№ 59
гр. Г.Т., 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря М.на В. Д.а
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20233220100383 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Е.П.П.” АД ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „В.В.” 258 Т. Г със законни представители Пл. С., Я.
Д., и Д. К., чрез пълномощник адв. Вл. К. с адрес за призоваване гр. Д., бул.
„Т.М.“№40, вх.А, ап.11 срещу М. И. А. ЕГН ********** с адрес гр.Г.Т., ул.
„Ст. л-т Й.Т.“ № 1а.
Предявено е искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 166,
54 лв., представляваща незаплатена потребена електроенергия за обект по
фактури, издадени за периода 19.08.2020г до 8.06.2021г., ведно със законната
лихва, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на сумата от 46, 36 лв., представляваща
сбора от мораторната лихва върху всяка една от фактурите за ел. енергия от
падежа й до 8.09.2023г.
Претендират се сторените разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът, чрез назначен от съда особен представител, не е приложил
писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание особеният
1
представител не оспорва исковата молба.
С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.422,ал.І от
ГПК във вр. чл.124,ал.І от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
От приложените по делото доказателства съдът установява следната
фактическа обстановка:
Ответницата е клиент на ищцовото търговско дружество във връзка с
продажба на електрическа енергия за обект на потребление с абонатни номера
№ 0661091, 9500 и кл.№ ********** за процесния период на доставка.
За процесния период ищецът е издал фактури на обща стойност за сумата от
166. 54 лв., представляваща главница за консумирана електроенергия.
Съгласно чл.17,т.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електроенергия потребителят е длъжен да заплати стойността на използваната
в имота електроенергия в сроковете и по начина, определени в тези общи
условия- В разпоредбата на чл.26, ал.6 от ОУДПЕЕ е указано, че
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната електроенергия в посочените срокове, независимо дали е
получил писмено уведомление за размера на паричното задължение, като
изпада в забава след настъпването на падежа на съответната фактура, като
обезщетението за забава е в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден-чл.38 от ОУДПЕЕ.
По делото липсват доказателства за заплатената стойност на потребената
електроенергия.
Поради това ищецът е провел заповедно производство по чл.410 от ГПК,
като по ч.гр.дело№313/2023г. на РС Г.Т. срещу настоящата ответница е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира
предявените искове за доказани по размер, поради което са основателни и
исковете следват да бъдат уважени, така както са предявени.
Ищецът претендира сторените разноски по делото в настоящото съдебно
производство както следва :сумата от 75, 00 лв. за държавна такса, сумата от
480, 00 лв. адвокатско възнаграждение, сумата от 400.00 лв., депозит за
особен представител, както и сторените от ищеца разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 313/2023г. на РС Г.Т. в размер на сумата от 25,
2
00 лв. за държавна такса и сумата от 50, 00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като претендираните разноски са в общ размер на сумата от
1 030, 00 лв.
Съгласно т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г
съдът, който разглежда иска по чл.422 от ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В процесния случай исковете са уважени изцяло и за сторените от ищеца
разноски в съдебното и заповедното производство ответникът дължи
разноски на ищеца в общ размер на сумата от 1 030, 00 лв.
С оглед на изложеното съдът :
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ответницата М. И. А. ЕГН
********** съществуването на вземането на ищеца „ Е.П.П.” АД ЕИК*** със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.В.” 258 Т. Г със законни
представители Пл. С., Я. Д., и Д. К., в размер на сумата от 166, 54 лв.,
представляваща незаплатена потребена електроенергия за обект по фактури,
издадени за периода 19.08.2020г до 8.06.2021г., ведно със законната лихва, от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
18.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на сумата от 46, 36 лв., представляваща
сбора от мораторната лихва върху всяка една от фактурите за ел. енергия от
падежа й до 8.09.2023г., поради което осъжда ответница да заплати на ищеца
посочените парични суми.
Осъжда М. И. А. ЕГН ********** да заплати на „ Е.П.П.” АД ЕИК*** със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.В.” 258 Т. Г сумата в общ
размер от 1 030 лв., представляваща сторените разноски по делото в
настоящото съдебно производство и в заповедното производство.
3
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
4