РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. П.**, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в
публично съдебно заседание, проведено на дванадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е.В.,
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 189 / 2023 по описа на Административен съд – П.**, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с
чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано въз основа на решение
№ 6644 от 21.06.2023 година, постановено по АД № 11829/2022 година по описа на
ВАС, с което е обезсилено съдебно решение № 194 от 28.10.2022 година
постановено по АД № 224/2022 година по описа на Административен съд-П.** и
делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на съда с дадени указания
до първоинстанционния съд.
Въз основа на това настоящето
производство е по жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ-П.**
против Експертно решение № ** от 26.04.2022г. на НЕЛК, специализиран състав по ***,
с което е отменено ЕР № ** от 04.10.2021г. на ТЕЛК, І-ви състав общи
заболявания към МБАЛ ”**” гр. П.** и вместо него е потвърден болничен лист № **,
издаден на 02.09.2019 година от Специализирана ортопедична ЛКК при „***“-гр. П.**.
С решение № 6644 от 21.06.2023
година, постановено по АД № 11829/2022 година по описа на ВАС са дадени
указания касателно надлежните страни в настоящето производство. Други указания
за изпълнение от страна първоинстанционния съд на са дадени.
В съдебно заседание, жалбоподателят Директор на Териториално поделение-П.**
към Национален осигурителен институт изпраща процесуален представител, който
поддържа депозираната жалба изцяло и моли да бъде уважена по подробно изложени
съображения в представени писмени бележки.
Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата -
Национална експертна лекарска комисия, редовно призован, не
изпраща процесуален представител, не изразява становище по съществото на спора.
В съдебно заседание заинтересованата
страна - А.Т.М., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител не изразява
становище по съществото на спора.
В съдебно заседание заинтересованата
страна - ТЕЛК, І-ви състав Общи заболявания при МБАЛ ”**” АД, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
В съдебно заседание заинтересованата
страна - ***, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по
съществото на спора.
В съдебно заседание заинтересованата
страна - „**“ ООД, редовно призована, не изпраща процесуален представител, с писмена молба депозирана преди дата на
съдебно заседание, изразява подробно становище по съществото на спора.
В съдебно заседание заинтересованата
страна - Регионална дирекция „***“-П.**, редовно призован, не изпраща
процесуален представител не изразява становище по съществото на спора.
В съдебно заседание заинтересованата
страна - “**“ ООД, представлявано от управителя: Б.С.М., редовно призована, не
изпраща процесуален представител, не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, след като
провери процесуалните предпоставки за допустимост и констатира, че жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна – лице с право и интерес от
обжалването, в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК по препр. по чл. 112, ал. 1,
т. 4 от ЗЗдр. преклузивен срок, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност решение на НЕЛК, двояка природа, тъй
като от една страна той е медицински документ, който удостоверява
здравословното състояние на лицето, а от друга страна има характеристиките на
индивидуален административен акт, тъй като с него пряко се засягат права и
интереси на определено лице, респективно води до създаване на задължения за
държавни институции и други частни лица, предвид което същото подлежи на
оспорване по съдебен ред след изчерпване на задължителния административен такъв,
дължи разглеждането ѝ по същество.
Съдът, след като прецени доводите на страните и приобщените по делото
писмени и гласни доказателства реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, по
препр. от чл. 144 от АПК и извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспореното решение на всички основания по
чл.146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:
От
фактическа страна:
По
делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява,
че с Болничен лист № **, издаден от „***“, на лицето А.Т.М., е поставена
диагноза „***“ и е удостоверена временна
неработоспособност за срок от 30 дни за периода от 03.06.2019 година до
02.07.2019 година включително.
С Болничен
лист № ***, издаден на 02.07.2019 година от „***“, е продължен периода на
удостоверената неработоспособност с още 30 дни за периода от 03.07.2019 година
до 01.08.2019 година включително със същата диагноза.
На
02.09.2019 година с процесния Болничен лист №***, издаден от „***“ ООД, явяващ
се продължение, издаден на А.Т.М. за срок от 30 дни, включващ периода от
01.09.2019 година до 30.09.2019 година е поставена отново диагноза: „***“, като
е определен домашен - амбулаторен режим на лечение. Болничният лист е оспорен
от директора на ТП на НОИ П.** пред ТЕЛК с Жалба вх. № 1849 от 16.09.2019
година, с мотив: „че към датата на издаване на този болничен лист лицето А.Т.М.
се намира в непрекъснат отпуск за временна неработоспособност и в съответствие
с това се иска определяне на реалното здравословно състояние на лицето,
респективно да бъде установено по категоричен начин, дали е налице
основателност, във връзка с продължителността на временната неработоспособност
и поставената диагноза и режим на лечение“.
По
повод на така депозираната жалба, втори състав „*** към МБАЛ „***“ АД е
постановява ЕР № *** от 11.10.2019 година, с което отменя болничен лист № *** с
аргумент, че „от представените документи не се установяват утежняващи състояния
обуславящи продължителна временна неработоспособност“. За постановеното
експертно решение е съобщено на жалбоподателя - ТП на НОИ-П.**, а така също и
на заинтересованото лице в настоящото съдебно производство, чрез поставяне на
съобщението на таблото в сградата на МБАЛ „***“ АД, за което е съставен
Протокол изх. № 46 от 28.10.2019 година
Срещу
така постановеното ЕР № ***от 11.10.2019 година на ТЕЛК е депозирана жалба от А.Т.М.
до НЕЛК, в която същият излага доводи: „че
не е уведомен за жалбата на НОИ срещу процесния болничен лист, не е уведомен за
сформираната комисия, а също така и за решението на ТЕЛК“.
По повод на тази жалба, НЕЛК на основание чл.
50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите
на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската
експертиза /ПУОЛОМЕРКМЕ/ постановява Експертно решение № *** от 30.11.2020
година с което отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново
освидетелстване, с мотив - ТЕЛК да се
произнесе по същество, след като изиска цялата документация, както от
страна на лицето, така и от страна на ЛКК.
При
повторното разглеждане от страна на ТЕЛК, с Експертно решение № ** от
08.01.2021 година, болничен лист № *** е потвърден, с мотив – „***, в което е
отразено, както вписания преглед, така и болничния лист, от което се
установява, че издаденият болничен лист е законосъобразен и издаден при наличие
на обективни данни, които доказват основанието за издаването му.“
Срещу
постановеното ЕР № ** от 08.01.2021 година на ТЕЛК е депозирана жалба вх. № 46
от 15.02.2021 година до НЕЛК, от страна на Директора на ТП на НОИ П.**, в която
като мотив се сочи, че експертното решение е издадено при липса на мотиви и
постановено при наличие на съществени процесуални нарушения.
По
повод подадената жалба и отново на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК
с ЕР № 654 от 23.03.2021 година, отменя ЕР № 64 от 08.01.2021 година на ТЕЛК
и връща експертното решение за ново
освидетелстване, отново с мотив -
„Липсва аргументация, защо ТЕЛК приема, че са налице основания, които
доказват наличието на временна нетрудоспособност, а също така и с указание при
новото разглеждане отново да бъде събрана необходимата медицинска
документация“.
При
третото разглеждане, ТЕЛК, първи състав „**“ към МБАЛ „**“ АД постановява ЕР № **
от 04.10.2021 година, с което отменя болничен лист № ** като незаконосъобразен
с мотив – „При изисканата медицинска документация са представени само
амбулаторни листове, поради което болничният лист е неправомерно издаден и като
такъв следва да бъзе отменен както незаконосъобразен“.
С жалба
вх. № 222 от 08.10.2021 година А.Т.М. отново се излага доводи за неправилност на експертното решение
и счита, че ТЕЛК не се е съобразил с решенията на НЕЛК.
