№ 695
гр. Шумен, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630100799 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени /при условията на евентуалност/ искове,
както следва: главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4
от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК и евентуален иск
с правна квалификация чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, във вр. с
чл.143 и чл.144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр.чл.10, ал.1 от ЗПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В. К. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, бул. „*** № 15, вх. 1, ет. 3, ап. 14, със съдебен
адрес: гр. София, р-н „Средец“, ж. к. „Яворов“, ул. „***” № 74, ет. 1, ап. 1, електронен адрес
за призоваване: ****************@*****.*** чрез адв. Антоний Димитров от САК срещу „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***
№ 52 – 54, представлявано от управителите Александър Чавдаров Димитров, Валентин
Ангелов Гълъбов, Николай Георгиев Спасов и Лукас Турса.
Ищецът твърди, че на 07.07.2023 г. сключил с ответното дружество - „Ти Би Ай Банк“
ЕАД Договор за потребителски кредит с клиентски № *********, по силата на който му бил
предоставен потребителски кредит в размер на 10 000 лева. Посочената сума следвало да
бъде върната при ГПР 48.56%, като договорената лихва била в размер на 9532.95 лв.
Дължимата по договора сума следвало да бъде върната за срок от 36 месеца, с месечна
погасителна вноска в размер на 615.59 лв., а последната 615.27 лв., вносими до 15-то число
на текущия месец. С договора за потребителски кредит ищецът се задължил да заплати на
ответника застрахователна премия в размер на 2627.97 лв., представляваща застраховка
BANK Защита на кредита. Ищецът до този момент е заплатил 200 лв., от които 100 лв. на
28.10.2023 г. и 100 лв. на 16.02.2024 г.
Твърди, че Договора за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22,
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При сключването на процесния договор за потребителски
кредит е бил сключен и договор за застраховка, поради което застрахователната премия
представлявала разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. Застрахователната премия
била прибавена към главницата, а не към другите разходи по кредита. Смята, че въпросната
1
застраховка представлява единствено скрито възнаграждение за кредитодателя.
В исковата молба ищецът излага, че посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Поради
това в договора е трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречала на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да обяви за
недействителен Договор за потребителски кредит с клиентски номер *********, сключен
между В. К. К., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на кредитодател.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли иска за обявяване
недействителност на целия договор, моли да се прогласят за недействителни клаузите на чл.
7, т. 2.3, във вр. чл. 7, т. 1 от Договора за потребителски кредит в частта за дължимата
застрахователна премия във връзка с Декларация за определяне на изискванията и
потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски
кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ
Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International. Смята, че застрахователният
договор, също трябва да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като посочва, че в
случая шрифта е видимо по-малък от изискуемия съобразно закона шрифт 12.
В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.
Моли да му бъдат присъдени и всички, сторени по делото разноски, включително за
адвокатско възнаграждение.
В проведените по делото съдебни заседания, ищеца, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирани на 20.06.2024 г. и 20.08.2024
г. писмени становища от пълномощника на ищеца – адв. Антоний Димитров от Адвокатска
колегия – София, излага конкретни съображения в подкрепа на исканията си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответника заявява, че счита предявените искове са допустими,
но следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни. Не оспорва, че между него и
ищеца е сключен договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба
съдържание. Излага, че в чл. 19, ал. 1 от ЗПК било посочено, че годишният процент на
разходите по кредита изразяват общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Заявява, че в § 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК било дадено легално
определение на „Общ разход по кредита за потребителя“. Това били всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга била задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита бил в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Заявява, че застрахователната премия се включвала в ГПР като разход за
допълнителна услуга само, когато сключването на застрахователния договор е задължително
2
условие за получаване на кредита. Твърди, че в случая сключването на застраховката не е
условие за сключването на договора за потребителски кредит.
Счита, че Договора за потребителски кредит отговаря на изискването на чл. 11, ал.1,
т.10 от ЗПК и поради това искът следва да се отхвърли като неоснователен. В процесния
договор за потребителски кредит, сключен между страните, липсвали неясноти, които да
обусловят използването на допускания при изчислението на ГПР. Договорът за кредит бил
сключен за конкретна сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия
срок и се усвоявала еднократно и в началото на договора.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск излага, че
застрахователната премия е част от Договора и съответно изискването за шрифт по чл. 10,
ал. 1 от ЗПК е изпълнено в цялост. От друга страна твърди, че Договорът за застраховка и
прилежащите към него документи представлявали отделно правоотношение, а за тях като
документи в ЗПК и КЗ не било предвидено изискване за шрифт.
