№ 44585
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К. ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от К. ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110144089 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от С. Н. Д. (ищец) срещу „ЕПГ Солюшън Сървисис –
клон България“ КЧТ, ЕИК *********, клон на „ЕПГ Солюшън Сървисис Лимитид“,
дружество, регистрирано в Малта с дружествен рег. № С 106363, искове, както следва:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед от 05.05.2025г. на работодателя;
2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „програмист, софтуерни приложения старши“ при
работодателя;
3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в
размер на 46144.50 лева, представляващо брутното трудово възнаграждение за шест
месеца, за периода 30.06.2025 г. – 30.12.2025 г.
Ищецът твърди, че е заемал длъжността „програмист, софтуерни приложения
старши“ при „ЕПГ Софтуер Девелопмънт Център“ КЧТ, ЕИК *********, който бил
заличен и имал за свой правоприемник „ЕПГ Солюшън Сървисис – клон България“
КЧТ, ЕИК *********, и двете клон на „ЕПГ Солюшън Сървисис Лимитид“,
дружество, регистрирано в Малта с дружествен рег. № С 106363, считано от
28.11.2022г. по силата на трудов договор от същата дата, въз основа на който постъпил
на работа на посочената длъжност на 03.01.2023г. Трудовият договор бил изменен с
няколко последващи допълнителни споразумения, съответно на 26.02.2024г., на
14.11.2024г. и на 19.02.2025г. Уговореното годишно трудово възнаграждение било в
размер на 92289.00 лева, платимо на 12 вноски, всяка от които в размер на 7690.75
1
лева месечно, с падеж до 15-то число на следващия месец, за който се дължи. Със
заповед от 05.05.2025г. на „ЕПГ Солюшън Сървисис – клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, служителят и ищец С. Д. бил уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ
„при закриване на предприятието“ и му било отправено 30-дневно предизвестие за
прекратяване на правоотношението. Уволнителната заповед му била връчена на
30.05.2025г. Уволнителната заповед се оспорва като незаконосъобразна с довода, че
към датата и, както и към датата на връчването и и изтичане на срока на
предизвестието не се е осъществил фактическия състав на основанието „закриване на
част от предприятието“ на ответника по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, както и че
същият не е заличен като търговец в Търговския регистър, нито било заличено
дружеството-майка. Излага доводи във връзка с релевантния момент, към който следва
да бъдат преценени наличието на предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, свеждащ се
до датата на изтичане на срока на предизвестието – 30.06.2025г. Твърди се, че
заповедта от 05.05.2025г. е незаконна и защото не съдържала посочване на
фактическите предпоставки за прекратяване на правоотношението. Посочва, че с друга
заповед от 05.05.2025г. на принципала „ЕПГ Солюшън Сървисис Лимитид“,
дружество, регистрирано в Малта с дружествен рег. № С 106363, на работещите било
оповестено за взето решение да се закрие клона в България, отправяло се предизвестие
по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ и било наредено да се спре достъпа до всички ИТ системи, а
служителите следвало да върнат незабавно работното оборудване при получаване на
заповедта, както и се сочело, че не се очаква да изпълняват трудовите си задължения и
да посещават офисите на клона в България. Релевира се, че тази заповед е заповед за
престой и не била връчена на ищеца. Навежда се, че с експертно решение на ТЕЛК
92150 от зас. 215/06.11.2024г. на ищеца била определена намалена работоспособност
85%, указани били противопоказните условия на труд, по повод на което решение
трудовият договор бил изменен с Анекс от 14.11.2024г., ерго работодателят е бил
известен за това решение. Обосновава се, че за да избегне процедурата по искане на
разрешени от Инспекция по труда, работодателя прекратил правоотношението си с
ищеца на соченото по-горе основание. Твърди се, че за преценка законността на
уволнението е релевантно посоченото в заповедта основание за прекратяване и
наличието на предпоставките му към датата на това прекратяване. Прави се
разграничение между хипотезите на прекратяване на правоотношението по чл. 328, ал.
1, т. 1 КТ „закриване на предприятието“ и чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 „закриване на
част от предприятието“, като извежда, че в случая се касае за закриване на част от
предприятието на клона – закриване на негово звено, което било обособено в състава
на предприятието и неговата структура, в който случай също се изисквано
преустановяване на дейността на звеното. Твърди се, че основанието по чл. 328, ал. 1,
т. 2, предл. 1 КТ не било посочено в уволнителната заповед, като волята на
работодателя не била ясна. При тези доводи счита, че е било нарушено правото на
2
защита поради неосъществяване на нито една от хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 1, на
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ или вътрешна организация. Твърди, че не е закрито част
от предприятието, тъй като дейността продължава да се осъществява, но под други
организационни форми. Релевира, че няма закриване и на предприятието, тъй като
принципала „ЕПГ Солюшън Сървисис Лимитид“, дружество, регистрирано в Малта с
дружествен рег. № С 106363, със заповед от 05.05.2025г. е взел решение да закрие
клона, но не и да закрие предприятието, и двете дружества не били заличени в
Търговския регистър, както и защото в уволнителната заповед не били посочени
фактическите основания за прекратяване на правоотношението, което препятствало
възможността ищецът да се ползва от закрилата по чл. 333 КТ. При тези доводи моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства
и прави доказателствени искания.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв,
в който оспорва предявените искове. Твърди, че с решение на Съвета на директорите
на принципала „ЕПГ Солюшън Сървисис Лимитид“, дружество, регистрирано в Малта
с дружествен рег. № С 106363 от 30.04.2025г. е взето решение за прекратяване на
дейността на клона на територията на Република България посредством закриване на
своето предприятие и заличаване на клона на чуждестранния търговец „ЕПГ
Солюшън Сървисис – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, което решение било
достатъчно за да са изпълнени предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, като
решението за прекратяване на правоотношенията със служителите на клона се правило
към по-ранен момент от заличаването на самия търговец с оглед последващата липса
на орган, който да волеобразува. Релевира се, че за такъв търговец не се предвижда
производство по ликвидация, както и че за закриването на предприятието по смисъла
на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ не се изисква търговецът да е заличен в Търговския регистър.
Оспорва да е налице „закриване на част от предприятието“, обосновавайки, че е
необходимо да се преустанови дейността на клона занапред, продължавайки да
съществува като правен субект. Твърди се, че при чуждестранния търговец
заличаването на клона е идентично с прекратяване на съществуването на самия
работодател в България, тъй като предметът му на дейност, заради който са били
наети работници или служители, вече не може да се упражнява от този „субект“ на
територията на страната, поради което счита, че закриването на клона на чуждестранен
търговец не може да се третира като закриване на част от предприятието. Излага, че
приемането на противното би означавало да се извършва подбор между служителите в
страната и в Малта, при все че институтът на подбора е познат на българското право,
но не и на малтийското, което уреждало правоотношенията на принципала с неговите
служители там. Релевира, че при прекратяване на правоотношението в тази хипотеза –
чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят не дължи мотиви. Обосновава, че са спазени
изискванията на закона за прекратяване на правоотношението на соченото в
3
уволнителната заповед основание, като е отправено предвиденото предизвестие, с
изтичането на който срок правоотношението се прекратява, а ищецът има право на
защита, каквото упражнил. При тези доводи моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски. Представя доказателства.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:
Ищецът носи тежестта да установи, че е бил в трудово правоотношение с
ответника за посочената длъжност, датата на връчване на заповедта за уволнение, че е
останал без работа за сочения период /за което следва да представи в о.с.з. оригинал на
трудова книжка/ и не е получавал трудово възнаграждение, че оставането без работа е
в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението;
размера на обезщетението, което претендира. В тежест на ищеца е да докаже, фактите,
на които установява твърденията си, а именно, че е налице закриване на част от
предприятието или вътрешна организация.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение, в това
число издаване на процесната заповед от законния представител на работодателя или
упълномощено от него лице, че в обективната действителност са се осъществили
всички законоустановени предпоставки за възникване на субективното му
потестативно право едностранно да прекрати трудовото правоотношение, а именно:
преустановяване на дейността на клона на работодателя, с което отпада
необходимостта от осъществяване на съответната дейност; компетентният орган да е
взел по надлежен ред решение за закриване на съответното структурно звено и за
прекратяване на трудовото правоотношение; моментът на уволнението да съвпада или
да следва датата, на която е извършено закриване на клона.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ищцата следва да бъде указано, че не сочи
доказателства за оставането си без работа през исковия период.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните се отделят
следните обстоятелства:
че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата
на което е заемал длъжността „програмист, софтуерни приложения старши“
съгласно трудов договор от 28.11.2022г., сключен с „ЕПГ Софтуер Девелопмънт
Център“ КЧТ, ЕИК *********, който бил заличен и имал за свой правоприемник
„ЕПГ Солюшън Сървисис – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, и двете клон
на „ЕПГ Солюшън Сървисис Лимитид“, дружество, регистрирано в Малта с
дружествен рег. № С 106363, въз основа на който постъпил на работа на
посочената длъжност на 03.01.2023г.
че със заповед от 05.05.2025г. на „ЕПГ Солюшън Сървисис – клон България“
КЧТ, ЕИК *********, служителят и ищец С. Д. бил уволнен и му било отправено
4
30-дневно предизвестие за прекратяване на правоотношението, която заповед му
била връчена на 30.05.2025г.
че принципала „ЕПГ Солюшън Сървисис Лимитид“, дружество, регистрирано в
Малта с дружествен рег. № С 106363, продължава да съществува и да упражнява
дейност на територията на Малта;
че евентуално дължимото обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа поради уволнението, представляващо брутното трудово
възнаграждение за шест месеца, за периода 30.06.2025 г. – 30.12.2025 г. е в
размер на 46144.50 лева.
Приложените към исковата молба и отговора документи са относими, необходими
и допустими за правилното решаване на делото, поради което следва да се приемат
като доказателства по делото.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
длъжностно щатно разписание на принципала и информация дали същото е активно,
се отхвърлят като ненеобходимо за правилното решаване на спора.
На ищеца следва да се предостави възможност да заяви дали поддържа искането
си за задължаване на ответника да представи трудовото му досие с оглед вече
представените документи към отговора на исковата молба.
Относимо, необходимо и допустимо се явява искането на ищеца по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи длъжностно щатно разписание към
30.06.2025г. към 05.05.2025г. и към 30.05.2025г.,
С отговора на исковата молба ответникът е представи фишове за заплати, поради
което и искането за задължаването му да представи извлечения от ведомост за заплати
на ищеца не се явява необходимо.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК за изискване на информация от НАП следва да
се конкретизира, тъй като не е ясен периода, за който ищецът иска трето лице да бъда
задължено да представи документи.
Искането на ответника по чл. 136 ГПК следва да се остави без уважение. Първо,
хипотезата, за която се иска прилагането на чл. 136 ГПК, не е тази, каквато този текст
урежда. На следващо място, искането не може да се определи и като такова, изисквано
класифициране по реда на Закона за защита на класифицираната информация и
Правилника по прилагането му, тъй като информацията не попада в списъка на
категориите информация съгласно приложение № 1 към чл. 25 ЗЗКИ или в списъка
по чл. 26, ал. 3 ЗЗКИ; не е налице заплаха или опасност от увреждане или увреждане
на интересите по т. 1 на чл. 46 ППЗЗКИ в съответната степен, определена съгласно чл.
28, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 във връзка с § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на ЗЗКИ;
няма обществените интереси, подлежащи на защита съгласно чл. 25 и 26 във връзка с
§ 1, т. 13 и 14 от допълнителните разпоредби на ЗЗКИ; не се извежда дали
5
нерегламентираният достъп до нея би създал опасност за интересите по т. 1 на чл. 46
ППЗЗКИ.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответника „ЕПГ Солюшън Сървисис –
клон България“ КЧТ, ЕИК *********, в едноседмичен срок от уведомяването с
писмена молба с препис за насрещната страна да представи намиращи се у него
документи от значение за спора, а именно:
длъжностно щатно разписание към 30.06.2025г. към 05.05.2025г. и към
30.05.2025г.;
УКАЗВА на ответника, че непредставянето на посочените документи ще се цени
от съда по реда на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да посочи периода, за който иска трето лице да бъде задължено да
представи документи – справки от НАП и записи по чл. 123 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията доказателството няма да
бъда събрано.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение да заяви дали поддържа искането си по чл. 190
ГПК за задължаване на ответника да представи заверен препис от трудовото му досие
с оглед представените вече документи към отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията доказателството няма да
бъда събрано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи намиращи се у него документи от значение за спора -
длъжностно щатно разписание на принципала, информация дали същото е активно,
както и извлечения от ведомост за заплати на ищеца за 2025г. като ненеобходими за
правилното решаване на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 136 ГПК като
неоснователно.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще
6
бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на
спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер
суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък
принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2025 г.
от 14:00 ч., за когато да се призоват страните.
ОБЯВЯВА съдържанието на мотивната част на настоящото определение за доклад
на делото по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящето определени има характера
на доклад по делото по смисъла на чл.312, ал. 1, т. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с препис за
насрещната страна, да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и представят
писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се
преклудира.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщенията.
При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се
смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7