Поради
което при третото разглеждане НЕЛК с Експертно решение № ** от 26.04.2022
година на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ- 2010, отменя ЕР на ТЕЛК и потвърждава
болничен лист №**.
Видно
от приложения към административната преписка Амбулаторен лист № ** от
02.09.2019 годна, издаден от лекуващ лекар, „обективното състояние на лицето
към датата 02.09.2019 година, когато е извършен този преглед се изразява в
това, че по отношение на лицето А.Т.М. е свалена имобилизация и лицето е
насочено за балнеолечение“.
Предмет
на настоящото производство е Експертно решение № ** от
26.04.2022 година на НЕЛК, с което е отменено Експертно решение № ** от
04.10.2021 година на ТЕЛК и е потвърден Болничен лист№ **.
Именно тава решение е предмет на съдебен контрол
в настоящето производство.
При така установените по делото
фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
При преценката на законосъобразността на обжалвания административен акт, на
основание чл. 168 във вр. чл. 146 от АПК, съдът е длъжен да осъществи пълна
служебна проверка за валидността и законосъобразността му.
Оспорваното ЕР е издадено от
компетентен орган - Национална Експертна Лекарска
Комисия / НЕЛК, специализиран състав по ***, определен според водещата диагноза
на лицето, съгласно чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРРКМЕ.
Същата е обективирана в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал.2
от АПК реквизити. Противно на доводите на жалбоподателя, в същата са изложени
както фактическите, така и правните основания, като поотделно за всяка една
санкция е посочена конкретната разпоредба, която е счетена за нарушена, както и
констатираните факти. Вписаните фактически и правни обстоятелства обективират
ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на
защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за
законосъобразност на административния акт.
При издаването на решението и в хода на развилото се административно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
опорочат крайния административен акт и да са основание за неговата отмяна.
Предвид на изложеното, съдът счита, че решението е издадена от компетентен
административен орган, а именно Национална Експертна Лекарска Комисия / НЕЛК,
специализиран състав по **, определен според водещата диагноза на лицето, при
спазване на правомощията и в рамките на предоставената му материална
компетентност по смисъла на чл. 51 от ПУОРОМЕРРКМЕ. Въз основа на това не се
констатират основания за отмяна на оспорения индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Решението е издадена и в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа
задължителните за административния акт реквизити, които са посочени в чл. 59,
ал. 2 от АПК, поради което не се констатира нарушение по смисъла на чл. 146, т.
2 от АПК, което да доведе до отмяна на административния акт.
По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът намира
следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното
производство е Експертно решение № ** от 26.04.2022 г. на Специализиран състав
по ***при НЕЛК, с което е отменено Експертно решение № ** от 04.10.2021 г. на
ТЕЛК и вместо него е потвърден Болничен лист № ***, издаден на 02.09.2019 г. от
*** при "***"- гр. П.**.
Оспореният акт е издаден при трето произнасяне от НЕЛК, след предишни две
връщания за ново освидетелстване и аргументиране на медицинската експертиза по
отношение наличието на временна неработоспособност.
Спорното в
настоящият случай е дали при наличие на събраната медицинска и друга документация
в хода на административното производство, НЕЛК правилно е достигнал до
заключение, че здравословното състояние на лицето към момента на издаване на
болничния лист от страна на ЛКК е обосновал становище да бъде прието, че то
съответства на изискванията състоянието да бъде квалифицирано, като водещо до
временна неработоспособност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при освидетелстване на лицето, с
цел разрешаване на отпуск за временна неработоспособност, ЛКК взема решение
след задължителен клиничен преглед и представяне на документ за самоличност, а
когато по преценка на ЛКК направените изследвания не са достатъчни за
изясняване на характера и степента на заболяването имат задължение да изпратят
болният за допълнителни амбулаторни и болнични изследвания и наблюдения.
Касателно
настоящия случай от представената медицинска документация ме се установява да е
извързван такъв преглед на лицето при издаване на болничният лист. Нещо повече,
при издаване на решението на ЛКК, извършения преглед е следвало да бъде вписан
в „Медицински протокол“ по образец, съгласно правилото на чл. 24, ал. 8 от
ПУОРОМЕРКМЕ. Което означава, че посоченото в болничния лист Решение на ЛКК №
918 от 02.09.2019 година, нито е приложено в медицинската документация на
лицето, нито е вписано в този медицински протокол, който не е представен,
въпреки, че е бил поискан от страна на самата НЕЛК с Писмо с изх. № 1301 от
17.02.2022 година. Отделно от това, в разпоредбата чл. 27, ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ
е предвидено, че при издаване на болничния лист, ЛКК вписва в медицинския
протокол по смисъла на чл. 24, ал. 8 всички реквизити по чл. 23, ал. 1, т. 2 от
ПУОРОМЕРКМЕ. В случая ЛКК не е изпълнила това свое задължение, което макар да не
води до прилагането на неблагоприятни последици за освидетелстваното лице, води
до липсата на необходима медицинска
документация от проведени изследвания удостоверяващи заболяването, причинило
временна неработоспособност /в този смисъл е и Решение № 13679 от 08.11.2018
година, постановено по адм. д. № 7566/ 2018 година на Върховния административен
съд/.
В настоящият
случай в медицинското досие на лицето А.Т.М. липсва медицински протокол на ЛКК
по утвърден образец, съгласно чл. 24, ал. 8 от ПУОРОМЕРКМЕ и липсват данни на
последния да е бил извършван дължимият клиничен преглед.
Въз основа на
това не става ясно какво и по – конкретно, въз основа, на кои доказателства
НЕЛК е мотивирана да вземе съответното решение за отмяна на Експертното решение
на ТЕЛК и да потвърди болничния лист, още повече, че акта издаден от НЕЛК е
постановен на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, а съобразно тази
разпоредба НЕЛК се произнася само въз основа на медицинската документация и
други документи, които вече са били събрани от страна на ТЕЛК. В този смисъл
НЕЛК няма право дори по своя преценка да извършва преглед на освидетелстваното
лице. НЕЛК се произнася само относно правилното приложение на относимите правни
норми, въз основа на факти, които вече са били установени от страна на ТЕЛК.
Отменяйки експертното
решение на ТЕЛК, НЕЛК е приложила неправилно материалните правни норми. Поради
което издаденият от страна на ЛКК болничен лист се явява незаконосъобразно издаден, тъй като е нарушен
закона относно това да бъде налице медицински протокол и да бъде извършен
задължителен клиничен преглед преди издаване на болничния лист от страна на
ЛКК. Потвърждавайки процесният болничен лист, НЕЛК е нарушил материалноправните
разпоредби на закона.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл.
143 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК право на
разноски има жалбоподателя. Същия в настоящото производство се представлява от
юрисконсулт, който претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Поради
това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК в полза
на Териториално поделение към Национален осигурителен институт П.**, следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева съгласно чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лв.). Размерът е определен предвид действителната
фактическа и правна сложност на спора, която в случая на производство не е
голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта,
който е представлявал издалия акта административен орган – същият се е явил в
проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията на упълномощителя
си и е депозирал писмени бележки по съществото на спора.
Водим от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Директора на Териториално поделение - П.** към Национален
осигурителен институт, с адрес: гр. П.**, ул. „***“ № 50 Експертно решение № **
от 26.04.2022 година на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, с което
на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройство и организация на работа
на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ е отменено Експертно решение № ***от
04.10.2021 година на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ и вместо
него е потвърден Болничен лист № ***, издаден на 02.09.2019 година, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия, с адрес: гр. С., бул.„***“ № 15 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Териториално поделение към Национален осигурителен
институт П.** с адрес: гр. П.**, ул.„***й“ № 50 съдебни разноски в размер на 150
/ сто и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /П/