Счита, че клаузите на договора са валидни и действителни и не противоречат на
закона, не го заобикалят и не накърняват добрите нрави, като излагат конкретни
съображения в тази насока. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени и да им бъдат
присъдени направените в производството разноски.
В съдебно заседание, представляващият ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за потребителски кредит с клиентски №
*********/07.07.2023 г., е видно че кредиторът – ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД се е
задължил да предостави на кредитополучателя – ищеца В. К. К. потребителски кредит за
общо ползване в размер на 10 000 лева. В чл. 7. 1. от Договора, след посочения размер на
кредита е посочена и застрахователна премия застраховка „BANK Защита на кредита“ в
размер на 2 627.97 лв. Посочен е общ размер на кредита 12 627.97 лв. В чл. 7.2.3 е посочено,
че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата
част от кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя или
застрахователния посредник, съгласие за което кредитополучателя декларира с подписване
на договора. В чл. 9 от договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в
размер на 41.09 %, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а
в чл. 10 е посочен годишният процент на разходите 48.56 %, и обща сума, дължима от
потребителя – 22 160.92 лв. В договора за потребителски кредит е обективиран и
погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на
първата дължима вноска е на 15.08.2023 г., а на последната на 15.07.2026 г., т. е. посочената
сума следвало да бъде върната за срок от 36 месеца, чрез 35 равни месечни погасителни
вноски в размер на по 615.59 лв. и 1 погасителна вноска, последната в размер на 615.27 лв.,
вносими до 15-то число на текущия месец.
С подписване на договора потребителят е декларирал, че преди сключването му е
получил на хартиен носител необходимата информация под формата на „Стандартен
европейски формуляр“.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за
потребителски кредит с клиентски № *********/07.07.2023 г., адвокатско пълномощно,
платежно нареждане.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна
3
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че във връзка с погасяване на процесния
кредит са постъпили общо 200 лв., както следва: на 30.10.2023 г. – 100 лв. и на 16.02.2024 г.
– 100 лв., като с постъпилите суми са погасени само лихви. Вещото лице заключава, че
размерът на ГПР възлиза на 82.5678 %, заедно с предвидената в посочения договор и
включена в погасителния план застраховка.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 07.07.2023 г.
Договор за потребителски кредит с клиентски № *********. Не е спорен и въпроса, че с
клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с
главницата, следва да заплаща на кредитодателя и застраховка.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 07.07.2023 г. по своята
правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е
физическо лице, на което по силата на сключения договор от 07.07.2023 г. е предоставен
паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на
изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в
отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за
потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в чл. 9.1 от договора е
посочен размерът на годишния лихвен процент по кредита, а в чл. 9.2 – начина на
начисляване на лихвата – ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер
на главницата, която информация заедно с уговорения срок на договора съдържа и
условията за прилагането му.
Неоснователни са и твърденията на ищеца за противоречие на договора с изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски
кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. В случая, видно от договора, в него се съдържа необходимата
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, като погасителният план е инкорпориран в самия договор. Доколкото в него е
4
уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане на суми,
дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Съгласно практиката на Съда на ЕС по Директива 2008/48/ЕО относно договорите за
потребителски кредити (Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по
дело С-331/18) в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски,
не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска
е предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска национална правна уредба,
съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, която показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи.
Ищеца В. К. се позовава, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В
процесния договор ГПР е определен в размер на 48.56 % като абсолютна процентна
стойност. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. При така дадените
легални дефиниции в закона, при изчисляване на годишния процент на разходите, при
процесния договор, е следвало да бъде включена поне и еднократната такса за оценка на
риска, която вместо това е включена в общия размера на кредита, като по този начин в
договора не е посочен действителният ГПР. Така не само, че ГПР е посочен единствено като
процентна стойност в цифри, а и не е посочена действителната стойност на ГПР, изчислен
към момента на сключване на договора за кредит. Поради липсата на конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените
в него компоненти, се препятства възможността на потребителя да прецени дали да сключи
договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за
потребителя начин (чл.10, ал. 1 от ЗПК). Нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК е самостоятелно основание за недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК,
поради което и на това основание следва да бъде признат за недействителен.
