№ 235
гр. Пещера, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20235240101067 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която Д. Н. Д. и Д. Й. Д. са
предявили против С. Д. А., Г. С. А., Е. Г. С. и Д. С. С., конститутивен иск с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Твърденията на ищците са, че с ответниците Е. и Д. С.и са били съсобственици на
вилен имот в с. Свети Константин, обл. Пазарджик, който към момента фактически се
състои от 3 части, обозначени със самостоятелни идентификатори (87825.506.771.133,
87825.506.771.134 и 87825.506.771.135 по КККР на с. Свети Константин, обл. Пазарджик.).
Поддържа се, че двамата ответници Е. и Д. С.и са притежавали 2/3 идеални части от вилния
имот, като на 25.05.2023г. са ги продали (обозначени като сграда с идентификатор
87825.506.771.133) на вторите двама ответници – С. и Г. А.и, за сумата от 1300 лв., без преди
това да ги предложат при същите условия на ищците – съсобственици. Предвид изложеното
се иска от съда да постанови решение, с което да допусне ищците, като съсобственици на 1/3
ид.ч. от конкретния вилен имот, да изкупят продадените между ответниците останали 2/3
ид.ч. от него. Претендират се и деловодни разноски.
В подадените в срока по чл. 131 ГПК отговори от всеки от ответниците оспорва
исковите претенции и като недопустими, и като неоснователни, при съображения: от една
страна – че ищците са пропуснали предвидения в чл. 33, ал.2 ЗС двумесечен срок от
продажбата, а от друга – че претендираните за изкупуване 2/3 ид.ч. от вилния имот,
всъщност представляват реален самостоятелен обект, обозначен с посочения идентификатор
87825.506.771.133, по отношение на който между насрещните страни няма съсобственост,
предполагаща предварително предлагане за закупуване. Претендират се и разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
1
съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор, а и от приетите (и съответно посочвани) писмени
доказателства, се установява следното:
През 1991г. Съпрузите Г. И. С. и Л. Н. С.а са били собственици на вилен имот с
планоснимачен номер 359, в кв. 11 по регулационния план на курорта „Свети Константин“
край гр. Пещера.
В Община Пещера няма строителни документи, относно това кога и в какви размери
е възникнала вилната сграда, заснета с пл. № 359 в кв. 11 по плана на летовище „Свети
константин, одобрен със Заповед № 1819/12.12.1979г. на Окръжен народен съвет-Пазарджик
(л. 228 - виж т.2.2.3 от раздел IV.Констативно – съобразителна част на приетата по
делото експертиза). Първият такъв документ е приетия по делото Проект на арх. А. ВА. от
09.01.1989г. (л.148-л.169) за узаконяване на вилата. Видно от самия проект и съдебно-
техническата експертиза (л. 230 - виж т.3.3.7. от раздел IV.Констативно –съобразителна
част на приетата по делото експертиза) – в него са показани два съществуващи
самостоятелно обособени обекта /секции/ с обща площ 64 кв.м., като наличните към проекта
документи относно „узаконяване“ (л.150-152) касаят единствено пристройка с площ 10,85
кв.м., предназначена за кухня, а останалата част от сградата е маркирана в лилав цвят и
обозначена като „съществуващо“, към момента на изготвяне на наличната на л. 153 по
делото скица към проекта (а не като пристройка). Както е посочено от вещите лица в
споменатата вече т.3.3.7 от Констативно-съобразителната част на експертизата им – този
проект на арх. ВА. е одобрен от гл. архитект на ОбНС- Пещера, като за това е издаден и акт
за узаконяване № 22/27.07.1990г. на Главния архитект (видно и от печата и подписа на
скицата - л. 153 и л. 168). А както е посочено и по т.1.3 (л.234) от заключението на
експертите – по аргумент от разпоредбата на чл. 62, ал.2 (изр. второ) от ЗТСУ – одобряване
на нов арх. проект за обособяване на самостоятелни обекти би било необходимо само когато
е свързано с изменение на одобрен вече проект; след като самостоятелни обекти /жилища/ са
вече предвидени в одобрения план (както е в случая с проекта на арх. ВА.) – не е
необходимо да се съставя нов архитектурен проект, който да се одобрява от органите на
народния съвет.
