Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр. Костинброд, 29.04.2022 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд гр. Костинброд, ІI - ри състав, в публично съдебно заседание проведено на четвърти април през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при съдебния – секретар Десислава Митова, като
разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 35 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :
„T. К.” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д.“,
ул. „Н. Х.” № *, ет.*, офис *, представлявано от управителя В. В. Г. –
управител, чрез адв. Г. – САК е предявило против Л.В.Д.,
ЕГН ********** *** за заплащане на
сумата от 5 318.04 / пет хиляди триста и осемнадесет лева и четири
стотинки / лева, равняващи се на 2 719.07 евро - дължими, но неплатени месечни лизингови вноски по
Договор за лизинг
на автомобил № 300Р1552 / 07.06.2018 г. за периода от м. 07.2018 г. до м.
12.2018 г. и 223,65 / двеста двадесет и три лева
и шестдесет и пет стотинки / лева, равняващи се на 114.35 евро - неустойка за забава по чл. 46.1 от Договор за лизинг
на автомобил № 300Р1552 / 07.06.2018 г. за периода от 19.07.2018 г. до
27.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 27.03.2019 година до окончателното
погасяване па вземането, както и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди,
че на 07.06.2018 г.
е сключен между страните Договор за лизинг на автомобил № 300Р1552. По силата на същия
лизингодателят се задължил да придобие лек автомобил, марка „А*“, модел „А*“,
рег. № *** и да предостави лизинговата вещ на лизингополучателя срещу
възнаграждения. Съгласно чл. 6 от Договора лизинговата стойност на лизинговата
вещ била 12 862.21 евро. Първоначалната вноска била в размер на
3 045.41 евро, а срокът на договора е 36 / тридесет и шест / месеца,
считано от датата на сключването му.
Съгласно
разпоредбата на т. 46.1 от Договора при забава за плащане на която и да е от
дължимите лизингови вноски, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка
в размер на законовата лихва за периода на просрочието върху размера на
просрочената сума.
С оглед на
гореизложеното ищецът моли съдът да постанови
решение, с което да осъди
ответника да му
заплати сумата от 5 318.04 / пет
хиляди триста и осемнадесет лева и четири стотинки / лева, равняващи се на 2 719.07 евро - дължими, но неплатени месечни лизингови вноски по Договор
за лизинг на автомобил №
300Р1552 / 07.06.2018 г. за периода от м. 07.2018 г. до м. 12.2018 г. и 223,65 / двеста двадесет и три лева и
шестдесет и пет стотинки / лева, равняващи се на 114.35 евро - неустойка за забава по чл. 46.1 от Договор за лизинг на
автомобил № 300Р 1552 / 07.06.2018 г. за периода от 19.07.2018 г. до 27.02.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.03.2019 година до окончателното погасяване па
вземането.
Направено е искане за
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ищецът редовно призован за съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител. С молба вх. № 260848 /
13.07.2022 г. същият е заявил, че поддържа така предявените искове и моли съдът
да ги уважи.
Ответникът
редовно призован за съдебно заседание пред настоящата инстанция явява се лично
в с. з. на 07.02.2022 г. и заявява, че има преписка за посочените два
автомобила и не знае защо го викаме. Съдът му е дал 10 – дневен срок да посочи
преписката и същата да бъде изискана и приложена по настоящото производство.
Съдът
след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите изложени от ищеца и съгласно разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения като
доказателство по делото Договор за лизинг на автомобил № 300Р1552 / 07.06.2018 г., че ищецът и ответникът са сключили договор за придобиване на лек автомобил, марка „А*“, модел „А*“,
рег. № ***, за сумата от 12 862.21 / дванадесет хиляди осемстотин
шестдесет и две и 0.21 / евро.
От приложение приемателно –
предавателен протокол от 26.06.2018 г. се установява, че лизингодателят - „T* К*” ООД, ЕИК : *„T* К.” ООД, ЕИК : * предава на лизингополучателя – Л.В.Д.,
ЕГН ********** лек автомобил, марка „А*“, модел „А*“, рег. № *, рама WAUZZZ8K49N059833.
