Р Е Ш Е Н И Е №408
Град Несебър, 23.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Деница Димова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 488 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “Б.П.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***. Св. Кирил и Методий № 36, представлявано от С.П.П., срещу Наказателно постановление № 426841-F402971 / 18.02.2019г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на отдел “Оперативни дейности” Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е незаконосъобразно, като издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и необосновано, а описаната в него фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Като нарушена посочва разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено. В постановлението е посочено и че нарушението е извършено от трето лице. Освен това в него били описани осем нарушения, а именно за неотпечатване на финансови отчети за четири отделни месеца и за нескрепването трайно на четирите месечни финансови отчета в касовата книга, които са предвидени като нарушения както на чл.41, ал.1, така и на чл.41, ал.2 на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. След като обаче за тях е наложено едно общо наказание, с това е нарушена императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН. Излага съображения за маловажност на извършеното деяние. Моли за отмяна на постановлението.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение предвид, че нарушението е доказано, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуални закон и правилно е приложен материалния закон. Като дата на нарушението посочва тази, на която то е установено от контролния орган.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 28.08.2018г. за времето от 15:08 часа до 16:05 часа А.С.С. – инспектор по приходите в ГДФК ОД Бургас и Борислав Кирилов Златанов – старши инспектор по приходите в ГДФК ОД София, са извършили проверка в обект ресторант “Мемори”, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел “Сън”, стопанисван от и собственост на “Б.П.К.” ЕООД, а за резултатите от проверката служителите съставили Протокол за извършена проверка № 0267034 от 28.08.2018г. Според този протокол проверката е започнала с извършване на контролна покупка, за която е бил издаден фискален касов бон. След легитимация на органите по приходите са били връчени два броя описи на паричните средства и е бил отпечатан дневен финансов Х отчет. Обект на проверката е била и касовата книга, в която липсвали трайно скрепени месечни отчети от 01.01.2018г. до 31.07.2018г. включително. В търговския обект е било налично фискално устройство модел DAISY MICRO C01 KL с идн. № DY283286, фиск. памет № 36370686 и номер на регистрация в НАП 3245027 / 17.03.2012г. Наредено било на управителя на дружеството да се яви лично или чрез представител на 29.08.2018г. в 18:30 часа в ТД на НАП – Бургас, където да представи копие от месечните отчети от 01.01.2018г. до 31.07.2018г.
На указаната дата и час се е явило упълномощено от управителя на дружеството-жалбоподател лице, когато е бил съставен от А.С.С. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, АУАН № F402971 от 29.08.2018г. за това, че при извършена проверка на 28.08.2018г. в 15:08 часа в търговски обект ресторант “Мемори”, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел “Сън” и стопанисван от “Б.П.К.” ЕООД, ЕИК *********, се установило, че след легитимация на органи по приходите, в изисканата за проверка касова книга, водена за фискалното устройстно, през което се отчитат продажбите в търговския обект, модел DAISY MICRO C01 KL с идн. № DY283286, фиск. памет № 36370686 и номер на регистрация в НАП 3245027 / 17.03.2012г., не са отпечатани в срок и трайно скрепени в касовата книга съкратени месечни финансови отчети от фискална памет, които лицето по чл.3 “Б.П.К.”, ЕИК ********* е задължено да отпечата в 7 дневен срок след края на всеки период. За месеците от 04.2018г. до 07.2018г. включително не са отпечатани в срок и трайно скрепени съкратени месечни отчети от фискална памет в касовата книга, с което “Европейски Медицински Алианс” ЕООД с ЕИК *********, не е изпълнило задълженията си. Като доказателство за резултатите от проверката и направените констатации и събраните доказателства е съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК ПИП сер.АА № 0267034/28.08.2018г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и от упълномощеното от търговеца лице, актът е подписан от двама свидетели при съставянето на акта.
Възражение против акта не направено от жалбоподатела нито при съставянето и връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят изрично посочва, че не е посочил дата на извършено нарушение, а само месеца, за който “липсва” отчет. Уточнява, че месечният финансов отчет за месец април 2018г. е отпечатан на 12.05.2018г., което е с четири дни след срока; отчетът за месец май 2018г. е бил отпечатан, но не е бил трайно скрепен в касовата книга; отчетът за месец юни е бил отпечатан на 10.07.2018г. т.е. два дни след срока и също не е бил трайно скрепен към касовата книга. Месечният отчет за месец юли 2018г. е бил отпечатан на 11.08.2018г. – четири дни след срока.
Административно наказващият орган е издал наказателото постановление в къето е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 21.05.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 28.05.2019г.
Когато наказващият орган е посочил, че в касовата книга не са “трайно скрепени” месечни финансови отчети за месеците от 04.2018г. до 07.08.2018г., използваният тук термин може да се отъждестви с изискването за съхранение на отчета в касовата книга според чл.41, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Като нарушена обаче е посочена само разпоредбата на чл.41, ал.1 от същата наредба.
Още при образуване на административно наказателното производство – със съставянето на акта по смисъла на чл.36, ал.1 от ЗАНН, актосъставителят е пропуснал да посочи съществени елементи от фактическия състав на нарушението. Не са посочени датите на извършване на отделните нарушения, което е задължителен реквизит от обстоятелствената част на тези документи. Записана е единствено датата на констатиране на нарушенията като е цитиран протокола от извършването на проверката, към който актосъставителят препраща с акта си, но в този протокол също не е отразено времето (деня или периода) на извършване на нарушенията, както и не става ясно дали всички посочени в акта нарушения са извършени на една или на различни дати. Няма спор, че деянието е формално и на просто извършване, реализирано чрез бездействие, но не е посочено кога е настъпила съставомерността на отделните нарушения. Такива дати не са посочени и в АУАН. Така, в акта липсва ясно и точно посочване на датите на извършване на нарушенията – задължителен реквизит от съдържанието на акта по силата на чл.42, т.3 от ЗАНН. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че в съставения АУАН липсват задължителни реквизити, предвидени в закона, и това съществено ограничава правото на нарушителя, съгласно чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.55, ал.1 от НПК, още при образуване на административно наказателното производство да узнае в какво нарушение е уличен, т.е. да узнае фактическите обстоятелства, касаещи всички обективни и субективни елементи от състава на нарушението. Макар и в наказателното постановление да е посочена датата на извършване на проверката, при която са установени нарушенията, след като фактическото описание на нарушенията в наказателното постановление е механично възпроизведено от описанието на фактите в акта, логично постановлението страда от идентични пороци, обосноваващи извод за липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което означава неспазване на императивна законова разпоредба, и в никакъв случай не може да се приеме, че по този начин са санирани нередовностите в акта по правилата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и то единствено чрез копиране на съдържанието на акта в постановлението.
Така от една страна наказателното постановление е издадено при съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като същевременно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 и чл.53 от ЗАНН, което пък се потвърждава първо от обстоятелството, че също като актосъставителя пак в резултат на механичното възпроизвеждане на съдържанието на акта в НП, и наказващият орган е посочил две лица като нарушители на разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/.13.12.2006г. на МФ по едни и същи деяния. По този начин издаденото от него наказателно постановление е негодно да ангажира административно наказателната отговорност на посоченото като нарушител лице, в частност дружеството-жалбоподател, защото не е спазена формалността на административно наказателното производство, изискваща максимална прецизност при индивидуализацията на конкретното нарушение. Неспазването на това правило ограничава и възпрепятства правото на защита на наказаното лице. От друга страна това обосновава извод и за неизпълнение на задължението на наказващия орган преди да издаде постановлението, с което налага санкцията, да извърши проверка на обосноваността на акта и да изясни всички относими за извършеното нарушение факти.
Второто обстоятелство, което потвърждава неизпълнението от страна на наказващия орган на задълженията му по чл.52, ал.4 и чл.53 от ЗАНН, е че в наказателното постановление са посочени нарушения за месеците април, май, юни и юли 2018г., доколкото с неразпечатването в срок на всеки месечен отчет е осъществен отделен състав на административно нарушение, но за всички тях в нарушение на чл.18 от ЗАНН е определено едно общо наказание. Според тази разпоредба когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая доказателствата по делото предпоставят извод, че дружеството-жалбоподател е извършило четири нарушения по смисъла на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като не е изпълнил задължението си по посочената разпоредба и за всеки един от месеците от април до юли 2018г. включително, месечните отчети са отпечатвани със закъснение. Съответно “Б.П.К.” ЕООД би следвало да бъде санкциониран за тези нарушения със самостоятелни санкции, респективно да бъдат евентуално издадени отделни НП, вместо което е издадено единствено процесното НП, в което са описани четирите нарушения, но е наложена само една санкция – в нарушение на императивното правило на чл.18 от ЗАНН. Дали в случая действията на администрацията са в “полза на лицето”, не може да бъде аргумент за противното, доколкото нормата каза се е императивна, очевидно дори и аргументи в тази насока не са мотивирали законодателя да даде друго правно разрешение. Посоченото обстоятелство представлява съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП. Не може да бъде аргумент и обстоятелството, че се касае до еднотипност на нарушенията и общата санкция е ориентирана към минимума. Не може съдът да замества волята на административно наказващия орган като приеме за кое конкретно от общо четирите описани административни нарушения следва да бъде санкционирано лицето. Съдът единствено може да осъществява контрол за законосъобразност върху актовете на административно наказващите органи.
В допълнение следва да се посочи, че към настоящия момент е налице основание за отпадане на ангажираната спрямо дружеството административно наказателна отговорност за нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Причината за това е настъпилата законодателна промяна, явяваща се по-благоприятен за дееца закон и съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, следва именно този закон да бъде приложен.
Член 41, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ са изменени чрез последвала законодателна промяна, в сила от 02.07.2019г. Според новата редакция на обсъжданите разпоредби, задължение да отпечатват съкратен отчет на фискалната памет след изтичане на всеки месец и година, съответно задължение да ги съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на страницата за датата на последния ден от периода, имат само лицето по чл.3, използващо ЕСФП, какъвто очевидно не е настоящия случай. При положение, че след изменението на коментираните разпоредби извършеното от страна на дружеството деяние не може да бъде квалифицирано като административно нарушение, то отговорността (за това вече несъществуващо административно нарушение) следва да отпадне, именно поради наличието на по-благоприятен за дееца закон.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанията за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 426841-F402971 / 18.02.2019г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на отдел “Оперативни дейности” Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС на “Б.П.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***. Св. Кирил и Методий № 36, представлявано от С.П.П., е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: