Решение по дело №451/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Заместник-директора на ТД на НАП– [населено място], против Решение № 81 от 07.02.2025г., постановено по АНД № 4769 от 2024 г. по описа на Районен съд– [населено място], с което е отменено наказателно постановление № 783434-[рег. номер] от 09.08.2024г., издадено от касатора, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на дружеството „Найденови Консулт“ ООД, за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г а МФ. С оспореното решение е отправено предупреждение до дружеството, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще бъде наложено административно наказание. Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби. Твърди се, че не е съобразено с фактическите установявания в обстоятелствената част на НП. Споделя се извода на съда, че регулираните от КСО отношения са от особена обществена значимост, но в абсолютно противоречие с направеният от съда извод е окачествяването на процесния случай, като маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Размерът на санкцията е фиксирано от закона и не се определя от наказващия орган. Нарушението е формално, при което наличието на вредни последици е без значение за съставомерността на нарушението. Позовава се на съдебна практика на касационната инстанция в тази насока. Сочи се, че конкретното нарушение не е такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такива деяния. Обстоятелството, че е извършено за първи път и забавянето е с период по-малко от един месец е съобразено с факта, че е наложено най-ниското възможно наказание. Вредоносни последици не могат да се обсъждат, тъй като не са част от състава на нарушението. Конкретното нарушение е типично за вида си. На следващо място, оспорва констатацията на съда, че задължението по процесната декларация е платено в срок, позовавайки се на удостоверение- л.21 от първото дело. Заявява, че този документ удостоверява единствено, че към датата на издаването му дружеството няма публични задължения, но в хода на производството не са представени никакви доказателства, че задълженията по декларация, Обр.6 за м. април 2024г. са платени в срока-27.05.2024г., в който следва да бъдат декларирани и заплатени. Освен това, плащането е и обективно невъзможно без да се установи техния размер посредством самото деклариране. По отношение издаването на удостоверение с посоченото съдържание се изтъква, че и при наличие на публични задължения би могло да се издаде документ с аналогично съдържание, ако задълженото лице ги е обезпечило с активи. Обсъдена е и действащата нормативна уредба, а именно наредбата от 17.12.2019г., която отменя предходния подзаконов нормативен акт от 29.12.2005г., с оглед липсата на хипотеза за наличие на по-благоприятен закон.Изразява се становище, че наложената санкция в минимален размер съответства в пълна степен на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН да се превъзпита и предупреди нарушителя, както и генералната превенция, поради което издаденото НП е законосъобразно, а с отмяната му съдът е постановил неправилно решение. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване на процесното НП. Претен-дират се разноски за двете съдебни инстанции- юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява, а се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване.

Ответникът по касация – „Найденови Консулт“ ООД, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Солидаризира се с извода на първоинстанционния съд, че макар да е подадена със закъснение декларацията, от нарушението не са настъпили щети и същото е първо по ред, поради което може да се квалифицира като маловажен случай. Сочи се, че макар да не са констатирани в решението на РС-Бургас са налице и формални основания за отмяна на НП, издадено за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вменяващо задължение за периодично представяне на данни в НАП, което у за всяко лице подлежащо на осигуряване. В процесното НП не са посочени за кои точно подлежащи на осигуряване лица не са декларирани данни, а освен това не е посочено кога е начислено и платено възнаграждението на осигурените лица и по този начин се накърнявало правото на защита на санкционираното дружество. Иска да бъде оставена без уважение КЖ, а съдебното решение да се потвърди. В съдебно заседание, ответникът по касация не изпраща представител.

Представителят на ОП–Бургас обосновава заключение за неоснователност на подадената КЖ и потвърждаване на оспореното съдебно решение.

Административен съд – Бургас, в настоящият състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, в пределите на касационната проверка, съгласно чл.218 АПК, административният съд съобрази следното:

С процесното наказателно постановление № 783434-[рег. номер] от 09.08.2024г., издадено от касатора, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на дружеството „Найденови Консулт“ ООД, за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г а МФ. НП е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 05.07.2024г.

В НП, както впрочем и в обстоятелствената част на АУАН са посочени всички изискуеми факти от състава на вмененото нарушение, а именно, че дружеството в качеството на осигурител не е подало в срок данни с декларация, обр.6 в ТД на НАП-Бургас, за месец април 2024г., като е посочен и адреса на сградата, където се подават декларациите. По отношение на данните е посочено, че изискуемата декларация, обр.6 съдържа данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и същите следва да се подадат до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а при начислено и изплатено възнаграждение за същия месец след този срок /25-то число/- до края на месеца, в който е начислено и или платено възнаграждението и се цитира нормата на действащият подзаконов нормативен акт- Наредба № Н-13 от 17.12.2019г.- чл.4, ал.3, т.1, буква „а“.

Изрично е посочено в Наказателното постановление, а преди това и в АУАН, че декларацията е следвало да бъде подадена до 27.05.2024г., но е подадена по електронен път, с КЕП на 21.06.2024г. и е приета с цитирания входящ номер. Отразено е обстоятелството, че нарушението е за първи път. Описано е, че е изпратена покана, с изходящ номер от 01.07.2024г., връчена на същата дата-01.07.2024г., с оглед явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне и получаване на АУАН за неспазване на срока за подаване на декларацията. Наложена е имуществена санкция в минималния размер- 500 лева. В НП е посочено, че не са налице факти, обуславящи приложението на чл.28 от ЗАНН.

По повод съставения АУАН дружеството е подало възражение, постъпило в ТД на НАП-Бургас на 08.07.2024г., а в него се сочи, че констатираното по-горе нарушение се дължи по-скоро на пропуск на счетоводната кантора, обслужваща фирмата, отколкото на виновно поведение от страна на дружеството. Иска се прекратяване на АНП по съставения акт, респективно приемане на случая за маловажен. Във възражението се сочи и друг съставен АУАН, но той няма връзка с предмета на настоящото дело.

При обсъждане на релевантните към произнасянето си факти, при постановяване на оспореното решение, съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но в хода на АНП, при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяната на НП, с прилагане хипотезата на маловажен случай. Съдът е изложил мотиви, че качеството на осигурител е безспорно, както и фактът, че конкретната декларация за м. април 2024г. е подадена със закъснение- на 21.06.2024г., т.е. 24 дни след законоустановения срок. При положение, че закъснението е с по-малко от един месец, а освен това жалбоподателят /дружеството/ е платил задълженията, възникнали с подаване на процесната декларация, видно от удостоверение /л.21 от първото дело/ и нарушението е констатирано вследствие на активното поведение на задълженото лице, то случаят се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид. Обоснован е извод, че дори санкцията в минималния размер от 500 лева се явява несъразмерно тежка за това нарушение. При тези констатации и така направените изводи РС-Бургас е отменил НП и е отправено съответното предупреждение до нарушителя, по реда на чл.28 от ЗАНН.

Решението на БРС е валидно и допустимо, но НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон.

Настоящата касационна инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, като при изяснена фактическа обстановка, РС е постановил съдебен акт, с който неправилно е приел наличие на хипотезата по чл.28 от ЗАНН, с оглед осъществен анализ на събраните по делото доказателства.

Както вече бе посочено, по делото е безспорно качеството на осигурител на санкционираното дружество, респективно фактът, че изискуемата декларация, обр.6 за месец април 2024г. е подадена на 21.06.2024г., вместо в законният срок- до 27.05.2024г. Обстоятелството, че закъснението е с по-малко от един месец само по себе си не води до наличието на маловажен случай, при положение, че в законът не се съдържа подобен критерий за разграничаване на маловажните от обичайните случаи на съответното деяние. По своя характер същото е формално /на просто извършване/ и в състава му не се съдържат вредоносни последици, които следва да се отчитат, описват и доказват, с оглед установяване на извършеното нарушение. В случаят, самото нарушение се изразява в неспазване на срок, поради което изпълнение на задължението постфактум не може да обоснове извод, че нарушението е констатирано вследствие на „активното поведение“ на задълженото лице, което да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. Въпросът за вината, повдигнат с подаденото от фирмата възражение въобще не може да се обсъжда доколкото става въпрос за обективна /безвиновна/ отговорност за допуснато нарушение и коментиране на т.нар. виновно поведение в случаят е безпредметно. Ирелевантно е дали закъснението при подаване на декларацията се дължи на бездействие на кантора, обслужваща дружеството или на бездействие на служител или на самия законен представител на санкционираното дружество, защото обективната отговорност е за юридическото лице, а не се персонализира самото лице, което да я носи, поради извършено виновно поведение.

Както многократно е изтъкнато и в съдебната практика на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, на която касаторът се позовава, вкл. в цитирани в касационната жалба актове и на настоящия касационен състав, така описаните обстоятелства и характеристиките на самото нарушение не могат да доведат до наличие на маловажен случай, респективно изводите на предходният съдебен състав в противоположната насока са незаконосъобразни, поради неправилно приложение на материалния закон.

Неоснователни са доводите на ответника по касация, че са налице формални основания за отмяна на НП, поради липса на обстоятелства, които следва да се съдържат в НП. Санкционният акт съдържа ясно и конкретно описание на относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства, поради което правото на защита на дружеството не е нарушено, противно на описаното в отговора на касационната жалба.

Действително, по първото дело /л.21/ се съдържа издадено удостоверение за липсата на задължения на дружеството, но същото е с изходящ номер от 15.11.24г. и е издадено по искане от 14.11.2024г., поради което описаното в него, че към тази дата дружеството няма задължения не доказва плащане на задължението в срока за това /до 27.05.2024г./, нито доказва плащане към датата на подадената със закъснение декларация- 21.06.2024г., защото в този документ не са посочени такива данни и подобна интерпретация е необоснована.

Колкото до сравняването на норми от действащата наредба, издадена на 17.12.2019г. с предходната от 2005г., то същото няма връзка с предмета на делото, защото обсъждането на евентуално наличие на по-благоприятен закон, по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН има значение само при действието на различни нормативни актове по време на провежданото административнонаказателно производство. В случаят, неизпълненото в срок задължение се отнася за м.април 2024г., процесното АНП е образувано със съставяне на АУАН на 05.07.2024г., а в този период е действала само наредбата от 2019г., поради което обсъждането на предходно съществувал във времето друг подзаконов акт от 2005г. няма никаква връзка с процесният казус и тези съображения в касационната жалба нямат отношение към издаването на процесното НП, нито са обсъждани от предходния съд в оспореното решение, за да се обсъждат и понастоящем.

Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав счита, че решението на РС-Бургас за отмяна на процесното НП и предупреждаване на нарушителя по реда на чл.28 от ЗАНН е материално незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане и следва с отмяната на съдебния акт да се постанови нов по съществото на спора, с който издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания и за неговото изменение. Следователно, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.

При този изход на спора, по изричното и своевременно направено искане в касационната жалба следва да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във всяка от двете съдебни инстанции, което съдът определя в размер на 80 лева или общо 160 лева, платими в полза на НАП, на основание чл.27е от НЗПП.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, XIII-ти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 81 от 07.02.2025г., постановено по АНД № 4769 от 2024 г. по описа на Районен съд–Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 783434-[рег. номер] от 09.08.2024г., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП-[населено място].

ОСЪЖДА „Найденови Консулт“ ООД-[населено място], ЕИК *********, да заплати на НАП сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение за представителство пред двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.