Фактическото съществуване още от 1990 г. на два самостоятелни обекта /секции/ във
вилната сграда се потвърждава и от представените като писмени доказателства по делото
нотариални актове: от нотариален акт № 111 от 26.03.1991г., том I, нот. дело № 240/1991г. на
РС-Пещера (л.16) се установява, че съпрузите Г. И. С. и Л. Н. С.а са продали на дъщеря си Е.
Г. С. 2/3 ид.ч. от процесния вилен имот с пл. № 359, в кв. 11 по РП на летовище „Св.
Константин“, като в акта е ясно посочено, че „фактически двете трети са реално
обособени като северна вилна секция, изградена и съставляваща самостоятелен вилен
обект, с отделен вход и сервизи“; от нотариален акт № 115 от 28.03.1991г., том I, нот. дело
245/1991г. на РС-Пещера (л. 10) се установява, че същите родители са дарили на другата си
дъщеря П. Г. С.а-Г. 1/3 ид. ч. от процесния вилен имот, като и в този акт е ясно посочено, че
2
„фактически едната трета е реално обособена като самостоятелен вилен обект, южна
вилна секция, с отделен вход и сервизи“. От приетите като писмени доказателства Договор за
учредяване право на пристрояване от 01.06.2001г. (л.75) и Заповед № 248/01.06.2001г. на
кмет на гр. Пещера (л.75) се установява и че през 2001г. на дарената от родителите си П. Г. е
било учредено право на пристрояване с площ 12 кв.м. към процесната вилна сграда.
Между страните не се спори, че след тези сделки предметът на горепосочения
договор за покупко-продажба е бил заснет и обозначен в кадастралната карта с
идентификатор 56277.506.771.133, в последствие изменен на 87825.506.771.133 по КККР на
с. Свети Константин, а предметът на сделката по дарение е бил заснет и обозначен
съответно с идентификатор 56277.506.771.134, в последствие изменен на 87825.506.771.134
по КККР на с. Свети Константин. Безспорно е също, а и от писмените доказателства става
ясно, че П. Г. е осъществила учреденото й право на пристрояване, реализирайки пристройка,
на която (неясно защо) е бил даден отделен идентификатор 56277.506.771.135, в последствие
изменен на 87825.506.771.135 по КККР на с. Свети Константин.
Въпреки че в т.1.2.1. от заключението на приетата по делото експертиза (л.233) и
северната вилна секция, с настоящи идентификатори 87825.506.771.133, некоректно и
парадоксално е наричана от вещите лица „Пристройка… долепена до съществуваща вила
пл.№359…“ - по делото няма никакви доказателства – дали тя не е построена заедно с, или
дори преди южната вилната секция с настоящ идентификатор 87825.506.771.134, предвид
което настоящият състав не я приема за „пристройка“ в каквато насока са доводите на
ищците. Както се посочи по-горе - от проекта на арх. ВА. е видно, че пристройка към 1990г.
е представлявала само предназначените за кухня 10,85 кв.м., които не са идентични, а са
само част от целия обект с идентификатор 87825.506.771.133.
Съответно от т. 5.5.1. (л.230) и т. 5.5.3(л.231) на Конститутивно-съобразителната част
на приетата по делото експертиза и се установява, че и северната вилна секция, обозначена с
идентификатор 87825.506.771.133 и южната, реално включваща обектите с идентификатори
87825.506.771.134 и 87825.506.771.135: - имат самостоятелни дървени носещи конструкции
и самостоятелни и отделни входове, като не са вътрешно свързани, - всяка от тях фактически
разполага със стая, кухненско помещение, складово помещение и санитарно помещение
(баня-тоалетна), - височините им, включитлено на помещенията в тях, отговарят на
строителните правила и нормативи (чл.72, ал.4 от Наредба № 7/22.12.2003г.). От показанията
на разпитания по делото свидетел Кристиян Рогачев, а и дадените от ответника Д. С.
