РЕШЕНИЕ
№ 11945
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110171345 по описа за 2022 година
Ищецът „ЗЕАД ***” ЕАД е предявил срещу *** иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ
за сумата от 176,10 лева - заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на щети
по МПС марка „Мерцедес”, с рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на
10.07.2022г. в гр. ***, ул. „***” в района на дом № ***, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 10.07.2022г. в гр. ***, на ул. „***”, в района на дом № ***
водачът А. М. при управление на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № *** попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, което довело до реализиране на
пътнотранспортно произшествие и причиняване на щета, касаеща предна дясна гума. Към
датата на събитието лекият автомобил марка „Мерцедес” бил застрахован по застраховка
„*** каско Стандарт” при ищеца. Във връзка с причинените щети на лекия автомобил при
ищеца била образувана щета. Обстоятелствата, при които настъпило ПТП и щетите били
описани от водача на МПС и свидетел на ПТП в декларации. Било определено обезщетение
в размер на 176,10 лева, което на 22.07.2022г. било изплатено на собственика на
автомобила. Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка “Каско“ на МПС, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпил в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне срещу причинителя на вредата. Вина за настъпилото ПТП имала СО,
която не изпълнила вменените й задължения за поддържане на пътя, поради което насочва
иска си срещу нея. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** депозира отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Счита, че претенцията на ищеца не се доказва от така представените
писмени доказателства. Оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Каско”
относно процесното МПС с ищеца. Не оспорва заплащането на застрахователното
1
обезщетение от страна на ищеца, но счита, че същото е изплатено неоснователно. Моли
искът да бъде отхвърлен. Претендира заплащането на разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валиден
договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото
имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и
деликтната отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на
служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.
Видно от приетата като писмено доказателство по делото застрахователна полица №
*** от *** г., между ЗЕАД „фирма“ ЕАД и А. С. М. е бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ по отношение на лек автомобил „Мерцедес С300“, с рег. №
***, с период на действие 08.02.2022 г. - 07.02.2023 г. Ето защо, противно на доводите на
ответника, съдът приема за установено по делото, че към момента на настъпване на
събитието между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „Мерцедес С300“, с
рег. № ***, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Каско Стандарт“ при клауза „Пълно Каско“.
От приетото по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ от 13.07.2022 г., се установява, че водачът на лек автомобил „Мерцедес
С-300“ с рег. № ***, е декларирал, че на 10.07.2022 г. в тъмната част на денонощието по
време на движение по ул. „***“ около дом ***, е минал пред дупка с предна дясна гума, в
резултат на което била увредена предна дясна гума.
По делото е представена декларация от водача на лек автомобил „Мерцедес С300“, с
рег. № ***, в която са посочени идентични на отразените в заявлението обстоятелства
относно настъпилото застрахователно събитие.
За установяване на механизма на процесното ПТП е разпитан свидетелят А. С. М..
Свидетелят твърди, че е през 2022 г. управлявания от него лек автомобил „Мерцедес С300“
попаднал в дупка на пътното платно, намираща се на ул. „***“, в резултат на което гумата
се разцепила. Посочва, че гумата била по-специална, спадала 15-20 минути след спукване.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитания свидетел, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са логични и не се оборват от
останалите събрани по делото доказателства. Разминаването между депозираните
свидетелки показания и посоченото от свидетеля в декларацията от 13.07.2022 г. до
застрахователя относно точното място на настъпване на процесното ПТП, съдът намира за
несъществено, както и че същото се дължи на изминалия дълъг период от време между
събитието и проведения разпит.
В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда
на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се
установява, че на 10.07.2022 г. в гр. ***, лек автомобил „Мерцедес С300“, с рег. № *** се
движи по ул. „***“ и срещу № ***, превозното средство попада в необезопасена и
2
несигнализирана дупка, намираща се на пътното платно. Съгласно експертното заключение
всички увреждания по лек автомобил „Мерцедес С300“, с рег. № *** се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
При дадените пред настоящата инстанция устни разяснения вещото лице инж. Й.
