№ 16836
гр. София, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20241110102575 по описа за 2024 година
Ищецът „.........” ЕАД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, ......., е
предявил искове за признаване съществуването на следните вземания от ответницата К. Г. Г.,
ЕГН **********, адрес гр. София, ............: 3 742.63 лева цена на доставена и незаплатена
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 01.08.2023 г. до изплащане на вземането, 533.61 лева мораторна лихва за период
от 15.09.2021 г. до 24.07.2023 г., 51.91 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 01.08.2023 г. до изплащане на вземането, 11.44 лева мораторна лихва за период от
15.08.2020 г. до 24.07.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43241/23 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е
клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдявания имот –
апартамент № 70 в гр.София, ............. Твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в
имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от
публикуване на сумите на интернет страницата на продавача. Твърди, че е извършвана
услугата дялово разпределение на топлинна енергия от фирма „.........” ЕООД, като топлинна
енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния
сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Моли да се установят вземанията му за главница и лихва за забава, признати
1
със заповедта, срещу която ответницата възразила, което обуславя интереса от търсената
искова защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Оспорва да е в договорни отношения с ищеца. Твърди, че няма
качеството потребител на топлинна енергия, тъй като не е собственик или ползвател на
имота. Твърди, че няма сключен договор с ищеца. Оспорва дължимостта на таксата дялово
разпределение, тъй като ищецът не е легитимиран да я претендира и защото не е извършена
тази услуга, оспорва дължимостта на лихвите поради липса на забава. Релевира възражение
за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна
енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между
страните с предмет продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество
топлинна енергия за процесния период и стойността й. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството
клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или
вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна
собственост, и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със загубването на същите.
Установява се по делото, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122 от
7.8.2002 г. С. Г. дарил на племенницата си К. Г. апартамент № 70 в гр.София, ...........,
запазвайки си пожизнено правото на ползване на имота. Видно от приетата по делото
справка, С. Г. починал на 3.5.2005 г., с което правото на ползване се е погасило. При това
положение правоотношението по продажба на топлинна енергия в имота е възникнало със
собственика му. На това основание единствен ползвател и клиент на ТЕ в имота остава
ответницата, която дължи цената й.
Следователно, установено е съществуването на договорно правоотношение между страните,
съдържанието на което се урежда от действалите за периода Общи условия, приложими
съгласно чл. 150 ЗЕ /при липса на изключението по ал.3/.
Между страните не се спори, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлофицирана и в имота е доставена през процесния период топлинна енергия, в обем
2
възлизащ на претендираната стойност от 3742.63 лева. Т.е. ищецът е изпълнил
задължението си да достави ТЕ в имота, която е правилно отчетена и разпределена.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Техем
сървисис ЕООД с договор, сключен на 22.7.2002 г. от упълномощен представител на
етажните собственици. Дружеството, чрез партньор Д. е осъществило услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, видно от представените
доказателства, поради което се дължи цената й, възлизаща на 51.91 лв. съгласно
представеното по делото извлечение по абонатен номер.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните
вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези
вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от
настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. тогава настъпва
изискуемостта им и от тогава започва да тече давността. След като заявлението е подадено
на 1.8.2023 г., погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила до
1.8.2020 г. Ето защо като погасен по давност следва да се отхвърли иска за главница за ТЕ за
периода 1.5.2020 г. - 31.05.2020 г. вкл. Дължима остава главницата за ТЕ за периода 1.6.2020
г. -30.4.2022 г., която възлиза на 3712.89 лв., до който размер искът следва да се уважи, ведно
със законната лихва от подаването на заявлението до изплащането.
По отношение на услугата дялово разпределение, предвид липсата на предвиден срок за
плащане, изискуемостта настъпва с изтичане на съответния месец, за който се отнася, т.е. от
деня, следващ месеца на извършване на услугата. Погасено по давност е задължението за
периода 1.6.2020 г. – 30.06.2020 г. Дължима остава таксата ДР за периода 1.7.2020 г.-
30.04.2022 г. на стойност 49.66 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
3
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Предвид установения срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. На база законната лихва за
забава и определен по реда на чл. 161 ГПК, размерът на обезщетението за забава върху
дължимата главница възлиза на 529.37 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 24.07.2023 г., за
които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 86.79 лв. и
юрисконсултско възнаграждение 100 лв., се дължат 184.74 лв. Относно разноските в
заповедното производство, дължими са 135.29 лв. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал.2,
вр. ал.1, т.2 ЗА, в полза на процесуалния представител на ответницата в исковото
производство следва да се присъдят разноски за осъществената безплатна правна помощ
/разноски за заповедното производство не са претендирани в отговора и списъка към него,
съгласно искането в последно с.з./. Възнаграждението на адвоката в тези случаи се определя
съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид
цената на иска. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв
пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна
защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна
правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо
страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне
на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда,
който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. В настоящия
случай, предвид цената на исковете, с които се защитава един интерес, поради което се
дължи едно общо възнаграждение, минималният размер по Наредбата е 733.96 лв. Съдът
определя възнаграждението на 750 лв., от който, съразмерно с отхвърлената част от
4
исковете, следва да се присъдят на адв. Е. К. 8.24 лв. за защитата в исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.........” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и
адрес на управление гр. София, ......., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че К. Г. Г., ЕГН **********, адрес гр.
София, ............, дължи сумите: 3712.89 лева цена на доставена и незаплатена топлинна
енергия за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
01.08.2023 г. до изплащане на вземането, 529.37 лева мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 24.07.2023 г., 49.66 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.08.2023 г.
до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43241/23 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
признаване дължимостта на: цена на топлинна енергия за периода 1.5.2020 г. - 31.05.2020 г.
вкл. и за разликата над 3712.89 лева до претендираните 3 742.63 лева, мораторна лихва
върху нея за разликата над 529.37 лева до претендираните 533.61 лева и цена на дялово
разпределение за периода 1.6.2020 г. – 30.06.2020 г. и за разликата над 49.66 лева до
претендираните 51.91 лева, и изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 11.44 лева за периода от 15.08.2020 г. до 24.07.2023 г.
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН **********, адрес гр. София, ............, да заплати в полза на „.........”
ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, ......., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 184.74 лева разноски в исковото производство и сумата от 135.29 лева
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „.........” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, ......., да
заплати на адвокат Е. К. К., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 8.24
лева адвокатско възнаграждение.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „.........“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5