№ 324
гр. Плевен, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214400500764 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване.
С решение №216 / 05.08.2021г., постановено по гр.д.№340/2021 г. Районен
съд-Червен бряг ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление
гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати на С.И.П.ЕГН-********** от
с.Г. ,обл.Плевен следните суми:
-сумата от 850,61 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
700часа положен извънреден труд за периода от 01.04.2019год. до 01. 08.
2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба- 15.03. 2021 год., до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 89,53лв., представляваща мораторна лихва върху
възнаграждението за положен извънреден труд .
ОСЪДИЛ на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК , ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление
гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати на С.И.П. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
ОСЪДИЛ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
1
НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска“ №
171А, да заплати по сметка на Районен съд-Червен бряг държавна такса
върху уважените искове в размер на 50, 00 лв.
Това решение е съобщено на Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението на 16.08.2021г.,откогато тече двуседмичният срок за
неговото обжалване.
Още на 18.08.2021 г. е подадена въззивна жалба от Главна дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението- МВР , чрез пълномощника
ст.юрк.С.Н. срещу това решение на РС-Плевен.При проверка, на основание
чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения
срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради
което е допустима. Същата е и редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата
съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои порочността на
обжалваното решение и какво е искането, подписана е от пълномощника на
жалбоподателя. Представен е бил препис за връчване на другата страна по
делото и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263
ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна – С.П. ,чрез пълномощника му
адв.В.П. .Според този отговор въззивната жалба е неоснователна.
С въззивната жалба не са представени нови писмени доказателства и не са
направени искания за събиране на други доказателства.Такива искания не са
направени и с писмения отговор на въззивната жалба. Представени са пред
ПлОС допълнително от жалбоподателя преди първото по делото с.з.
счетоводни изчисления за претендираните от ищеца суми ,но без 50%
увеличение на часовата ставка за извънреден труд.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията
на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от
ГПК и според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Червен бряг
е постановил едно валидно и допустимо,но неправилно решение ,което по
тази причина следва да бъде отменено изцяло в осъдителните му части и
вместо това да се постанови друго решение по съществото на правния спор.
Преди всичко въззивната инстанция намира за нужно да отбележи ,че
според нея РС-Червен бряг е възприел безкритично и възпроизвел в
решението си правната квалификация на спора с който е бил сезиран ,така
както тя е посочена от самия ищец в исковата молба ,вместо да я изведе
самостоятелно от изложените в исковата молба обстоятелства ,което се е
проявило в грешна правна квалификация на правния спор и на действително
претендираното от ищеца вземане. В резултат на това РС-Червен бряг е счел,
че се касае за претенция за заплащане на положен извънреден труд и като
приел ,че са приложими към правния спор нормите на чл. 178, ал. 1 т. 3 във
2
вр. с чл. 179 ,ал.1 във вр. с чл. 187 от ЗМВР присъдил в полза на ищеца сумата
от 850,61 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 700часа
положен извънреден труд за периода от 01.04.2019год. до 01. 08. 2020 год.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба-
15.03. 2021 год., до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 89,53лв.,
представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за положен
извънреден труд .
Като се съобразят ,обаче твърдените в исковата молба обстоятелства се
налага извод според Плевенски окръжен съд,че се касае не за претенция за
заплащане на положен от ищеца извънреден труд , а за претенция за
заплащане на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
положен нощен труд след преобразуване на нощните часове положен
труд в дневни ,което е нещо различно . Всъщност никъде в исковата молба
не се твърди ,че положеният от ищеца нощен труд ,дори след
преобразуването му в дневни часове,се явява положен извън установеното
за него работно време; не се обосновава в исковата молба ,че получената
след преобразуване на нощния в дневен труд разлика излиза от рамките
на установеното от него работно време , а само ,че не е надлежно
заплатен положеният от ищеца нощен труд вследствие преобразуването
му към дневен .За да се приеме ,обаче ,че предявената претенция е за
заплащане на положен извънреден труд, според ПлОС би следвало да има
изрични твърдения в исковата молба и да се обосновава ,че твърдяната от
ищеца разлика / в конкретния случай – 114,40 часа според исковата молба/
получена при преобразуване на нощния към дневен труд ,надхвърля
установеното за ищеца сумарно изчислявано работно време, а такива
твърдения в исковата молба няма. Поради това ,при липсата на изрични
твърдения за полагане на труд от работника /служителя извън установеното
за него работно време ,което е основна характеристика на „извънредния труд„
според легалното определение в чл. 143 от КТ,не може да се приеме ,че
претенцията на ищеца следва да се квалифицира като такава за извънреден
труд ,независимо ,че самият ищец нарича този труд „извънреден „ ,но както
беше посочено по-горе това представлява даване на правна квалификация на
претендираното вземане от самия ищец,която не обвързва съда,който е
сезиран със спора.