поясни, че при процесното ПТП е увредена само гумата на лекия автомобил, което
предполага най-вероятно изронване на горния слой на асфалтовото покритие около 7 см и
скорост на движение на лекия автомобил около 40-50 км/ч.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по
безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба
механизъм, а именно – поради наличието на неравност (дупка), необозначена по начин,
позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани
доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
Съобразно ОУ към застраховка „Каско Стандарт“ по клауза „Пълно Каско“
застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие в клауза „Пожар,
Природни бедствия, ПТП и Злоумишлени действия“, както и допълнително покрити
рискове. Съгласно т. I, т. 2 от клауза „Пожар, Природни бедствия, ПТП и Злоумишлени
действия“ застрахователят покрива щети, причинени от пътно-транспортно произшествие,
което е дефинирано като събитие, възникнало в процеса на движение на превозното
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Несъмнено вредите,
произтичащи от попадане на автомобила в дупка на пътното платно, съставлява покрит
риск, отделно в случая липсват данни да е налице изключение, предвидено в т. VI ОУ към
застраховката. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът-застраховател е дължал
изплащането на обезщетение за вредите настъпили включително по гумата на процесния
автомобил, вследствие на попадането й в дупка. Ето защо възражението на ответника за
изплащане от ищеца на обезщетение по непокрит риск е неоснователно.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства – опис на
претенция по щета № ***/*** г., опис-заключение по щета № ***/*** г., доклад по щета №
***/*** г., след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, ищецът е
определил застрахователно обезщетение в размер на 176,10 лв., изплатено с платежно
нареждане от 22.07.2022 г. на собственика на увредения автомобил.
След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу
третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска
собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо
лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда,
че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Между страните не е спорен въпросът, че пътят, на който се твърди да е реализирано
ПТП, се стопанисва от ответника ***. От обстоятелството, че на пътната настилка на
общински път към момента на настъпване на произшествието е имало необозначена дупка,
3
което се установява от събраните в производството писмени доказателства, показанията на
разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия
доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ, се налага изводът, че
общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската
пътна мрежа. Установената дупка, представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на
параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност за движението. Доколкото се установи, че тази неравност не е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, то ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответника или на други изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г.
по описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и
др. /, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на
които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото не се установи поведение на водача на процесния лек
автомобил, което да нарушава правилата за движение по пътищата, в т.ч. управление на
МПС с превишена скорост, и това да е довело до попадането му в процесната дупка.
Липсват доказателства, че с поведението си водачът на увредения автомобил пряко и
непосредствено е допринесъл за вредите. Приносът следва да бъде доказан по категоричен
начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. В случая ответникът не
е провело пълно и главно доказване на релевираното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като следва да се посочи, че в дължимата грижа при управление на
МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че
единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е
4
състоянието на пътя.
Установява се от доказателствата по делото, че с регресна покана от 09.08.2022 г.
(получена от ответника на 12.08.2022 г.) ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 176,10 лв. Видно от писмо, изх. №
***-(/***)/*** г. ответникът е отказал плащане.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Според споделяната от настоящия състав константна практика
на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006
г. на КФН.
В случая съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на
съдебната автотехническа експертиза, стойността, необходима за възстановяване на
констатираните увреждания по лек автомобил „Мерцедес С300“, с рег. № ***, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 197,70 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли.
Ищецът претендира сума в по-нисък размер, като с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес искът следва да бъде уважен така, както е предявен за сумата от 176,10
лв.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден
да заплати и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в
съда -30.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 730 лв. – разноски по делото, от които 50 лв. – държавна такса, 300 лв. –
депозит за САТЕ, 80 лв. – депозит свидетел, и 300– адвокатско възнаграждение. Размерът на
адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно правилото на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
с оглед на което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е
неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА фирма, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на ЗЕАД „***“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл. „***“ № ***, на основание чл.
410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 176,10 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на щети по лек
автомобил „Мерцедес С300”, с рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на
10.07.2022г. в гр. ***, ул. „***”, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 30.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА фирма, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на „фирма“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл. „***“ № ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 730 лв. – сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6