№ 4437
гр. Варна, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100502950 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, срещу
решение №262334/21.07.2021г., постановено по гр.д. № 12487/2020 г. на ВРС,
с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищците
С.Д.Я., ЕГН **********, и И.Б.Ф., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: **********, не дължат на „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ № 33, сумата от 835,85 лв., представляваща стойност на служебно
начислено количество вода по реда на чл. 39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за обект на
потребление с абонатен № 1794762, за която сума е издадена фактура №
**********/ 12.02.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради
необоснованост и неправилна интерпретация на събраните доказателства.
Твърди се, че сключеният между страните договор от 08.03.2018г. няма за
предмет присъединяване на имота към уличен водопровод, както е приел
съдът, а присъединяване на самия уличен водопровод към водопреносната
мрежа. Ищците са изградили уличния водопровод през 2018г., през 2019г.
имотът им е присъединен към него чрез водопроводно отклонение и именно
от този момент същият е бил водоснабден. Без значение е, че водомерът е
монтиран едва на 13.11.2019г. Монтажът на водомера е последният етап от
присъединяването на имота към водопроводната мрежа, започнал с
1
изграждане на водопровода и водопороводното отклонение. Още на
07.05.2019г. ищците са посочили на кого да бъде открита партидата въз
основа на представено споразумение, т.е. към този момент имотът е бил
водоснабден. Партидата е разкрита едва на 12.12.2019г., тъй като тогава е
заплатена съответната административна такса. За периода 07.05.2019г. -
13.11.2019г. обаче ищците са ползвали вода, без да имат открита партида за
периода на строителството, поради което са налице основанията на чл.39,
ал.5, т. 4 от Наредба 4/2004г. за служебно определяне на процесното
количество от 390 куб.м. вода, начислено на 12.02.2020г., когато е издадена
процесната фактура. Оспорва се защитната теза на ищците, че за процесния
период строежът е водоснабдяван през съседен имот, с твърдения, че след
монтажа на водомера за 11 месеца са потребени 92 куб.м. вода, а за периода
21.11.2018г. – 07.02.2020г. за 14 месеца се твърди консумация през съседен
имот за само 28 куб.м. Оспорва се доказателствената стойност на писмения
договор от 21.11.2018г., с твърдения, че противоречи на другите писмени
доказателства и е антидатиран и съставен за целите на процеса. В същия И.Е.
е посочен като собственик на съседния имот, въпреки че го е придобил едва
на 06.12.2018г. Свидетелските му показания се оспорват като голословни.
Сочи се, че партида за съседния имот е открита едва на 17.01.2020г., а
твърдяната консумация от ищците за 28 куб.м. вода е заплатена едва на
18.02.2020г. с оглед предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че във въззивната жалба за първи
път се навеждат нови твърдения и оспорвания, които са преклудирани. От
споразумението от 07.05.2019г. не следва извода, че от тази дата нататък
имотът е водоснабден. Оспорва ищците да са изградили уличен водопровод
през 2018г., от който впоследствие да са черпили вода. Поддържа, че имотът
е присъединен към водопреносната мрежа на 13.11.2019г. Това се установява
от констативен протокол **********/21.01.2020г., според който в имота не е
имало регистрирани водопроводни отклонения без монтирани водомери до
13.11.2019г., както и от обясненията на вещото лице в о.с.з. на 29.06.2021г., че
ползване на вода без водопроводно отклонение е невъзможно, а такова не е
съществувало преди 13.11.2019г. Съображенията, че след монтажа на
водомера консумацията се е увеличила, счита за преклудирани и
ирелевантни, а по същество неоснователни, доколкото до този момент всички
извършвани СМР представляват сух процес (изкопни работи, кофраж,
арматура, леене на основи, плочи и колони, декофриране), а извършените
след това довършителни работи изискват ползването на вода. Изложен е
доказателствен анализ на писмените и гласни доказателства в подкрепа на
поддържаната в първата инстанция защитна теза, че до монтирането на
водомера, вода за строителството е осигурявана от съседен имот.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
2
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, срещу
решение №262334/21.07.2021г., постановено по гр.д. № 12487/2020 г. на ВРС,
с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищците
С.Д.Я., ЕГН **********, и И.Б.Ф., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: **********, не дължат на „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ № 33, сумата от 835,85 лв., представляваща стойност на служебно
начислено количество вода по реда на чл. 39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за обект на
потребление с абонатен № 1794762, за която сума е издадена фактура №
**********/ 12.02.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.01.2022 г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4