№ 25
гр. Пазарджик, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201109 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „***“
№6, вх.А, ет.5, ап.13, против Наказателно постановление № 36-0000453 от 28.05.2021
г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което за
нарушение на чл.34 §1 изр.1 предл.2 Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл.93в
ал.2 от Закон за автомобилните превозих (ЗАвПр) е наложена глоба в размер на 500
лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради допуснато нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Не се прави
искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но изпраща
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, ангажира
доказателства и излага аргументирано становище по същество. Прави искане за
присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в негова полза.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. По делото не е постъпило писмено становище по същество.
Районният съд провери основателността на жалбата и като прецени доводите,
1
изложени в нея и тези на процесуалния представител на въззивника в съдебно
заседание, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, затова, че на 28.04.2021 г.,
около 10,45 часа, в с. Звъничево, след ж.п. надлез с посока на движение с. Братаница, е
управлявал товарен автомобил „***“ от категория N3, с peг. № ***, собственост на „Г.“
ЕООД клон София, извършвайки обществен превоз на товари (асфалт) от с. Хаджиево
до с. Абланица, което било видно от товарителница серия М № 187534/28.04.2021 г.
пътен лист № 257283/28.04.2021 г. Общественият превоз се извършвал със заверено
копие № **********/17.05.2017 г. за международен автомобилен превоз на товари.
При извършвания превоз водачът не използвал карта на водача, независимо че
управляваното МПС било оборудвано с дигитален тахограф Е 50002 № 692268.
За така констатираното св. Т.Г.- ст. инспектор в РД „АА“- Пловдив, съставил
срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 285185/28.04.2021 г., в присъствието на
нарушителя и на св. И.П., след което го предявила на П. и връчила екземпляр срещу
подпис. Жалбоподателят вписал в акта, че нямал възражения за така констатираното. С
АУАН като доказателства били иззети разпечатка от дигиталния тахограф 28.04.2021 г.
в 07:34 ч. VTC време, 07:37 ч. UTC време и товарителница.
Въз основа на акта на 28.05.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя на 21.06.2021 г., видно от разписката към НП.
Жалбата против последното била депозирана лично от наказаното лице чрез АНО до
съда по куриер на 28.06.2021 г., видно от товарителница (л.29), т.е. в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срок и от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т.Г. и И.П.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си
са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Разпоредба на чл.34 §1 изр.1 предл.2 от Регламент (ЕС) №165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета, вменената като нарушена, предвижда задължение
за всеки водач на превозно средство, оборудвано с аналогов или дигитален тахограф,
да използват тахографски листове или карта на водача всеки ден, през който управлява
превозно средство, считано от момента на поемането му.
2
Цитираната нарушена разпоредба указва както задължението на водачите да
ползват тахографските листове и карта ежедневно, така и началният момент, в който
възниква задължението им да активират тахографския апарат чрез поставянето на лист
и карта- от момента на поемането му (на ППС). Казано с други думи това задължение
следва да бъде изпълнявано във всеки един момент от управлението на ПС.
В настоящия случай както е посочено в описанието на нарушението, а и се
установи от доказателствата по делото- свидетелските показания и разпечатка от
тахографа, МПС управлявано от жалбоподателя е било оборудвано с дигитален
тахограф. При извършената проверка контролните органи са установили, че в
тахографа не е била поставена картата на водача, а от направената разпечатка било
установено, че тя не е била използвана при управлението на МПС. Св. Г. посочи ясно,
че жалбоподателят е имал карта на водача, но не е използвал същата, извършвайки
обществен превоз на товари с управлявания от него товарен автомобил.
Безспорно установено по делото е, че на процесната дата и място
жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, който попадал в обхвата на
Регламент (ЕС) 561/2006 г., както и че това ПС било оборудвано с дигитален тахограф,
който бил технически изправен. Установи се също така, че при управлението на ПС,
водачът не е бил поставил в тахографа дигиталната си карта на водач, което се
установи от показанията на свидетелите Г. и П., а и от разпечатката на тахографа,
приета като писмено доказателства по делото (27а). Тези констатации не се оспорват и
от жалбоподателя.
При това положение без съмнение жалбоподателят е осъществил вмененото му
адм. нарушение.
При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушение на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и НП. АНП е започнало със
съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец на
нарушението. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените
срокове. Съдържанието им съответства на разписаното в нормите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН- вписани са дата и място на нарушението и обстоятелствата при които е
извършено, като е посочена и правна квалификация, която съответства на описанието
на нарушението.
Съдът не споделя направеното в жалбата възражение и поддържано в с.з. от
процесуалния представител на въззивника, за допуснато СПН, тъй като била нарушена
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, защото вменената нарушена правна
норма на чл.34 §1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г. в изр.2 било разписано, че
„тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на
дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това“, а според изр.3
„тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг
3
период от време от този, за който са предназначени“. По този начин не били посочени
обстоятелства за фактическото изваждане на картата. Както се посочи по-горе вменено
е нарушение за това, че не е използвана картата на водача, а не че тя е била извадена по
време на движение на ПС, респ. извършвания превоз, още по-малко е вменено
нарушение за валидността на картата. Поради тази причина и обстоятелствата
свързани с извършеното нарушение са обвързани единствено с изр.1 от цитираната
разпоредба.
