№ 673
гр. Пазарджик, 02.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело
№ 20255200100630 по описа за 2025 година
Производството е по чл.140 от ГПК.
Образувано е по повод предявен иск от К. А. К., ЕГН **********, с
адрес гр. П. ***, чрез пълномощника му адв. Л. Л. против Прокуратура на
Република България, с адрес гр.София, бул.”Витоша” №2.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че против ищеца било водено ДП № 1641/2013 г. на РУ - МВР
Пазарджик и преписка вх. № 3647/2013 г. на ОП-Пазарджик, като на
24.07.2014 г. с постановление на водещия разследването му било повдигнато и
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.253 ал. 4 вр. ал.1
предл. 2 НК, което било прецизирано и с второ постановление от 03.10.2014 г.
На 14.11.2014 г. против ищеца бил внесен обвинителен акт, по повод на
което било образувано НОХД № 503/2014 г. ПзОС. Съдебното производство
по това дело протекло в 7 заседания, като в последното с.з. от 12.06.2015 г.
ищецът внесъл по банковата сметка на посоченото пострадало ЮЛ в
наказателното производство - „Мулбул Транс“ ЕООД, ЕИК *********,
парична сума в размер на 1206 лв., представляваща претендирана от
дружеството стойност на 450 литра невъзстановено дизелово гориво с цена от
2.68 лв., към момента на инкриминираното деяние.
С Присъда № 19/12.06.2015 г. ищецът бил признат за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл.253 ал. 4 вр. ал.1 предл. 2-ро от НК и осъден
на наказание 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, отложено за
изпитателен срок от 3 години, като е осъден на основание чл.253, ал.6 НК, да
1
заплати в полза на държавата и сумата в размер на 3000 лв.
С Решение № 194/21.12.2015 г. по ВНОХД Ne 330/2015 г. на ПАС
въззивната инстанция е отменила така постановената присъда №
19/12.06.2015 г. в обжалваната част - относно подсъдимите Д. П. И и ищеца К.
А. К., а делото било върнато на ОП-Пазарджик за отстраняване на
констатираните съществени процесуални нарушения.
След изпълнение на дадените указания отново бил внесен в ПзОС
обвинителен акт против ищеца и други лица. с Разпореждане №
1387/10.10.2016 г. на ПзОС образуваното по този повод НОХД № 728/2016 г.
било прекратено и върнато на ОП-Пазарджик за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения.
След отстраняването им бил обвинителен акт с цитираното обвинение
по чл.253 ал.4 вр. ал.1, предл. 2-ро НК, като било образувано НОХД №
785/2016 г. на ПзОС. Производството по това дело протекло в 11 с.з. в периода
от 29.11.2016 г. до 05.06.2018 г. и приключило с Присъда № 26/05.06.2018 г., с
която ищецът бил признат за виновен и осъден на наказание 1 година и 6
месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено за
изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.
Ищецът отново бил осъден на основание чл.253, ал.6 НК, да заплати в полза
на държавата и сумата в размер на 3000 лв., представляващи равностойността
на имуществото, в което бил трансформиран предметът на престъплението –
1500 литра дизелово гориво.
Така цитираната присъда за пореден път била обжалвана от ищеца. Било
образувано ВНОХД № 416/2018 г. по описа на ПАС, приключило след едно
съдебно заседание с решение № 24/08.02.2019 г., с което обжалваната присъда
№ 26/05.06.2018 г. по НОХД № 785/2016 г. на ПзОС била потвърдена.
След подадена от ищеца жалба със свое окончателно Решение No
120/28.10.2021 г. по КНОХД № 378/2019 г. на ВКС, ІІ н.о., касационната
инстанция отменила въззивното решение № 24/08.02.2019 г. по ВНОХД No
416/2018 г. на ПАС и потвърдената с него присъда № 26/05.06.2018 г. на ПзОС
по НОХД № 785/2016 г., като е оправдал ищеца К. К. по повдигнатото му
обвинение по чл.253 ал.4 във вр. с ал.1 от НК.
Изтъква се, че наказателният процес в двете му фази продължил около 7
години. На ищеца била направена и полицейска регистрация, включваща
2
дактилоскопиране и фотозаснемане, която не била заличена, дори след
постановяване на решението за отмяна на осъдителната присъда и това
наложило предприемане на допълнителни действия от негова страна. Също
така като обезпечителна мярка в наказателното производство от страна на ОП-
Пазарджик бил наложен и запор на негови движими вещи, който до момента
не бил вдигнат.
Въпреки че живеел и развивал бизнес на територията на Германия,
ищецът се явявал при призоваване и в нито един момент не станал причина за
отлагане и бавене на делото, като в същото време продължилият години наред
наказателен процес станал причина за прекратяване на фирмената му дейност
там, което се отразило негативно на финансовото и душевното му състояние.
