Решение по дело №26685/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11401
Дата: 12 юни 2024 г.
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20231110126685
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11401
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110126685 по описа за 2023 година
Ищецът ЗАД „А..“ АД е предявил срещу ответника „Д..“ ЕАД обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на
сумата от 2 248.20 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума
от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата, и
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 191.39 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 04.08.2022 г. до 17.05.2023 г.
Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 29.11.2021 г. пътно-
транспортно произшествие (ПТП) в гр. София, е изплатил сумата от 2 233.20
лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по лек
автомобил с марка „Хюндай” с регистрационен № .., застрахован по
имуществена застраховка „Каско” при „ЗАД „А..“ АД, със застрахователна
полица № 18-20-0300/300/5000564, валидна към момента на
застрахователното събитие.
Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е
обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал
лек автомобил с марка „Рено Мастер” с рег. № .., но задължението към ищеца
не било погасено, въпреки отправената регресна покана до ответника.
1
Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка
се е суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното
обезщетение в размер на 2 248.20 лв.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „Д..“ ЕАД,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, причинно-
следствената връзка между настъпилите увреждания по лек автомобил с
марка „Хюндай” с регистрационен № .. и произшествието, както и виновното
поведение на лек автомобил с марка „Рено Мастер” с рег. № ... Заявява, че
претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 22.01.2024 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
водачът, управлявал лек автомобил с марка „Рено Мастер” с рег. № .., е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие, както и че за отстраняване на щетите по лек
автомобил „Хюндай” с регистрационен № ..,, настъпили във връзка с
реализирано на 29.11.2021 г. ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на
2 233.20 лв.
От представения по делото Протокол за ПТП от 29.11.2021 г. съставен
от М.К. – служител при ОПП-СДВР (лист 10 по делото), се установява, че на
29.11.2021 г., в 13.45 ч., в гр. София, на ул. „Иван Арабаджията“ пред бл. 44,
водачът на лек автомобил с марка „Рено Мастер” с рег. № .. при
необезопасена маневра – движение назад реализира ПТП с паркирания лек
автомобил с марка „Хюндай” с регистрационен № .., в резултат на което са
причинени материални щети и на двата автомобила, като протоколът е
подписан от водачите и двете горепосочени МПС-та без възражения.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
2
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, предвид
изрично предвидената в ЗДвП компетентност, и причинените вреди на
автомобилите. Тъй като материалната доказателствена сила на този
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът
приема за установено, че процесното ПТП е осъществено по вина на водача
на лек автомобил с марка „Рено Мастер” с рег. № .., в следствие на което е
причинил материални щети на лек автомобил с марка „Хюндай” с
регистрационен № ...
Установява се от показанията на свидетеля М. К. Ч. (собственик на лек
автомобил с марка „Хюндай” с регистрационен № ..), че през 2021 г.
собствения на свидетеля лек автомобил бил паркиран в гр. София, кв.
Полигона, когато свидетелят бил уведомен от органите на КАТ, че е
настъпило ПТП. Свидетелства, че когато отишъл на мястото на
произшествието заварил товарен автомобил, който при извършване на
маневра бил причинил щети на автомобила на свидетеля.
Установява се от показанията на свидетеля М. К. Р. (водач на лек
автомобил с марка „Рено Мастер” с рег. № ..), че през 2021 г. свидетелят при
управление на горепосоченото МПС и извършване на маневра – движение
назад, не видял паркирания лек автомобил с марка „Хюндай” и го ударил,
като му причинил материални щети. Свидетелства, че за посоченото ПТП му
било наложено административно наказание – глоба.
Застрахованият е уведомил на 30.11.2021 г. писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана
преписка по щета № 0300/21/777/510500. Към преписката са приложени още
калкулации и доклад по щета, в които като стойност на ремонта е посочена
сумата от 3 415.20 лв.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка „Хюндай” с регистрационен № .. са в причинно следствена връзка с
процесното ПТП, както и че стойността на щетата по средни пазарни цени е в
размер на 3 412.01 лв. По отношение на спорния между страните въпрос за
обема на причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
3
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на
ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на
вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова
на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на
размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер.
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”.
От събраните по делото доказателства се установи, че при настъпване
на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице е съществувало
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № 18-20-0300/300/5000564. В срока
на действие на договора на 29.11.2021 г., в 13.45 ч., в гр. София, на ул. „Иван
Арабаджията“ пред бл. 44, е настъпило застрахователно събитие, при което
застрахованото имущество е било увредено в резултат на ПТП, предизвикано
по вина на М. К. Р., управлявал лек автомобил с марка „Рено Мастер” с рег. №
.., още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага като тази презумпция не бе опровергана в настоящото
производство чрез обратно доказване от ответника. Установи се още, че
ищецът е изплатил за отремонтиране на щетите по застрахования лек
автомобил с марка „Хюндай” с регистрационен № .. във връзка с процесното
ПТП застрахователно обезщетение в размер на 3 415.20 лв. и е направил
разходи по неговото определяне в размер на 15.00 лв.
4
При така установените факти съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу
прекия причинител на увреждането, респ. срещу застрахователя по договор за
застраховка „гражданска отговорност” до размера на вредата към деня на
настъпването на събитието - арг. чл. 411 от КЗ. Имайки предвид, че от
кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се установи, че
имуществените вреди причинени на застрахования лек автомобил с марка
„Хюндай” с регистрационен № .. в следствие на процесното ПТП са в размер
на 3 412.01 лв. и ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на
15.00 лв., както и че за отстраняване на щетите, настъпили във връзка с
процесното ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 3 415.20 лв., а
ответникът е изплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 1 182.00 лв. по
процесната щета, то искът е основателен и доказан до пълния предявен
размер от 2 248.20 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
на исковата молба – 17.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата е
основателен. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84
ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в
забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение
– от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 411 КЗ
вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното
обезщетение. Датата на изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на
дата на забавата. Предвид липсата на установен срок за изпълнение на
задължението на ответника, за да изпадне същият в забава е било необходимо
да му бъде отправена покана от страна на ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. В конкретния случай такава покана е била отправена по процесната
щета, в отговор на която ответникът е изплатил на ищеца на 04.08.2022 г.
доброволно сумата от 1 182.00 лв. За претендирания периода на забавата от
04.08.2022 г. до 17.05.2023 г. размерът на дължимата мораторна лихва върху
5
главницата в размер на уважената й част от 2 248.20 лв., изчислен с помощта
на компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на лихви,
възлиза на 191.39 лв., поради искът следва да се уважи за пълния предявен
размер.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 1 069.71 лв., представляващи сбора от заплатената държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и свидетел, и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. .., да заплати на „ЗАД „А..”” АД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. .., на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата от 2 248.20 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при
„ЗАД „А..”” АД по щета № 0300/21/777/510500, ведно със законната лихва
върху сумата от предявяването на исковата молба – 17.05.2023 г. до
окончателното й изплащане, и сумата от 191.39 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 04.08.2022 г. до 17.05.2023 г.
ОСЪЖДА „Д..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. .., да заплати на „ЗАД „А..”” АД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1 069.71 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6