Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 09.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна
Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното
от съдия Кръстева к.а.д. № 210 по описа за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С
решение № 235/31.07.2019 г., постановено по НАХД № 543/2019г., Ловешкият
районен съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № 11-0000993/09.05.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, с което на
„МеталСтрой 74“ ЕООД гр. Тръстеник, с ЕИК *********, в качеството му на
работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във вр. с
чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Постановеното
решение е обжалвано с касационна жалба от „МеталСтрой 74“ ЕООД с твърдения за нарушение на материалния закон. Твърди се, че РС неправилно
е приел съществуването на трудово правоотношение между дружеството касатор и
лицето, позовавайки се на попълнената от В.М.К. декларация. Сочи се наличието
на граждански договор за изпълняваната работа. В заключение се иска отмяна на
първо-инстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се
отмени наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява и
не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба - Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Ловеч – не се
представлява.
Представителят
на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
решението на РС законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде
оставено в сила.
Касационният
състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата
е неоснователна.
С
наказателно постановление № 11-000993/09.05.2019 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, на „Метал Строй
При
проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната
инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл.
218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на
РС е валидно и допустимо.
Наведените
в касационната жалба основания във връзка с незаконосъобразност на НП са
развити и пред първоинстанционния съд, като, видно от мотивите на обжалваното
съдебно решение, по всички твърдения на касатора първоинстанционният съд е
изложил подробни мотиви, които касационната инстанция намира за законосъобразни
и не следва да повтаря.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 18.03.2019 г. служители в
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч извършили проверка на строителен обект
„Основен ремонт на квартал Дикисана“, находящ се в гр. Ловеч, с изпълнител на
СМР дружеството касатор. При проверката на обекта бил заварен да работи лицето
В.М.К. с ЕГН **********, който в момента на проверката е подравнявал чакъл. Лицето
попълнило декларация, в която е отразено, че работи в дружеството като „общ
работник“ от 11.03.2019 г., с работно време от 08.00 до 17.00 часа, с дневно
възнаграждение 25 лв., със средства и работно облекло, предоставени от
дружеството, и под надзора на служител на дружеството /лист 26 от
първо-инстанционното дело/.
На 29.03.2019
г. в ДИТ - Ловеч била извършена проверка на представени от
дружеството-работодател документи, като за лицето В.К. бил представен граждански
договор № 5/10.03.2019 г., сключен за изпълняване на подготовка на участък за
поставяне на тротоарни плочки и задължение на възложителя да осигури материали,
инструменти и транспорт, срещу възнаграждение от 400 лв. за срок от 11.03.2019
г. до 31.03.2019 г. /лист 15 от първо-инстанционното дело/.
Районният
съд е изложил мотиви защо счита, че в случая, въпреки представения граждански
договор, е налице трудово правоотношение. Касационният състав споделя тези
мотиви. Видно от съдържанието на представения граждански договор /лист 49 от
първоинстанционното дело/, единственото, което е престирал К., е работна сила,
като това е ставало не на негов риск, а на осигурено от работодателя работно
място, с осигурени от работодателя материали и средства на труда, и под контрол
на служител на дружеството, поради което представеният граждански договор
всъщност има съдържанието на трудово правоотношение, а не на договор за
изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД.
Съдържащите
се в подадената декларация от работника данни /лист 47 от първо-инстанционното
дело/, констатациите на проверяващите лица в съставените протоколи за оглед,
описанието на фактическата обстановка в съставения АУАН и в издаденото НП,
кореспондират напълно и непротиворечиво с изложеното пред съда при разпита като
свидетел на лицето В.М.К. /лист 30 от първо-инстанционното дело/.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална
страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като
съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел
също, че е безспорно доказано вмененото на жалбоподателя административно
нарушение по КТ, след като по делото са били събрани категорични доказателства,
че в случая се касае за предоставяне на работна сила от К., че работата се
извършва на осигурено от работодателя работно място – строителен обект, с
материали и средства на работодателя, под негов контрол и на негов риск, и при
уговорено възнаграждение, като всички тези обстоятелства обуславят
съществуването на трудово правоотношение между К. и „МеталСтрой
При
правилно установена фактическа обстановка съдът е постановил решението си в
съответствие с материалния закон.
