РЕШЕНИЕ
№ ……...
гр. София, 27.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.д.№ 4173 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 24955/25.02.2020 г., подадена от името на Л.В.А., чрез адвокат Р.Н., в която се посочва, че след запознаване с постановеното по делото решение от 24.02.2020 г. установил, че в осъдителния диспозитив на решението вместо името на въззивника Л.В.А. е посочено името на друго лице, а именно Ю.Е.К., както и че е допусната очевидна фактическа грешка в посочването на номера на делото на първоинстанционния съд, като вместо правилния такъв – гр. д. № 63456/2017 г. е посочен гр. д. № 64356/2017 г.
В предоставения срок от името на насрещната страна в производството – Т.С. ЕАД не е изразено становище по изложеното в молба вх. № 24955/25.02.2020 г.
В предоставения срок от името на третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца в производството – Т. ООД не е изразено становище по изложеното в молба вх. № 24955/25.02.2020 г.
Съдът, след като разгледа постъпилата молба намира, че е сезиран с искане за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в Решение № 1466/24.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 4173/2019 г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав.
Съдът, след като разгледа постъпилата молба, намира същата за допустима, а разгледана по същество за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК във всеки един момент съдът по свой почин или по молба от страна по делото може да поправя допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Такива грешки са само онези, които представляват несъответствия между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в писмения текст на решението - погрешно посочване на съда, на страните, на цифри, числа при обозначения на имоти, суми и т.н., пропускане да изяви в диспозитива на вече формирана воля по предявени искове. Поправката на очевидната фактическа грешка не представлява изменение или отмяна на формирана воля на съда и затова законодателят е предоставил в правомощията на съда, който е постановил решението, да поправя очевидните фактически грешки в него.
В конкретния случай въззивният съдебен състав е допуснал техническа грешка при посочване номера на гражданското дело, образувано и разгледано от първоинстанционния съдебен състав, която грешка по съществото си представлява очевидна фактическа грешка в Решение № 1466/24.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 4173/2019 г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. В тази връзка следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1466/24.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 4173/2019 г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав, като навсякъде в решението, вместо посоченото „решение № 506291 от 11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 64356/2017 г. по описа на СРС, 25-ти състав“ да се чете правилното „решение № 506291 от 11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 63456/2017 г. по описа на СРС, 25-ти състав“.
На следващо място следва да бъде посочено, че видно от Решение № 1466/24.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 4173/2019 г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав, съдът е формирал в мотивите на решението воля, че при този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.С. ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в полза на Л.В.А. сумата от още 373,46 лева /разликата между присъдения размер от 19,16 лева и пълния дължим размер от 392,62 лева/, представляваща разноски в исковото производство пред СРС, сумата от още 280,85 лева /разликата между присъдения размер от 14,37 лева и пълния дължим размер от 295,22 лева/, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 349,90 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, като същевременно в диспозитива на Решение № 1466/24.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 4173/2019 г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав погрешно е посочил, че: 1/ осъжда „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Ю.Е.К., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 373,46 лева /разликата между присъдения размер от 19,16 лева и пълния дължим размер от 392,62 лева/, представляваща разноски в исковото производство пред СРС и сумата от още 280,85 лева /разликата между присъдения размер от 14,37 лева и пълния дължим размер от 295,22 лева/, представляваща разноски в заповедното производство; 2/ осъжда „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Ю.Е.К., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК сумата от 349,90 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съобразно изхода на спора.
Предвид горното следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1466/24.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 4173/2019 г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав, като в диспозитива на последното: 1/ в абзац четвърти вместо „ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Ю.Е.К., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 373,46 лева /разликата между присъдения размер от 19,16 лева и пълния дължим размер от 392,62 лева/, представляваща разноски в исковото производство пред СРС и сумата от още 280,85 лева /разликата между присъдения размер от 14,37 лева и пълния дължим размер от 295,22 лева/, представляваща разноски в заповедното производство.“, следва да се чете правилното „ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Л.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 373,46 лева /разликата между присъдения размер от 19,16 лева и пълния дължим размер от 392,62 лева/, представляваща разноски в исковото производство пред СРС и сумата от още 280,85 лева /разликата между присъдения размер от 14,37 лева и пълния дължим размер от 295,22 лева/, представляваща разноски в заповедното производство.“; 2/ в абзац пети вместо „ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Ю.Е.К., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК сумата от 349,90 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съобразно изхода на спора.“, следва да се чете правилното „ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Л.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК сумата от 349,90 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съобразно изхода на спора.“.
С оглед на
гореизложеното съдът и на основание на чл. 247 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1466/24.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 4173/2019 г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав, като навсякъде в решението, вместо посоченото „решение № 506291 от 11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 64356/2017 г. по описа на СРС, 25-ти състав“ ДА СЕ ЧЕТЕ ПРАВИЛНОТО „решение № 506291 от 11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 63456/2017 г. по описа на СРС, 25-ти състав“.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1466/24.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 4173/2019 г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав, като диспозитива на решението:
1/ в абзац четвърти вместо „ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Ю.Е.К., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 373,46 лева /разликата между присъдения размер от 19,16 лева и пълния дължим размер от 392,62 лева/, представляваща разноски в исковото производство пред СРС и сумата от още 280,85 лева /разликата между присъдения размер от 14,37 лева и пълния дължим размер от 295,22 лева/, представляваща разноски в заповедното производство.“, СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ ПРАВИЛНОТО „ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Л.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 373,46 лева /разликата между присъдения размер от 19,16 лева и пълния дължим размер от 392,62 лева/, представляваща разноски в исковото производство пред СРС и сумата от още 280,85 лева /разликата между присъдения размер от 14,37 лева и пълния дължим размер от 295,22 лева/, представляваща разноски в заповедното производство.“;
2/ в абзац пети вместо „ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Ю.Е.К., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК сумата от 349,90 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съобразно изхода на спора.“, СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ ПРАВИЛНОТО „ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Л.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК сумата от 349,90 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съобразно изхода на спора.“
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Настоящото решение е неразделна част от Решение № 1466/24.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 4173/2019 г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.