Още повече в договора формално посоченият размер на ГПР е под петкратният
размер, но когато дължимата от кредитополучателя сума за предвидената в посочения
договор и включена в погасителния план застраховка се включи като компонент на ГПР води
до надвишаване на размера му посочен в чл. 19 ал. 4 от ЗПК и същият е 82.5678 %.
Съобразно гореизложеното, сключения между ищеца В. К. К. и ответника „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД Договор за потребителски кредит с клиентски № *********/07.07.2023 г. се явява
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и предявеният
с исковата молба иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1
от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е основателен и доказан и следва да се уважи, като се прогласи за
нищожен сключеният между страните посочен по-горе договор за кредит.
С оглед уважаване на главния иск, съда не следва да се произнася по предявеният в
5
условията на евентуалност иск за прогласяване на недействителността на клаузите на чл. 7,
т. 2.3, във вр. чл. 7, т. 1 от Договора за потребителски кредит в частта за дължимата
застрахователна премия във връзка с Декларация за определяне на изискванията и
потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски
кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ
Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП.
По разпределение на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски.
В случая единствените разноски, които следва да се присъдят на ищеца са адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
доколкото пълномощникът на ищеца се е съгласил да му окаже процесуална защита по двата
иска при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съобразно сключеният между нея и
ответника по Договор за правна защита и съдействие от 21.03.2024 г. Съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА, на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно обаче според
Решение от 25.01.2024 г. по дело – С – 438/22 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, съдът не
е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по
делото, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, поради че това, че цитираната Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. нарушава забраната по член 101, параграф 1 от ДФЕС. Съдът, след
преценка на конкретната правна и фактическа сложност на настоящия имуществен спор, на
вида и броя на извършените процесуални действия, изразяващи се в подаване на искова
молба по дело с еднороден предмет с висящи пред ШРС многобройни такива и с броя на
съдебните заседания, отчитайки, че не се е явявал в съдебно заседание процесуален
представител на ищеца, определя адвокатско възнаграждение в общ размер на 200 лева.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител
на ищеца адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за иска в
размер на 240 лева с ДДС.
Следва да се посочи, че настоящия състав споделя установената практика в
Определение № 284 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. дело № 238/2012 г., IV г. о., Определение
№ 70 от 5.02.2018 г. на ВКС по ч.т.дело № 257/2018 г., I т. о., Определение № 477 от
4.11.2016 г. на ВКС по ч. т. дело № 1218/2016 г., I т. о. и др., съобразно която, когато между
страните са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е
една, едно е и адвокатското възнаграждение. Отговорността за разноски се преценява с оглед
основателността на предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск или
по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск,
ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или
производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от
изхода по евентуалния иск. Именно поради това доколкото в настоящото производство е
уважен главния иск на ищеца, като съдът не се е произнасял по предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, във вр.
с чл.143 и чл.144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр.чл.10, ал.1 от ЗПК, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА, във вр. ал. 1, т. 1 от ЗА определя едно възнаграждение на адвоката на ищеца.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Шумен и сума в общ размер на 1 136.44 лева, представляваща
държавна такса за водене на делото /886.44 лв./ и възнаграждения за вещо лице /250 лв./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр.
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по иска, предявен от В. К. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, бул. „*** № 15, вх. 1, ет. 3, ап. 14, със съдебен адрес: гр. София,
р-н „Средец“, ж. к. „Яворов“, ул. „***” № 74, ет. 1, ап. 1 чрез адв. Антоний Димитров от
САК срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*** № 52 – 54, представлявано от управителите Александър Чавдаров
Димитров, Валентин Ангелов Гълъбов, Николай Георгиев Спасов и Лукас Турса, Договор за
потребителски кредит с клиентски № *********/07.07.2023 г., сключен между „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, ЕИК *********, като кредитодател и В. К. К., ЕГН **********, като
кредитополучател.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. Антоний
Димитров от Адвокатска колегия – София, с адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец“,
ж. к. „Яворов“, ул. „***” № 74, ет. 1, ап. 1 сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ в настоящото
производство на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА и съгласно
представен списък за разноски
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, сума в размер на в общ размер на 1
136.44 лв. /хиляда сто тридесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща държавна такса за водене на делото /886.44 лв./ и възнаграждение за вещо
лице /250 лв./.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7