№ 9080
гр. С., 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110116056 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу В. АС. МЛ. и
УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД искове, както следва: срещу ответника В. АС. МЛ.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , а срещу ответника УМБАЛСМ
„Н.И. П.“ ЕАД – обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Ищцовото дружество твърди, че с ответника В. АС. МЛ. са в облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес
гр. С., ж.к. „К. С.“, кв. „Борово“, бл. 217, вх. В, ет. 5, ап. 50, аб. № 70583. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответника в качеството му на собственик на ½ от
процесния имот за релевирания период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника В.
АС. МЛ. да му заплати следните суми: сумата от 2389,60 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 28.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 322,24 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от
16.07.2019 г. до 10.01.2022 г., сума в размер на 17,38 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва за забава от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
2,92 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.01.2019 г. до 10.01.2022 г.
Ищецът твърди още, че ответникът УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, като ползвател
на същия топлоснабден имот, през процесния период е ползвало топлинна енергия,
доставена от ищеца, но не е заплатило дължимата цена, като по този начин ответното
дружество се е обогатило за сметка на ищеца. Иска от съда да постанови решение, с
което осъди ответника УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД да заплати на ищеца следните
1
суми: сумата от 2389,60 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за
забава от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 322,24 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2019 г. до 10.01.2022 г., сума в размер
на 17,38 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2018
г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 28.03.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 2,92 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 31.01.2019 г. до 10.01.2022 г.
Ответникът УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД в срока по чл. 131 ГПК е подали
отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва дължимостта на сумите, като
навежда довод за погасяване на процесните суми в рамките на исковото производство,
поради което моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът – В. АС. МЛ., не е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание, проведено на 11.07.2022
г., се явява лично, като заявява, че е собственик на ½ от процесния имот, а останалата
½ е собственост на другия ответник по делото. Излага твърдение, че не живее в имота
от 30 години, като същия се обитава от брат му.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ срещу
ответника В. АС. МЛ.:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
стойността на претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
2
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия
е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственикът/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е
изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Т.е. установената в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
презумпция е оборима. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В случая правото на собственост на ответника В. АС. МЛ. върху ½ от
процесния имот е установено предвид извършеното от него признание, което се
подкрепя и от постъпили и приети по делото изискани от Столична община писмени
доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно наредбата
за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 10.01.1969 г., и удостоверение
за наследници на Б. Р. М.а, от което се установява, че е наследена от синовете си В. АС.
МЛ. и Р. А. М., придобили на основание чл. 5, ал. 1 ЗН по ½ от процесния имот (л. 74 –
86). Въз основа на гореизложеното се обосновава извод, че в качеството си на
собственик, ответникът се явява презюмиран клиент на топлинна енергия. Доводите,
че същият не живее в имота, а той се обитава от брат му, не обосновават извод
облигационното отношение по повод доставка на топлинна енергия да са възникнали с
брата на ответника, доколкото не е установено по делото наличието на договор за
3
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот, съобразно мотивите на
цитираното Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС. Ето
защо съдът намира за доказано наличието на облигационно отношение по повод
продажба на топлинна енергия за битови нужди, възникнало между ищцовото
дружество и ответника В. АС. МЛ..
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че процесният имот е топлоснабден,
както и че до него е доставено количество топлинна енергия за процесния период на
посочената в исковата молба стойност.
По делото не се твърди и не се установява плащане на дължимата сума.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се
уважи, като ответникът Въсил Асенов М. бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
2389,60 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 28.03.2022 г. до
изплащане на вземането.
По претендираното вземане за възнаграждение за дялово разпределение:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Стойността на същата не е оспорена от ответната страна. По делото не се твърди и не
се установява посочената сума да е погасена чрез плащане. Предвид изложеното по-
горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се
уважи, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 17,38 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 28.03.2022 г. до изплащане на
вземането.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
В случая, за процесния период са били приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр.
С., в сила от 12.08.2016 г., съгласно чл. 33 от които клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
4
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период.
Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в
Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат
поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
По делото не е оспорено, че стойността на обезщетението за забава, начислено
за периода от 16.07.2019 г. до 10.01.2022 г. възлиза на сумата от 322,24 лв. По делото
не се твърди от ответника дължимата лихва, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.Предвид изложеното по-горе и с оглед
на диспозитивното начало, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
уважи изцяло, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 322,24 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2019 г. до 10.01.2022 г.
