№ 150
гр. гр. Добрич, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500373 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.
№261211/21.05.2021 год. на Й. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес с. П., общ. Р., обл. П., ул.
„С.” 53 срещу решение № 260050/2021 год. по гр.д.№248 /2020 год. на Районен съд
Каварна,с което е отхвърлен предявения от него срещу „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
ЯНТАР” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. П., общ. Ш.,
представлявана от председателя В.Д.С., иск с правно основание чл. 79 ал. 1, вр. с чл. 232 ал.
2 ЗЗД, за заплащане на сумата 6 316.10 лева, представляваща дължимо наемно
възнаграждение по договори за наем № 37 и № 37.1 сключени на 16.02.2018 год. между Й. Г.
Ш. и „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЯНТАР”.
С доводи за необоснованост и постановяване на съдебния акт в отклонение от материалния
и процесуалния закон се настоява за отмяната му, като въззивният съд постанови уважаване
на исковата претенция в цялост.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата
11.05.2021 год., жалба рег.№261211/21.05.2021 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от
ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЯНТАР” ,с. П. , общ. Ш. счита
жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
Спорни между страните са въпросите, какъв е размера на наемната цена за предоставената
1
от въззивника на кооперацията земеделска земя, уговорена в договорите от 16.02.2018 год.
като определяема в размер на минимум 30% от паричната равностойност на продукцията и
при липса на допълнително споразумение между страните относно размера й, респ.
налице ли е неизпълнение на задължението на наемателя по чл.228 от ЗЗД .Страните
основават становищата си на данните, че размера на минималното плащане за стопанската
2018/2019 год. възлиза на 37 лв./дка ,в годишния финансов отчет на кооперацията е
посочен размер на разходите за наем на земеделска земя от 80 лв./дка, а средното арендно
плащане за района през годината също възлиза на сумата от 80 лв./дка. Наемателят счита, че
дължимото наемно плащане е това ,за който между страните е постигнато съгласие-37
лв./дка ,а наемодателят това, посочено в решението на върховния орган на кооперацията –
Общото събрание, приело годишния счетоводен отчет-80 лв./дка , още повече че по един от
двата договора с идентично съдържание е изплатен наем в размер по –голям от 30% от
стойността на продукцията-70 лв. Въззивникът настоява да не бъде съобразявано решение
от дата 29.05.2019 год. на УС на кооперацията, представено като приложение към
заключението на вещото лице и неприето като доказателство по делото по съответния ред и
съгласно което, на наемодателите, не подписали договор за следващата стопанска 2019/2020
год. се изплаща рента в размер само на 30% от стойността на продукцията.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както
следва:
Обжалваното решение е постановено по осъдителен иск,черпещ правното си основание в
разпоредбата на чл. 79,във връзка с чл. 232 ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Заявената от Й. Г. Ш. срещу “ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЯНТАР“,с.П. претенция е
основана на твърдения за сключени между страните два договора за отдаване под наем на
земеделска земя в общ размер от 146.886 дка за стопанската 2018/2019 год.На дата
26.06.2020 год. ищецът получил плащане в размер от 37 лв./дка в общ размер от 5 434.78
лв.Дължимо било наемно плащане в размер от 80 лв./дка или общо 11 750.88 лв.,поради
което е отправено искане за осъждане на наемателя да заплати на наемодателя сумата от
6 316.10 лв.,съставляваща неплатена част от наемната цена в размер на 43 лв./дка за
отдаденото количество земеделска земя .
Претенцията е оспорена от кооперацията с доводи,че възнаграждението на наемодателя е
уговорено по договорите в размер на процент от стойността на добитата
продукция,определен след изготвяне на годишния финансов отчет като възлизащ на сумата
от 37 лв./дка ,т.е. в размер на 5 344.78 лв. за отдадените под наем от ищеца земеделски земи
от 146.886 дка.Задължението било погасено с плащане,поради което се настоява за
отхвърляне на претенцията.
Установява се по делото,че на дата 16.02.2018 год. между са били сключени: 1./договор №
37 за отдаване под наем на земеделски земи с обща площ от 142.109 дка-Нива с площ
13.089 дка, представляваща имот № 6132 в землището на с. П., общ. Ш.; Нива с площ 10.001
дка, представляваща имот № 1089 в землището на с. П., общ. Ш.; Нива с площ 49.347 дка,
представляваща имот № 1090 в землището на с. П., общ. Ш.; Нива с площ 69.672 дка,
2
представляваща имот № 8037 в землището на с. П., общ. Ш. и договор № 37.1 за отдаване
под наем на Нива с площ 4.777 дка., представляваща имот № 6018 в землището на с. П.,
общ. Ш..Договорите са били сключени за стопанската 2018/2019 год. Уговорено е било
годишно наемно плащане в размер на минимум 30 % от паричната стойност на продукцията,
платимо след изтичане на стопанската година и след реализация на продукцията, но не по-
късно от три месеца от края на стопанската година.Не е спорно,че ищецът е изпълнил
задължението на наемодател,като е предоставил на ответника за ползване общо количество
земеделска земя в размер от 146.886 дка. Не е спорно между страните, че на 26.06.2020 год.