Съгласно
чл. 1, ал. 2 от КТ - отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения, като чл. 62, ал. 1 от КТ задължава това да
става в писмена форма (чрез сключване на трудов договор).
За
нарушение на горните разпоредби работодателят се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. (чл. 414, ал. 3 от КТ), като чл. 415в,
ал. 2 от КТ определя, че тези нарушения не са маловажни.
Касационната
инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд, че установените факти по
делото безспорно доказват наличие на трудово правоотношение между работника К. и
касатора като работодател. Мотивите на съда са обстойни, изцяло са изградени
въз основа на събраните доказателства по делото и кореспондират с тези факти.
От
събраните по делото доказателства е безспорно установено, че на 18.03.2019 г.
лицето В.М.К. е полагал труд на проверения строителен обект на касатора, в
определено от дружеството работно време, съобразно създадената от него
организация на работа, под негов контрол и с негови материали и средства, като
рискът от извършваната работа е за дружеството. Поради това са налице условия
за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставената
работна сила от К. с него да бъде сключен писмен трудов договор. Такъв договор
обаче не е бил представен при проверката на работни места, нито при
документалната проверка. Представеният наименован „граждански договор“ всъщност
не отговаря като същност и съдържание на изискванията на ЗЗД за такъв,
представлява договор за предоставяне само на работна сила и по същество урежда
едно трудово правоотношение по смисъла на КТ, но не по предвидения ред.
Правилен
е изводът в обжалваното решение, че лицето предоставя работна сила в нарушение
на чл. 1, ал. 2 от КТ. Налице са трудови правоотношения, които не са уредени
като такива. Не е съставен писмен трудов договор за престираната работна сила –
в нарушение на императивната норма на чл. 62, ал. 1 от КТ. В този смисъл е
налице извършено нарушение на трудовото законодателство, което правилно е
квалифицирано в обжалваното пред РС наказателно постановление.
Във
връзка с изложеното касационната инстанция приема, че изводите на решаващия
състав за наличие на трудово правоотношение в настоящата хипотеза са правилни и
не противоречат на материалния закон, поради което е налице нарушение от страна
на касатора на разпоредбата на чл. 62, ал. 1
от КТ и АНО законосъобразно е ангажирал административно-наказателната му
отговорност. Наложената имуществена санкция е в предвидения минимален размер.
Така определеното административно наказание отговаря на целите на закона,
очертани в чл. 12 от ЗАНН.
Възраженията
в касационната жалба, свързани с начина на попълване на декларация от работника
и изявленията му, повтарят тези, направени пред първоинстанционния съд.
Последният мотивирано ги е приел за неоснователни с доводи, които се приемат за
правилни от настоящия състав и не е необходимо да се повтарят. От представената
пред ЛРС справка от ТД на НАП е видно, че на 18.03.2019 г. дружеството,
очевидно след извършване на проверката, все пак е сключило трудов договор с
лицето В.М.К. със срок до 17.03.2020 г. /лист 36 от първо-инстанционното дело/.
Правилни
са изводите на РС, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1
от КТ, т.к. нарушението е извършено след влизане в сила на 27.01.2012 г. на
разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, съгласно която: не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Правилни
са изводите на РС, че предвид изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, който е специален
закон по отношение на чл. 28 от ЗАНН, който се явява общ такъв, няма как да
прилага института на маловажност на случая по общия закон - чл. 28 от ЗАНН при
наличие на изричната забрана в специалния закон - чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Относно
размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция,
касационната инстанция намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а отделно наложената с процесното наказателно постановление имуществена
санкция е минималната, предвидена в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Ето
защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С
оглед правомощията на касационната инстанция
по чл. 218, ал.2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението
на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На
основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият
административен съд, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 235 от 31.07.2019 г., постановено по НАХД № 543/2019 г. по
описа на Ловешкия районен съд като законосъобразно.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: