№ 164
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110112024 по описа за 2023 година
Предявени са искове от ЗАД „А.Д.“ АД чрез юрк. Надя Кисьова /л.7/ по чл. 422 ГПК
вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 317,15 лв., представляваща непогасен остатък от
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ за вреди на лек автомобил „Мерцедес Е 350“ с рег.№ СА 2469 ХК, причинени при
ПТП настъпило в гр. София на бул. „Цар Борис III“ по посока Горнобански път в района на
стеснението при бул. „Житница“ на 03.08.2017 г., вследствие виновно, противоправно
поведение на водач на л.а. „Ауди А4“ с рег. № РК 5530 ВА, чиято гражданска отговорност е
била застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението – 28.06.2022г., до окончателното изплащане на вземането. До ответника е била
отправена претенция за процесната сума, но задължението било погасено частично, поради
което ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 96,65 лв. за периода 23.06.2019 г. –
23.06.2022 г. Претендират се съдебните разноски.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие - ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че е
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение чрез заплащане на
извършения в сервиз ремонт, като платеното обезщетение е в размер на 1834,45 лв. и са
сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на делинквента, поради което спрямо него в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение. На ответника е изпратена регресна
покана за заплащане на горепосочената сума за заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, като е извършено частично погасяване в размер на 1532,30 лв.,
поради което е останал задължен за остатъка в размер на исковата сума – 317,15 лв.
В законоустановения срок ответникът „Д.З.“ АД чрез пълномощника си юрк.
Михаела Стоянова е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по
основание и по размер. Твърди необосновано завишаване на размера на определеното от
ищеца обезщетение, оспорва причинната връзка между вредите по предната част на
автомобила и процесния инцидент. Претендира, че с плащане на сумата от 1532,30 лв.
1
задължението му е погасено в цялост. Оспорва претенцията за лихва, по отношение на която
прави възражение за давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за
което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата
да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
С доклада по чл. 146 ГПК като безспорно между страните е отделено:
Валидно към 03.08.2017г. облигационно правоотношение по договор за „Гражданска
отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил „Ауди А4“ с рег. № РК
5530 ВА и ответното дружество „Д.З.“ АД.
Заплащане от страна на „ЗАД А.Д.“ АД на увреденото лице обезщетение в размер на
1834,45 лв. за възстановяване на вредите по автомобил „Мерцедес Е350“ с рег. № СА 2469
ХК, както и на 15 лв., ликвидационни разноски.
Заплащане от „Д.З.“ АД по регресна претенция на „ЗАД А.Д.“ АД сумата в размер на
1532,30 лв.
Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 03.08.2017г.
между собственика на автомобил „Мерцедес Е350“ с рег. № СА 2469 ХК и ищцовото
дружество е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско”.
Ответникът оспорва механизма на ПТП доколкото счита, че вредите по предната
част на л.а. „Мерцедес Е350“ с рег. № СА 2469 ХК не се намират в причинно следствена
връзка с процесното ПТП.
За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 03.08.2017г.
Същият е частен писмен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който
съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото.
Също така от показанията на свидетеля и заключението по САТЕ, което съдът цени
като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 03.08.2017г. л.а. „Ауди А4“ с рег. № РК 5530 ВА се движел по бул. „Цар Борис
III“ с посока на движение бул. „Никола Петков“ и на кръстовището с бул. „Житница“
водачът реализирал ПТП с намиращият се пред него л.а. „Мерцедес Е350“ с рег. № СА 2469
ХК. В следствие на удара л.а. „Мерцедес Е350“ с рег. № СА 2469 ХК се изместил напред и
настъпило съприкосновение на предната част на МПС-то с колче.
Няма несъответствие в доказателствения материал относно предмета, в който се е
сблъскал автомобилът. Записаното в експертизата, че автомобилът се е сблъскал в следствие
на удар с предната си броня с кофа, съгласно уведомлението за щета, се дължи на грешка.
Видно е от уведомлението за щета, което съответства с показанията на свидетеля К. К., че
автомобилът се е сблъскал с „колче“, а не „кошче“. Така или иначе вещото лице в заседание
от 06.10.2023г. сочи, че вредите в предната част на автомобила биха настъпили по същия
2
начин от сблъсък с колче. Също така следва да се отчете, че вредите върху предната броня
на автомобила са посочени и в самия протокол за ПТП от 03.08.2017г.
Горният механизъм, включително настъпилите по предната част на автомобила щети
по предна броня и решетка, се потвърждава, както се посочи по-горе, от Протокол за ПТП и
от показанията на св. К. К..
