Определение по дело №361/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 496
Дата: 18 май 2023 г. (в сила от 18 май 2023 г.)
Съдия: Иван Стойчев
Дело: 20231000600361
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 496
гр. София, 18.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев

Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600361 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.306, ал.3 от НПК.
С определение от 08.02.2023г. по ЧНД№06/2023 по описа на ОС-
Монтана на основание чл.25,ал.1 във вр.чл.23,ал.1, НК са кумулирани
наказанията, наложени на осъдения К. С. С., ЕГН:**********, както следва:
по НОХД№735/2015г. на РС- Видин, по НОХД№65/2015г. на РС- Козлодуй,
по НОХД№1006/2014г. на РС- Враца и по присъда №27/18 на Наказателен
съд Шарлероа, Кралство Белгия, като е определил едно общо най- тежко
наказание в размер на 15 /петнадесет/ месеца лишаване от свобода. Освен
това окръжният съд е постановил отделно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ години, наложено с присъда
№2855/18 на Апелативен съд Монс, Кралство Белгия. На основание чл.25,
ал.2 от НК е извършено приспадане от така определеното общо наказание на
изтърпяната част от наказанията по кумулираните осъждания. На основание
чл.57,ал.1,т.2,б.“А“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието.
Срещу така постановеното определение е подаден въззивен протест от
прокурор при Окръжна прокуратура- Монтана, с който първоинстанционният
съдебен акт е атакуван в частта, в която е извършено групиране на
осъжданията по НОХД№735/2015г. на РС- Видин, по НОХД№65/2015г. на
РС- Козлодуй, по НОХД№1006/2014г. на РС- Враца и по присъда №27/18 на
Наказателен съд Шарлероа, Кралство Белгия и е отказано приложението на
разпоредбата на чл.24 от НК. Представителят на прокуратурата застъпва
1
становището, че осъждането по НОХД№735/2015г. на РС- Видин не може да
влезе в група с осъждането по НОХД№1006/2014г. на РС- Враца,
НОХД№65/2015г. на РС- Козлодуй и с присъда №27/18 на Наказателен съд-
Шарлероа, Кралство Белгия, тъй като деянието по НОХД№735/2015г. на РС-
Видин е извършено на 07.03.2015г., т.е. след датата на влизане в сила на
присъда №27/18 на Наказателен съд- Шарлероа, Кралство Белгия. Освен това
прокурорът развива подробни аргументи в посока, че наложените на
осъдения К. С. до настоящия момент различни наказания лишаване от
свобода не са довели до неговото поправяне и възпиране от престъпна
дейност, с оглед на което се настоява за прилагането на разпоредбата на чл.24
НК и засилване на наказателната репресия, така че целите на наказанието да
се постигнат и да се спомогне за желаното завръщане на К. С. към
общественополезен живот. Изложено е, че при увеличение с 1/2 на
определеното общо наказание в групата, същото ще остане в пределите на
закона, тъй като няма да надмине сбора от отделните наказания, който в
процесния случай се равнявал на 3 /три/ години и 3 /три/ месеца, нито пък ще
надвиши максимално предвидения размер за наказанието лишаване от
свобода. В посочения смисъл е отправено искане до въззивната инстанция
протестираното определение на ОС- Монтана да бъде отменено в частта, в
която неправилно са кумулирани осъжданията по НОХД№735/2015г. на РС-
Видин, по НОХД№65/2015г. на РС- Козлодуй, по НОХД№1006/2014г. на РС-
Враца и по присъда №27/18 на Наказателен съд Шарлероа, Кралство Белгия и
да бъде постановен нов съдебен акт, с който да бъде изключено от посочената
група осъждането по НОХД№735/2015г. на РС- Видин и да бъде приложена
разпоредбата на чл.24 НК по отношение на определеното общо наказание по
НОХД№65/2015г. на РС- Козлодуй, по НОХД№1006/2014г. на РС- Враца и по
присъда №27/18 на Наказателен съд Шарлероа, Кралство Белгия.
В срока за отговор е депозирано писмено възражение от защитника на
осъдения К. С.- адв.В. К., с което се изразява становище, че подадения
въззивен протест е неоснователен, като според защитника престъпната
деятелност, предмет на присъда 27/18 на Наказателен съд Шарлероа, била
осъществена преди да бъде постановена присъда по което и да е от
останалите три дела, кумулирани с протестираното определение на ОС-
Монтана. Изтъква се, че не е налице основание за приложението на
разпоредбата на чл.24 НК, тъй като за осъществената от К. С. деятелност, за
която е осъден с белгииската присъда 27/18, му е наложено наказание, което
се явява над средния размер в предвидените от българското наказателно
право предели. Защитникът акцентира, че с чуждестранната присъда (27/18)
вече веднъж са били отчетени цитираните с въззивния протест обстоятелства,
а именно- многократните осъждания, ескалиране на деянията, наложените до
момента наказания. Посочва се също, че след признаването и приемането за
2
изпълнение на последната наложена присъда от Кралство Белгия (присъда
2855/18 на Апелативен съд- Монс)- която се явява и с най- тежко наложеното
наказание, искането на прокуратурата за допълнително увеличаване на
наказанието се явява необосновано и крайно несправедливо. В посочения
смисъл е отправено искане до въззивния съд, протестът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В съдебно заседание пред АС- София защитникът и осъденото лице ( в
лична защита) поддържат представеното възражение по делото и доводите,
наведени в него. Защитникът настоява постановеното определение на ОС-
Монтана да бъде потвърдено като правилно, а нормата на ч.24 НК да не бъде
прилагана, като се излагат аргументи, че близо 10 години след осъществяване
на престъпната деятелност, да се увеличава общото най- тежко наказание по
групираните осъждания, се явява една ненужна репресия и би граничило с
изтезание.
Представителят на Апелативна прокуратура поддържа въззивния
протест в неговата цялост и пледира осъждането по НОХД№735/2015г. на
РС- Видин да бъде изключено от групата на кумулираните съдебни актове,
съответно и да бъде приложена разпоредбата на чл.24 НК по отношение на
определеното общо наказание.
Въззивният съд предвид приложените по делото материали и
становищата на страните приема за установено следното:
К. С. С. е осъждан общо 14 /четиринадесет/ пъти, като последните му
пет осъждания са:
По НОХД№1006/2014г. на Районен съд- Враца за деяние по чл.196, ал.1,
т.2 от НК, извършено на 22 срещу 23 януари 2014г., като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, което следва да се
търпи ефективно. Съдебният акт е влязъл в сила на 21.04.2015г.
По НОХД№65/2015г. на Районен съд- Козлодуй К. С. е осъден за
деяния по чл.343в, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК, извършени в периода от 29 април
до 02 май 2014г. и му е определено ефективно наказание лишаване от свобода
в размер на 1 /една/ година, като присъдата е влязла в сила на 12.06.2015г.
По НОХД№735/2015г. на Районен съд- Видин К. С. е осъден за деяние
по чл.318 от НК, извършено на 07.03.2015г., като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца, което да изтърпи
ефективно. Съдебният акт е влязъл в сила на 06.10.2015г.
С присъда №27/18 (призната и приета за изпълнение с влязъл в сила
съдебен акт по ЧНД№220/2020г. на ОС- Монтана), постановена от
Наказателен съд- Шарлероа, Кралство Белгия, К. С. е осъден за деяния,
извършени в периода от 13 август до 01 септември 2014г. и му е наложено
3
наказание лишаване от свобода за срок от 15 /петнадесет/ месеца, което да се
търпи ефективно. Присъдата е влязла в сила на 10.01.2015г.
С присъда №2855/18 (призната и приета за изпълнение с влязъл в сила
съдебен акт по ЧНД№220/2020г. на ОС- Монтана), постановена от
Апелативен съд- Монс, Кралство Белгия, на К. С. е наложено ефективно
наказание лишаване от свобода в размер на 8 /осем/ години, за извършени
деяния в периода от 01 август 2016г. до 21 март 2017г. Съдебният акт е
влязъл в сила на 13.02.2018г.
С протестираната част от оспореното определение (от 08.02.2023г.,
постановено по ЧНД№06/2023г. на ОС- Монтана), на основание чл.25, ал.1
вр.чл.23,ал.1 НК окръжният съд е групирал осъжданията по
НОХД№735/2015г. на РС- Видин, по НОХД№65/2015г. на РС- Козлодуй, по
НОХД№1006/2014г. на РС- Враца и по присъда №27/18 на Наказателен съд
Шарлероа, Кралство Белгия, като е определил едно общо най- тежко
наказание в размер на 15 /петнадесет/ месеца лишаване от свобода, което да
се изтърпи при първоначален строг режим. В останалата част от
определението, в която е постановено да се търпи отделно наказанието от 8
/осем/ години лишаване от свобода, наложено на К. С. с присъда №2855/18 на
Апелативен съд- Монс, Кралство Белгия, съдебният акт не е протестиран и е
влязъл в сила.
При съпоставянето на моментите на извършване на деянията с датите на
влизане в сила на съдебните актове по НОХД№735/2015г. на РС- Видин, по
НОХД№65/2015г. на РС- Козлодуй, по НОХД№1006/2014г. на РС- Враца и по
присъда №27/18 на Наказателен съд Шарлероа, Кралство Белгия, се
установява, че деянието, предмет на НОХД №735/2015г. е извършено на
07.03.2015г., след датата на влизане в сила на присъда 27/18 на Наказателен
съд Шарлероа (т.е. след 10.01.2015г.). В този смисъл е основателен доводът,
релевиран във въззивния протест, че тези две осъждания не могат да бъдат
кумулирани в една група. В тази насока и според настоящия въззивен състав е
възможен предложения от прокуратурата вариант, който същевременно е и в
съответствие с принципа за най- благоприятното съчетание за осъдения, а
именно: в една група следва да бъдат групирани осъждането по
НОХД№65/2015г. на РС- Козлодуй, осъждането по НОХД№1006/2014г. на
РС- Враца и осъждането по присъда 27/18 на Наказателен съд – Шарлероа,
като бъде определено едно общо най- тежко наказание (това по белгийската
присъда)- лишаване от свобода в размер на 15 /петнадесет/ месеца, а
осъждането по НОХД№735/2015г. на РС- Видин не следва да бъде включено
в тази група. На практика, при този вариант на групиране осъждането по
НОХД№735/2015г. на РС- Видин ще се окаже вече изтърпяно (въз основа на
предходно групиране, извършено с влязло в сила определение от 10.11.2015г.
4
по ЧНД№1064/2015г. на РС- Видин; а в подкрепа на този извод е също и
приложеното по делото уведомително писмо на ГДИН с рег.
№25333/25.11.2022г. по описа на САС /стр.19 от ВЧНД №1208/22г. на САС/,
от съдържанието на което се установява, че по отношение на К. С. е било
постановено условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на общото
наказание, определено с цитираното по- горе предходно групиране).
По отношение на направеното с въззивния протест искане за
приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, настоящият съдебен състав
следва да отбележи следното:
Действително от приложените по делото материали се установява, че К.
С. е многократно осъждан, включително и за тежки умишлени престъпления,
че неговата престъпна деятелност е осъществена през един дълъг период от
време (от 2000г. до 2017г.). Но при извършването на преценката с оглед
евентуалното приложение на чл.24 от НК, от една страна следва да бъде взето
предвид и обстоятелството, че последното осъждане (това по присъда 2855/18
на Апелативен съд- Монс), което е постановено (при последното извършено
кумулиране с тази част от определението от 08.02.2023г. по ЧНД№06/2023 на
ОС- Монтана, която не е протестирана и обжалвана) за отделно изтърпяване,
е с наложена относително висока санкция (за срок от осем години лишаване
от свобода). От друга страна следва да се има предвид и отдалечеността във
времето на момента на извършване на престъпната деятелност по
коментираното (последното) осъждане спрямо момента на произнасяне на
настоящата въззивна инстанция, а също и оказаното до момента
пенитенциарно въздействие спрямо осъдения К. С.. В този смисъл
настоящият съдебен състав намира, че не са налице условията на чл.24 НК за
увеличаване размера на общото наказание (15 месеца лишаване от свобода),
тъй като по делото не се съдържат данни, от които да може да се направи
категоричния извод, че наложените до момента наказания на К. С. са
несъответни с оглед мярата на осъществяваното спрямо осъдения наказателно
въздействие. В посочения смисъл според настоящия съдебен състав не следва
да бъде увеличавано общото най- тежко наказание по кумулираните
осъждания и че неговият размер от 15 /петнадесет/ месеца лишаване от
свобода, се явява справедлив и целесъобразен.
По отношение на направеното искане от защитата в съдебното
заседание пред САС за конкретизиране на периодите, които се приспадат,
следва да бъде отбелязано, че тази преценка е в компетентността на
Прокуратурата и може да бъде извършена със съответния прокурорски акт.
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОТМЕНЯ определение от 08.02.2023г., постановено по ЧНД №06/2023г.
по описа на Окръжен съд- Монтана В ЧАСТТА, с която на основание
чл.25,ал.1вр.чл.23,ал.1 от НК са кумулирани осъжданията по
НОХД№735/2015г. на РС- Видин, по НОХД№65/2015г. на РС- Козлодуй, по
НОХД№1006/2014г. на РС- Враца и по присъда №27/18 на Наказателен съд
Шарлероа, Кралство Белгия и е определено едно общо най- тежко наказание в
размер на 15 /петнадесет/ месеца лишаване от свобода

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание между съдебните актове,
постановени по НОХД№1006/2014г. на РС- Враца, по НОХД№65/2015г. на
РС- Козлодуй и присъда №27/18 на Наказателен съд Шарлероа, Кралство
Белгия в размер на най- тежкото от тях, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 15 /ПЕТНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.02.2023г., в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6