Искът за мораторна лихва, начислена върху възнаграждението за дялово
разпределение следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 2,92 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.01.2019 г. до
10.01.2022 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу ответника
УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД:
Претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява състав на
неоснователно обогатяване, която е приложима субсидиарно – когато ищецът не
разполага с друг иск за защита на спорното материално право. С такъв иск би
разполагал, ако между страните са налице договорни отношения. Съобразно
приложимата към процесните правоотношения нормативна уредба, а именно чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ в приложимата редакция (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия с потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди. Съгласно § 1, т. 33 а от ДР към ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. Не се спори между страните, че между тях за процесния имот и
период не е имало сключен такъв писмен договор, което обуславя допустимостта
отговорността на ответника да бъде реализирана чрез иска по чл. 59 ЗЗД.
За основателността на същия в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния
5
период ответникът е ползвал доставената му топлинна енергия за стопански нужди за
процесния имот, като се е обогатил без основание за негова сметка, спестявайки си
разходите за закупуването й, и размера на разходите, както и че ответникът е ползвал
услугата дялово разпределение през процесния период, като се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за заплащането й. В тежест на
ответника е при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на
плащане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Страните по делото не спорят по правопораждащите факти елемент от
фактическия състав на претендираното право, а именно, че ответникът УМБАЛСМ
„Н.И. П.“ ЕАД е собственик на ½ идеална част от процесния имот, с административен
адрес: гр. С., ж.к. „К. С.“, кв. „Борово“, бл. 217, вх. В, ет. 5, ап. 50, аб. № 70583, както и
че сградата, в която се намира процесният имот е присъединена към топлопреносната
мрежа и че процесният недвижим имот е топлофициран, както и че претендираната
стойност съответства на действително потребеното количество топлинна енергия.
Изявлението на ищеца, направено в хода на производството, съгласно което
претендираните суми са изплатени изцяло, има характера на признание на неизгоден
факт, поради което е ползва с висока доказателствена стойност, като съдът следва да
постави същото в основата на доказателствените си изводи. Отделно от това,
фактическите твърдения на двете страни по отношение на факта на погасяване чрез
плащане се подкрепят от приложеното по делото доказателство за плащане в полза на
ищеца от страна на ответника УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД на сумата от 2765,55 лв. на
09.05.2022 г. Ето защо поради настъпил в хода на производството правопогасяващ
факт – извършено плащане, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, главният иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД т срещу ответника УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД следва да
бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава /отправена и
получена покана/. В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже
погасяване на дълга на падежа.
Предвид гореизложените съображения, на отхвърляне като погасени в хода на
процеса подлежат и исковете за обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора по отношение на исковете срещу В. АС. МЛ. право на
разноски имат и двете страни, като такива се претендират само от ищеца – 109,28 лв. за
държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, което следва да му бъде
признато на основание чл. 78, ал- 8 ГПК, определено в размер на 100 лв. съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съразмерно на уважената част
от претенциите, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
209,06 лв.
При този изход на спора по отношение на исковете срещу ответника
УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, при отхвърляне на исковете поради извършеното в хода на
процеса плащане, при което същите са приети за доказани по основание и размер,
право на разноски има ищецът, като същият претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение, което следва да му бъде признато на основание чл. 78, ал- 8 ГПК,
определено в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. АС. МЛ., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 2389,60
лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия до имот с адрес гр.
С., ж.к. „К. С.“, кв. „Борово“, бл. 217, вх. В, ет. 5, ап. 50, аб. № 70583за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 28.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 322,24 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 16.07.2019 г. до 10.01.2022 г., сума в размер на 17,38 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу В. АС. МЛ.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,92 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 31.01.2019 г. до 10.01.2022 г ., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу УМБАЛСМ
„Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК ********* чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
2389,60 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., за сумата от 322,24 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 16.07.2019 г. до 10.01.2022 г., за сумата от 17,38 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2021 г., както и
сумата от 2,92 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.01.2019 г. до
10.01.2022 г., поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. АС. МЛ., ЕГН ********** да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 209,06 лв. разноски за исковото
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 100 лв. разноски за
исковото производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7