обяснения се установява и че самата вилна сграда е била водо- и електроснабдена в
съответствие с изискванията на действащия устройствен закон; а това дали е имало отделни
партиди за ток и вода, при какви уговорки и взаимно или от съседи са предоставяни тези
ресурси в обособените две вилни секции, се явява ирелевантно относно преценка на
самостоятелността им като обекти.
Следователно от ангажираните по делото доказателства се установява, че двете вилни
секции (северната, обозначена с идентификатор 87825.506.771.133 и южната, реално
включваща обектите с идентификатори 87825.506.771.134 и 87825.506.771.135) още от
3
1991г., а и след реализиране на учерденото на П. Г. през 2001г. право на пристрояване, са
били отграничени една от друга и ползвани самостоятелно, имали са отделно и
самостоятелно функционално предназначение, като никоя от тях не е била принадлежност
към другата, и са отговаряли на изискванията на действащия устройствен закон за
самостоятелен обект. В този смисъл е и посоченото в приложеното от ищцовата страна
Решение № 80/27.07.2018 г. по гр.д. № 3114/2017 г., II г.о. на ВКС.
Предвид изложеното се налага извод, че на практика още откакто през 1991г.
съпрузите Г. И. С. и Л. Н. С.а са прехвърлили на всяка от дъщерите си - Е. С. и П. Г.
обособените две секции от вилната сграда (или най-късно след изграждане на пристройката
с идентификатор 87825.506.771.135), на практика съсобствениците са си били поделили
общата сграда (виж чл. 39 ЗС) на две части, които са могли да се ползват самостоятелно по
предназначение – за летуване. А след като тези две поделени и доказано обособени части от
сградата, имащи самостоятелно функционално предназначение (по смисъла на §1, т.1 от
ЗКИР - "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на
собственост и има самостоятелно функционално предназначение;) са получили и отделни
идентификатори (със Заповед № РД-18-62 от 2014г. на ИД на АГКК) – те вече са отговаряли
и на посоченото в §5, т.39 от ДР на ЗУТ определение за самостоятелен „обект“ - "Обект" е
самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по
Закона за кадастъра и имотния регистър.
Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД - При тълкуването на договорите трябва да
се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
От представените по делото нотариален акт от 18.05.2018г. с № 142, том I, рег. №
1673, н. д. № 138/2018г. на нотариус Г. В. (л.11) се установява, че П. Г. и (явно съпругът) й Е.
Г. са продали като самостоятелен обект, макар и непрецизно описаната в акта като
„сгради“, южната секция от вилнния имот, обозначена към онзи момент с
идентификаторите 56277.506.771.134 и 56277.506.771.135 – на А. Тепавичаров, а той - на
12.04.2021г. я е продал на ищците по делото, което е обективирано в нотариален акт № 156,
том I, рег. № 1660, н. д. № 153/2021г. на нотариус Г. В. (л.12). В гореизложения смисъл – и
при двете сделки (включително тази, легитимираща процесуално, в аспекта на правен
интерес, ищците по делото) предметът на продажбите е съвсем ясно описван като отделни
обекти, а не „идеални части“.
От представения по делото нотариален акт от 25.05.2023г. с № 106, том I, рег. № 1246,
н.д. № 106/2023г. на нотариус С. Т. (л.17). се установява, че ответниците Е. и Д. С.и
действително са продали на другите двама ответници – С. и Г. А.и, също непрецизно
описаният като „сграда“, самостоятелен обект с идентификатор 87825.506.771.133 по КККР
на с. Свети Константин. От тълкуването и на този договор следва, че волята на страните е
4
била прехвърляне собствеността именно на конкретния обект, а не на иделани части от
сграда, в която той се намира.
По делото не се спори, че преди тази сделка ответниците Е. и Д. С.и не са
предложили на ищците да закупят този обект. Но предвид гореобоснованата липса на
съсобственост по отношение на него – конкретните ответници не са и имали това
задължение по чл. 33, ал.1 от ЗС. Затова се явява безпредметно и обсъждането на иначе
неоснователното възражение на ответниците, че ищците са пропуснали двумесечният срок
по чл. 33, ал.2 от ЗС, като само принципно следва да се маркира, че този срок тече от датата
на узнаване за продажбата, като ответниците не обориха в процеса твърдението - това
узнаване да е станало на 04.09.2023г.
