РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Бургас, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120102080 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Д. Н. К., от
гр. ...., срещу М. И. П., със съдебен адрес в гр. ...., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в общ размер от 12 000 лева, представляваща сбор от
главниците по три договора за паричен заем, сключени между страните в
устна форма на 07.08.2019 год., през 2021 год. и на 20.06.2022 год.
Исковата молба е уточнена с писмени молби от 17.04. и 25.06.2024 год.
Ищецът К. е изложила следните фактически правни твърдения:
страните се познават от около 15-16 години; оттогава неколкократно, по молба
на ищеца, ответникът П. й е извършвала битови услуги, за които ищецът й
дарявал парични суми от благодарност; ответникът многократно е искал от
ищеца парични суми назаем, които й били давани, а ответникът обещавал са
ги върне; на 07.08.2019 год. й била предадена първата заемна сума – 4500
лева, през 2021 год. – сумата от 4000 лева, и на 20.06.2022 год. – сумата от
3500 лева, и трите предадени в присъствие на свидетел; от около две години
ответникът преустановил напълно контактите си с ищеца; преди няколко
месеца, след последен опит за разговор с ответника, ищецът получил
телефонно обаждане, в който М. П. отправила много грозни думи и заплахи.
Ищецът ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните
разноски.
Съдът намира предявения осъдителен иск за допустим, правното му
1
основание е чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ЗЗД.
Ответникът М. П. е оспорила основателността на иска – с твърдение, че
не е получавала парични заеми от ищеца и не дължи връщане на
претендираните суми; не е ангажирала доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Ищецът твърди, че е легитимирана като изправна страна на ответника
по три договора за паричен заем, сключени в устна форма, по силата на който
заемодателят Д. К. е предал на заемателя М. П. уговорените главници: на
07.08.2019 год. – 4500 лева, през 2021 год. – сумата от 4000 лева, и на
20.06.2022 год. – сумата от 3500 лева. Ищецът твърди, че при сключване на
трите договора не е бил уговорен падеж на задължението за връщане на заема,
за което било необходима покана.
В подкрепа на тези твърдения са показанията на свидетеля Р..П.., без
родство със страните, която твърди, че е присъствала на няколко срещи между
Д. и М. през периода 2019-2022 год., при предаване на трите суми по
договорите за заем – за 4500 лева, 3500 лева и 3000 лева; сумите били
предадени в брой от ищеца на ответника П., която ги получила и обещала да
ги върне бързо.
Ответникът оспорва исковете с твърдения, че не е страна по сключени с
ищеца договори за заем и не е получавала суми от Д. К..
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения главен иск за основателен. Според чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл.
240, ЗЗД, в тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на
релевантните за спора факти – валидно сключен договор между страните, с
определен предмет и основание, надлежно престиране от заемодателя-
изправна страна по съглашението, неизпълнение от ответника, ликвидност и
изискуемост на паричното вземане (Решение № 244/21.01.2020 год. по гр. д.
№ 983/2019 год. на III ГО на ВКС, Решение № 180/26.11.2019 год. по гр. д. №
4345/2018 год. на IV ГО на ВКС). Съдът намира, че по делото такова
доказване е проведено. Разпитаният свидетел, чиито показания не са
опровергани с насрещно непълно доказване, обосновават извода, че през 2019
год., 2021-а и 2022 год. между страните са били сключени три неформални
2
договора за паричен заем, за сумите от 4500 лева, 4000 лева и 3500 лева.
Според свидетеля, основанието за предаването на трите суми е било ясно
установено от волята на страните – договор за заем, с уговорка за връщане на
главниците от страна на заемателя М. П..
Получаването на трите заемни суми от длъжника-ответник също е
установен с показанията на разпитания свидетел, срещу които не е проведено
насрещно непълно доказване. Съдът не споделя възражението на ответника за
недопустимост на свидетелските показания по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 3,
предл. второ, ГПК, тъй като твърденията и на ищеца, и на свидетеля се
отнасят за три самостоятелни договора за заем, всеки от които е за сума под
5000 лева.
Договорът за заем е реално, неформално и двустранно съглашение, по
силата на което заемодателят предава на заемателя определена парична сума,
при поето насрещно задължение за връщането й. В показанията си свидетелят
П..е разкрила съществените реквизити на сключените в устна форма три
договора за заем – година на възникване на правоотношенията, контрахентите
по тях, размера на заемната сума и задължението на заемателя да върне
получените средства. Няма данни за постигнато между контрахентите
съгласие за падежа на задължението за връщане на сумите, поради което
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 240, ал. 3, ЗЗД, т. е. паричните
суми следва да бъдат върнати в 1-месечен срок от поканата (вж. Решение №
45/17.05.2022 год. по възз. търг. д. № 36/2022 год. на Апелативен съд –
Бургас). Такава покана, според разпитания свидетел, е отправена устно от
заемодателя преди подаване на исковата молба. Предявяването на иска по
настоящото дело по своето същество представлява същата покана, поради
което главниците по трите договора са изискуеми, тъй като от подаване на
иска до фазата на устните състезания е изминал срок с продължителност над 1
месец, което обстоятелство следва да бъде взето предвид, на основание чл.
235, ал. 3, ГПК.
Делото не съдържа ангажирани от ответника насрещни доказателства
за липса на валидна облигационна обвързаност между страните, поради което
съдът приема, че твърдените три договора за заем са действителни.
Предвид изложеното, като съобрази липсата на твърдения и
доказателства за извършено частично или пълно плащане на някоя от трите
3
главници, или на друг валиден способ за погасяването им, съдът намира иска
за основателен, поради което той следва да бъде уважен за трите главници в
общ размер от 12 000 лева.
По делото не е предявен иск за присъждане на обезщетение за забава
върху главниците, поради което съдът не е сезиран и не дължи произнасяне по
това акцесорно вземане.
Основателността на исковете налага в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 1880 лева – сбор
от платените държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгл.
представения списък по чл. 80 във вр. с чл. 78, ал. 1, ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. .......... да
заплати на Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. ............ следните суми: 4500
(четири хиляди и петстотин) лева – главница по договор за паричен заем,
сключен в устна форма през 2019 год. в гр. Бургас; 4000 (четири хиляди) лева
– главница по договор за паричен заем, сключен в устна форма през 2021 год. в
гр. Бургас, и 3500 (три хиляди и петстотин) лева – главница по договор за
паричен заем, сключен в устна форма през 2022 год. в гр. Бургас.
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ............., на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес
гр. ..........., деловодни разноски в размер от 1880 (хиляда осемстотин и
осемдесет) лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 127, ал. 4, ГПК, че присъдените суми
могат да бъдат внесени по следната банкова сметка на процесуалния
представител ищеца Д. К. – адв. Ц. К. –.................................
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5