Приетата от РС-Червен бряг погрешна правна квалификация на спора и на
претендираното вземане ,обаче , в крайна сметка не е довела до разглеждане
на непредявен иск ,респ. до недопустимост на постановеното от РС-Червен
бряг решение ,тъй като в действителност първоинстанционният съд е
изследвал именно обстоятелствата от изложената в исковата молба
фактическа обстановка ,свързани с твърденията за положен от ищеца нощен
труд , който не е надлежно заплатен от работодателя след преобразуването му
към дневен .Именно за тези релевантни за спора обстоятелства са и
събираните от РС доказателства .
3
В такъв случай ,когато е дадена от първоинстанционния съд погрешна
правна квалификация на спора ,но всъщност е разгледан действително
предявеният иск ,решението на РС-Червен бряг не е недопустимо , а е
неправилно и като такова следва да бъде отменено от въззивната инстанция
,която следва да постанови друго решение по съществото на същия ,но вече
правилно квалифициран правен спор.В т.см. е съдебната практика на ВКС
,постановена по реда на чл. 290 от ГПК / вж.напр. Решение № 71 от 2.02.2010
г. на ВКС по гр. д. № 138/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията К.Ю. по чл.
290 ГПК в което се приема ,че “когато дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация е неправилна, това прави решението му
незаконосъобразно, а не недопустимо, тъй като определянето на
действителното правно основание е дейност на съда по приложението на
закона. Когато констатира, че поставената от първоинстанционния съд
квалификация на спорното право е неправилна, въззивният съд определя
вярната правна квалификация и разрешава спора по същество“.
В заключение на изложеното по –горе ,Плевенски окръжен съд приема,че
претенцията на ищеца е за заплащане на допълнително възнаграждение за
полагане от него на нощен труд за периода 01.04.2019г. до 01.08.2020г. общо
в размер на 800 часа,които при преобразуването им в дневен труд при
прилагане на коефициент 1,143 формират разлика от 114,40 часа,което
възнаграждение според ищеца е в размер на 914,40 лв. /впоследствие тази
претенция е намалена на 850,61 лв. лв., а за лихвата пък е увеличена на
89,53лв. вместо първоначално предявената 50 лв. / .
В чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни
възнаграждения ,които се изплащат на държавните служители ,като в чл.