С оглед изложеното предявените искови претенции подлежат на отхвърляне, като
неоснователни.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК само ответниците имат право на
претендирани разноски, чието реално извършване и размери за всеки от ответниците са
доказани посредством приложените договори за правна защита и съдействие (л. 47, л. 50, л.
53, л. 64, и от л. 270 до л.280). От тези договори се установява, че: ответникът Д. С. е платил
като адвокатски хонорари на адв. Р. К. – сумата от общо 850 лв. (по договор №
004411/08.11.2023г. (л.47) – 700 лв., и по договор № 004414/ 08.11.2023г. (л. 271) – 150 лв.), а
на адв. А. С. – сумата от общо 750 лв. (по договор № 000280/ 04.03.2025г. (л. 270) – 250 лв.,
по договор № 000269/21.01.2025г. (л.274) – 250 лв.. и по договор № 00266/09.12.2024г. – 250
лв.). В представения от ответниците списък по чл. 80 ГПК необосновано се претендира
присъждането в полза на Д. С. на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал.1 вр. с ал.3 ГПК – той има право на такова само за
един адвокат и в този смисъл – ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят само
доказано сторените разноски за такова в размер на 850 лв. за единия от адвокатите му. Е. С. е
платила като адвокатски хонорар на адв. К. – сумата от общо 1150 лв. (по договор
004415/08.11.2023г. (л.50) – 150 лв., по договор № 001607/25.09.2024г. (л.276) – 250 лв., по
договор № 003378/19.06.2024г. (л.277) – 250 лв., по договор № 003374/20.05.2024г. (л. 278) –
250 лв., и по договор № 003372/15.05.2024г. (л.279) – 250 лв.), и в този размер й се полага
присъждане на претендираните със списъка по чл. 80 ГПК от нея разноски. Г. А. е доказал с
договор № 004412/08.11.2023г. платените от него като адвокатски хонорар на адв. К. –
разноски в размер на 150 лв. – които ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК. С. А. доказала, с приложения по делото договор № 004426/10.01.2024г.,
заплатен на адв. К. хонорар от 150 лв., а не претендираните със списъка – 700 лв., поради
което ищците следва да бъдат осъдени да й заплатят като разноски 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Д. с ЕГН ********** и Д. Й. Д. с ЕГН **********,
5
срещу С. Д. А. с ЕГН **********, Г. С. А. с ЕГН **********, Е. Г. С. с ЕГН ********** и Д.
С. С. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС - за допускане на изкупуване
от страна на ищците на сочените от тях за продадени от ответниците Е. Г. С. с ЕГН
********** и Д. С. С. с ЕГН ********** на ответниците С. Д. А. с ЕГН **********, Г. С. А.
с ЕГН **********, за сумата от 1300 лева - 2/3 ид. ч. от вилен имот в с. Свети Константин,
общ. Пещера, обл. Пазарджик, описани в съответния нотариален акт от 25.05.2023г. с № 106,
том I, рег. № 1246, н.д. № 106/2023г. на нотариус С. Т. като: сграда с идентификатор
87825.506.771.133 по КККР на с. Свети Константин, общ. Пещера, обл. Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД-18-62 от 15.12.2014г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата с.
Свети Константин, летовище Свети Константин, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 87825.506.771, със застроена площ на сградата от 39 кв.м., брой
етажи – 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: Вилна
сграда – еднофамилна, стар идентификатор – 56277. 506.771.133, с номер по предходен план
359.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН ********** и Д. Й. Д. с ЕГН **********, да заплатят на Д. С.
С. с ЕГН ********** сумата от 850 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН ********** и Д. Й. Д. с ЕГН **********, да заплатят на Е. Г. С.
с ЕГН ********** сумата от 1150 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН ********** и Д. Й. Д. с ЕГН **********, да заплатят на Г. С.
А. с ЕГН ********** сумата от 150 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН ********** и Д. Й. Д. с ЕГН **********, да заплатят на С. Д.
А. с ЕГН ********** сумата от 150 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6