността на движение и осъществяване
на нарушение по ЗДвП, съдът намира за неприложима в казуса разпоредбата
6
на чл.28 от ЗАНН и по аргумента на чл.29 от ЗАНН случаят не може да бъде
квалифициран, като маловажен такъв.
По изложените съображения съдът намира обжалваният електронен
фиш за правилно и законосъобразно издаден, което като правна последица
обуславя и неговото потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с чл.58д т.4
от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №
8657207, издаден от ОДМВР - Благоевград, с който на А. А. Д., с ЕГН
**********, с адрес: ***, за административно нарушение по чл.21 ал.2 във
връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2
т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
100.00 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва пред Благоевградски административен
съд в 14- дневен срок от обявяването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7