Като доказателство по делото е
приложено и копие от Договор за финансов лизинг № 300Р1552 / 07.06.2018 г.,
където са посочени месечните вноски и който договор ответникът е получил, като
е положил подписа си.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 342 ал.2 от ТЗ дава легална
дефиниция на договора за финансов лизинг – лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице и да я предостави за ползване на лизингополучателя
срещу възнаграждение. Съгласно съдебната практика (постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 102/ 03.08.2010г. по т.д. № 897/ 2009г. на ІІ т.о., ТК на ВКС на
РБ) финансовият лизинг съчетава мандатен елемент – поръчката да бъде придобита
вещта и финансово-кредитен елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с
негови средства и последващото изплащане на вещта от лизингополучателя под
формата на възнаграждение за ползването /лизингови вноски/. Общият размер на
лизинговото възнаграждение по договора за финансов лизинг се калкулира така, че
да бъде покрита както първоначалната стойност на вещта, така и разноските на
лизингодателя и неговата печалба, поради което финансовият лизинг съдържа и
клауза за закупуване на вещта от лизингополучателя.
Между ищеца и ответника е възникнало
облигационно правоотношение съгласно сключен Договор за лизинг на автомобил № 300Р1552 / 07.06.2018 г., а именно : лек автомобил, марка „А*“, модел „А*“, рег. № *, рама WAUZZZ8K49N059833.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото
производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане
спрямо ответника за сумите, посочени в исковата молба. Това доказване следва да
е пълно и главно, и т.к. в случая се касае за договорни отношения, при които и
двете страни имат насрещни права и задължения, то ищецът следва да докаже
качеството на кредитор – т.е. своята изправност в тези отношения, за да може да
се достигне до извод, че задължението на ответника е ликвидно и изискуемо. Тези
обстоятелства съдът счита за доказани с представянето на договор за лизинг,
обхващащ периода месец 07.2018 г. – месец 12.2018г., приемо-предавателния
протокол и уговорките по Общите условия на договорите за лизингза. В случая, ответникът посочи, че
се води преписка относно двата автомобила,
но не е представил
по делото доказателства за такова производство, а доказателствената му тежест в тази
насока му е указана от съда още с определението за насрочване на делото.
Предявеният иск за
заплащане на сумите от 5 318.04
/ пет
хиляди триста и осемнадесет лева и четири стотинки / лева, равняващи се на 2 719.07 евро - дължими, но неплатени месечни лизингови вноски по Договор
за лизинг на автомобил №
300Р1552 / 07.06.2018 г. за периода от м. 07.2018 г. до м. 12.2018 г. и
223,65 / двеста
двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки / лева, равняващи се на 114.35 евро - неустойка за забава по чл. 46.1 от Договор за лизинг на
автомобил № 300Р1552 / 07.06.2018 г. за периода от 19.07.2018 г. до 27.02.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.03.2019 година до окончателното погасяване па
вземането, се явява основателен и доказан, поради което следва
да бъде уважен.
С оглед
изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските
по делото / не е
представен е списък по чл. 80 от ГПК / в размер на 262.72 / двеста шестдесет и два лева и седемдесет
и две стотинки / лева – ДТ.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Л.В.Д., ЕГН ********** *** заплати на „T* К*”
ООД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, ж.к. „Д*“, ул. „Н* Х*” №*, ет.*, офис*, представлявано от управителя В. В. Г. – управител сумата от 5 318.04 / пет
хиляди триста и осемнадесет лева и четири стотинки / лева, равняващи се на 2 719.07 евро - дължими, но неплатени месечни лизингови вноски по Договор
за лизинг на автомобил №
300Р1552 / 07.06.2018 г. за периода от м. 07.2018 г. до м. 12.2018 г. и
223,65 / двеста
двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки / лева, равняващи се на 114.35 евро - неустойка за забава по чл. 46.1 от Договор за лизинг на
автомобил № 300Р 1552 / 07.06.2018 г. за периода от 19.07.2018 г. до 27.02.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.03.2019 година до окончателното погасяване па
вземането.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Л.В.Д.,
ЕГН ********** *** заплати на „T. К.” ООД, ЕИК :*, със седалище и адрес
на управление: гр. С*, ж.к. „Д*“, ул. „Н* Х*” № *, ет*, офис *,
представлявано от управителя В* В* Г* – управител направените
по делото разноски в размер на
262.72 / двеста
шестдесет и два лева и седемдесет и две стотинки / лева – ДТ.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: