ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1332
гр. Благоевград, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500922 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на ищците по
гр.д. 366 по описа за 2019 г. на РС-Сандански, подадена от пълномощника им
срещу определение № 901552/02.08.2021 г., с което производството е
прекратено, поради недопустимост.
Жалбоподателите са недоволни от прекратяването. Сочат, че
искът са предявили, защото реално не ползват и не се допускат от М. И. да
ползват идеалните си части от парцела, като развитието на самото дело –
спирането му за постигане на спогодба и впоследствие възобновяването му -
са също в подкрепа на тезата им. Цитират мотивите на ТР 13/12 на ОСГК на
ВКС, на което и на съдебната практика на ВКС според тях противоречи
извода на РС, че има решение на мнозинството, заради което искът е
недопустим. Посочили са, че възприемането на становището на РС би довело
до обективна невъзможност съсобственик с дял, по-малък от половината от
имота изобщо да може да реализира законното си право по чл. 31 ЗСоб. за
служене с имота. Затова молят определението да се отмени и делото върне на
първоинстанционния съд за постановяване на решение.
Подаден е отговор от пълномощника на двама от ответниците.
В него се сочи, че в конкретната хипотеза извода на РС за липса на основание
за съдебна намеса по чл. 32, ал-. 2 ЗСоб.е законосъобразен. Според тях
1
ищците не са доказали твърдението си, че не са допуснати до съсобствения
имот, за да ползват собствените си идеални части от южната половина на
дворното място, при отчитане, че е налице мнозинство от съсобствениците,
които са взели решение за определен начин на ползване на съсобственото
дворно място, поради което в тежест на ищците е, които притежават по–
малко от ½ ид.ч. от процесния имот - е до докажат, че взетото решение е
вредно за общата вещ. Последица от недоказавнатето на тази предпоставка е
недопустимост на искането им за съдебна намеса. Считат твърденията на
ищците за недопускане до имота, за невъзможността им да го ползват, за
извънсъдебно оспорване на претенцията им, за причините за непостигане на
спогодба за голословни и неистински. Молят определението да се потвърди.
БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от
лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
предвидения в закона срок за обжалване.
За да прекрати производството РС е приел, че искът по чл. 32,
ал. 2 ЗСоб. е предявен от съсобственици, притежаващи 3/8 ид.ч. от
поземления имот т.е. от малцинството съсобственици; както и че по делото не
е установено липса на мнозинство или невъзможност за формиране на
мнозинство, което да вземе решение за ползване на имота. Посочил е, че има
решение на мнозинството от съсобствениците, по силата на което имота се
ползва на две половини – северна и южна; че по делото не е установено
ползването да е вредно за общата вещ, като от ищците, които са малцинство
от собствениците не е доказано, че не могат да ползват имота съобразно
дяловете.
За преценка законосъобразността на атакувания акт БлОС
съобрази следното:
В исковата молба недвусмислено се заявява, че ответникът
М.И. е собственик на ¾ ид.ч. от калканната жилищна сграда, построена в
южната половина на поземления имот, като макар и да не е собственик на
дворното място ползва изцяло южната половина. От доказателствата се
установява, че същият е прехвърлил с нотариален акт на дарение № */2008 г.
на дъщеря си - Д. М. И. притежаваната 1/8 ид.ч. от процения УПИ 9,
идентичен на п. 6, в кв. 101 от РП на гр. С. от 1956 г., за притежаването на
която идеална част от мястото, той, наред с Н., А. и В. А. с нотариален акт за
2
констатиране право на собственост № */1996 г. са признати за собственици на
½ ид.ч. от парцел 9. Следователно въпросът дали ищците ползват дворното
място съобразно притежаваните от тях идеални части, предвид тезата им е
спорен.
Според чл. 32, ал. 2 от ЗСоб. Ако не може да се образува
мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ,
районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава
въпроса. Според ТР 13/10.4.2013 г. на ВКС по т.д. 13/12 г., ОСГТК От
изрично разписаното в чл. 32, ал. 2 от ЗСоб. „по искане на който и да е от
съсобствениците … „ е очевидно, че нормата не въвежда ограничение кои
съсобственици могат да сезират съда в двете визирани хипотези „ако не може
да се образува мнозинство“ или „ако решението на мнозинството е вредно за
общата вещ“. Посочва се в ТР, че първата хипотеза е налице, както когато
изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗСоб. за ползване на
общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата на
някой от съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън
правомощията на мнозинството, поради което такова решение няма правно
действие по арг. от чл. 31, ал. 1 от ЗСоб., визиращ възможността всеки
съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според
правата им. Когато иска е предявен от съсобственици, то това искане е
допустимо, дори те общо да притежават повече от половината от общата вещ,
тъй като самото сезиране на съда обосновава извод за невъзможност да се
образува мнозинство и вземе решение по чл. 32, ал. 1 ЗСоб. Разрешението е
относимо и ако съсобственик, притежава сам повече от половината от общата
вещ. При липса на ред за вземане такова решение, то не може да се изпълнява
принудително, не е изпълнително основание и затова без изпълнителна сила.
Затова интерес винаги ще е налице, когато няма решение за ползване или
когато се твърди, че то накърнява квотите в съсобствеността на общата
вещта.
По делото се твърди, че М.И. ползва цялата южна половина от
дворното място, въпреки че не е собственик на идеални части от поземления
имот, като те тримата ищци не могат да ползват собствеността, по начин
съответстващ на обема на тяхната квота при общо ползване от тримата ищци.
Следователно според БлОС е налице правен интерес от водене на настоящия
3
иск, като дали ползването /при доказване на такова/, съответства на квотите
на всеки съсобственик е въпрос по съществото на спора. Затова БлОС не
споделя и съображението на РС, че не се доказва ищците – малцинството от
собствениците да не могат да ползват имота съобразно дяловете си, което
според РС касаело допустимостта на съдебното производство. Ще следва да
се отбележи, че това си съображение РС не е обосновал с никакъв факт; не е
посочил нито едно доказателство в подкрепа на него. БлОС съобрази още и
Р. 25/22.4.2014 г. на ВКС по гр.д 3985/2013 г., в което за допустимостта на
съдебна намеса за разрешаване на спор с иск по чл. 32, ал. 2 ЗСоб. ВКС е счел
за достатъчно единствено и само несъгласието на единия от съсобствениците
с установения до момента начин на ползване на общия имот.
Освен това в случая очевидно е, че между наследниците на
ползващия южната половина не е имало съгласие, а и не може да се постигне
такова, поради което предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗСоб. е допустим. Ето
защо определението като незаконосъобразно следва да се отмени и делото
върне на РС-Сандански за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 901552/02.08.2021 г., постановено
по гр.д. 366 по описа за 2019 г. на РС-Сандански за прекратяване на
съдебното производство.
Връща делото на РС-Сандански за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4