178,ал. 1 т. 3 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд , а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено
изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта
от 22.00 до 6.00 часа ,което характеризира този труд като „нощен труд
„според легалното определение за това в чл. 140 ,ал. 2 от КТ. Както се вижда
от посочените по –горе норми на чл. 178,ал.1 т. 3 и на чл. 179, ал.1 от ЗМВР
всъщност се касае за два различни вида допълнителни възнаграждения ,които
се дължат на държавните служители в МВР на самостоятелно правно
основание и които не бива да бъдат смесвани. Неслучайно и в КТ двете
понятия са дефинирани поотделно ,като уредбата на нощния труд е дадена в
чл. 140 на КТ , който се намира в раздел І –редовно работно време ,докато
уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от КТ за които е
обособен специален раздел ІІ – извънреден труд .Съществената отлика на
тези два вида труд е ,че докато нощния труд ,макар да се полага в точно
определен времеви отрязък от денонощието / от 22,00 до 6,00ч./,то по
презумпция се полага в рамките на нормалната продължителност на
работното време ,докато извънредния труд ,независимо от това дали е
положен през деня или през нощта ,се явява положен извън установеното за
служителя работно време.Вярно е ,че нощният труд може да се прояви и като
извънреден труд,но това качество той не придобива априори само защото е
4
положен в периода от 22,00 ч. до 6.00ч. ,нито пък то се придобива априори в
резултат на преобразуването му в дневен труд при прилагане на коефициента
1,143.Във всеки отделен случай за да бъде окачествен като извънреден труд
,въпросния нощен труд трябва да се яви положен извън установеното за
конкретния служител работно време. Този извод се подкрепя според ПлОС и
при съобразяване нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за работното време
,почивките и отпуските . В чл. 9б ,ал.1 от този Наредба е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време по чл. 142 , ал.2 от КТ / а в
конкретния случай е предвидено именно сумирано изчисляване на работното
време /,да се определя норма за продължителност на работното време за
периода ,като нормата се определя в часове ,като броят на работните дни по
календар ,включени в периода на отчитане се умножи по дневната
продължителност на работното време ,установена за работното място ,при
подневно отчитане на работното време.В чл. 9г от същата Наредба пък е
предвидено ,че отработените часове от работника или служителя,които в
края на периода ,за който е установено сумирано изчисляване на работното
време ,са повече от часовете ,определени съгласно чл. 9б,се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.
Същественият извод,който се налага при съвместното разглеждане на тези
две норми от Наредба за работното време ,почивките и отпуските е ,че за да
се направи извод налице ли е положен извънреден труд за периода на
сумирано изчисляване на работното време , е необходимо да се съпостави
посочената в чл. 9б конкретна норма за продължителност на работното
време ,определена за периода ,с общия брой на отработените часове от
работника или служителя за същия период / в т.ч. дневни и нощни / и само в
случай ,че общият брой на тези отработени часове надвиши нормата за
продължителност на работното време ,тогава може да се направи извод ,че е
налице положен извънреден труд.
Тези разсъждения ,касаещи нормите на чл. 9б и чл. 9г от Наредба за
работното време ,почивките и отпуските,въззивният съд излага само по
принцип и за изясняване на същността на „извънредния труд „ , но всъщност
те не са пряко относими към конкретния случай , доколкото в него ,както
беше посочено по-горе ищецът в исковата си молба всъщност не е твърдял ,че
нощният труд е положен извън рамките на установеното за него работно
време ,нито пък че в края на всеки период за който е установено сумирано
изчисляване на работното време ,общият сбор на отработените от него часове
дневен и нощен труд ,надвишават определената норма за продължителност на
работното време за периода.
Именно поради липсата на такива конкретни твърдения в исковата молба, и
РС-Червен бряг не е давал такива указания на ищеца по делото при
разпределяне на доказателстваната тежест между страните, а именно – че
ищеца носи доказателствената тежест да установи и докаже пред съда първо
каква е конкретната норма за продължителност на работното време за всеки
отделен период , и второ да установи и докаже пред съда ,че общия брой на
отработените от служителя часове през този конкретен период за който е
5
установено сумираното изчисляване на работното време,в крайна сметка
надвишават конкретната норма за продължителност на работното време за
същия период и с колко , ако я надвишават.
В т.см. РС-Червен бряг всъщност не е изследвал въпрос има ли положен
извънреден труд ,което предполага събиране на доказателства за посочените
два показателя и последващото им съпоставяне като величини , а е събирал
само доказателства за размера на положения от ищеца нощен труд и за
неговото преобразуване в дневен при прилагане на съответния коефициент и
така е определил какво е дължимото допълнително трудово възнаграждение
за положен от ищеца нощен труд,което всъщност изчерпва и предмета на
делото и в т.см. РС-Червен бряг е разгледал действително предявения пред
него иск .