по банкова сметка на ищеца е преведена от ответника сумата от 5434.78 лв., представляваща
наемно плащане за отдадена под наем земеделска земя, равняващо се на 37 лв. на 1 дка.
Съобразно протокол № 7 от проведено на 29.05.2019 год. заседание , Управителния съвет на
ЗК Янтар е взел решение за наемодателите, които не са подписали договори и не са подали
заявление за следващата стопанска година да се спази договора 2018/2019 год. за заплащане
на 30% от прихода за годината /рента размер/.Съобразно протокол от годишно отчетно
събрание на ЗК Янтар с. П., проведено на 20.06.2020 год., отчет за приходите и разходите и
годишен счетоводен отчет за 2019 год., че в частта за разходи за външни услуги е отчетена
сумата от 561 хил.лв. в т.ч. 524 хил.лв. – наем земя, при начислена рента – по 80 лв./дка. В
отчета е вписано още, че при анализ на отчетените приходи и полагащите се 30% за наем по
договор, рентата следва да е 37 лв./дка., а при изплащане на 80 лв./дка. сумата представлява
64.30 % от приходите.
Спорът между страните се свежда до точния уговорен и дължим от ответника размер на
наемна цена по договора.Поддържаният от ищецът размер на задължението на ответника за
наемна цена е по 80 лева на декар, а от ответника е поддържан размер на задължението му
за наемна цена е по 37 лева на декар – толкова, на колкото се равнява 30% от стойността на
продукцията от отдадените под наем земи.
Между страните съществува облигационно правоотношение, произтичащо от сключения от
тях договор и те са обвързани така, както са уговорили в него. Уговореният помежду им
размер на задължението за наемна цена е определяем и уговорената мярка за определянето
му е 30% от стойността на продукцията от отдадените под наем земи. Друга мярка за
определяне размера на задължението за наемна цена страните не са уговорили. Не следва
друго от формулировката на чл.3 ал.1 от договора –„минимум“ 30% от стойността на
продукцията. Действително, той предполага въвеждането и на още една мярка за определяне
размера на задължението за наемна цена. Тя би могла да бъде – уговорено в друг договор
наемно/арендно плащане или средното рентно плащане от кооперацията за съответната
стопанска/календарна година, или средното рентно плащане за землището, или решение на
общото събрание на кооперацията. Но нито един от тези показатели не е въведен от страните
в сключения от тях договор като мярка за определяне размера на задължението за наемна
цена и нито един от тях не е база за вменяване на задължение за наемна цена в размер по-
висок от 30% от паричната стойност на продукцията. Ето защо не е необходимо
обсъждането на събраните по делото доказателства за установяване на горните, ирелеватни
3
за спора обстоятелства. Уговорената в договора наемна цена от „минимум 30% от
стойността на продукцията“ означава, че плащане над този размер ще съставлява точно
изпълнение на задължението и наемодателят няма да дължи връщане на разликата, като
дадена без основание, защото има право да получи и повече от 30% от стойността на
продукцията; но то означава също и, че наемателят има право на избор, а не задължение да
изпълни в повече от 30% от стойността на продукцията.
При липса на спор между страните,че наемателят е изплатил на наемодателя
възнаграждението в размер от по 37 лв./дка за цялото отдаденото му под наем количество
земеделска земя в пълния размер от 5 434.78 лв.,претенцията за заплащане на сумата от
6 316.10 лв. ,като разлика между наемно плащане в размер на по 80 лв./дка или общо
11 750.88 лв. и изплатеното такова е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Този извод обжалваното решение съдържа,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК
следва да бъде потвърдено.
Съответно на този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищецът-въззивник следва да бъде
осъден да заплати на ответника – въззиваем разходите за водене на делото в настоящата
инстанция. Те се свеждат до адвокатско възнаграждение, платено в размер на 850
лв.Съпоставено с фактическата и правна сложност на спора, че във въззивната инстанция е
проведено само едно съдебно заседание,като нови обстоятелства по спора не са били
навеждани,респ.нови доказателства не са били събирани, обстоятелството че е било
заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на
690 лв., то възнаграждението от 850 лв. е прекомерно и по възражението на въззивника по
чл.78 ал.5 от ГПК на въззиваемия следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минималния по чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,а именно 645.80 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260050/2021 год. по гр.д.№248 /2020 год. на Районен съд
Каварна.
ОСЪЖДА Й. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес с. П., общ. Р., обл. П., ул. „С.” 53 ДА
ЗАПЛАТИ на “ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЯНТАР” , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. П. сумата от 645.80 лв.,съставляваща сторените съдебно деловодни
разноски за въззивната инстанция .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5