Още повече със самото частично плащане по отправената претенция ответното
дружество е признало извънсъдебно настъпването на ПТП-то, вината на делинквента,
противоправността на деянието, както и причинната връзка на част от вредите, в заплатения
размер, с процесното ПТП. Ето защо съдът намира, че не е необходимо да обсъжда
противоправността на деянието и вината на водача на л.а. „Ауди А4“ с рег. № РК 5530 ВА
за настъпването на ПТП-то. Следва само да се спомене, че в протокола за ПТП от
03.08.2017г. същият се е признал за виновен.
Както се спомена по-горе заключението по СТЕ категорично установява, че е налице
причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и
описаните увреждания на л.а. л.а. „Мерцедес Е350“ с рег. № СА 2469 ХК, включително в
предната част на автомобила.
Тоест, с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по
възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по
силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент
дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия
застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията
на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Видно от заключението на САТЕ стойността на причинените щети на увредения
автомобил към момента на процесното застрахователно събитие по средни пазарни цени за
ремонт на автомобила е 1984 лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
3
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е
1984 лв./заключение по САТЕ/ и до който размер ищецът има право да получи плащане по
регресната претенция, при условие че е платил такова обезщетение.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер на 1834,45 лв.,
съответно до същия е възникнало неговото суброгационно право.
Изведено е като безспорно, че от „Д.З.“ АД по регресната претенция на „ЗАД А.Д.“
АД е заплатена сума в размер на 1532,30 лв. Тоест, остава неплатената сума в размер на
302,15 лв., която следва да бъде присъдена.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. От заключението по изготвената
САТЕ се установява, че обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в
границите на 15 лв.- 25 лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 15 лв., която
също следва да бъде присъдена.
Следователно искът следва да бъде уважен до пълният му предявен размер от 317,15
лв.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност"
следва в 30 дневен срок да определи и изплати размера на своето задължение или
мотивирано да откаже плащането по предявената претенция от застрахователя по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице.
След изтичането на този срок застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" изпада в забава на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията по щетата е била предявена от ищцовото дружество на
29.11.2017г./входяща в администрацията на ответното дружество дата/. Тоест, длъжникът е
изпаднал в забава на 30.12.2017г. Претендира се обезщетение за забава за периода
23.06.2019г. до 23.06.2022г. в размер на 96,95 лв.
Съгласно чл. 387, ал. 8 от КЗ вземанията за лихви върху застрахователното
обезщетение се погасяват с тригодишна погасителна давност. В случая давността се
прекъсва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
28.06.2022г., видно от положен в/у него печат. Ето защо възражението за изтекла давност е
основателно що се отнася за периода от 23.06.2019г. до 28.06.2019г.
Следователно обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от
28.06.2019г. до 23.06.2022г. За този период размерът на законната лихва върху главницата от
317,15 лв., изчислен с лихвен калкулатор, е 96,20 лв., до който следва да се уважи иска.
Относно разноските по производството:
Предявен размер: 413,80 лв.; Уважена част: 413,35 лв.; Отхвърлена част: 0,45 лв.
Разноски на ищеца: ДТ - 100 лв.; Депозит АТЕ – 200 лв.; юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер за исковото и заповедното производство 150 лв. или
общо 450 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съответно на уважената част от исковете на ищеца се
4
дължат разноски в размер на 449,51 лв.
Разноски на ответника: Депозит АТЕ – 200 лв., депозит за призоваване на свидетел –
30 лв.; юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за исковото и заповедното
производство 150 лв. или общо 380 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК съответно на отхвърлената част от исковете на ответника се
дължат разноски в размер на 0,41 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че „Д.З.” АД с ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. ...., дължи на ЗАД „А.Д.” АД с ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. ..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.07.2022г. по ч.гр.д. № 34642/2022г. по описа на
СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 317,15 лв., представляваща неплатен размер
на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по имуществена застраховка „Каско” относно л.а. „Мерцедес Е350“ с рег. № СА 2469 ХК,
поради настъпило в района на гр. София, на кръстовището между бул. „Цар Борис III“ и бул.
„Житница“, пътнотранспортно произшествие на 03.08.2017г. по вина на водача на л.а.
„Ауди А4“ с рег. № РК 5530 ВА, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.06.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
- на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 96,20 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 317,15 лв. в размер на законната лихва за
периода от 28.06.2019г. до 23.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 96,20 лв. до
пълния предявен размер от 96,65 лв. и за периода от 23.06.2019г. до 28.06.2019г., като
погасен по давност.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., да
заплати на ЗАД „А.Д.” АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 449,51 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Д.” АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да
заплати на „Д.З.” АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 0,41 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6