При това , обаче , РС-Червен бряг е възприел изцяло счетоводните
изчисления от таблица 2 ,инкорпорирана в писмения отговор на ответника/в
случая не е била назначавана съдебно-счетоводна експертиза/,като не е
съобразил ,че тези счетоводни изчисления се явяват условно дадени –в случай
,че се приеме ,че се касае за положен извънреден труд, то да се определи
паричната равностойност на разликата ,получена след преобразуването
на нощния труд в дневен , като се използва часовата ставка на
ищеца,изчислена на база основните работни заплати за периода ,но с
увеличение от 50% .Всъщност посочените в счетоводните изчисления
часове незаплатен труд са резултат само от преизчисляване с коефициента за
преобразуване на нощния труд в дневен, а не на това ,че ищеца е работил
извън установеното за него работно време по график. От това допълнително
става ясно ,че не се касае за положен от ищеца извънреден труд по смисъла
на чл. 143 от КТ , а до дължимо допълнително възнаграждение за положен от
ищеца нощен труд ,който не е бил адекватно заплатен поради това ,че не е
бил преобразуван в дневен с прилагане на коефициента 1,143,чието
приложение следва от нормата на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ във вр. с чл. 140 ,ал.1
от КТ .
По този повод следва да се отбележи ,че според ПлОС именно посочените
норми на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ във вр. с чл. 140 ,ал.1 от КТ следва да намерят
приложение в случая ,респ. следващия от тяхното прилагане коефициент от
1,143 при преобразуване на нощния труд в дневен , а не следва да се прилагат
нормите на действалите последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и
че те не следва изобщо де се обсъждат при решаване на конкретния спор.
Това е така по следните съображения : Нормата на чл. 188,ал.2 от ЗМВР
изрично предвижда ,че „държавните служители ,които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00часа ,се ползват със специалната закрила по
6
Кодекса на труда“. Специалната закрила включва действието на разпоредбите
на по-високия по степен нормативен акт/КТ/ по отношение на лицата за
които е предвидена –държавните служители на МВР/какъвто безспорно е и
ищеца/ .Тя намира израз в правото на тези служители да полагат нощен труд
при условията ,предвидени в КТ , а това означава ,че по отношение на тях е
приложима нормата на чл. 140 от КТ /Нощен труд / според която нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. Именно затова и при прилагане нормата на чл. 9,ал.2 от
НСОРЗ се получава коефициент 1,143 при преобразуване на нощните часове
в дневни ,тъй като този коефициент е частно между нормалната
продължителност на дневното и на нощното работно време / 8 към 7 e равно
на 1,143/.
Поради изложеното дотук ,Плевенски окръжен съд намира ,че ищеца има
право да претендира заплащане на допълнително възнаграждение за
разликата ,която се получава при преобразуване на положения от него нощен
труд в дневен за процесния период ,която разлика ,установена в приложените
към писменото становище по същество на делото счетоводни изчисления и за
която всъщност няма спор между страните , е 100,100часа. Това
възнаграждение ,обаче,следва да бъде определено без начисляване към
дневната ставка на 50% за извънреден труд /тъй като такъв не се претендира ,
а и няма положен /. Поради това посочената в първоначалните счетоводни
изчисления в табл. 2 дневна ставка 8,13 лв. за част от процесния период и
8,91 лв.за друга част от процесния период , следва да бъде редуцирана ,като
се определи без тези 50 % за извънреден труд , в резултат на което се
получава часова ставка в размер на 5,42лв.за първата част на периода ,респ.
5,94 лв. за втората част от периода. След това в резултат на прости
математически изчисления ,направени в счетоводната справка ,представена
от въззивника , а така също извършени и самостоятелно от съда ,при които
така редуцираните часови ставки следва да се умножат по формираната
часовата разлика в резултат на преобразуване на нощния труд към дневен , за
да се получи действително дължимото допълнително възнаграждение за
положения нощен труд ,приравнен към дневен ,което в случая е в размер на
567,07 лв.
Именно до този размер следва да бъде уважен предявеният иск ,след като
бъде отменено решението на РС-Червен бряг , което неправилно
квалифицира предявената претенция като такава за заплащане на извънреден
труд и вместо това да се постанови решение за присъждане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в посочения по-горе
размер. За разликата над 567,07лв. до претендираните 850,61лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Това изменение в размера на главницата рефлектира и върху размера на
мораторната лихва ,която вместо присъдените от РС-Червен бряг 89,53 лв.
