Р Е Ш Е Н И Е
№: 1001 31.07.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1174 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ),
вр. чл.189, ал.8 от Закона за движението пътищата ЗДвП), вр. чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от „Панкин кар“ЕООД,
ЕИК-*********, гр.Ахелой, общ.Поморие, ул.Слънчев бряг №60, чрез управителяГ.Т.М.,
ЕГН-**********, против решение № 506/19.03.2020г. постановено по НАХД № 72/2020г.
на Районен съд - Бургас. Касаторът иска от настоящия съд да отмени оспорвания
съдебен акт, както и да отмени потвърдения с него електронен фиш. Намира, че
обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния
закон и принципа на законоустановеност на наказанието. Счита, че нарушението не
е доказано, защото не може да се установи, че собственият на дружеството
автомобил не е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“. Освен това
счита, че с електронния фиш е недопустимо, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП,
налагането на наказание имуществена санкция. Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. В открито съдебно заседание касаторът
не се представлява и не сочи нови доказателства.
Ответникът –
Областна дирекция на МВР-Бургас, редовно уведомен, не изразява становище
по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност
на оспорването, тъй като в хода на административно-наказателното производство
неправилно е бил приложен материалният закон. КЗ предвижда приложение на ЗДвП,
в който обаче няма правна възможност за налагане на имуществена санкция. Налице
е празнота в закона, която не може да бъде преодоляна от наказващия орган и
съдебния състав.
Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш на ОД
на МВР-Бургас за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0009806, с който за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461,
т.1 от КЗ, на дружеството-касатор е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева. За да постанови решението си съдът е намерил, че от формална страна
обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити. Той е издаден по
реда на чл.647, ал.3 от КЗ за налагане на санкция на основание чл.638, ал.1, т.2 от КЗ. От генерираната и приложена по делото
електронна справка се установява, че за процесния автомобил с рег.№ А-4451-НК
не е била сключена застраховка „гражданска
отговорност“, което предпоставя издаването електронен фиш на основание чл.647,
ал.3, вр. чл.638, ал.3, вр. ал.1, т.2 от КЗ. Районният съд е изложил и други
мотиви във връзка със субсидиарно приложимия ЗДвП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
При така очертания предмет на касационната проверка, настоящият съдебен
състав намира, че двете възражения на касатора са неоснователни, но при
приложение принципа на служебното начало се установява незаконосъобразност на
оспорения електронен фиш, респективно на атакуваното в настоящото производство
съдебно решение с което той е бил потвърден.
Не почива на събраните по делото доказателства възражението, че не било
доказано в хода на производството, че собствения на дружеството-касатор
автомобил с рег.№ А-4451-НК не е имал сключена застраховка „гражданска
отговорност“ към момента на нарушението. Това се установява както от
извършената справка за този автомобил на електронния адрес на Гаранционния фонд
(л.6, задна част от делото на РС), потвърдено при проверка и на съответния електронен адрес (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg), така и от липсата на каквито и да било ангажирани доказателства от
страна на касатора за опровергаването на този отрицателен по естеството си
факт. Ако „Панкин кар“ЕООД притежаваше застраховка за автомобила, валидна към
датата на нарушението – 26.05.2019г., не е налице никаква пречка то да
представи същата, но това не е сторено.
Неоснователно е и второто възражение, за недопустимост на налагането на
имуществена санкция с електронен фиш. Разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ е
категорична, че при установено управление на моторно превозно средство (МПС)
без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, отговорността се понася от собственика на МПС
под формата на налагане на глоба или имуществената санкция по ал.1. Изричното
посочване на имуществената санкция като наказание за нарушението по тази
разпоредба ясно сочи, че законодателят включва в кръга на субектите на
нарушението и юридическите лица, независимо от факта кое физическо лице е
управлявало автомобила. Началният текст на нормата на чл.638, ал.4 от КЗ – „Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено... „, дава отговор на
въпроса за формата на акта, с който следва да се реализира административно-наказателната
отговорност на съответното лице, а именно: електронен фиш. Несъстоятелни са
съображенията за изключване на юридическите лица от кръга на субектите на
нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, който препраща към чл.638, ал.1 от КЗ
единствено относно вида и размера на конкретните наказания: глоба за
физическите лица и имуществена санкция за юридически лица и ЕТ. В случая е налице
е управление на описаното в електронния фиш МПС в момента и на мястото,
посочени в този фиш, което се установява от наличните по преписката документи,
като за целите на производството не е наложително да се установява конкретното
лице – водач. Разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, която е процесуална и урежда
процедурата по издаване на електронния фиш, също подкрепя правния извод за
правилно ангажираната с ЕФ отговорност на собственика на МПС, независимо от
вида на субекта – физическо или юридическо лице. Съдържащата се в тази
разпоредба изрична забрана за прилагане на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
при издаден електронен за нарушение по КЗ е крайно показателно, че
законодателят при установяване субекта на нарушенията по чл.638, ал.4 и 6 от КЗ
не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, а
определя като субект на това нарушение собственика на МПС. Именно определянето
на този собственик като субект на нарушенията по чл.638, ал.4 и 6 от КЗ
позволява тези нарушения да бъдат установени с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС). Докато извършителят на нарушението по чл.638, ал.3
от КЗ, който не е собственик на управляваното от него МПС, би могъл да се
установи не с АТСС, а чрез пряка проверка от контролните органи и съставяне на акт
за установяване на административно нарушение (АУАН).
Процесният електронен фиш обаче е незаконосъобразен, защото в него
неправилно е посочена приложимата санкционна материално-правна норма. Както се изложи
в предходния абзац, за нарушения като настоящото това следва да бъде чл.638, ал.4 (ал.6 при повторност) от КЗ, като само санкцията е предвидена в ал.1 на този член, а т.2 касае
юридическите лица и ЕТ. Единствено и само в хипотезата на чл.638, ал.4 и 6 от КЗ може да бъде издаден електронен фиш. В процесния фиш тази норма не е вписана,
а като санкционна норма е посочена чл.638, ал.1, т.2 от КЗ. Нарушенията по този
текст обаче се санкционира не с електронен фиш, а с наказателно постановление.
Посочена е и нарушената материално правна норма – чл.461, т.1 от КЗ, но това не
достатъчно за надлежната правна квалификация.
Субсидиарно приложимата на основание чл.647, ал.3 от КЗ процедура по
издаване на електронния фиш в чл.189, ал.5 от ЗДвП, изрично предвижда, че част
от неговото задължително съдържание е
посочването на нарушените
разпоредби. В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо
съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си
последици. Електронните фишове, както и наказателните постановления са актове,
които не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др.,
нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен
път законово определените им реквизити. В този смисъл, докато в АПК (чл.62,
ал.2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки,
допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл.84 от ЗАНН е
субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава
възможност за поправка на фактически грешки не е предвидена.
Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да
се извлича по тълкувателен път, тъй като в противен случай се нарушава правото
на защита на санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере,
за какво точно нарушение е санкционирано. Задължение на
административнонаказващия орган е да конкретизира точно и изчерпателно
текстовете от закона, които са били нарушени, което в настоящия случай не е
сторено.Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за
основателна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че
атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Бургас следва да
бъде отменено, като бъде отменен и потвърдения с него електронен фиш.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 506/19.03.2020г. постановено по НАХД
№ 72/2020г. на Районен съд - Бургас
и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ електронен фиш на ОД на МВР-Бургас за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, серия Г № 0009806, с който за нарушение на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, на „Панкин кар“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Ахелой, общ.Поморие, ул.Слънчев бряг
№60, чрез управителяГ.Т.М., ЕГН-**********, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.