Сочи се, че фактът на воденото срещу него наказателно производство е
станал известен на повечето негови роднини, приятели, познати и съграждани
във гр.Пазарджик. Уронен бил неговият безспорен авторитет и разколебано
доверието към него, като към честен и почтен гражданин. Доверие, което той
изграждал в продължение на дълги години. Било накърнено неговото
достойнство, доброто му име и репутация в обществото, а всичко това му се
отразило изключително неблагоприятно. Твърди се, че като последица от
воденото наказателно производство се променили отношенията му с приятели
и познати, а някои дори се дистанцирали и се отнасяли към него с недоверие и
като към човек, който е преследван от закона за извършено тежко умишлено
престъпление.
През времето, в което траело наказателното производство ищецът
живеел в непрекъснат стрес и притеснение, като по повод на повдигнато му
обвинение изпитвал срам и разочарование от правоохранителните органи, а
вярата му в правосъдието в РБ се разколебала. Като резултат той се затворил в
себе си, станал необщителен, загубил съня и апетита си. Допълнително
страдал от факта, че неговото семейство - съпруга и дете, а и останалите
близки от фамилния кръг, съпреживявали тежко случващото се, като това се
отразявало негативно върху тяхната психика. По време на водене на
наказателното производство бил принуден да понася всички ограничения и
неудобства от качеството му на обвиняем и подсъдим, а именно да пътува от
гр.Кьолн, Германия, до Република България и обратно, правейки съответните
финансови разходи, за да се явява за провеждане на следствените действия по
3
ДП и в съдебните заседания, да тръпне от срам, че е подсъдим и от страх, че
ще бъде осъден без да има вина, и като последица ще влезе в затвора.
Отново като последица от вмененото му обвинение и продължителния
наказателен процес се влошило и здравословното му състояние, започнал да
чувства постоянно главоболие, придружено със замайване и световъртеж,
което наложило медикаментозна терапия, която се провежда и до момента.
Въведеният петитум е, да се осъди ответника да заплати сумата 100 000
лв. - претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение
срещу ищеца за извършено престъпление по НК, за което е оправдан, ведно
със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда -
28.10.2021 г., както и сумата от 1206 лв. - претърпени имуществени вреди,
ведно със законна лихва считано от датата на подаване на ИМ.
Претендират се и направените разноски по делото.
Представени са писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата
на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.
Възразява се, че ИМ досежно претендираните имуществени вреди била
нередовна, доколкото ищецът не конкретизирал откъде произтичат тези вреди,
което поставяло ответника в невъзможност да защити своите интереси,
поради което ИМ следва да се остави без движение с указания по чл.129, ал.2
ГПК.
По същество е изразено становище, че предявените искове са
неоснователни, тъй като не кореспондират като пряка последица с действията
на Прокуратурата.
Оспорват се всички твърдения за причинени вреди, като се възразява се,
че същите са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Недоказани
били твърденията, че в резултат на повдигнатото му обвинение ищецът
изпаднал в различни негативни и необичайни за него изживявания, като страх,
срам, притеснения, психоемоционален стрес, безсъние и други, рефлектиращи
в личен и професионален план, които влошили качеството му на живот като
преки последици от действията на ответника. Липсвали доказателства за
поведението на ищеца на работно място и в близко обкръжение. Липсвали
4
доказателства за неимуществени вреди извън обичайните. Ищецът не
ангажирал доказателства за твърдените негативни изживявания и
емоционални проблеми в личния и обществения живот, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно
производство.
Освен основанието се оспорва и сочения от ищеца размер на претенцията
за неимуществени вреди. Възразява се, че същият е прекомерен и не е
несъобразен с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна
практика по аналогични случаи (включително и на ЕСПЧ), както и с
обществено-икономическите условия в страната. Посоченото обезщетение не
съответствало на описанието на вредите, които се сочат в ИМ. Сочат се
съображения, изведени от практиката на Пленума на ВС, възприети с т. ІІ на
Постановление № 4/23.12.1968 г. Цитира се практика на ВКС (Решение
№832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010г.; Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д.
№ 85/2012 г., т.11 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК),
като се сочат подробни съображения относно начина за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди.
Възразява се, че негативните психоемоционални състояния, които твърди
да е изпитвал ищеца, не характеризирали никакви болки и страдания, като
липсват вреди и извън обичайните, а от заявеното в ИМ не можели да се
извлекат никакви трайни конкретни увреждания на ищеца, причинени от
конкретни действия на Прокуратурата, нито може да се направи безспорен
извод, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията
на Прокуратурата на РБ и твърдените вреди.
Изтъква се, че ищецът, макар и неосъждан, и към настоящия момент има
качеството на подсъдим по друго НОХД, като дори е бил признат за виновен
на първа инстанция за деяние по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, 6 и 7, вр. с чл.20,
ал.2 и чл.26 от НК, извършено през 2015 г. Затова и фактът на водени текущи
срещу ищеца и други наказателни производства за тежки умишлени
престъпления през процесния период, предполагало на невъзможност да бъдат
разграничени по основание и размер търпените от него неимуществени вреди.
Освен това не били доказани твърденията за преживян стрес и
здравословни проблеми от повдигнатото обвинение. В тази връзка се оспорва
представената от ищеца етапна епикриза от 02.09.2024 г., която не отразявала
5
здравословното му състояние през процесния период, тъй като била издадена
почти 3 години след приключване на наказателното производство.