става в размер на 59,69 лв.
7
С оглед този изход на делото,следва да бъдат присъдени и направените от
страните деловодни разноски ,съразмерно с уважената част на иска.
Тъй като на ищеца е оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1 от
Закона за адвокатурата ,то следва ответникът да бъде осъден да заплати в
полза на адв.В.П.,на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2 т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата
от 200 лв. /получена при редуциране на минималното възнаграждение от
300лв. , съобразно уважената част от иска. / В т.вр. следва да се посочи ,че
неправилно РС-Червен бряг е присъдил направени деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. в полза на самия ищец С.П.
.Когато се касае за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА
,адвокатското възнаграждение се присъжда в полза на самия адвокат ,тъй като
ищецът не е правил разноски за адвокатско възнаграждение поради това ,че
оказаната му правна помощ е безплатна.
Ответникът на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК има право да му бъдат присъдени
деловодни разноски за първата инстанция съразмерно с отхвърлената част на
иска. Като се съобразят направените от него разноски / 100лв.
юрисконсултско възнаграждение ,което съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 от
ГПК във вр. с чл. 37,ал.1 от ЗПП и във вр. с чл. 23,т.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ /,то следва ,че ответникът има право на 33,33
лв. деловодни разноски за първата инстанция,съразмерно с отхвърлената част
на иска.
По сходен начин съдът определи и деловодните разноски за чието
заплащане има право да претендира въззивникът ,съответно въззиваемата
страна. В полза на адв.В.П. се дължи отново сумата от 200лв. за
осъществената безплатна правна помощ пред въззивната инстанция
.Въззивникът е направил 125 лв. разноски за въззивното производство / 25 лв.
държавна такса, плюс 100лв. юрисконсултско възнаграждение / и съответно
има право на 42 лв. от тях, съразмерно с уважената част на жалбата.Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР следва да
заплати да заплати минималната д.т. 50 лв. върху уважения размер на иска
по сметка на ПлОС.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №216 / 05.08.2021г.,постановено по гр.д.
№340/2021 г. на Районен съд-Червен бряг, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
ОСЪЖДА на осн. чл. 179,ал.1 от ЗМВР във вр.с чл. 188,ал. 2 от ЗМВР и във
вр. с чл. 9,ал.2 от НСОРЗ и във вр. с чл. 140 ,ал.1 от КТ Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР- гр. София, ул.
8
„Пиротска“, № 171а ДА ЗАПЛАТИ на С.И.П.ЕГН-********** от с.Г.
,обл.Плевен сумата 567,07лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.
04. 2019 год. до 01.08.2020г., след превръщане на нощните часове към дневни
, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на делото – 15.03.2021г. до окончателното заплащане,като за РАЗЛИКАТА
над 567,07лв. до претендираните 850,61лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР- гр. София, ул. „Пиротска“, №
171а ДА ЗАПЛАТИ на С.И.П.ЕГН-********** от с.Г. ,обл.Плевен, сумата
59,69 лв.,представляваща мораторна лихва върху допълнителното
възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01. 07. 2019 год. до
15.03. 2021 год.,като за РАЗЛИКАТА до претендираните 89,53лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.С.Н.,на осн. чл. 38
,ал. 2 от ЗА , да заплати на адв. В.Н. Н-П. от АК гр. Плевен, ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.за правната помощ,оказана на
С.И.П. пред първата инстанция,както и още 200лв. за осъществената правна
помощ пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, представлявана от гл.комисар Н.С.Н., да заплати по
сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса върху уважения иск в
размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ,С.И.П.ЕГН-********** от с.Г.
,обл.Плевен да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление
гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, сумата 33,33 лв. -деловодни разноски на
ответника за първата инстанция ,съразмерно с отхвърлената част на иска,
както и да заплати на въззивника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ сумата 42 лв. -
деловодни разноски за въззивната инстанция , съразмерно с уважената част на
жалбата .
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280,ал. 2 т. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10