Несъстоятелно е и другото възражение, че не било посочено в описанието на
нарушението с какви точно действия водачът не е изпълнил задължението си и е
извършил нарушението. В случая ясно е посочено, че водачът не е използвал картата
на водача при управлението на процесното МПС, което е било оборудвано с дигитален
тахограф. Законът в случая не се интересува поради каква причина не е била
използвана картата, а използването на същата означава несъмнено тя да бъде поставена
в тахографа. При това положение непоставянето на картата в тахографа означава
несъмнено и нейното неизползване.
Неоснователно е и възражението, че не били констатирани обстоятелства за това
дали е бил повреден тахографа, при което се прилагало ръчно описание на детайлите
свързани с превоза. В случая данни за повреден тахограф не са налице. Такива
обстоятелства не са посочени от водача при извършената му проверка, а и той не е
представил ръчни записи.
Неоснователно е и възражението за евентуална хипотеза на извършено
нарушение на чл.93в ал.17 т.2 от ЗАвПр, респ. чл.93 ал.8 или ал.9 от ЗАвПр, както и
чл.94в ал.4 от ЗАвПр. Всички тези хипотези, при които отговорността на водача се
санкционира по цитираните разпоредби на ЗАвПр в случая не са били налице.
Според настоящият съдебен състав АНО правилно е санкционирал
жалбоподателя на основание чл.93 ал.2 от ЗАвПр, която разпоредба предвижда
налагане на глоба от 500 лева на водач, който управлява моторно превозно средство,
оборудвано с дигитален тахограф и не спазва изискванията относно правилното
използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR.
Това е така защото в съдебното производство настоящият съд не установи нови факти,
различни от тези, констатирани от АНО.
Съдът не споделя и направеното от процесуалния представител възражение, а
именно че извършеното съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради това че липсват данни жалбоподателят да е бил санкциониран друг път за
нарушение на ЗАвПр, като нарушението било извършено за първи път, както и това че
АНО не бил изложил мотиви защо приема, че случаят не е маловажен. Преценката за
„маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката за маловажен случай по смисъла на §1
4
т.4 от ДР на ЗАНН, респ. чл.28 от ЗАНН (в редакцията му към момента на издаване на
НП). Само когато съдът констатира, че предпоставките на цитираната разпоредба са
налице, но наказващият орган не го е приложил, само тогава това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона.
Действително наказващият орган не е изложил мотиви защо намира, че случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, но съдът счита, че това не е необходимо,
тъй като по собствено усмотрение намира, че настоящият случай не разкрива
признаците на маловажен случай. Това е така, тъй като извършеното деяние засяга
съществено обществените отношения свързани извършването на автомобилни превози
и то с товарни автомобили, където работния процес на водачите на такива ПС е
свързан с много по-голямо натоварване и изисква спазването на точно определено
работно време и почивки. За спазването на тези изисквания е необходимо използването
на дигиталните карти на водача или тахографски листа. Неспазването на съответното
работно време и почивки не рядко води до тежки последици, понякога и с фатален
край. Преценката за маловажността на случая следва да включва не само наличните
смекчаващи вината на нарушителя обстоятелства, каквито в случая са това че
нарушението е извършено за първи път и че от същото не са настъпили вредни
последици, но също така и отегчаващите вината му обстоятелства, каквито са
констатираното от контролните органи и друго нарушение от жалбоподателя на същата
дата и място, което е предмет на разглеждане по друго АНД на доклад при настоящия
съдебен състав, наличието на дигитална карта на водача, която е с изтекла валидност
(л.17), както и това че превозът е извършван на главен път от републиканската пътна
мрежа, през деня в интензивен часови диапазон, като същия следва да бъде разглеждан
и на плоскостта на засегнатите обществени отношения. Нормите на Регламента и
ЗАвПр гарантират безопасността на движението. Управлението на превозно средство,
попадащо под действието на регламента е високорискова дейност и именно поради
това са въведени и изискванията за почивки, които да дават възможност за
възстановяване на водачите. Безспорно е, че водачът не е спазил тези изисквания.
Поради това деянието му не може да бъде преценено като маловажно.
Затова, съобразявайки се с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания, като прецени тежестта на
нарушението, съдът намира, че размерът на санкцията, който е императивно
определен, правилно е бил определен и наложен от наказващия орган.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че НП следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на въззивника за
присъждане на разноски в негова полза за заплатено адвокатско възнаграждение.
5
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5
от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000453 от 28.05.2021 г.,
издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на
СТ. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „***“ №6, вх.А, ет.5, ап.13, за нарушение
на чл.34 §1 изр.1 предл.2 Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл.93в ал.2 от
Закон за автомобилните превозих (ЗАвПр) е наложена глоба в размер на 500 лева, като
законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на въззивника за присъждане на разноски в негова
полза, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6