Сочи се, че в случая липсват данни за взета спрямо ищеца мярка за
неотклонение, както и за налагани други мерки за процесуална принуда.
Твърденията за извършвани интензивни процесуални действия с участието на
ищеца /проведени множество съдебни заседания, на които присъствал лично/
не били подкрепени с доказателства, а постановените осъдителни присъди
налагали извод, че ако в процесния период са търпени вреди, то те не се
дължали само и единствено в резултат на актове и действия на Прокуратурата.
Възразява се, че претенцията за неимуществени вреди не съответствала и
на периода на търпене на вредите от около 7 години. Периодът не се явявал
неразумен, предвид обстоятелството, че делото се отличавало с фактическа и
правна сложност, протекло в досъдебна и съдебна фаза, а в съдебната му фаза
било гледано пред три съдебни инстанции, като обвиняеми/подсъдими били
още две лица, чието процесуално поведение и това на техните процесуални им
представители, също било от значение за продължителността на
производството.
Неоснователно се претендирало обезщетяване на неимуществени вреди,
изразяващи се в прекратяване на фирмена дейност на ищеца в Германия. В
тази насока не били ангажирани доказателства. Липсвали данни за
регистрация на търговско дружество, което да е извършвало дейност в
Германия, което евентуално да бъде обезщетявано. Законът не позволявал
трето лице, различно от увредения в да претендира обезщетение за негативни
последици. Сочат се съображения.
Възразява се че прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговоря за
за вредите, претърпени във връзка с извършената полицейска регистрация,
доколкото е извършена от длъжностни лица на друг орган и се извършва в
отделна административна процедура от друг орган.
Неоснователно се търсела отговорността на ответника и за наложени
запори по отношение на вещи, собственост на ищеца които не са вдигнати,
като се твърди, че единствено съдът, разгледал производството, бил
легитимиран да вземе отношение по мерките за процесуална принуда и за
обезпечаване на гражданския иск в крайния си съдебен акт.
Иска се отхвърляне на претенциите, като неоснователни.
6
Сочат се доказателства – справка от регистър на лица с неприключили
наказателни производства.
Изразено е становище, че не следва да се приемат част от представените
писмени доказателства – приложената етапна епикриза от 02.09.2024 г.
Възразява се по искането на ищеца за допускане разпит на трима
свидетели, поради неспазване изискванията на чл. 156, ал.2 и чл.159, ал. ГПК.
Не се възразява по делото да бъде изискано и приложено НОХД №
503/2014 г. по описа на ПзОС.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на
чл.140 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата, като настоящето определение
представлява и проект за доклад по делото при спазване изискванията на
чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК:
Правното основание на предявените искове е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -
главните искове за неимуществени и имуществени вреди и чл.86 от ЗЗД на
акцесорния. Същите са процесуално допустими като предявени от надлежна
страна, при наличие на правен интерес за същата.
По доказателствените искания, направени от страните:
Анализа на изложените от страните доводи сочи, че между тях са спорни
основанието и размера на вредите, както и дали същите са пряка последица от
действията на Прокуратурата на РБ.
Затова тези обстоятелства се нуждаят от доказване.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът дава възможност на страните
да упражнят правата си като предприемат съответните процесуални действия
за установяване на техните твърдения и възражения при условията на чл.154
ГПК. В този смисъл ищецът ще следва да установи правопораждащите за него
факти и обстоятелства – причиняването на претендираните вреди, в т.ч. вида и
интензитета на твърдените изживени неимуществени вреди, както и че същите
се намират в пряка причинно-следствена връзка от повдигнатите обвинения в
хода наказателното производство. Ответната прокуратура носи
доказателствената тежест във връзка с правопогасяващите факти и
възраженията, сочени от нея. Наред с горното и при спазване изискванията на
чл.146, ал.2 от ГПК съдът ще следва да укаже на ищеца, че е в негова тежест е
7
да установи и размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Съобразно изложеното ще следва да се приемат представените писмени
доказателства, както и да се изиска от ОС-Пазарджик и респ. приобщи към
доказателствения материал цялото НОХД № 503/2014 г. по описа на същия
съд и всички приложени към него дела.
Следва да се допусната до разпит двама свидетели, при довеждане на от
ищеца в съдебно заседание, след което ще се прецени необходимостта от
искания трети свидетел, при спазване разпоредбите на чл.259,ал.2 и чл.156,ал-
2 ГПК.
Настоящото определение има характер на проект за доклад по делото,
като окончателния и пълен доклад по чл.146 от ГПК ще бъде направен в
открито съдебно заседание.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от ОС - Пазарджик, НОХД № 503/2014 г. по описа на
същия съд и всички приложени към него дела.
ДОПУСКА разпита на двама свидетели, при довеждане, от страна на
ищеца за установяване на сочените в исковата молба обстоятелства, за които
законът не забранява установяване с гласни доказателства, а необходимостта
от искания трети свидетел ще бъде преценена при спазване разпоредбите на
чл.159,ал.2 и чл.156,ал-2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
8
28.10.2025 г. от 10.00 часа, за която дата да се призоват страните, като им се
връчи препис от определението.
Препис от отговора на Прокуратурата да се връчи на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9